Р Е
Ш Е Н
И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК,
ІV- Б въззивен състав, в закрито
заседание на осми май през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл.
съдия Светлана Атанасова
като разгледа
докладваното от съдия Коджабашева ч. гр.
дело № 5651 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435, ал.2 ГПК.
Образувано е по повод подадена от ЗАД
"А."- гр. София- длъжник в изпълнително производство, жалба срещу
отказ на ЧСИ да намали поради прекомерност претендирани от взискателя разноски
за адвокатско възнаграждение, постановен на 25.02.2019 г. по изпълнително дело
№ 2019851 0400385 на ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ, с район на действие- СГС. С
довод, че изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност,
жалбоподателят моли да бъде постановена отмяна на обжалвания отказ и да бъде
постановено намаляване на посоченото възнаграждение до минималния предвиден в
чл.10, т.1 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размер.
Взискателят по изпълнителното дело- В.Р.А./р.
2006 г./, действащ чрез законния си представител Н.И.Н., не изразява становище
по повод жалбата на длъжника.
Съдебният изпълнител по посоченото
изпълнително дело е изложил мотиви по обжалваните действия- съгласно
разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК, в които поддържа, че жалбата следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид мотивите на ЧСИ и представените
по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а по
същество- основателна.
Изпълнителното производство по
изпълнително дело № 20198510400385 на ЧСИ М.П. е образувано по молба на
взискателя В.Р.А./р. 2006 г./, действащ чрез законния си представител Н.И.Н.-
чрез адв. Я. Д., подадена на 20.02.2019 г., с приложен към нея Изпълнителен
лист от 8.02.2019 г., издаден въз основа на решение по гр. дело № 1422/ 2018 г.
на Софийски апелативен съд, с което ЗАД "А.“- гр. София /жалбоподателят/ е
осъдено да заплати на взискателя сумата 16 000 лева- застрахователно
обезщетение, ведно със законната лихва от 14.11.2015 г. до окончателното й
изплащане. Към молбата е приложен Договор за правна защита и съдействие от 19.02.2019 г., според който взискателят е
заплатил на адв. Я. Д. сумата 750 лева /в брой/- за образуване и водене на
изпълнителното дело.
На същата дата- 20.02.2019 г., на
длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, съдържаща покана за
плащане на горепосочените суми /главница и законна лихва/- предмет на
приложения изпълнителен лист, и на разноските по изпълнението, вкл. посоченото
адвокатско възнаграждение.
Според изпратено от „Ц.К.Б.“ АД до ЧСИ
П.на 15.03.2019 г. писмо- банката- адресат на запорно съобщение /получено на
14.03.2019 г./, е наредила превод на сумата 24 120.11 лв. на 14.03.2019
г., с което задължението на длъжника ЗАД "А.“ по изпълнителното дело е
погасено изцяло.
На 25.02.2019 г., в срока по чл.428,
ал.1 ГПК по изпълнителното дело е постъпило възражение на длъжника за
прекомерност на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение.
С Постановление /резолюция/ на ЧСИ от
25.02.2019 г., съобщено на длъжника на 14.03.2019 г., възражението за
прекомерност е оставено без уважение по съображение, че е в минималния дължим
по чл.10, т.1 и т.2 вр. чл.7, ал.2 от Наредба № 1/ 2004 г. размер.
Това постановление на ЧСИ, по преценка на Софийски градски съд е неправилно и
следва да бъде отменено.
По същество възражението на длъжника по чл.78, ал.5 ГПК-
за прекомерност на претендираните от взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение, е основателно.
Въпросът за съдебните разноски в
изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни
изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски.
Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 ГПК е
посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.
В случая изпълнителното дело, за което
са заплатени спорните разноски, не се отличава нито с фактическа, нито с правна
сложност. Освен подаване на молбата за принудително изпълнение /20.02.2019 г./,
към датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение на длъжника /20.02.2019
г./, съдържаща покана за плащане и на спорните разноски от 750 лв.- за
адвокатско възнаграждение, а също и към датата на издаване на обжалваното
постановление на 25.02.2019 г. от адвокат- пълномощника на взискателя не са
били предприети други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на
паричните вземания, поради което и необосновано се явява определянето /възлагането/
на разноски в претендирания по изпълнителното дело прекомерен размер.
Осъщественото от адв.- пълномощника на взискателя процесуално представителство
/според посочения в договора предмет на правната помощ/ се изчерпва с
подаването на молба за образуване на изпълнително дело на 20.02.2019 г. /чл.10,
т.1 от Наредба № 1/ 2004 г./, поради което и направеното от страна на длъжника
възражение по чл.78, ал.5 ГПК като основателно следва да бъде уважено, а
определените от ЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя от 750
лева следва да бъдат намалени до минималния посочен в чл.10, т.1 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. размер, а именно до размер на сумата 200 лв.
Следва да се отбележи, освен това, и
че длъжникът е застрахователно дружество /вземането
е за застрахователно обезщетение/, поради което и своевременното получаване на
сумите по изпълнителния лист е било сигурно за взискателя, като в случая е
извършено и плащане на същите в деня на получаване на запорното съобщение от
банката, в която застрахователното дружество има авоар, видно от приложеното
писмо- отговор на банката на длъжника, цитирано по- горе, което представлява
допълнителен аргумент за необоснованост на претендираните от взискателя и
признати от ЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение.
При тези
съображения обжалваното постановление на ЧСИ М. П.от 25.02.2019 г., с което
възражението на длъжника по чл.78, ал.5 ГПК
е оставено без уважение, следва да бъде отменено като неправилно, като
дължимите на взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение следва бъдат намалени до размер на сумата 200 лева.
С оглед изхода от настоящото
производство на основание чл.81 вр. чл.78,
ал.1 ГПК вр. чл.25а, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ на
жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата 50 лв.- разноски за юрис-консултско
възнаграждение.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на ЗАД
„А.“- гр. София /ЕИК *******/ Постановление от 25.02.2019 г. по изп. дело № 20198510400385
на ЧСИ М.П. с рег.№ 851 на КЧСИ и район на действие- СГС, с което е отказано
намаляване на разноските на взискателя за
адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК, и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК разноските за заплатено от
взискателя В.Р.А./ЕГН **********/,
действащ чрез законния си представител Н.И.Н.
/ЕГН **********/ и дължимо от длъжника ЗАД "А.“- гр. София /ЕИК *******/ по изп. дело №
20198510400385 на ЧСИ М.П. с рег.№ 851 на КЧСИ и район на действие- СГС, адвокатско
възнаграждение от 750
лева на 200 лева /двеста лева/.
ОСЪЖДА В.Р.А./ЕГН **********/, действащ чрез
законния си представител Н.И.Н. /ЕГН **********/,
да заплати на ЗАД "А.“-
гр. София /ЕИК *******/, сумата 50
лв. /петдесет лева/- разноски за
настоящото производство, на основание чл.81
вр. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.