№ 1586
гр. София, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110150515 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Ф.И.,
доуточнена с молба с вх. № 89100/18.03.2024 г. срещу Я. В. В., с ЕГН:
**********, срещу Н. В. Д., с ЕГН **********, Н. Г. В., с ЕГН: ********** и
П. Г. В., с ЕГН: ********** /последните двама конституирани с определение
№ 12347/21.03.2024 г. на мястото на починалия в срока по чл. 131 от ГПК
техен баща и първоначален ответник съответно длъжник по заповедното дело
Г. С. В., с ЕГН **********/, с която се иска да бъде признато за установено, че
ответниците дължат на ищеца, сумата от общо 877.50 лева, представляваща
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и
услуга дялово разпределение, за имот – апартамент № 18, находящ се в гр.
София, *******, от които: 1/ главница за доставена топлинна енергия в размер
на 700.71 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. вкл, и 130.57 лева –
обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.09.2020 г. до
05.04.2023 г., 2/ главница за услуга дялово разпределение в размер на 38.90
лева за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2022 г. и 7.32 лева – обезщетение за
забава върху тази сума за периода от 16.05.2020 г. до 05.04.2023 г., както и
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 21535/2023 г. на СРС –
25.04.2023 г. до окончателното плащане на сумите, като сумите се
претендират от ответниците, както следва:
От Я. В. В. – 4/12 части или 233.57 лева главница за топлинна енергия и
1
43.52 лева обезщетение за забава съответно 12.96 лева главница за услугата
дялово разпределение и 2.44 лева обезщетение за забава;
От Н. В. Д. – 2/12 части или 116.78 лева главница за топлинна енергия и
21.76 лева обезщетение за забава съответно 6.48 лева главница за услугата
дялово разпределение и 1.22 лева обезщетение за забава;
От Н. Г. В. – 3/12 части или 175.17 лева главница за топлинна енергия и
32.64 лева обезщетение за забава съответно 9.72 лева главница за услугата
дялово разпределение и 1.83 лева обезщетение за забава;
От П. Г. В. – 3/12 части или 175.17 лева главница за топлинна енергия и
32.64 лева обезщетение за забава съответно 9.72 лева главница за услугата
дялово разпределение и 1.83 лева обезщетение за забава.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответниците не са изразили несъгласие. Уточнява се, че в
тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия,
се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответниците не са
изпълнили задължението си за заплащане на дължимите суми. Прави се
уточнение, че потребители на топлинна енергия в процесния период са били
Я. В. В., Н. В. Д. и Г. С. В. /последният починал след образуване на исковото
дело/.
С исковата молба и допълнителна молба са представени: удостоверение
за наследници на Г. С. В., искане за откриване на партида от В. В.,
удостоверение за наследници на В. С. В., писмо от Столична община, копие от
искова молба /по друго дело/, служебна бебежка, договор между СЕС и ФДР,
протокол от ОС на СЕС, съобщение към фактура – три броя, извлечение от
сметка, договор между ищеца и ФДР и копие от в-к. Монитор с публикувани
ОУ на ищеца. Иска се назначаване на експертизи.
Препис от исковата молба е връчен на Я. В. В. и Н. В. Д., които в срока
по чл. 131 от ГПК са депозирали писмен отговор чрез адв. И. Джаджарова. В
същия исковете се оспорват като неоснователни. В тази връзка на първо място
се оспорва качеството потребители на топлинна енергия на ответниците,
доколкото липсвали доказателства същите да са собственици на имота през
процесния период респ. вещни ползватели на същия или ползватели на
облигационно основание. Обръща се внимание, че заявление за откриване на
партида било подадено от лицето В. С. В., но създаденото договорно
правоотношение не преминавало към неговите наследници.
От своя страна само Я. В. В. и Н. В. Д. били наследници на В. С. В., но
не и Г. С. В..
На последно място се прави възражение за погасяване по давност на
2
част от процесните суми
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат изцяло евентуално
частично отхвърлени.
Изрично се възразява срещу искането за експертизи, доколкото реалното
доставяне на топлинна енергия, нейното количество и стойност не се
оспорват.
Препис от исковата молба е връчен на ответника Н. Г. В. лично – на
03.04.2024 г. В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на
ответника по делото не е постъпил писмен отговор.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника П. Г. В.. В
същия ответникът изрично признава, че е съсобственик на имота и притежава
¼ идеална част от същия заедно с останалите ответници. Посочва обаче че
имотът през процесния период, а и преди това, се е обитавал само от първите
две ответници Я. В. В. и Н. В. Д. – като още техният наследодател подал
молба за откриване на партида.
Прави се и възражение за погасяване на сумите по давност.
Сочи се, че ответникът не е ползвал имота съответно не е потребявал
топлинна енергия в същия. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат
отхвърлени.
Във възражението по ч.гр.д. № 21535/2023 г. на СРС длъжниците сочат,
че не са в облигационни отношения с топлопреносното дружество и правят
възражение за давност.
С определение № 31551/03.08.2024 г. по делото като трето лице помагач
на страната на ищеца е конституирано дружеството „Бруната България“ ООД.
Същото е депозирало молба с приложени документи за дялово разпределение
– 3 броя изравнителни сметки и 3 броя талони за отчет.
Представени са документи от Столична община.
В съдебно заседание, проведено на 21.01.2025 г., процесуалният
представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат
уважени.
Ответникът П. Г. В. се представлява от адв. Х., която иска претенциите
да бъдат отхвърлени спрямо нейния доверител.
От страна на ответниците Я. В. В. и Н. В. Д. е постъпило писмено
становище за цялосно евентуално частично отхвърляне на исковете.
Ответникът Н. Г. В. не се явява в открито съдебно заседание и не
изразява допълнително писмено становище по спора.
Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не
изразява допълнително писмено становище по спора.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците Я.
3
В. В., Н. В. Д., Г. С. В. /починал в хода на исковото дело/ за вземанията, които
са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото
заявление районният съд е издал заповед № 14071/19.05.2023 г. по ч.гр.д. №
21535/2023 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжниците.
По делото е представено извлечение от в-к. „Монитор“ от 11.07.2016 г. от
което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди на „Топлофикация София“ ЕАД са публикувани в един местен
ежедневник.
От молба декларация от лицето В. С. В. от 15.01.2003 г. се установява, че
същият е подал искане да му бъде открита партида за битови нужди за
процесния имот – при условията на един член от домакинството.
Представено е копие от искова молба от 26.09.2014 г., подадена от Я. В.
В. и Н. В. Д., срещу „Топлофикация София“ ЕАД – с която е предявен
отрицателен установителен иск, че двете не дължат на дружеството суми,
начислени на наследодателя им В. С. В. за имот – апартамент № 18, находящ
се в гр. София, *******, по отношение на който В. имал открита партида.
Образувано е гр.д. № 52178/2014 г. на СРС, приключило с неприсъствено
решение спрямо ищците.
От приложено удостоверение за наследници на С. В. К., с ЕГН:
**********, се установява, че е починал на 16.10.1996 г. и е оставил за свои
наследници двама сина: В. С. В. и Г. С. В. /третият син на лицето е починал
без наследници/.
Видно от удостоверение за наследници на В. С. В., с ЕГН: **********,
същият е починал на 26.01.2007 г. /т.е. преди процесния период/ като е оставил
за свои наследници: Я. В. В. /съпруга/ и Н. В. Д. /дъщеря/. Съгласно писмо от
Столична община и акт за брак № 1331 В. С. В. и Я. В. В. са сключили
граждански брак на 21.10.1973 г.
Представено е и удостоверение за наследници на Г. С. В., като съгласно
него същият е починал на 30.10-2023 г., оставяйки за свои наследници двама
сина: Н. Г. В., с ЕГН: ********** и П. Г. В., с ЕГН: **********.
Видно от заповед от 10.03.2003 г. на кмета на Столична община В. С. В. и
Г. С. В. в качеството си на наследници на С. В. К. са обезщетени чрез
предоставянето им в собственост на имот – апартамент № 18, находящ се в гр.
София, *******. Съгласно заповедта жилището е оценено на 13 162 лева, но
суми от приобретателите не са заплащани.
От процесуалните представители на ответниците не са наведени
твърдения, нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в
собствеността върху имота или въобще във вещноправния му статут, касаещи
процесния период.
От представени по делото съобщения към фактури се установява, че
титуляр на партида при ищцовото дружество за имот с адрес: гр. София,
*******, ап. 18 е лицето Я. В. В..
За отоплителен сезон от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. е представена
справка към обща фактура с начислените прогнозни суми по месеци /която
4
съдът използва при преценка на възражението за давност/. Така съгласно
фактурата за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. сумите за м. 03 и м. 04. 2020
г. възлизат съответно на 44.57 лева и 32.76 лева.
От договор между СЕС и ФДР от 27.08.2002 г. и протокол от ОС на СЕС
за избор на ФДР се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена
сграда, където е въведена услугата „дялово разпределение” – осъществявана
от фирма за дялово разпределение /ФДР/ „Бруната България“ ЕООД.
Последната изготвя изравнителни сметки в сградата в режим етажната
собственост /СЕС/ от 2002 г., от когато е налице договор между СЕС и ФДР.
Поради това и е налице въведена система за дялово разпределение през
процесния период.
Налице е и договор /№ Д-0-72 от 09.06.2020 г./ между ищцовото
дружество и фирмата за дялово разпределение, със срок от три години –
действал 01.05.2020 г.
Представени от ФДР по делото са три броя иравнителни сметки и три
протокола за отчет – като се установява, че и трите отчета са подписани от
клиента – т.е. поканията, въз основа на които са начислени процесните суми са
въз основа на реален отчет. Подписите за клиент Я. В. В. не са оспорени от
ответницата В..
На последно място, видно от приложено на л. 40 от делото извлечение от
сметка, процесната сума за главница за потребена топлинна енергия в размер
700.71 лева е формирана от изравнителна сметка за отоплителен сезон от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., възлизаща на 347.94 лева /отразена към м.
07.2020 г./, три допълнителни изравнителни сметки за същия отоплителен
сезон – възлизащи на 7.97 лева, 0.53 лева и 2.86 лева /отразени към м.
09.2020 г./, изравнителна сметка за отоплителен сезон от 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г., възлизаща на 140.81 лева /отразена към м. юли 2021 г./,
изравнителна сметка за за отоплителен сезон от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.,
възлизаща на 189.12 лева /отразена към м. юли 2022 г./ и две допълнителни
изравнителни сметки за същия отоплителен сезон – възлизащи на 1.66 лева и
9.82 лева /отразени към м. 10.2022 г./
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от
ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответниците за доставена
топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за посочения по-горе имот,
за което е издадена заповед № 14071/19.05.2023 г. по ч.гр.д. № 21535/2023 г.
по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжниците, които са
депозирали възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Това е наложило даване на
указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В
тази връзка предявените установителни искове са допустими като целта им е
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен
5
ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност. Посочената доказателствена тежест е указана
изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че
не сочи доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената
тежест в процеса.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на
топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната
станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно
отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват
по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне
качеството на клиент на топлинна енергия, като не е необходимо да се сключва
индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
В тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител
на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.
От разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот в качеството си на
собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно
право на ползване върху имота.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства /три броя удостоверения за наследници – на В. С. В.,
на Г. С. В. и на С. В. К., заповед от 10.03.2003 г. на кмета на Столична община,
акт за брак и копие от в-к. Монитор с публикувани ОУ за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД от
11.07.2016 г./ следва извод, че ответниците са съсобственици на процесния
имот през целия процесен период.
Квотите в съсобствеността обаче се различават съгласно правилата на
ЗН от тези посочени от ищеца. В тази връзка и имотът е придобит в равни
6
дялове от В. С. В. и Г. С. В. – като синове и наследници на С. В. К. – т.е. всеки
от тях е притежавал по 1/2 идеална част от имота. В. С. В. е починал като е
оставил за свои наследници съпруга и дъщеря – ответничките по делото. Г. С.
В. също е починал като е оставил за свои наследници двама сина –
ответниците по делото. Доколкото имотът е наследствен, а не придобит по
възмезден начин – то съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН Я. В. В. и Н. В. Д.
наследяват В. С. В. в равни дялове / доколкото имотът не е СИО/ или по ¼
идеална част. Отново в реални дялове имотът се наследява и от двамата сина
на Г. С. В.. Така всеки от ответниците притежава по ¼ идеална част от имота.
Качеството потребители на топлинна енергия обаче имат само Я. В. В. и
Н. В. Д.. Това е така, доколкото видно от декларацията за откриване на
партида в имота е живял техният наследодател В. С. В.. Действително няма
данни след смъртта му двете да са подавали нова декларация за откриване на
партида, но няма данни и брат му Г. С. В. да е възстановил фактическата си
власт върху имота. Поради това и съдът счита, че създаденото фактическо
положение – имотът да се обитава от семейството на В. С. В. се е запазило и
след смъртта му. Именно поради това и ответницата Я. В. В. е вписана като
титуляр на партидата след смъртта на съпруга си съответно същата е
предоставяла достъп до имота и е подсвала протоколите за отчет на
измервателните уреди, при посещение на представител на ФДР.
В тази връзка между ответниците Я. В. В. и Н. В. Д., от една страна, и
„Топлофикация София“ АД, от друга страна, е налице валидно облигационно
отношение. Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се
урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството и
одобрени от КЕВР.
По тези съображения доводите на ответниците Я. В. В. и Н. В. Д., че не
са в облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за
неоснователни, доколкото по делото се установи, че ответниците са
съсобственици на топлоснабдения имот през процесния период, като срещу
ангажираните от топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не
бяха въведени конкретни възражения. Не бяха въведени и конкретни
възражения за промени във вещноправния статут на имота.
Не е налице обаче облигационна връзка с другите двама ответници Н. Г.
В. и П. Г. В., като синове на Г. С. В.. Това е така по изложените по-горе
съображения, че имотът се обитава от семейството на В. С. В.. Тук следва да
се отбележи, че доводи в този смисъл са изложени от ответника П. Г. В..
Ответникът Н. Г. В. не е подал отговор на исковата молба, но баща му Г. С. В.
е подал възражение по заповедното дело с довод, че не е потребител на
топлинна енергия в процесния имот, което ползва сина му.
Това налага исковете спрямо Н. Г. В. и П. Г. В. да бъдат отхвърлени
изцяло като неоснователни.
Извън наличието на облигационна връзка между страните по делото,
както се отбеляза и по-горе, от страна на ответниците Я. В. В. и Н. В. Д. не са
въведени други конкретни възражения срещу исковата претенция, с
изключение възражението за давност. Въпреки това и за пълнота следва да се
7
отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и
С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС
постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че собствениците
на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия
за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в
своя апартамент, не противоречи на общностното право.
На следващо място съдът следва да съобрази направеното по делото
възражение за погасителна давност спрямо вземанията, претендирани за
отоплителен сезон 2019 г. – 2020 г.. Предвид изричната разпоредба на 111, б.
„в“ от Закона за задълженията и договорите и задължителната съдебна
практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по
тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съдът достигна до извод, че
приложимият давностен срок за процесните вземания е три години.
Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.
ч.гр.д. № 21535/2023 г. по описа на СРС е подадено на 25.04.2023 г. и предвид
релевантните правила в общите условия на дружеството относно настъпване
изискуемостта на вземанията за топлинна енергия и дялово разпределение –
чл. 33, ал. 1 от ОУ, това възражение е частично основателно. В тази връзка
следва да се отбележи, че съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за
потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15 то число на втория
месец следващ отчетния.
По иска за топлинна енергия и обезщетение за забава върху същия:
По тези искове така направеното възражение е основателно за периода
от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г. – досежно вземането за главница. Няма как да
се приеме давност до 31.03.2020 г., доколкото, както се посочи и по-горе,
съгласно ОУ на дружеството досежно задължението за м. февруари 2020 г.
ответникът е изпаднал в забава на 15.04.2020 г. /съответно за м. март 2020 г. е
изпаднал в забава след 15.05.2020 г./. Поради това погасени по давност са
главници на обща стойност 281.97 лева за периода от 01.05.2019 г. до
29.02.2020 г. /изчислени от съда съобразно приложението към фактура и
извлечението от сметка/. В тази връзка и искът за главница е поначало
основателен до сумата от 418.74 лева за периода 01.03.2020 г. до 30.04.2022 г.
Ответницата Я. В. В. отговаря за ¼ част или 3/12 части от тази сума /а не
както твърди ишецът за 4/12 части от сумата/ или за 104.69 лева като за
сумата от 128.88 лева следва да бъде отхвърлен.
Ответницата Н. В. Д. също отговаря поначало за ¼ част или 3/12 части
от тази сума, но ищецът претендира 2/12 части, което обвързва съда. В тази
връзка искът е основателен до сумата от 69.79 лева, а за сумата от 46.99 лева
следва да бъде отхвърлен.
Спрямо ответниците Н. Г. В. и П. Г. В. исковете се отхвърлят изцяло като
8
неоснователни по изложените по-горе съображения.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15-то число
на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните
дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият
състав намира, че от начислените за процесния имот обезщетения за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 05.04.2023 г. в размер на 130.57 лева погасени по
давност са обезщетения за забава на обща стойност 74.14 лева, върху
съответните главници. Остават като дължими лихви в размер на общо 56.43
лева върху съответните главници.
Ответницата Я. В. В. отговаря за ¼ част или 3/12 части от тази сума /а не
както твърди ишецът за 4/12 части от сумата/ или за 14.11 лева като за сумата
от 29.41 лева следва да бъде отхвърлен.
Ответницата Н. В. Д. също отговаря поначало за ¼ част или 3/12 части
от тази сума, но ищецът претендира 2/12 части, което обвързва съда. В тази
връзка искът е основателен до сумата от 9.41 лева, а за сумата от 12.35 лева
следва да бъде отхвърлен.
По иска за цена на услуга за дялово разпределение и обезщетение за
забава върху същия:
Искът за главница за дялово разпределение съдът намира за изцяло
основателен като възражението за давност не може да бъде споделено, а
между страните липса спор, че сумите са платени на ФДР от ищеца. Предвид
изложените и по-горе доводи за периода на давността съдът съобрази, че това
вземане се претендира с начална дата от 01.03.2020 г., поради което и не се
явява погасено по давност.
В тази връзка и ответницата Янка В. В. отговаря за ¼ част или 3/12 части
от тази сума или за 9.72 лева като за 3.24 лева следва да бъде отхвърлен.
Ответницата Н. В. Д. също отговаря поначало за ¼ част или 3/12 части
от тази сума, но ищецът претендира 2/12 части, което обвързва съда. В тази
връзка искът е основателен до сумата от 6.48 лева изцяло.
Неоснователен е изцяло искът за обезщетение за забава върху тази сума,
доколкото не се установи ответниците да са поставени в забава по това
задължение.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
9
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски са направили и двете страни:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 21535/2023 г. на СРС
/заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на общо 75 лева, от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед изхода на делото от тези разноски ответницата Янка В. В. дължи
4.73 лева, а ответницата Н. В. Д. – 3.21 лева.
За длъжниците не се претендират разноски в това производство.
По разноските в производството по гр.д. № 50515/2023 г. по описа на
/исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на 25 лева държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение и 10
лева – такси за съдебни удостоверения. Видно от представените по делото
платежни документи претендирани разноски са действително извършени.
С оглед изхода на делото от тези разноски ответницата Янка В. В. дължи
19.77 лева, а ответницата Н. В. Д. – 13.18 лева.
Ответната страна Н. В. Д. претендира разноски от 300 лева за адвокат –
действително извършени, като с оглед изхода на делото й се дължат 124.25
лева.
Ответникът П. Г. В. претендира 400 лева за адвокат, които са
действително извършени и се дължат изцяло предвид изхода на делото.
Разноските за адвокат са в минимален размер и не са прекомерни.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Я. В. В., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, ********* ДЪЛЖИ на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец №
23Б следните суми, съответни на 3/12 части от общите задължения: 1/сумата
от 104.69 лева – главница, представляваща стойността на доставена и
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот – апартамент № 18,
находящ се в гр. София, *******, за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2022 г.
вкл, и сумата от 14.11 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г.
до 05.04.2023 г. върху съответните главници; 2/ сумата от 9.72 лева – главница
за дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2022 г. вкл, както
и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 21535/2023 г. на СРС –
10
25.04.2023 г. до окончателното плащане на сумите, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
21535/2023 г. на СРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми и
периоди: 1/ за сумата от 128.88 лева – главница, представляваща разликата до
пълния размер на претендираната стойност на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за имот – апартамент № 18, находящ се в гр.
София, ******* за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г..вкл, и за сумата от
29.41 лева – разликата до пълния размер на претендираната стойност за
обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 05.04.2023 г. върху
съответните главници, както и 2/ изцяло за сумата от 2.44 лева – обезщетение
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.05.2020 г.
до 05.04.2023 г., поради неоснователност на претенциите в отхвърлената част.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. В. Д., с ЕГН ********** и
адрес: гр. София, ********* ДЪЛЖИ на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец №
23Б следните суми, съответни на 2/12 части от общите задължения: 1/сумата
от 69.79 лева – главница, представляваща стойността на доставена и
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот – апартамент № 18,
находящ се в гр. София, *******, за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2022 г.
вкл, и сумата от 9.41 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г.
до 05.04.2023 г. върху съответните главници; 2/ сумата от 6.48 лева – главница
за дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2022 г. вкл, както
и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 21535/2023 г. на СРС –
25.04.2023 г. до окончателното плащане на сумите, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
21535/2023 г. на СРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми и
периоди: 1/ за сумата от 46.99 лева – главница, представляваща разликата до
пълния размер на претендираната стойност на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за имот – апартамент № 18, находящ се в гр.
София, ******* за периода от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г..вкл, и за сумата от
12.35 лева – разликата до пълния размер на претендираната стойност за
обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 05.04.2023 г. върху
съответните главници, както и 2/ изцяло за сумата от 1.22 лева – обезщетение
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.05.2020 г.
до 05.04.2023 г., поради неоснователност на претенциите в отхвърлената част.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23Б против Н. Г. В., с ЕГН: ********** и адрес:
*******, за признаване за установено, че Н. Г. В. дължи на дружеството
следните суми, съответни на 3/12 части от общите задължения: 1/сумата от
175.17 лева – главница, представляваща стойността на доставена и ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за имот – апартамент № 18, находящ се в гр.
София, *******, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. вкл, и сумата от
32.64 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 05.04.2023 г.;
2/ сумата от 9.72 лева – главница за дялово разпределение за периода от
11
01.03.2020 г. до 30.04.2022 г. вкл и сумата от 1.83 лева – обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.05.2020 г. до
05.04.2023 г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 21535/2023 г. на
СРС – 25.04.2023 г. до окончателното плащане на сумите, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 21535/2023 г. на СРС.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23Б против П. Г. В., с ЕГН: ********** и адрес:
********, за признаване за установено, че Н. Г. В. дължи на дружеството
следните суми, съответни на 3/12 части от общите задължения: 1/сумата от
175.17 лева – главница, представляваща стойността на доставена и ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за имот – апартамент № 18, находящ се в гр.
София, *******, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. вкл, и сумата от
32.64 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 05.04.2023 г.;
2/ сумата от 9.72 лева – главница за дялово разпределение за периода от
01.03.2020 г. до 30.04.2022 г. вкл и сумата от 1.83 лева – обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.05.2020 г. до
05.04.2023 г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 21535/2023 г. на
СРС – 25.04.2023 г. до окончателното плащане на сумите, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 21535/2023 г. на СРС.
ОСЪЖДА Я. В. В., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, *********
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация София“
ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б сумата от общо 4.73 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 21535/2023 г. на СРС и сумата от общо 19.77
лева, представляваща разноски в настоящото исково производство по гр.д. №
50515/2023 г. на СРС – съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Н. В. Д., с ЕГН ********** и адрес: гр. София, *********
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация София“
ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б сумата от общо 3.21 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 21535/2023 г. на СРС и сумата от общо 13.18
лева, представляваща разноски в настоящото исково производство по гр.д. №
50515/2023 г. на СРС – съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Н. В. Д., с ЕГН ********** и
адрес: гр. София, *********, сумата от общо 124.25 лева, представляваща
разноски в настоящото исково производство по гр.д. № 50515/2023 г. на СРС –
съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със
12
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на П. Г. В., с ЕГН: ********** и
адрес: ********, сумата от общо 400 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство по гр.д. № 50515/2023 г. на СРС – съобразно
отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните вкл. на третото лице помагач.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – дружеството „Бруната България“ ООД.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 21535 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Препис от решението да се връчи на страните вкл. на третото лице
помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13