РЕШЕНИЕ
№ 1183
гр. Пловдив,22.06.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести май, две
хиляди двадесет и втората година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурора Росен
Каменов, като разгледа докладваното от съдия Методиева касационно
административно - наказателно дело № 1092
по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател Ц.С.Х. с ЕГН ********** от гр.Хисаря, обжалва чрез пълномощника си
адв.П. Решение № 568 от 16.03.2022 г., постановено по АНД № 7884/2021 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, 8 н.с. С обжалваното решение е потвърден
електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 4554682 на ОД на МВР Пловдив, с
който на жалбоподателя е била наложена глоба от 100 лева на основание чл.182,
ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата по изложени конкретни съображения с молба
за отмяна на съдебното решение и отмяна на потвърдения с него електронен фиш, а
алтернативно, което се поддържа и в съдебно заседание, се прави искане за
отмяна на съдебното решение на РС Пловдив и връщане на делото на друг състав на
същия съд за ново разглеждане. Посоченото искане се позовава на неяснота и
противоречие в мотивите към съдебния акт. Претендират се направените разноски
за адвокат.
Ответникът по
касационната жалба ОД на МВР Пловдив, в писмено становище, депозирано чрез
упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата, като моли решението на РС Пловдив да
се остави в сила като правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение и се прави възражение за прекомерност по размера на
претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя. В съдебно заседание,
редовно призован, ответникът не е изпратил представител.
Прокурорът от ОП
– Пловдив Каменов излага становище за неоснователност на касационната жалба и
правилност и законосъбразност на обжалваното решение.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК,
констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Районен съд –
Пловдив с обжалваното решение е приел, че следва да потвърди като
законосъобразен издаденият против жалбоподателя електронен фиш, като в тази
връзка е приел за установена описаната в решението фактическа обстановка,
включваща управление от страна на жалбоподателя Х. на негов собствен автомобил
с превишена скорост в населено място. За направата на фактическите си изводи
съдът е посочил да е ползвал писмени доказателства - самият електронен фиш,
снимков материал, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол
от проверка на мобилна система за видеоконтрол, протокол за използване на АТСС,
които доказателства съдът е посочил, че изцяло кредитира. Първоинстанционният
съд, освен това, е посочил, че фишът съдържа изискуемите реквизити и при
издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, като е обсъдил
и относимата санкционна разпоредба и размера на наложеното наказание. Даден е
бил законосъобразен отговор само на едно от наведените множество възражения по
въззивната жалба, като съдът е посочил нормативната основа, определяща
приложимостта на реда за издаване на електронни фишове при констатиране на
нарушения с мобилни АТСС.
Въпреки посоченото, според настоящата съдебна
инстанция мотивите към обжалваното решение следва да се определят като
бланкетни. В тази насока и в същите не се съдържа какъвто и да било анализ на
събраните доказателства по делото и какво се установява на практика въз основа
на тях, като се има предвид, че в жалбата срещу електронния фиш, както и в
представена молба от страна на жалбоподателя, а също и в съдебното заседание
пред районния съд в Пловдив, са били наведени множество възражения – касателно
мястото на извършване на нарушението, съдържанието на снимката от АТСС и
нейната годност да удостовери конкретни обстоятелства, годността на самото АТСС
за употреба, съдържанието на снимката от разположението на АТСС. В тази насока
и съдът не е дал отговор на поставения от жалбоподателя въпрос относно това
дали техническото средство, което е посочено в електронния фиш е от одобрен
тип, както и дали към момента на заснемане на нарушение е било преминало
необходимата техническа проверка, като не е посочил какви са фактическите му
установявания на базата на иначе събраните и описаните от него като приети
писмени доказателства съставляващи удостоверение за одобрен тип и протокол от
проверка, нито е коментирал въпроса дали представената снимка от АТСС е годна
да удостовери посочените в електронния фиш обстоятелства, което се оспорва от
жалбоподателя, нито е съпоставил данните от същата с тези по протокола по чл.10
от специалната Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г., не е коментирал изобщо
приложената иначе към преписката снимка от разположението на техническото
средство, във връзка с която също са изложени възражения, не е отговорил на
въпроса защо е счел, че мястото на нарушението е доказано. В тази насока и
мотивите на районния съд са твърде общи и както се каза бланкетни, доколкото не
съдържат произнасяне именно по наведените конкретно с жалбата срещу електронния
фиш възражения и в тази връзка защо същите са счетени за неоснователни и
такива, които не обосновават исканата отмяна на електронния фиш. Липсата на
произнасяне на районния съд по отношение на възраженията на жалбоподателя /с
изключение на едно/ е липса на мотиви по отношение заключението на съда по
чл.63, ал.9 от ЗАНН и поставя в невъзможност касационната инстанция да провери
правилността на извода на районния съд относно сочената в решението му законосъобразност
на електронния фиш, доколкото този извод е обвързан с конкретни фактически
констатации, които следва да се направят въз основа на събраните доказателства
и каквито констатации за първи път касационната инстанция не може да прави. Единствената
конкретика, изложена в мотивите към обжалваното решение, се отнася до
посоченото като установено от съда правилно според него ангажиране на
отговорността на жалбоподателя като ползвател на автомобила, с който е
извършено нарушение за скорост, предвид данните от декларация на собственик на
автомобила. Тези мотиви, както правилно е отбелязал и касационният
жалбоподател, обаче, изобщо не кореспондират с доказателствата по делото, като
е видно, първо, че жалбоподателят е наказан именно в качеството му на
собственик на МПС, а не на ползвател и впрочем това, че е собственик, е било
прието за установено от районния съд в началото на решението му, макар да не е
посочено въз основа на кое доказателство, но въпреки това, вече по-надолу в
решението, на два пъти се сочи, че е била налице подадена декларация от друго
лице – собственик по чл.189, ал.5 от ЗДвП, въз основа на която бил установен и
водачът на МПС. Такава декларация обаче, нито е налична по преписката, нито по
делото изобщо, нито е била посочена и от съда, разгледал делото, като такава,
която да е била приета като писмено доказателство. В тази насока действително е
налице както вътрешно противоречие в мотивите, отнасящо се към фактическите
установявания относно определяне отговорното за нарушението лице, доколкото
веднъж е прието, че то е собственик, а втори път, че е ползвател на МПС, така и
позоваване в мотивите на несъбрани по делото доказателства и същевременно липса
на анализ на събраните такива, включително и относимите към преценката относно
собствеността на автомобила, в която връзка също е налице възражение по
въззивната жалба.
С оглед на посоченото и налице е действително соченото
касационно основание – липса на мотиви и затова и предвид забраната
касационният съд за първи път да прави фактически установявания, съобразно с
нормата на чл.220 от АПК, то ще следва, след отмяна на съдебното решение,
делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав, със задължителни
указания за извършване анализ на всички събрани по делото доказателства и в
тази връзка даване на конкретен отговор по всяко от наведените от жалбоподателя
възражения за незаконосъобразност на електронния фиш, включително и след
събиране при спазване на принципа по чл.14 от НПК на други относими към
преценката на съда доказателства чрез приобщаване на съответната инструкция за
експлоатация на техническото средство във връзка с възражението за съдържанието
на снимката от АТСС, както и на всички изображения на процесното МПС, заснети
от техническото средство във връзка с възраженията относно заснемането на две
МПС и липсата на разпознаване на номера на конкретно МПС от техническото
средство, а също и доказателства относно това дали пътната отсечка, на която е
заснето МПС е в чертите на населеното място във връзка с възраженията за
недоказаност на нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, изводими от съдържанието на
жалбата.
На основание чл.226 ал.3 АПК, районният съд ще
следва да се произнесе и по исканията за присъждане на разноски, претендирани в
настоящото производство.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.222 ал.2 от АПК, Административен съд-Пловдив, XXIV състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 568 от 16.03.2022 г., постановено
по АНД № 7884 по описа за 2021 г. на Районен съд – Пловдив.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Районен
съд- Пловдив, при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на настоящето
решение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.