№ 66
гр. Шумен, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Г ), в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й. Р. К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Гражданско дело №
20213630101100 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове по чл. 66, ал.2 от КТ вр. т. 7 Допълнително
споразумение № ***г. сключено към трудов договор № ***г., вр.чл. 23 от Колективен
трудов договор на „В. и К.-Шумен„ ООД и Заповед № ***г. и по чл. 86 от ЗЗД, от Г. СТ. Г.,
ЕГН **********, пост. адрес: гр. Шумен, ул. „Д. Д.„ ***, *** , *** чрез адв. Д.К. при ШАК,
срещу „В. и К.-Шумен„ ООД с ЕИК***, с адрес: гр. Шумен, ул.“В.“ ***, представлявано от
Ж.П.. Ищецът заявява, че със Заповед № №***г., Управителят на „В. и К.-Шумен„ ООД, на
основание чл. 328, ал.2 от КТ прекратил трудовото му правоотношение, считано от ***г.
Твърди, че е служител с над 38 - годишен стаж и член на синдикалната организация КНСБ
и тези факти били известни на работодателя. Заявява, че в Допълнително споразумение №
***г., сключено към трудов договор ******г., в т.7 на Допълнителни условия е посочено:
„При едностранно изменение или прекратяване на трудовите правоотношения от страна на
работодателя, независимо от основание, служителят има право на обезщетение за 12 месеца,
в размер на брутното му трудово възнаграждение, получено при пълен работен месец,
увеличено с размерите по чл. 23, ал.1 от КТД на дружеството“ В чл. 23, ал.1 от КТД било
посочено, че: „ Работник или служител, член на синдикална организация страна по този
договор ,уволнен при условията по чл. 328, ал.1, т.1, 2, 3, 4 и ал.2 получава за срока на
предизвестието и допълнително обезщетение в размер на 50% от минималното трудово
възнаграждение за бранша, за лицата с трудов стаж до 10г. и над 100% от минималното
трудово възнаграждение за бранша , за лицата с трудов стаж над 10 години.“ Съгласно ал.2
на същата норма се посочвало, че Допълнителното обезщетение по предходната алинея 1 се
отчита в разходите за работна заплата на дружеството и се включва в брутното трудово
възнаграждение на работника или служителя за последния отработен месец.
Заявява се, че последното му брутно месечно възнаграждение при пълен работен
месец е в размер на 2467,51лв. и същото следва да бъде увеличено с 628,30лв. /минимално
тр. възнаграждение за бранша към датата на прекратяване на тр. правоотношение/, съгласно
чл. 23, ал.1 от КТД. В този смисъл дължимото му се обезщетение за месец възлизало на
3095,81лв., респективно за 12 месеца – 37 149,72лв., както и увеличението за неспазено
тримесечно предизвестие, съгласно чл. 23, ал.1 от КТД, възлизащо на 1884,90лв. или общо
дължимо 39 034,62лв. Изплатена е сума в размер на 14 207,86лв., след приспадане на
дължимите данъци и осигуровки, включваща обезщетение по чл. 224 от КТ, по чл. 220 от
КТ, в която сума не е включено дължимото обезщетение в размер на 39 034,62лв. Иска да се
постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от
39 034,62лв. главница, представляваща обезщетение, съгласно т.7 от ДС № ***г. вр. чл. 23,
1
ал.1 от КТД и Заповед ***/****.;и сумата от 3209,51лв. мораторна лихва върху главницата за
периода от 01.07.20*. до 22.04.2021г. ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.Прилага писмени доказателства. Претендира
разноски.
В предоставения на основание чл. 131 от ГПК срок, ответникът е депозирал отговор.
Ответното дружество оспорва исковете по основание и размер. Излага подробно становище.
Прави възражение за частична недействителност на допълнителното споразумение в частта
на т.7 от Допълнително споразумение № ***г. към тр. договор № ***г. Моли се исковете
да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищецът прави изменение досежно претендираната мораторна
лихва, като я намалява от 3209,51лв. на 195,17лв. и променя периода от 05.04.2021г. до
22.04.2021г.
Съдът, като обсъди събраните доказателства, достигна до следните фактически
изводи:
Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени доказателства,
че между тях е съществувало валидно трудово правоотношение, като ищецът е заемал
длъжност „Ръководител експлоатационен район Шумен“, като първоначално, с ТД № ***г.,
бил назначен на длъжност: „техник ВИК“, а с ДС № ***г. страните се споразумели за
изменение на трудовия договор, с което бил назначен на длъжност „Ръководител
експлоатационен район Шумен“, категория персонал – ръководители.
Съобразно посоченото в Допълнително споразумение № ***г. към трудовия договор
№ ***г., страните се договорили за следното в т. 7 : “При едностранно изменение или
прекратяване на трудовите правоотношения от страна на работодателя, независимо от
основанието, служителят има право на обезщетение за 12 месеца, в размер на брутното му
месечно трудово възнаграждение, получено при пълен работен месец, увеличено с
размерите на чл. 23, ал.1 от КТД на дружеството„.
Трудовото правоотношение между страните било прекратено със Заповед №***г. на
управителя на дружеството, считано от ****., на основание чл.328, ал.2 от КТ, поради
сключване на договор за управление на предприятието. В заповедта е посочено да се
изплатят следните обезщетения: *за неползван платен отпуск в размер на 40 дни/ 27 дни за
2019г. и 13 дни за 20*./; *за неспазен срок на предизвестието –за 90 дни. Претенцията по
делото касае сумата от 39 034,62лв. главница, представляваща дължимо обезщетение,
съгласно т.7 от ДС ***г. вр. чл. 23, ал.1 от КТД и Заповед №***г. за прекратяване на
трудово правоотношение ; и сумата от 3209,51 лв. мораторна лихва върху главницата за
периода от 01.07.*. до 22.04.20*., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба .
По делото е изготвено заключение на СИЕ, прието и неоспорено от страните,
съобразно което размерът на дължимото обезщетение на ищеца, съгласно т. 7 от ДС №
***г., вр. чл. 23, ал.1 от КТД, към датата на депозиране на исковата молба възлиза на 39
034,62лв. Експертът посочва, че размерът на минималното трудово възнаграждение за
бранша, към датата на прекратяване на трудовото правоотношение- ****., е 628,30лв.
Изчислен е размерът на мораторната лихва върху главницата - 39 034,62лв., за периода от
05.04.2021г. до 22.04.2021г., на 195,17лв.
За да се прецени основателността на исковете, е необходимо ищецът да докаже
факта на сключването на допълнително споразумение № ***г. към трудов договор № ***г.;
прекратяването на трудовия договор между страните на посочените в ИМ основания,
изплащането и размера на обезщетенията изплатени на ищеца при прекратяване на
трудово правоотношение, дължимостта на претендирания размер на допълнително
уговорено обезщетение с Допълнително споразумение № ***г. от КТД.
Уговарянето на обезщетение между работника и работодателя не противоречи на
императивни правни норми, а работодателят има право да уговаря индивидуални трудови
условия с всеки от служителите или работниците. Правоотношенията между тях се уреждат
с индивидуални трудови договори, при наличие на изискване, тези условия да не са уредени
с повелителни разпоредби на закона и да са по-благоприятни от установените с КТД.
Представените по делото доказателства обосновават извод, че допълнителното
споразумение е сключено между надлежни страни – ищеца като работник и работодателят,
управителят на „ВиК –Шумен“ ООД- инж. С.Д..
Условията на факултативното / допълнително / съдържание на трудовия договор,
предвидени в нормата на чл. 66, ал.2 от КТ, пълно изразява интересите на страните по
договора, като тук са изключени условията, уредени със задължителни норми на закона. По
този начин могат да се договарят всички въпроси, които изобщо не са уредени в закона или
2
ако са уредени, но не с императивни норми, а с диспозитивни норми. Предмет на
индивидуално договаряне могат да бъдат всички въпроси, които са предмет на колективно
договаряне. В хипотезата на вече сключен КТД, тези въпроси могат да бъдат преуредени с
индивидуалния трудов договор, но само ако се предвиждат по-благоприятни условия на
труд от установените с КТД. В този смисъл уговарянето на обезщетение, чийто размер
надвишава уговореното в колективния трудов договор, не представлява заобикалянето на
закона, доколкото изрично законодателят в чл.66, ал.2 от КТ е предвидил възможността с
трудовия договор да се уговорят и други условия, свързани с предоставянето на работна
сила, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона, както и условия, които са по-
благоприятни за работника или служителя от установените с КТД.
В гражданското право страните са свободни да определят съдържанието на договора /
в този смисъл решение №505/ 03.01.2013г. по гр.д.***476/2011г., ІVг.о./ Договорната
свобода е принцип на гражданското право и тя е ограничена единствено от императивите
разпоредби на закона и добрите нрави.
Забраната на чл. 66, ал.2 от КТ ограничава допълнително договорната свобода в
трудовото право, да се уговарят условия, които са по-неблагоприятни за работника или
служителя от установените с колективния трудов договор. Тази забрана не изключва
възможността страните по трудовия договор да имат и други отношения (напр. по договор
за заем или отношения, произтичащи от непозволено увреждане), но всички отношения
между тях, които са свързани с възникването, съществуването, изпълнението и
прекратяването на трудовото правоотношение, както и с изпълнението на колективните
трудови договори и установяването на трудов стаж са трудови.
Съгласно чл. 20 ЗЗД, когато се тълкуват договорите, трябва да се търси
действителната обща воля на страните – върху какво страните са се споразумели и какъв
правен резултат следва да бъде постигнат. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във
връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор,
с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността – какви са и как се
съчетават отделните правомощия на страните с оглед постигането целта на договора, какво
поведение на страната кои правомощия поражда за нея и как може да се упражняват те.
В конкретния казус, с допълнителното споразумение страните валидно са уговорили
при прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя последният да
изплати на служителя обезщетение за дванадесет месеца в размер на брутното месечно
трудово възнаграждение, получено при пълен работен месец, увеличено с размерите по
чл.23, ал.1 от КТД на дружеството. Съобразявайки съдържанието на споразумението се
налага извод, че задължението ще възникне, когато работодателят прекратява трудовия
договор без вина на служителя,а доколкото в настоящия казус трудовият договор е
прекратен на такова основание-чл.328, ал.2 от КТ, то следва, че обезщетението се дължи.
Уговорката е в съответствие с разпоредбата на чл.66, ал.2 от КТ, допускаща страните по
трудовото правоотношение да договарят обезщетения, различни от тези, които се дължат на
различни основания, във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение, сочени в
гл.Х, р.ІІІ от КТ, /Р.81/06.03.2013г. по гр.д.№700/2012г., ІVг.о./ Право на работодателя е да
избере с кого да уговори и други условия, свързани с предоставянето на работна сила, стига
те да са по-благоприятни от тези в КТД, като разпоредбата на чл.66, ал.2 от КТ сочи, че на
работодателя е предоставена такава възможност. В противен случай, законодателят нямаше
да предвиди възможност за уговаряне на по-благоприятни условия с индивидуалния трудов
договор.
Не се споделя становището на ответната страна по направеното възражение за
частична недействителност на клаузата на т.7 от допълнителното споразумение. Клаузата на
т. 7 от ДС ***г. следва да се тълкува на основание чл. 20 ЗЗД, като се търси действителната
воля на страните да уредят неуредено от КТ обезщетение при прекратяване на трудовия
договор по инициатива на работодателя, когато уволнителното основание не е резултат от
виновно поведение на ищеца /в настоящия казус/, каквото е основанието по чл. 328, ал. 2 от
КТ, послужило за уволнението. Такава договорна воля на страните съответства на принципа
на договорна свобода в гражданското право, както се посочи по-горе, и не противоречи на
императивни законови норми и на добросъвестността , като съобразно нормата на чл. 66,
ал. 2 от КТ установява по-благоприятни за конкретния служител условия от предвидените в
колективния трудов договор. Безспорно съдържанието на тази клауза е допустимо от
закона и не накърнява добрите нрави при отсъствие на недобросъвестно, поведение от
страна на служителя.
Предвид изложеното, съдът намира, че искът за заплащане на 39 034,62лв. главница,
представляваща обезщетение, съгласно т.7 от ДС № ***г. вр. чл. 23, ал.1 от КТД и Заповед
3
***/****., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, се явява основателен и следва да бъде уважен.
Акцесорната претенция за 195,17лв., мораторна лихва върху главницата за периода
от 05.04.2021г. до 22.04.2021г. също следва да бъде уважена като основателна .
По разноските: Ответникът следва да заплати разноски в размер на 2400лв. за
адвокатско възнаграждение в полза на ищеца. Ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на РС Шумен, сума от 200лв., за възнаграждение на вещо лице.
Водим от гореизложеното съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „В. и К.-Шумен„ ООД, с ЕИК***, с адрес: гр. Шумен, ул.“В.“ ***, да
заплати на Г. СТ. Г., ЕГН **********, гр. Шумен, ул. „Д. Д.“ ***, ***, ***, сумата от
39 034,62лв. (тридесет и девет хиляди тридесет и четири лева и шестдесет и две стотинки) -
главница, представляваща дължимо обезщетение, съгласно т.7 от ДС ***г. вр. чл. 23, ал.1 от
КТД и Заповед №***г. за прекратяване на трудово правоотношение; ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА „В. и К.-Шумен„ ООД с ЕИК***, с адрес: гр. Шумен, ул.“В.“ *** да
заплати на Г. СТ. Г., ЕГН **********, гр. Шумен, ул. „Д. Д.“ ***, ***, ***, сумата от
195,17лв. (сто деветдесет и пет лева и седемнадесет стотинки) мораторна лихва върху
главницата за периода от 05.04.2021г. до 22.04.2021г.
ОСЪЖДА „В. и К.-Шумен„ ООД с ЕИК***, с адрес: гр. Шумен, ул.“В.“ *** да
заплати на Г. СТ. Г., ЕГН **********, гр. Шумен, ул. „Д. Д.“ ***, ***, ***, сумата от 2
400лв. (две хиляди и четиристотин лева), представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „В. и К.-Шумен„ ООД с ЕИК***, с адрес: гр. Шумен, ул.“В.“ ***, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС, сумата от 200,00лв.
(двеста лева), възнаграждение за вещо лице.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Шуменски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4