РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Смолян, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на седми февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:*
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20225440101015 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Ищецът В. Й. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес град *, ул. * * е
предявил срещу *, със седалище и адрес на управление: гр. София, *
обективно кумулативно съединени искове, както следва:
иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, ал. 7 ЗМВР,
с който се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от
1886, 10 лева /размерът изменен в съдебно заседание/, представляваща
неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при
сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, за периода от
11.10.2019г. до 30.09.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда - 17.10.2022г. до
окончателното изплащане;
иск с правно основание чл. 181, ал. 3 ЗМВР, с който се иска да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 205, 80 лв. /размерът
изменен в съдебно заседание/, представляваща левовата равностойност на
безплатна предпазна храна и ободряващи напитки, полагаема се за 12-часови
дежурства през периода от 17.08.2019г. до 01.08.2020г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 01.09.2019. до окончателното й изплащане,
както и мораторна лихва в размер на 53, 23 лева /размерът изменен в съдебно
заседание/, начислена за периода от 01.09.2019г. до 17.10.2022г.
1
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 264, 67 лв.
/размерът изменен в съдебно заседание/, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 01.09.2019г.
до датата на предявяване на иска – 17.10.2022г.
Ищецът излага, че е служител в системата на МВР в *, в граничен
полицейски участък – гр. *, където заема длъжността „*“. Същият изпълнявал
служебните си задължения на смени, всяка от които с продължителност от 12
часа, съгласно месечни графици при сумирано отчитане на работното време.
За времето от 11.10.2019г. до 30.09.2022г. ищецът положил общо 1600 часа
нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент 1.143 възлиза на
1828 часа дневен труд. Твърди, че разликата след превръщането на часовете
положен нощен труд в часове дневен труд, представлява 228 часа положен
труд, който не му е заплатен от страна на ответника. Излага, че положените
часове нощен труд не са преобразувани в дневен при изплащането на
полагаемото му се възнаграждение, като не е ползвал и компенсация във вид
на почивка. В исковата молба се твърди, че по време на служебното
правоотношение на ищеца са действали последователно Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 81213-
776/29.07.2016 г„ Наредба № 8121з-36/07.01.2020г., в сила от 10.01.2020г.,
Наредба № 81213-1174/21.10.2020г., в сила от 03.11.2020г. и Наредба №
8121з-1353/15.12.2020г., в сила от 01.01.2021г., издавани от министъра на
вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи. В цитираните горе наредби, с изключение на тази от 2014г., е
предвиден редът за отчитане на отработеното време между 22.00 и 6.00 часа с
изготвянето на протокол и лицата, които го изготвят, сроковете за това и
начинът на отчитане броя на отработените часове, но не е предвиден
алгоритъм за преизчисляване на нощния труд в дневен. Ищецът посочва, че в
разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з407 е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, а полученото
число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В
последвалите тази наредба нормативни актове - последните 4 наредби, такава
изрично норма липсва. Липсата на такава норма не да следва да се възприема
като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. В случая при наличие на такава непълнота в специалната
уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в която в чл.
9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
2
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. В исковата молба се излага, че лишаването на ищеца от тези
допълнителни възнаграждения за нощен труд би го поставило в
неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и
служителите по трудово правоотношение, които получават такива
допълнителни възнаграждения, съгласно чл.67 ал.7 т.1 от ЗДСл и чл.261 от
КТ. Позовава се на разпоредбите на в чл.6 от КРБ и чл.14 от ЕКЗПЧОС.
Излага, че задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за
положен труд е част от задължението за заплащане на трудово
възнаграждение, а за последното е установен срок. На основание чл. 84, ал. 1
ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е
трябвало да се изплати съответното възнаграждение - първо число на месеца,
следващ отчетното тримесечие. Неизпълнението за заплащане на
възнаграждение за положения от ищеца нощен труд чрез приравняването му
с посочения коефициент го е поставило в състояние на забава, за което дължи
съответното обезщетение под формата на лихва за забава. Лихвата е дължима
върху дължимите възнаграждения по тримесечия. Ищецът претендира лихва
за забава за дължимото възнаграждение за периода от 11.10.2019г. до
30.09.2022г., като началната дата за изчисляване е 01.11.2019г., а крайната
дата за изчисляване е 17.10.2022г. - датата на входиране на исковата молба в
съда.
Ищецът сочи, че за периода от 17.08.2019г. до 01.08.2020г. на
основание чл.181 ал.З от ЗМВР му се дължи плащане и на полагаемата му се
левова равностойност на безплатна храна и ободряващи напитки, тъй като
същият е работил при средноденонощни температури под +10 °С и над +30 °С
по данни от Националния институт по метеорология и хидрология и на 12-
часови смени при сумирано изчисляване на работното време - чл.2 т.7 от
Наредба № 8121з-904 от 30 юли 2015 г. за определяне на условията и реда за
предоставяне на безплатна храна на служителите на МВР за извършване на
дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите, и на
ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до
06,00 ч. Въпреки нормативно установеното на ищеца право да получава
безплатна храна и ободряващи напитки заради специфичните условия на
труд, такива не са му били осигурявани за компенсиране поне на част от
здравословните аспекти на непрекъсваемия работен процес в режим на
дежурства с продължителност по-голяма от нормално установената 8-часова
такава и при неблагоприятни температури.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от страна на ответника – *, със седалище и адрес на
управление: гр. София, *, който оспорва предявените искове като
неоснователни и недоказани и моли същите да бъдат отхвърлени. Ответникът
излага, че предвид настъпилата съществена законодателна промяна през
сочения от ищеца период от 01.07.2019г. до 31.07.2022г., следва да се
направи следното разграничение: с ДВ, бр.60 от 07.07.2020г. в Закона за
министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ са въведени съществени
3
нормативни изменения, пряко засягащи предявените в настоящото
производство искове. Съгласно чл.187, ал.4 от ЗМВР (нова ДВ, бр.60 от
07.07.2020г.) при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното работно време, към нормалната
продължителност на работното време през нощта по ал.1 на чл.187 от ЗМВР.
Отделно от това, с обнародването в ДВ, бр.60/07.07.2020г. на изменение и
допълнение на ЗМВР е регламентирана и промяна в правния режим относно
иска по чл.181, ал.З от ЗМВР, като е регламентирано следното изменение: “на
служителите по чл.141, ал.1 и ал.З, които извършват дейности, свързани със
специфичен характер на труда, за което се полага безплатна храна, се
осигурява левовата й равностойност. На служителите по чл.142, ал.1 и 3,
полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00часа, за което се полагат
ободряващи напитки, се осигурява левовата им равностойност.“. В този
смисъл, след въведените законодателни промени, трудовото възнаграждение,
както и другите полагащи се на ищеца суми, са изплащани съобразно
действащата нормативна уредба, регламентираща тези права и предявените от
ищеца с настоящата искова молба искове за част от процесния период от
07.07.2020г. до 31.07.2022г. са изцяло удовлетворени по искания от него в
исковата молба начин. Ответникът посочва, че в ЗМВР няма препращаща
норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно, както
разпоредбите на КТ, така и издадените въз основа на кодекса подзаконови
нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ. ЗМВР е специален нормативен акт,
регламентиращ статута на служителите, работещи в МВР, като обосновава
различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото
възнаграждение и др. С оглед специалния характер на акта, размерът на
дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно
специалните правила, посочени в ЗМВР и в издадените Наредби на
министъра на вътрешните работи и заповеди, въз основа на призната от
закона делегация. Основавайки се на законовата делегация на чл. 187, ал. 10
(предишна ал. 9) във връзка с ал. 8 (предишна ал. 7), чл. 187а, ал. 4 и чл. 188,
ал. 1 от ЗМВР, министърът на вътрешните работи е издал приложимите през
процесния период Наредба № 8121 з- 776/29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от
2.08.2016 г., в сила от 29.07.2016 г.), Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. (обн.,
ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г.), Наредба № 8121з-
1174/21.10.2020 г. (обн., ДВ, бр. 93 от 30.10.2020 г., в сила от 10.01.2020 г.) и
Наредба № 8121з1353/15.12.2020 г. (обн., ДВ, бр. 107 от 18.12.2020 г., в сила
от 10.01.2020 г.), регламентиращи реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в министерството на вътрешните работи.
Съгласно чл. 3, ал. 3, съответно ал. 2, при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Трудът,
който служителят е полагал, е по 8 часа нощен труд. Ответникът излага, че с
оглед предвидената в чл. 187 от ЗМВР еднаквата нормална продължителност
4
на часовете дневен и нощен труд, в специалната нормативна уредба - ЗМВР и
подзаконовите му актове не е налице празнота, която да подлежи на
запълване. При паралелното действие на норми, уреждащи една и съща
материя, приложение намират специалните норми, които изключват
действието на общите. Доколкото не се касае до норма, следствие от законова
разпоредба, преценката на органа, комуто е делегирана компетентност по
издаване на наредбите по чл. 187, ал. 9, съответно ал. 10 от ЗМВР - министъра
на вътрешните работи - както за въвеждането на коефициент на превръщане
на нощния труд в дневен, така и за отпадането на този коефициент, е по
целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Ответникът претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Моли в случай,
че съдът приеме исковата молба за основателна, направените от ищеца
разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат редуцирани до минимално
определения размер, посочен в Наредбата по чл. 36 от Закона за адвокатурата,
тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
В съдебно заседание, ищецът – редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. *, която поддържа предявените искове с допуснатите
изменения и моли за присъждане на разноските по делото съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт *,
която оспорва иска. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и в отговора на
ответника и като обсъди събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Няма спор между страните, че ищецът работи по служебно
правоотношение с ответника в процесния период, като до момента изпълнява
длъжността „*“ в граничен полицейски участък – гр. *.
От заключението на вещото лице по назначената СИЕ, неоспорена от
страните, се установява, че ищецът, като държавен служител в системата на
МВР работи на смени, всяка с продължителност от 12 часа, съгласно
изготвени месечни графици при сумирано отчитане на работното време. За
процесния период - 11.10.2019г. до 30.09.2022г., ищецът В. Д. е положил
нощен труд от общо 1272 часа, от които 1072 часа са положени в работни дни
и 200 часа – в дни на официални празници, които са заплатени, без да бъдат
превърнати нощните часове труд в дневни по методиката на чл. 9, ал. 2
НСОРЗ. Положените общо 1272 часа нощен труд приравнени към дневни
часове са общо в размер на 1454 часа, като в т.ч. 1225 часа са положени в
работни дни, а 229 часа в дни на официални празници. Общата сума на
неначислените и неизплатените възнаграждения за положен нощен труд,
изчислена на база часова работна заплата, увеличена с 50 % надбавка за
периода от 11.10.2019 г. до 30.09.2022 г. е в размер на 1886, 10 лева.
Законната лихва върху дължимата сума за извънреден труд е в размер на 264,
67 лева.
За периода от 17.08.2019г. до 01.08.2020г. на ищеца са начислени, но
неплатени суми за ободряващи напитки в размер на 0,60 лв. или общо в
5
размер на 29, 40 лева, а дължимите суми за безплатна предпазна храна са в
размер на 176, 40 лева. Общата сума на неначислените и неизплатените
възнаграждения за безплатна предпазна храна и ободряващи напитки за
периода от 17.08.2019г. до 01.08.2020г. е в размер на 205, 80 лева.
Обезщетението за забава върху дължимата сума за безплатна предпазна
храна и ободрителни напитки за периода от 01.09.2019г. до 17.10.2022г. е в
размер на 53, 23 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като обективно и
компетентно изготвено, същото е съобразено с нормативната уредба и с
представените по делото доказателства и не е оспорено от страните.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
Относно главния иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР:
Безспорно се установи, че ищецът е работил в процесния период по
служебно правоотношение с ответника. Безспорно се установи също, че в
посочения период от време същият е положил нощен труд, който след
преобразуването му в дневен не е напълно заплатен. От заключението по СИЕ
безспорно се установи, че в процесния период ищецът * * е положил нощен
труд от общо 1272 часа, които след преобразуването на часовете нощен труд
в дневен с коефициент 1,143, възлизат в размер на 1454 часа, като същите не
са начислени и заплатени от страна на работодателя и са на стойност 1886, 10
лева.
Съдът приема, че КТ и подзаконовите му нормативни актове намират
субсидиарно приложение по отношение на работещите по служебно
правоотношение по ЗМВР.
В чл. 187, ал. 1 ЗМВР е регламентирано, че нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица, като съгл. ал.
3 работното време на държавните служители се изчислява в работни дни –
подневно, а за работещите на 8 -, 12 - или 24 - часови смени –сумирано за
тримесечен период. Определянето на 24 - часова смяна е по изключение. При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г. и отменена с Решение №
8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обнародвано ДВ, бр. 59 и
влязло в сила на 29.07.2016 г./. С § 4 от заключителните разпоредби на
6
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е отменена Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ,
бр. 69 от 2014 г./, която е възстановила действието си след отмяната на
подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена.
Съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята
за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби
на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г./.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. ,
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са
аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г. , съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 ч. и 6,00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период – т. е. часовете положен нощен труд се
преизчисляват с коефициент 1,143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба №
8121з592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че
отработеното време между 22,00 ч. и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане
на броя отработени часове. Съгласно чл. 179, ал. 1, предл. 2 от ЗМВР, на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
полагане на труд през нощта от 22,00 ч. до 6,00 ч., а съобразно чл. 9 и чл. 12
от Раздел ІІІ на Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. за условията и реда за
изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в
министерството на вътрешните работи /обн. ДВ, бр. 67/14.08.2018 г., в сила от
14.08.2018 г., изд. на осн. чл. 179, ал. 2 от ЗМВР/, за всеки отработен нощен
час или за част от него от 22,00 ч. до 6,00 ч. на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд след предоставяне в
съответните финансови звена на протокол-приложение № 6 към чл. 31, ал. 1
от Наредба № 8121з776/29.07.2016 г.. В Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г., в
сила от 10.01.2020 г., Наредба № 8121з1174/21.10.2020 г., в сила от 03.11.2020
г. и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020 г., в сила от 01.01.2021 г. липсва
изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. В
последната посочена Наредба, в сила от 01.01.2021 г. в чл. 21, ал. 3 се
предвижда, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
7
се превръщат в дневни с коефициент 1, съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗМВР.
Съгласно изменението на ЗМВР, обнародвано в ДВ бр.60/07.07.2020 г., в сила
от 11.07.2020 г., в чл. 187, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов
период. Нощен е трудът от 22.00 часа до 6.00 часа. С приетата нова ал. 4 на
чл. 187 е регламентирано, че при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни, с коефициент равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното работното време към
нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1 или с
коефициент 1.
Съдът счита за неоснователно възражението на ответника, че по
отношение на държавните служители в МВР е приложима само уредбата по
специалния закон.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните
служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват
със специалната закрила по Кодекса на труда. При липсата на специално
правило в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., което да определи методология
за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР, субсидиарно приложение следва да намери НСОРЗ.
Основна грижа на законодателя е да осигури равнопоставеност на
работниците и служителите, полагащи труд по служебно правоотношение в
системата на МВР, по трудово правоотношение в МВР или извън нея.
Недопустимо е поставянето на служителите в системата на МВР, работещи в
режим на сумирано изчисляване на работното време в понеблагоприятно
положение спрямо останалите работници и служители при възмездяването на
нощния труд. В противен случай би се стигнало до различно третиране на
нощния труд и различни критерии за неговото възмездяване, като държавните
служители в системата на МВР, осъществяващи нощен труд при сумирано
изчисляване на работното време биха били поставени в неравностойно
положение като спрямо останалите държавни служители, така и спрямо
служителите и работниците по трудово правоотношение, за които са
приложими общите разпоредби на КТ и НСОРЗ. В мотивите на Решение №
311/08.11.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС е дадено принципно
разрешение за субсидиарното прилагане на общия закон при липса на
изрично уредено заплащане в специалния ЗМВР, като е посочено, че
положителният отговор на въпроса за приложение на субсидиарни
разпоредби е в съответствие с основния принцип на равенство и недопускане
на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от
ЕКЗПОЧС. Полагането на нощен труд, без оглед на вида на извършваната
работа, нарушава биологичните ритми на работника/служителя и е свързано с
вредни за организма последици, които се компенсират чрез допълнителното
заплащане и различно отчитане на нощния труд. Следва да намери
приложение принципът за законност, уреден в разпоредбата на чл. 5 от ГПК
когато съдът констатира непълнота или неяснота на закона, следва да
приложи общия им разум и да основе решението си на основните начала на
8
правото, обичая или морала.
В същия смисъл е и даденият от Съда на европейския съюз отговор на
поставения преюдициален въпрос от РС - Луковит по дело С-262/2020 г.,
където е посочено че „не се налага приемане на национална правна уредба,
която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за
работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-
кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня,
но при всички случаи в полза на такива работници трябва да се вземат други
мерки за защита, които да компенсират особената тежест на полагания от тях
нощен труд - под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки.“ В решението по
посоченото дело /т. 79/, СЕС е приел също, че ако не е основана на обективен
и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на
националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на
различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била
несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният
съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед
на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното
тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази
разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с
нея цел (решение от 6 октомври 2021 г., Sumal, C-882/19 , EU: C: 2021: 800, т.
71). В случая, при липса на други приложени мерки в процесния период,
именно уважаването на претенцията за заплащане на положения извънреден
труд през нощта дава тази компенсация за тежестта на положения от ищеца
нощен труд.
В действащите за периода от 23.12.2019 до 25.07.2022 г. наредби на
МВР липсва изрична норма, предвиждаща превръщането на часовете
положен нощен труд в дневен, за разлика от чл. 31, ал. 2 от наредбата от 2014
г., регламентираща, че при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период се
умножава с коефициент 1,143. Единствено е предвиден редът за отчитане на
отработеното време между 22.00 и 6.00 часа с изготвянето на протокол и
лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане броя на
отработените часове, без да е предвиден алгоритъм за преизчисляване на
нощния труд в дневен. При това положение съдът счита, че изменението на
чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, обнародвано в ДВ бр. 60/07.07.2020 г., в сила от
11.07.2020 г., поставя държавните служители в системата на МВР в
неравнопоставено положение спрямо останалите служители, работещи по
трудово правоотношение, полагащи нощен труд, чиито правоотношения се
регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, което е недопустимо. С оглед липсата на специално
правило за ставка на допълнителното възнаграждение за нощен труд или
което да определи методология за справедливо превръщане на отработените
нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по
отношение на държавните служители в МВР, съдът счита, че тази нормативна
9
празнота следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал.
2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/.
Съгласно товаобщо правило, при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната
продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.
Предвид изложеното съдът счита, че за уреждане на нощния труд на
служителите в системата на МВР, работещи при сумирано изчисляване на
работното време, приложима е общата норма на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/.
Възражението на ответника, че е платил на ищеца нощния труд е
неоснователно. Превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал.
2 НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това
не означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл. 8 от НСОРЗ.
Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част от него между 22,00 ч. и
6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. Двете
разпоредби се прилагат едновременно, тъй като при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и
за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. за всеки час /ставката по
чл. 8 НСОРЗ/. Аналогични мотиви са развити в решение № 14/27.03.2012 по
дело № 405/2011 на ВКС, ГК, IV г.о., които съдът напълно споделя, в
мотивите на което е прието, че тези разпоредби се прилагат едновременно с
правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и
за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд. Трудовото законодателство дава право на
работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане за
нощния си труд, а от друга задължава работодателите да преизчисляват
нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността на
работния ден. Когато последната е надвишена пък, очевидно се касае за
положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Това са две
различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения. В
случая, както е посочено по-горе, на ищеца е изплатен нощния труд за
исковия период, но не и разликата отработени часове, получен след
преобразуването на нощните часове в дневни. Освен това тези часове нощен
труд представляват и извънреден такъв, тъй като надхвърлят нормативно
определения допустим брой часове нощен труд от 8 часа, тъй като нощните
смени на ищеца са с продължителност от 12 часа. Положеният от ищеца труд
е установен от експертизата при отчитане на предвидената продължителност
на полагането на труд при сумирано изчисляване на работното време, след
превръщане на нощните часове в дневни, като е начислен само нощен труд,
10
който не е бил преизчислен в дневен. Безспорно се установи по делото, че
положените от ищеца часове нощен труд не са преобразувани в дневен с
коефициент 1,143, както и че този труд не е начислен и изплатен и не е
компенсиран с почивка. По делото ответникът не твърди, нито е представил
доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително
възнаграждение за положения през исковия период нощен труд в установения
от експертизата размер.
Ето защо, ответникът дължи да заплати на ищеца сумата от 1886, 10
лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2022г. –
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
Акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1
ЗЗД, считано от 01.09.2019г. до датата на предявяване на иска – 17.10.2022г.,
също следва да се уважи в претендирания от ищеца размер от 264, 67 лева,
съобразно допуснато изменение на иска.
Върху главницата следва да се присъди и законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска – 17.10.2022г. до окончателното изплащане на
сумата.
Относно предявения иск с правно основание чл. 181, ал. 3 ЗМВР:
Съгласно посочената разпоредба, за извършване на дейности, свързани
със специфичния характер на труда на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 – 3 и
ал. 3, се осигурява безплатна храна. На служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 – 3 и
ал. 3, полагащи труд през нощта от 22, 00 до 6, 00 ч., се осигуряват
ободряващи напитки.
Съгласно чл. 2, т. 7 от Наредба № 8121з-904 от 30.07.2015 г. за
определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на
служителите на Министерството на вътрешните работи за извършване на
дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите, и на
ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през нощта от 22, 00 до
06, 00 ч., за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на
труда, се осигурява безплатна храна на служителите на МВР, които работят
при средноденонощни температури под +10 °С и над +30 °С по данни от
Националния институт по метеорология и хидрология.
По делото ответникът не твърди, нито е представил доказателства за
заплащане на ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за
положения през исковия период нощен труд, нито че е осигури на ищеца
полагащата му се храна и ободряващи напитки за исковия период.
Ето защо, съдът намира, че е основателна и претенцията за заплащане
на левовата равностойност на неосигурена безплатна предпазна храна и
ободряващи напитки за периода 17.08.2019г. – 01.08.2020г., която следва да
се уважи в пълния предявен след допуснатото изменение на иска размер от
205, 80 лева, както и акцесорната претенция за лихви върху тази сума в
размер на 53, 23 лв., считано от 01.09.2019г. до 17.10.2022г.
Ищецът претендира присъждане на деловодните разноски. Такива
11
същият е платил на адв. * в размер на 500 лв., видно от представения списък
по чл. 80 ГПК. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност
на платеното адвокатско възнаграждение от ищеца. Заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение с оглед материалния интерес по делото не е
прекомерен и е в минималните размери и следва да му бъде присъдено в
пълен размер.
Ще следва, с оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Ще следва на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да бъде осъден ответникът да
заплати по сметка на РС Смолян сумата от 345, 44 лева, от която 225, 44 лева
държавна такса и 120 лв. за възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от изложените съображения, Раойнен съд – гр. Смолян
РЕШИ:
ОСЪЖДА *, със седалище и адрес на управление: гр. София, * на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, ал. 7 ЗМВР да заплати на В. Й.
Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес град *, ул. * * сумата от 1886, 10
лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положения от ищеца
нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на
нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за
периода от 11.10.2019г. до 30.09.2022г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -
17.10.2022г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА *, със седалище и адрес на управление: гр. София, * на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на В. Й. Д., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес град *, ул. * * сумата от 264, 67 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано
от 01.09.2019г. до 17.10.2022г.
ОСЪЖДА *, със седалище и адрес на управление: гр. София, * на
основание чл. 181, ал. 3 ЗМВР да заплати на В. Й. Д., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес град *, ул. * * сумата от 205, 80 лева, представляваща
левовата равностойност на безплатна предпазна храна и ободряващи напитки,
полагаема се за 12-часови дежурства през периода от 17.08.2019г. до
01.08.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска – 17.10.2022г. до окончателното й изплащане, както и
мораторна лихва в размер на 53, 23 лева, начислена за периода от 01.09.2019г.
до 17.10.2022г.
ОСЪЖДА *, със седалище и адрес на управление: гр. София, * да
заплати на В. Й. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес град *, ул. * *
сумата от 500 лева, представляваща разноски по водене на делото за
адвокатско възнаграждение.
12
ОСЪЖДА *, със седалище и адрес на управление: гр. София, * да
заплати по сметка на Районен съд – гр. Смолян държавна такса върху
уважените искове в размер на 225, 44 лева, както и разноски за експертиза в
размер на 120 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Смолян
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
13