Р Е Ш Е Н И Е
№ 103
гр.Велико
Търново, 29.05.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският административен съд, X-ти състав, в публично
заседание на двадесети май две хиляди и двадесета година в
състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С., като
разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N
609 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на ЕООД “Олмос
груп“ с адрес на управление гр.Велико Търново, ул.“Ц. Церковски“ № 39 против Решение за отказ за издаване
на удостоверение относно приложимо законодателство № 40077312199 /
21.08.2019г., издадено от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново,
потвърдено с Решение № 190 / 24.09.2019г. на Директора на ТД на НАП Велико
Търново, с което е отказано издаването на удостоверение за приложимо
законодателство по отношение на работника А.В.С..
В жалбата се твърди, че оспорения акт е
издаден в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, тъй като са налице всички
предпоставки за издаване на удостоверение за приложимо законодателство,
включително и осъществяване на съществена част от дейността си на територията
на страната. Моли се за отмяна на оспорения
административен акт и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за
отхвърлянето й и присъждане на разноски.
Предмет
на настоящото съдебно производство e Решение за отказ за издаване на удостоверение относно приложимо
законодателство № 40077312199 / 21.08.2019г., издадено от орган по приходите
при ТД на НАП Велико Търново, с което е отказано издаването на удостоверение за
приложимо законодателство по отношение на работника А.В.С..
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.168 от
АПК, административния
съд приема за установено от фактическа страна следното:
ЕООД “Олмос
груп“ подава в ТД на НАП Велико Търново Искане за издаване на удостоверение А1
за приложимото осигурително законодателство за заетото лице А.В.С., със сключен
трудов договор на 05.06.2019г.
При извършената
проверка е установено, че дружеството е вписано в Търговския регистър от
24.07.2018г., регистрирано е по ЗДДС по желание от 05.06.2019г. Налице са наети
49 лица по трудови договори. Първите трудови договори са сключени през
м.05.2019г. От тези работници за 15 са наети за полагане на труд в Германия с
оглед изпълнение на сключен договор за услуга от 01.06.2019г. с дружеството „Temra“, установено в Хамбург, Германия.
Според предмета на договора, жалбоподателят е длъжен да реализира за конкретно
обособен обект пакетиране на стоки и продукти, като за този предмет се съставят
двустранни описи на дейностите и ценова листа за всяка от тях. Лицата,
извършващи пакетажа са работници на изпълнителя.
В хода на
процедурата по регистрация по ЗДДС дружеството декларира, че за периода
01.05.2018г. – 30.04.2019г. не е осъществявало дейност, няма фискални устройства, не е
издало фактури, няма сторно касови бонове. Декларирано е, че дружеството не е
осъществявало оперативна дейност от момента на регистрацията си до 30.04.2019
г. Служебно е установено, че броят на наетите от дружеството лица към
20.08.2019 г. е 49, като един от тези договори
/за лице, за което също е поискано удостоверение за приложима
законодателство/ е прекратен. 35 от тези лица полагат труда си в България и
14 полагат труд в Германия.
В отговор на
отправено искане за представяне на доказателства в процесното производство,
дружеството посочва оборот от извършвана на територията на Р България дейност
от 11 364лв., от които по фактури 9 864лв. за м.01.2019г.,
11 500лв., от които по фактури 10 000лв. за м.02.2019г.,
11 500лв., от които по фактури 10 000лв. за м.03.2019г.,
28 315,75лв., от които по фактури 9 926лв. за м.04.2019г., 29 899лв.
за м.05.2019г. 1 500лв., а по СД-я 7 500лв. за м.06.2019г. и по СД-я
19 400лв. за м.07.2019г.
В СД-ии за м.06
и 07.2019г. са отразени обороти от доставки на услуги на територията на друга
държава членка в размер съответно на 128 426,60лв. и 227 769,43лв.
Въз основа на
така установеното органите по приходите приемат, че е налице
разминаване между декларираните от дружеството данни и предоставените в хода на
проверката документи, както и че съществената част от приходите на дружеството
след м.05.2019г. са от сключения договор за предоставяне на услуги на
територията на Р Германия, поради което и съществената част от дейността му е
именно в тази държава членка.
В хода на съдебното производство е прието без
оспорване заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира
като компетентно, обективно и безпристрастно дадено.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
След
извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, в предписаната писмена
форма, и при спазване на материалния закон.
Между страните липсва спор по фактите. Спорен е въпросът за
приложението на чл.12, §1 от
Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004
година за координация на системите за социална сигурност. Тази разпоредба
предвижда приложимото законодателство по отношение на командировано лице да е
законодателството на държавата – членка, на която е подчинен работодателя му,
ако той обичайно осъществява в тази държава – членка дейността си, лицето е
командировано в другата държава членка именно от този работодател, това лице не е изпратено, за да замества
друго командировано лице и предвиденото времетраене на командироването е до 24
месеца.
Според разпоредбата на чл.14, §2 от Регламента за
прилагане за целите на прилагането на член 12, параграф 1 от основния
регламент, изразът „което обичайно осъществява дейността си в нея“ се отнася до
работодател, който обичайно извършва значителни по обхват дейности, различни от
чисто вътрешни управленски дейности, на територията на държавата-членка, в
която е установен, като се вземат под внимание всички критерии, характерни за
дейностите, извършвани от въпросното предприятие. Приложимите критерии
трябва да отговарят на специфичните
характеристики на всеки работодател и на действителния характер на извършваните
дейности.
Именно върху прилагането на този критерий е
концентриран спора, като жалбоподателят твърди, че критерият обичайно
извършвани и значителни по обхват дейности, извършени на територията на
изпращащата държава – членка, е спазен от него с оглед не само оборота но и
други приложими към случая фактори, които не са съобразени от ответната
администрация.
От практиката на СЕС /вж. например решение по дело
С-202/97 г. на СЕО, както и решение по дело С - 35/70 Manpower/ се извежда, че само предприятие, което обичайно извършва
значителни дейности в държавата-членка, в която е установено, може да бъде
разрешена ползата от предимството, предоставено от изключението, предвидено в
тази разпоредба /в случая от изключението, предвидено в чл.12, §1 от Регламента
- така т.47 от решение по дело С- 359/16/.
За да се определи дали
предприятие, ангажирано с предоставяне на временен персонал, обичайно извършва
значителни дейности в държавата-членка, в която е установено, компетентната
институция на тази държава трябва да проучи всички критерии, характеризиращи
дейностите, извършвани от това предприятие. Съответно, такива релевантни
критерии включват по-специално /без да е изчерпателно/ мястото, където предприятието
има седалище и администрация, броят на административния персонал, работещ в
държавата-членка, в която е установено, и в другата /приемащата/
държава-членка, мястото, където се назначават командировани работници, и
мястото, където се сключват по-голямата част от договори с клиенти, приложимото
право към трудовите договори, сключени от предприятието с неговите работници,
от една страна, и с неговите клиенти, от друга, и оборотът през подходящо
типичен период във всяка съответна държава-членка. Тези пък критерии не могат
да се прилагат механично, а следва да се адаптират към всеки отделен случай –
т.42 и 43 от решението на СЕС по делото FTS, ECLI:EU:C:2000:75 и цитираната там
практика.
Най – сетне, от контекста
на отговорите на Съда, дадени в решението по дело С-359/16, може да се направи
извод, че изпращащата държава не следва да издава искано удостоверение за
приложимо законодателство, ако от множество обективни обстоятелства се
установява, че издаването му цели измама или злоупотреба с право /аргумент от
т.48 и 49 от решението/. Както е посочено в решението на Съда, неправомерното
действие може да е резултат от невярно представяне на действителното положение
на командирования работник или на предприятието, което го изпраща, или от
бездействие, като укриване на релевантна информация с намерение да се избегнат
условията за прилагането на съответната разпоредба на Регламента.
В
конкретния случай са изпълнени част от условията за приложение на чл.12, §1 от
Регламента - лицето е командировано
в друга държава членка от работодател, регистриран в България, това лице не е
изпратено, за да замества друго командировано лице и предвиденото времетраене
на командироването е до 24 месеца.
От представените доказателства не се
установява изпълнението на условието ЕООД „Олмос груп” да е предприятие, което обичайно извършва
значителни дейности в държавата-членка, в която е установено – Република
България.
Тежестта
на регистрирането на предприятието на жалбоподателя на територията на България
по националния Търговски закон няма преобладаваща или значителна тежест. Няма
такава тежест и обстоятелството, че трудовите договори са сключени по
действащия в България Уодекс на труда, нито такава тежест има установения брой
на работниците, престиращи труд на територията на изпращащата държава членка,
съотнесен с броя на работниците, престиращи труд в предприятие на територията
на приемащата държава - членка.
След
като основната дейност на предприятието е пакетиране на рекламни материали и
посредничество по наемане на работна сила, то съобразимо е от съда каква част
от реализирания от дружеството оборот, относим към пакетиране на рекламни
материали и към дейността му като агенция за временна заетост по смисъла на
Директивата се реализира на територията на изпращащата държава и каква част от
тази дейност се извършва на територията на друга държава членка и то в периода,
през който се установява икономическата активност на изпращащото предприятие.
Съдът
намира, че от събраните както в хода на административното производство, така и
в хода на съдебното дирене доказателства това не се установява.
Както
се установява, жалбоподателят е подал декларация по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч, с
която е декларирал, че през 2018 г. не е осъществявал дейност, а претенциите
му, че такава е осъществявана през 2019 г. преди сключването на коментирания
договор с немското предприятие, съдът намира за недоказани. Видно е от
преписката, че дружеството е било регистрирано по ЗДДС на основание чл.100,
ал.1 от този закон от 5.6.2019 г., като в хода на проверката по повод на тази
му регистрацията, самото това дружество поддържа и представя доказателства за липса на
търговски оборот /облагаем по ЗДДС оборот/ до април на 2019 г.
Настоящият
състав не кредитира твърденията на жалбоподателя, че да периода м.януари – май
на 2019 г. са извършени доставки на услуги /сделки/ с установени в България
клиенти за дължим на територията на България резултат. Както се посочи вече, управителят
на дружеството непосредствено преди започването на проверката за доброволна
регистрация по ЗДДС е декларирал, че дружеството не осъществява дейност през
релевантния период, което от процесуална гледна точка има правното значение на
признание. Представените впоследствие пред съда фактури, приемо - предавателни
протоколи, и други документи не са с
достоверна дата, като представянето им цели установяване на изгодни за
жалбоподателя обстоятелства, поради което те не следва да се кредитират.
Посоченото се потвърждава и от заключението на допуснатата от съда СИЕ,
констатираща, че счетоводното обслужване на жалбоподателя и т.н. контрагенти се
осъществява от едно и също дружество. Твърденията на жалбоподателя, че
първоначално воденото счетоводство е водено нередовно, което обстоятелство е
наложило смяната на счетоводителя и презавеждането на счетоводството се
опровергават от факта, че депозитът за експертизата е внесен именно от М.К.С.,
която е била първоначален счетоводител. Не могат да се кредитират и
представените като доказателства за съществена дейност граждански договори, тъй
като в същите като седалище и адрес на управление на жалбоподателя се сочи
адрес, на който дружеството е вписано значително по-късно. Справките за
изплатените суми по така представените договори също са подадени по време на
процесната проверка, което подкрепя довода на ответната администрация, че
документите са съставени целево – за нуждите на настоящия процес.
Допълнителен
аргумент за това е, че пред съда към фактурите, издадени на „Кацаров 948“ ЕООД
се представят фискални бонове, но за период, през който дружеството не е имало
регистриран ЕКАФП, а според съдържанието на представения от жалбоподателя ПИНП
тези фактури били платени през м. 11.2019г. по банков път. Изцяло се споделят
изводите на приходната администрация, че повечето писмени доказателства са за
месеците юни и юли 2019г., непосредствено преди подаване на молбата за издаване
на удостоверение А1, поради което се формира извод за тяхното съставяне за
целите на производството. В подкрепа на този извод са извършените насрещни проверки
на част от контрагентите, които не са намерени на декларирания по чл. 8 от ДОПК
адрес - ПИНП за извършена проверка на
„Голдън стайл“ ЕООД.
Следователно към момента на
подаването на искането за удостоверение за приложимо законодателство,
жалбоподателят не е бил икономически активен в рамките на една пълна данъчна
или календарна година, при което да са налице сигурни доказателства, че
икономическата му активност е обусловена изцяло или преимуществено от
сключването и изпълнението на сделки, реализирани на територията на България. От
представените писмени доказатества се установява твърдението на процесуалния
представител на ответника, че от дневниците за продажби за периода м.06.2019 г.
и м.07.2019 г. оборотът от доставки на територията на страната е 26 900
лева, което е само 7,02% от общия оборот от 356 196,03 лева.
Дори да се възприеме тезата
на жалбоподателя за нередности при счетоводното отразяване на издадени фактури
преди м.06.2019г., то и тези приходи не формират извод за развиване на
съществена икономическа дейност на територията на страната. Видно от
заключението на ***за периода м.06.2019г. 5,51% са приходите на дружеството от
дейност в България, през м.07.2019г. този процент е 4,53, а за времевия период
01-07.2019г. този процент е 24,36%.
Следва да се отбележи и
факта, че за периода след 03.07.2019г. дружеството няма действащи договори за
услуги на територията на Република България, поради което и не може да се
установи действителна заетост в страната на наетите лица и бъдещ приход от
дейност на територията на страната.
Съдът намира, че реално
активния период от страна на жалбоподателя е свързан пряко със сключения
договор с немския контрагент за предоставяне на работна сила, което се превръща
в основен предмет на дейност на дружеството. Следователно съществената
икономическа дейност на жалбоподателя по предоставянето на услуги и наемане,
респ. предоставяне на персонал, се осъществява на територията на приемащата
държава – членка, в която е установен контрагента му.
Извън горното, следва да се
посочи, че в случая са налице данни за злоупотреба по повод на предоставяне на
предимства, които жалбоподателя черпи от разпоредби на Общностното право.
Всъщност, създаването и представянето на документи за факти и обстоятелства,
които не показват действителни правоотношения, е с цел прилагане на предимства,
предвидени в Основния Регламент. При наличието на данни за злоупотреба,
посочени от органа по приходите в оспорения административен акт, правилно е
отказано приложението на чл.12, §1 от Регламента.
По
изложените съображения съдът намира оспореното решение за издадено при спазване
на материалния закон, поради което и жалбата следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора основателно е искането на процесуалния представител на
ответника за присъждане на разноски на 100лв. съобразно определения минимален
размер в Наредбата за заплащане на правната помощ. Настоящият състав намира
така посочената наредба за единствена приложима по отношение дължимото на
администрацията юрисконсултско възнаграждение, предвид установеното
несъответствие на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатското
възнаграждение с правото на ЕС в решение по
съединени дела С – 427 / 16 и С – 428 / 16.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на ЕООД “Олмос
груп“ с адрес на управление гр.Велико Търново, ул.“Ц. Церковски“ № 39 против Решение за отказ за издаване
на удостоверение относно приложимо законодателство № 40077312199 /
21.08.2019г., издадено от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново.
ОСЪЖДА ЕООД “Олмос груп“ с адрес на управление гр.Велико Търново, ул.“Ц.
Церковски“ № 39 да заплати
на Националната агенция по приходите сумата от 100лв.
/сто лева/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване.
Съдия: