РЕШЕНИЕ
№ 8896
гр. София, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110166743 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 411 от КЗ и чл. 86, ал.1 от
ЗЗД от ЗАД А. АД срещу ЗК Б.И. АД за признаване за установено в отношенията между
страните, че за ищеца съществува правото на парично вземане за сумата 2639,50 лева за
главница, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
щета №**********, образувана при ЗАД А. АД за настъпило ПТП на 22.04.2017 г. на път II-
86,2+293 км от гр. Пловдив за гр. Пазарджик, причинено виновно от водач на л.а. „М. C-
200“, с рег. №**********, чиято деликтна отговорност се обезпечава от ЗД Б.И. АД по
договор за застраховка гражданска отговорност, от което настъпват вреди по л.а. „А. Q7“,
рег. №*********, застрахован по имуществена застраховка от ЗАД А. АД; ведно със законна
лихва от 19.07.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата 804,31 лева - мораторна лихва за
периода от 19.07.2019 г. до 19.07.2022 г., удостоверено в заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №38880/2022 г. по описа на СРС.
Ищецът твърди, че на посоченото време и място водачът на л.а. „М. C-200“, с рег.
№**********, застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, валидна към посочената дата, реализирал виновно ПТП с л.а.
„С.И.", с рег. №***********, а последно в резултат на удара навлязло в лентата за насрещно
движение и челно се ударил в л.а. „А. Q7“, рег. №*********, застрахован при ищеца.
Поддържа, че по силата на договор за застраховка „Каско“ ищецът е встъпил в правата на
собственика на увредения автомобил срещу ответника, с оглед заплатено застрахователно
обезщетение от 14722,80лв. Посочва се, че ответникът е поканен да изпълни регресното
вземане и извършено плащане за сумата 12098,30 лв. Претендира се обезщетение по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД. Пояснява се, че с присъда по НОХД №561/2018 г. по описа на ОС-Пловдив,
потвърдена с решение по НОХД №384/2018 г. на АС-Пловдив, е признат за виновен водача
на л.а. „М. C-200“ за настъпване на произшествието.
Ответникът оспорва иска като недоказан, по основание и размер - механизъм на
1
ПТП; твърди се случайно събитие по чл. 15 от НК и при липса на акт по чл. 300 от ГПК
поведението на водача-деликвент, причинна връзка и вреди подлежат на пълно и главно
доказване. Оспорва иска по размер като завишен спрямо действителната стойност на щетите
и с оглед приспадане на запазените части. Не спори, че между делинквента и ответника е
съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” към
момента на ПТП; че е налице тотална щета за увредения автомобил.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, прието е за безспорно и ненуждаещо се
от доказване, че между сочения за делинквент и ответника е съществувало действително
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” към момента на ПТП; л.а. „А.
Q7“, рег. №*********, е застрахован по имуществена застраховка от ЗАД А. АД по договор
за застраховка „Каско“, по който е платено застрахователно обезщетение 14722,80 лв.;
ответникът е заплатил сумата 12098,30 лв.
От Присъда №41/23.04.2018 г. по НОХД №561/2018 г. по описа на ОС – Пловдив,
влязла в законна сила на 08.11.2018 г., се установява, че водачът, застрахован при ответника
по договор за застраховка „Гражданска отговорност”- Валентин Красимиров Денев е
признат за виновен, че на 22.04.2017 г. на път 11-86, 3+501 км., в обл. Пловдив, при
управляване на моторно превозно средство – лек автомобил „М. Е 200 ЦДИ“, с peг. № РВ
3573 КА, е нарушил правилата за движение по чл.20 ал.1 от ЗДвП: „като водач не е
контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал“; чл.20 ал.2 от
ЗДвП: „като водач на пътно превозно средство е бил длъжен при избиране скоростта на
движение да се съобразява с атмосферните условия, о релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, е превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние
да спре пред всяко предвидимо препятствие. Водачът е длъжен да намали скоростта и в
случай на необходимост да спре, когато възникне опасност на Движението“; чл.23 ал. 1 от
ЗДвП: „като водач на пътно превозно средство е бил длъжен да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне
удряне в него, когато то Намали скоростта или спре рязко“, и по непредпазливост е
причинил смъртта на третото лице Георги Димитров Вулджев, (водач на л. а „С.И.“),
престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.1, вр.чл. 58а, ал.1 от НК.
От съдебна техническа експертиза, неоспорена от страните и преценена по реда на
чл. 202 от ГПК, се изяснява непротиворечиво начинът на настъпване на пътно-
транспортното произшествие, а именно: на 22.04.2017 г. на път 11-86, 3+501 км., в обл.
Пловдив (Републикански път II -8)с посока от гр. Пловдив към гр. Пазарджик, поради
движение с несъобразена скорост, водачът на л. а. М. 200 E200 реализира ПТП с движещия
пред него л.а. „С.И.“, с рег. №***********, а вследствие на удара лек автомобил „С.И.“ се
измества напред и в ляво, и удря движещия се в насрещното пътно платно л.а. „А. Q7“, с
рег. №*********. Установява се, че стойността необходима за възстановяване на щетите по
този автомобил, които са в пряка причинна връзка с така настъпилото произшествие,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е сумата 27979,14 лв. Установява
се, че е налице тотална щета, тъй като действителната стойност на л.а. е 19778 лв., а след
приспадане на запазените части стойността на обезщетението е сумата 14833,00 лв.
По делото са приети писмени доказателства – преписката по процесната щета, в т.ч.
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2017-1024-1271/22.04.2017 г., съставен
от мл.инсп. Ив.Петков при ОД МВР-Пловдив, ведно с план-схема. Протоколът за
произшествието, издаден от служител на МВР е официален свидетелстващ документ, който
съдът цени по реда на чл. 179 от ГПК и се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила относно удостоверените в него и непосредствено възприети от длъжностното лице
факти при огледа. От документа се установява, че длъжностното лице е посетило мястото на
настъпването на произшествието и отразило относимите обстоятелства за определяне на
2
механизма на произшествието, като местоположението на МПС, участници в ПТП,
характера и вида на нанесените щети, пътните знаци, маркировка на мястото на
произшествието, възпроизведени в схема на пътя. Вярно е, че произшествието не е станало в
присъствие на длъжностното лице, но протоколът за ПТП, анализиран и преценен заедно и
поотделно със събраните други писмени доказателства, ценени по вътрешно убеждение от
съда, както и САТЕ, еднозначно доказва твърденията на ищеца на настъпване на ПТП по
авторство, време, място и начин. Съдът отчита, че ответното дружество като е заплатило
част от регресното вземане, извънсъдебно е признало осъществяването на всички
юридически факти, обуславящи възникването на спорното право, съобразно изложените
твърдения в искова молба. С това признание на ответника, преценено по реда на чл. 175 от
ГПК, намира, че не се проведе пълно и главно доказване на възражението му за случайно
деяние по см. на чл. 15 от НК, която хипотеза е приложима само при правомерно движение
на водача на л.а. „М.“, при което не е могъл и не е бил длъжен да предвиди настъпването на
вредоносния резултат.
Предвид заключението на САТЕ, което дава основание на съда да приеме, че
ответникът, в качеството на застраховател на причинилия ПТП водач, дължи
действителната стойност на вредата, която възлиза на сумата 14833 лв., но не повече от
платеното от застрахователя-ищец – 14722,80 лв., както и че ответникът е изплатил сумата
от 12098,30 лв., то предявеният иск за главница за неплатената разлика за застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски за сумата 2639,50 лв. се явява изцяло основателен.
Търсеното парично задължение е дължимо и изискуемо, и като законна последица от това се
дължи поисканата законна мораторна лихва при условията на чл. 422, ал.1 от ГПК – от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.07.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането.
С Покана изх. №Л-7373/17.10.2018 г., получена от ответника на 18.10.2018 г., ищецът
е отправил претенцията си за заплащане на регресното вземане за процесното ПТП. В
случая ответникът не е навел твърдения, нито е ангажирал доказателства за плащане на
задължението си изцяло-по арг. от чл. 77 от ЗЗД, поради което съдът намира, че с
получаване на поканата е изпаднал в забава за плащане на вземането на ищеца. С оглед
изхода на спора по главния иск, паричното вземане за лихва е дължимо за периода от
19.07.2019 г. до 18.07.2022 г. За периода 19.07.2022-19.07.2022 г. искът по чл. 86, ал.1 от ЗЗД
е неоснователен, тъй като за него е поискана и се присъжда законна мораторна лихва.
Противното би довело до неоснователно обогатяване, като за един същ период да се пресъди
два пъти паричното вземане. В този смисъл мораторната лихва е следвало да се заяви до
деня, вкл., предхождащ датата на подаване на искова молба. Лихвата за забава за периода от
19.07.2019 г. до 18.07.2022 г. е в размер на сумата 803,65 лв., който размер съдът определя
служебно с използван лихвен калкулатор и на осн. чл. 162 от ГПК, и следва да се присъди, а
за разликата до пълния предявен размер от 804,31 лв. – отхвърли.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът трябва да
заплати на ищеца сторените съдебни разноски, съобразно уважената част от иска, като с
оглед разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в
настоящото производство подлежи на реализация и отговорността за разноски в рамките на
заповедното производство, за което компетентен да се произнесе е исковия съд. Ищецът има
право на сумата общо 551,57 лв. за платени държавни такси, възнаграждение на вещо лице и
на юрисконсулт, последното определено от Съда в минималния размер по чл. 25-26 от
НЗПП. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на съдебни разноски за
отхвърлената част от иска за сумата 0,07 лв. за платено възнаграждение на вещо лице и
юрисконсулт, като по компенсация в полза на ищеца се пресъди сумата 551,50 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „З.к. „Б.И.““ АД, с
ЕИК:***********, със седалище и адрес на управление: ***********, че за „З.а.д. „А.““ АД,
с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление: **********, на основание чл. 411
от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, съществува правото на парично вземане за сумата 2639,50 лева за
главница, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
щета №**********, образувана при ЗАД А. АД за настъпило ПТП на 22.04.2017 г. на път II-
86,2+293 км от гр. Пловдив за гр. Пазарджик, причинено виновно от водач на л.а. „М. C-
200“, с рег. №**********, чиято деликтна отговорност се обезпечава от ЗД Б.И. АД по
договор за застраховка гражданска отговорност, от което настъпват вреди по л.а. „А. Q7“,
рег. №*********, застрахован по имуществена застраховка от ЗАД А. АД; ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 19.07.2022 г. до окончателното й изплащане, и сумата
803,65 лева - мораторна лихва за периода от 19.07.2019 г. до 18.07.2022 г., удостоверено в
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №38880/2022
г. по описа на СРС; като иска за мораторна лихва за периода 19.07.2022-19.07.2022 г. и над
уважения размер от 803,65 лева до пълния предявен размер от 804,31 лева –
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА З.к. „Б.И.““ АД, с ЕИК:***********, със седалище и адрес на управление:
***********, да заплати на „З.а.д. „А.““ АД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на
управление: **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 551,50 лева – съдебни
разноски по компенсация по ч.гр. дело №38880/2022 г. и гр. дело №66743/2022 г., и двете по
описа на СРС.
Пресъдените парични вземания в полза на „З.а.д. А.“ АД може да бъдат платени по
банкова сметка с IBAN: ********* BIC: ********, Ц. к. б. АД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4