РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. София, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Йорданов
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело №
20211800900226 по описа за 2021 година
Ищецът И.Р.А., с ЕГН:**********, с адрес: гр.И. ул. „Генерал Столетов“ №17 вх.В
ет.8 ап.69, чрез адв. П.З. от Софийска адвокатска колегия, е предявил иск по чл.432, ал.1 КЗ
срещу ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Джеймс
Баучер“ №87, за осъждането му да му заплати сумите:
50 000,-лв. (петдесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 27.04.2017 г. до датата на
окончателното му изплащане;
92,40лева (деветдесет и два лева и четиридесет стотинки), представляващи
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума
от 08.03.2017г. до окончателното му изплащане.
Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 25.11.2016 г. на автомагистрала Тракия, 20+900
км., посока С. - И., е настъпило пътно-транспортно произшествие с участието на 10
автомобила, между които и лек автомобил Хюндай I 30 с рег. №СО 5681 ВН, управляван от
Й.М.Л.с адрес: гр. И., ул. "Пейо Яворов" №36, ЕГН: **********, при което на ищеца -
пътник в лек автомобил Хюндай I 30 с рег. №СО 5681 ВН - са били причинени телесни
повреди, вследствие на което и неимуществени и имуществени вреди.
Настъпването на произшествието е удостоверено с констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №184/13.12.2016г. За изясняване на причините и обстоятелствата, довели
1
до настъпването на събитието, е образувано ДП №78/2016г. по описа на ОД на МВР, пр. пр.
№9484/2017г. по описа на СГП, разследването по което все още не е приключило към
настоящия момент и тепърва предстои предявяване на материалите по производството на
пострадалите лица и повдигане на обвинения спрямо виновните за настъпването на ПТП
лица. Изготвените до момента експертизи по ДП №78/2016 г. по описа на ОД на МВР
правят заключение, че за причинените на ИВ. Р. АР. телесни увреждания е поведението на
водача на лек автомобил Хюндай 130 с рег. №СО 5681 ВН Й.М.Л.
В резултат на ПТП на ищеца са причинени неимуществени вреди. След настъпване
на произшествието същият е настанен в УМБАЛ "Света Анна" - С., където му е проведено
съответното лечение. След проведените в болничното заведение изследвания са
констатирани следните телесни увреждания:
счупване на външния глезен на лявата подбедрица;
разкъсно-контузна рана на носа вдясно;
разкъсно-контузна рана на скротума (мъдната торбичка).
Лечението на И.А. в болничното заведение е продължило до 28.11.2016 г., след което
му е било назначено лечение в домашни условия, продължило до м. март 2017 г.
Вследствие на причинените травми, ищецът е търпял продължителни болки и
неудобства в житейски и в личен план. Уврежданията са довели до болки и страдания за
период от повече от половин година, като данни за техния интензитет и характер могат ясно
да се изведат от приложените медицински документи. Причинената травма неизбежно е
довела до отклонение от нормалната жизнена дейност на пострадалото лице, както и
ограничава възможностите му да взаимодейства нормално с окръжаващата го среда, което,
от своя страна, създава физически, психически, социални и интелектуални затруднения.
Извън това, всяко събитие от подобен характер неизбежно оставя изключително негативни
следи върху психиката на претърпелия го индивид. Чувството на стрес и страх,
предизвикано от подобно изживяване, е конкретната форма на отразяване на отношението
на отделния индивид към околната среда и играе огромна роля за поведението на човека,
обусловено от комплекса от негативни чувства, емоции и характерни поведенчески реакции,
които се формират на базата на преживяното и предизвиканите негативни последици. Тези
последствия също имат своето място в обезщетяването на причинените неимуществени
вреди.
Вследствие на събитието на ищеца са причинени и имуществени вреди. За периода
на констатиране на уврежданията в здравословното му състояние и на лечението му
вследствие на настъпилото ПТП, той е извършил разходи в общ размер на 92,40 (деветдесет
и два и 0,40) лева.
За покриване на отговорността на водачите за причинени на трети лица
неимуществени и имуществени вреди при управление на лек автомобил Хюндай 130 с рег.
№СО 5681 ВН в ЗД "Б.И." АД е сключена застрахователна полица "Гражданска
отговорност" на автомобилистите №ВG/02/115003128840 с валидност от 21.12.2015 г. до
20.12.2016 г., валидна към датата на произшествието.
2
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ: "С договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие." Отговорността на застрахователя по
чл.432, ал. 1 от КЗ е ангажирана със съществуващо валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, сключено между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахования
деликвент, спрямо увредените лица, за обезщетяване на причинените им вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования
деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увредените лица за репарирането им. В случая са налице всички
предпоставки, обосноваващи предявяване на претенции за обезщетение за вреди от деликт:
деяние, вреда, причинна връзка, вина и противоправност. Деянието се изразява в
управление на МПС в нарушение на правилата за движение и последвало ПТП; вредата - в
причинените травми на И.А. и в предизвиканите вследствие на това болки и страдания;
налице е и причинна връзка между деянието и вредата. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.
2 от ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното, като доказателствената тежест
за оборване на презумпцията е на ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД,
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД посочва, че обезщетението за неимуществени
вреди се определя по справедливост.
Съгласно разпоредбата на чл.493, ал. 1 от КЗ: "Застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и
други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или престой."
Действащите към датата на настъпване на произшествието минимални застрахователни
суми (лимити на отговорност на застрахователя) по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите са определени в чл. 492 от КЗ, както
следва:за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт
– 10 000 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица; за вреди на
имущество (вещи) – 2 000 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на увредените лица.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице може да предяви пряк
иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, при спазване на изискванията на чл.
380 от КЗ.
В съответствие с нормата на чл.380 от КЗ претенция от името на И.А. за изплащане
на обезщетение за причинените му неимуществени и имуществени вреди е подадена до
3
ответника (заявление вх. №ОК-592666/13.09.2021 г. на деловодството на ЗД "Б.И." АД) по
щета №**********. Претенцията е съпроводена с изготвените до момента по ДП №78/2016
г. по описа на ОД на МВР: АТЕ, изготвена на 04.12.2017 г.; КСМАТЕ, изготвена на
07.02.2018 г., и КСМАТЕ, изготвена на 04.05.2020 г., чиито заключения безспорно сочат
вината на водача на лек автомобил Хюндай I 30 с рег. №СО 5681ВН за настъпването на
конкретното ПТП и които биха могли да послужат на застрахователя за определяне и
изплащане на претендиралите обезщетения. Други документи от посоченото ДП №78/2016
г. по описа на ОД на МВР не са им предоставени, поради неприключилото все още
разследване по него.
С писмо изх. №НЩ-6310/20.09.2021 г. на ЗД "Б.И." АД ИВ. Р. АР. е уведомен, че към
настоящия момент няма основание претенциите му да бъдат удовлетворени, независимо от
разпоредбата на чл.496, ал.3 от КЗ, съгласно която: "Застрахователят не може да откаже да
се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на
пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от следните документи:
констативен протокол за пътнотранспортно произшествие;
В конкретния случай, освен констативен протокол, по преписката по щетата са
представени и изготвените до момента експертизи по ДП №78/2016 г. по описа на ОД на
МВР (пр. пр. №9484/2017 г. по описа на СГП), които дават ясна информация относно вината
на водача на лек автомобил Хюндай 130 с рег. №СО 5681 ВН, въз основа на която
застрахователят е в състояние да изгради обосновано становище за решение по щетата,
което обаче той е отказал да стори. Както посочихме и по-горе, описаното досъдебно
производство все още не е окончателно приключило по посочените също по-горе причини,
поради което и не сме в състояние да предоставим и други документи от него.
Предвид изложеното по-горе за ищеца е налице правен интерес да иска изплащането
на справедлив размер на обезщетения за претърпените от него неимуществени и
имуществени вреди от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите на виновния за настъпване на произшествието водач, по съдебен ред.
С допълнителна молба от 15.11.2021г. ищецът допълва обстоятелствената част на
исковата молба.
Съгласно данните от описаната в исковата молба АТЕ от 04.12.2017 г., изготвена по
ДП №78/2016 г. по описа на ОД на МВР механизмът на настъпване на пътно-транспортното
произшествие от 25.11.2016 г. на автомагистрала Тракия, 20+90° км., посока С. - И., с
участието на 10 превозни средства, е следният: участващите в произшествието транспортни
средства (по номерата, с които са означени на представената в материалите по делото
"Скица на ПТП, възникнало на 25.11.2016 г. на АМ "Тракия", км. 20+900 в платното за
движение Пловдив - София") са както следва:
Лек автомобил Фиат Пунто, рег. №СО 6825 ВР, с водач Я.Х. и пътник на предна дясна
седалка - К.К.;
4
Лек автомобил Мазда СХ7, рег. №СТ 4700 ВВ, с водач С.П.С.;
Лек автомобил Хюндай I 30, рег. №СО 5681 ВИ, с водач Й.Л. и пътници: на предна дясна
седалка - Е.М. (загинал) и задна седалка - И.А.;
Лек автомобил Киа Карнивал, рег. №СО 4313 ВК, с водач В.К.;
Лек автомобил Мицубиши Каризма, рег. №РА 0591 ВН, с водач Й.Х. и пътник на предна
дясна седалка - мъж пътуващ за Аерогара С.;
Лек автомобил Мерцедес С 200, рег. №СО 3189 ВК, с водач И.П. и пътник на предна дясна
седалка - С.Г.;
Товарен автомобил Опел Комбо, рег. №РВ 8915 ВМ, с водач П.Я.;
Лек автомобил БМВ 320 I, рег. №СТ 9374 ВВ, с водач С.А.С. и пътник на предна дясна
седалка - А.Д. (майка на водача);
Състав: влекач Даф, рег. №61К15229 (турска регистрация); триосно полуремарке Тирсан,
рег. №341ЛТ337 (турска регистрация); товарен контейнер, с водач (С.А.) (загинал);
Лек автомобил Форд Ескорт, рег. №СО 9511 СВ, с водач Димитър Пашунов (загинал) и
пътник на предна дясна седалка - Е.П. (съпруга).
Забележка: Автомобилите, означени с номера от №1 до №8, след катастрофата са останали
върху платното за движение, а транспортните средства №9 и №10, в резултат на
катастрофата, са паднали от виадукта в пропастта под него.
Последователността на настъпване на произшествието с отделните участници е била
следната:
Лек автомобил Киа Карнивал с рег. №СО 4313 ВК пътува по АМ "Тракия" в посока
гр.С. и се движи в дясната пътна лента; в определен момент водачът на автомобила
предприема действия за намаляване на скоростта, при което движещият се зад него лек
автомобил Мазда СХ7 с рег. №СТ 4700 ВВ, най-вероятно с челната си дясна част се удря в
задната лява част на лек автомобил Киа. От удара лек автомобил Киа се насочва към дясната
стоманена предпазна ограда, удря се в нея и се установява най-вероятно в дясната лента за
движение. От удара лек автомобил Мазда изгубва част от кинетичната си енергия,
продължава в посока напред и се установява (съдейки по последващите удари и
установяването на същите автомобили) най-вероятно в лявата активна лента. Причината за
удара между леките автомобили Киа и Мазда би следвало да се търси в субективните
действия на водача на лек автомобил Мазда с рег. №СТ 4700 ВВ, който в мястото на ПТП, в
конкретните пътни условия, не се е съобразил със зоната на видимост, което не му е
позволило да намали скоростта или да спре, при възникнала опасност за движението.
Към установилите се по гореописания начин леки автомобили Мазда и Киа се
приближава товарен състав - влекач Даф с рег. №61К15229, триосно полуремарке Тирсан с
рег. №34ЬТ1337 и товарен контейнер. В района на ПТП водачът на товарния състав се
опитва вероятно да намали скоростта му и така се приближава към мястото, в което са се
установили двата автомобила Мазда и Киа. Виждайки, че двете активни платна за движение
5
са заети, водачът на състава насочва влекача към лентата за принудително спиране. В
резултат на това, хлъзгавото и заледено платно за движение, както и в резултат на
въздействие на водача върху органите за управление на автомобила, общо съставът започва
ротационно движение около вертикалната си ос, с посока на въртене в посока на
часовниковата стрелка. Така придвижвайки се напред, към момент, когато състава се е
завъртял на по-малко от 90 °, най-вероятно настъпва удар между челните части на
установилите се на място автомобили и лявата странична част на товарния състав. При този
удар от товарния състав на леките автомобили е придадена кинетична енергия и същите се
придвижват в посока напред и в ляво по отношение първоначалната си посока на движение.
Товарният състав продължава в посока напред и в дясно, като вече водачът му е изгубил
контрол над управлението, преминава през лентата за принудително спиране, разрушаава
стоманената предпазна ограда в дясно, както и ограничителната решетка на виадукта, и пада
в пропастта под виадукта.
Към този момент, към двата автомобила Мазда и Киа в лявата лента за движение в
посока П. - С. се движи лек автомобил Хюндай I 30 с рег. №СО 5681 ВН. Водачът на
Хюндай, виждайки ударите между лек автомобил Мазда и Киа, предприема действия за
намаляване на скоростта си на движение, но независимо от това, в зоната около левия край
на лявата лента за движение настъпва най-вероятно лек, тангенциален удар между лек
автомобил Мазда и Хюндай, при което и двата автомобила продължават движението си
приблизително по траекторията преди удара. В пространството около левия край на дясната
лента за движение, настъпва удар между лявата челна част на ротиращия към този момент
лек автомобил Киа, намиращ се с челната си част в посока към гр. Пловдив и лявата челна
част на лек автомобил Хюндай. От удара ротиращият лек автомобил Киа се завърта по
посока на часовниковата стрелка и със задната си дясна част се удря в стоманената
предпазна ограда, ограничаваща в ляво платното за движение, и се установява с челната си
част в посока към гр. Пловдив и леко към десния край на платното за движение, по
отношение посоката П. - С., а лек автомобил Хюндай се установява непосредствено до
лявата му странична част насочен в посока към гр. София.
След лек автомобил Хюндай в посока П. - С., в лявата лента за движение се е движил
товарен автомобил Опел Комбо с рег. №РВ 8915 ВМ, изпреварвайки неустановен до
момента товарен автомобил. Водачът на Опел забелязал в лявата пътна лента три
катастрофирали коли Мазда, Киа и Хюндай. Вследствие на предприетата от водача маневра
за отклоняване на автомобила в дясно, по отношение първоначалната си посока на
движение, водачът губи контрол над управлението на автомобила и същият се удря със
страничната си дясна част в стоманената предпазна ограда, ограничаваща в дясно лентата за
принудително спиране. От този удар автомобилът губи изцяло кинетичната си енергия и се
установява в мястото на удара, в близост до дясната стоманена предпазна ограда.
След товарен автомобил Опел Комбо в дясната пътна лента се е движил лек
автомобил Мицубиши Каризма с рег. №РА 0591 ВН. Навлизайки в зоната на ПТП, водачът е
забелязал трите леки автомобила Мазда, Хюндай и Киа, установили се в лявата пътна лента,
6
при което водачът на Мицубиши е предприел действия за насочване на автомобила в посока
към лентата за принудително спиране, с цел да заобиколи авариралите автомобили. Към
този момент лек автомобил Мицубиши започва ротационно движение около вертикалната
си ос, с посока на въртене в посоката на часовниковата стрелка, гледана отгоре и в същото
време транслационно движение в посока напред, по отношение първоначалната посока на
движение на автомобила. Така придвижвайки се, автомобилът с дясната си странична част,
в областта на средната колонка се удря в края на деформацията по стоманената предпазна
ограда (дупката в стоманената предпазна ограда), където деформира дясната си странична
част и нарушава целостта на външния борд на задна дясна гума.
След лек автомобил Мицубиши в лявата пътна лента се е движил лек автомобил
Мерцедес с рег. №СО 3189 ВК. Навлизайки в зоната на ПТП, водачът на Мерцедес е
забелязал установилите се на място автомобили Мазда, Хюндай и Киа, при което е
предприел действия за заобикалянето на същите, но независимо от това, с челната си лява
част, се е ударил най-вероятно в предна лява част и по-точно в метална част от окачването
на ляво колело на лек автомобил Мазда. Към този момент водачът на лек автомобил Мазда е
извън автомобила и последният е ориентиран с челната си част към гр. Пловдив. При този
удар са се получили деформациите и разкъсването в преден ляв калник и предна лява
джанта на лек автомобил Мерцедес.
След лек автомобил Мерцедес по дясната лента за движение в посока П. - С., в зоната
на ПТП, е навлязъл лек автомобил Форд Ескорт с рег. №СО 9511 СВ.
Най-вероятно, към момента в който е възникнала директна видимост на водача на
лек автомобил Форд Ескорт към установилите се на място ударени леки автомобили -
Мазда, Хюндай и Киа, а най-вероятно и движенията към този момент на лек автомобил
Мерцедес в тази зона, същият е предприел действия за намаляване на скоростта на
движение на автомобил Форд и заобикаляне на тези автомобили, насочвайки се към лентата
за принудително спиране, при което е възможна и загуба на контрол над управлението и
автомобилът се е насочил с челната си част към мястото на разрушената вече от товарната
композиция стоманена предпазна ограда, преминал е в зоната на пропастта и е паднал с
лявата си странична част върху дясната странична част на вече установилия се на място
контейнер от товарния състав, приплъзнал се е към терена и удряйки се в намиращите се в
този терен дървета, се е установил в мястото, където е описан в протокола за оглед на
местопроизшествие.
След лек автомобил Форд, на известно разстояние в посока от Пловдив, към град
София, се е движил лек автомобил БМВ 320 I с рег. №СТ 9374 ВВ. Най-вероятно на
границата между двете ленти за движение и на разстояние по дължина около 20 - 25 м. след
линията на ориентир №1 и по широчина в зоната на дясната пътна лента, лек автомобил
БМВ е ударен от движещия се след него лек автомобил Фиат Пунто с рег. № СО 6825 ВР.
Ударът е осъществен между задна централна и задна лява част на лек автомобил БМВ и
централната челна част на лек автомобил Фиат Пунто. Ударът е между попътно движещи се
автомобили и при него е придадена допълнително кинетична енергия на лек автомобил
7
БМВ, но водачът му е продължил движението си плавно напред, преминал е покрай
ударените автомобили и е установил автомобила в мястото, където е описан в протокола за
оглед на местопроизшествие. При удара е погасена по-голяма част от кинетичната енергия
на лек автомобил Фиат Пунто и същият се е установил в мястото, в което е описан в
протокола за оглед на местопроизшествие.
Предвид цялостните материали по досъдебното производство и отговорите на задачите от
експертизата, поредността на придвижване на процесиите превозни средства в зоната на
ПТП е както следва: където:
лек автомобил Киа Карнивал с рег. №СО 4313 ВК;
лек автомобил Мазда СХ7 с рег. №СТ 4700 ВВ;
товарен състав с турска регистрация: влекач Даф с рег. №61К15229, триосно полуремарке
Тирсан с рег. №3401337;
лек автомобил Хюндай 130 с рег. №СО 5681 ВН;
товарен автомобил Опел Комбо с рег. №РВ 8915 ВМ;
лек автомобил Мицубиши Каризма с рег. №РА 0591 ВН;
лек автомобил Мерцедес С 200 с рег. №СО 3189 ВК;
лек автомобил Форд Ескорт с рег. №СО 9511 СВ;
лек автомобил БМВ 320 I с рег. №СТ 9374 ВВ;
лек автомобил Фиат Пунто с рег. №СО 6825 ВР.
Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника ЗД
„Б.И.“ АД, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор.
Оспорва иска по основание и размер.
Не е налице деликт, по силата на който да се ангажира гражданската отговорност на
ответника.
Оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените по делото доказателства
нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Няма каквото и
да е годно доказателствено средство, относно механизма на ПТП, причините, деянието,
противоправния характер в поведението. Без да е установен механизмът на ПТП, не може да
бъде направен извод, за това кой от участниците е действал противоправно, а без
установено противоправно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по
чл. 45 ал. 2 ЗЗД.
Представяният КП за ПТП не сдържа никаква данни за механизма и обстоятелствата
при настъпването му.
Предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на водача на
МПС и неговият застраховател по полица „Гражданска отговорност“, оспорва да е налице
осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи, в
това число противоправното деяние и вина в поведението на водача на МПС. Дори в
8
исковата молба не е посочен конкретен механизъм на ПТП, а само общи изявления за
виновно противоправно поведение, но така и не става ясно, какви са фактите около пътния
инцидент.
Евентуално на горните възражения, твърди, че събитието е случайно (чл. 15 НК) за
водача на МПС „Хюндай”, с рег. № СО 5681 ВН, като за него не е била налице обективна
възможност да предвиди и предотврати настъпването на ПТП и вредите.
Твърденията на ищеца за търпени вреди, произтекли от непозволено увреждане,
подлежат на пълно и главно доказване. Няма причинна връзка между описаното в исковата
молба ПТП и травмите получени от ищеца.
Оспорва иска по размер. Претенцията е прекомерно висока и не отговаря на
принципа за справедливост.
По твърдение в исковата молба на 25.11.2016г. ИВ. Р. АР. е бил участник в ПТП като
пътник в лек автомобил. Данните в представената медицинска документация, на негово име,
описват следните травматични увреждания:
Повърхностни наранявания: Охлузвания по главата - теменно и тилно, дясната буза и
под лявото око; Разкъсно-контузна рана на дясното крило на носа, около 4 см, без дефицит
(липса на кожа). Раната е била обработена хирургично - зашиване по съответните
хирургични правила;
Травма на левия глезен - рентгенови данни за счупване на латерален малеол
(външната страна на глезена), с разширяване на връзката (синдезмозата) между тибия и
фибула (голямата и малка пищялни кости). Лечение неоперативно - гипсова имобилизация
за 45 дни;
Повърхностна рана на скротума (мъдната торбичка) в дясно - консултация от уролог
(Тестиси - не са засегнати), като раната на кожата е била обработена хирургично - зашита.
Данните са от Епикриза по И3№25059 от Клиника по лицево-челюстна хирургия при
УМБАЛ „Света Анна“ София, за периода 25.11.2016г. - 28.11.2016г.. с Окончателна
диагноза: Открита рана на носа. Фрактура нал латерален малеол на лява подбедрина.
Представени са два болнични листа за временна нетрудоспособност за 50 дни от
05.02.2017г., е диагноза: Счупване на външен (латерален) малеолус.
Разходни документи за потребителска такса и три фактури (първата от 17.01.2017г.) за
издаване на болнични листове по 25 лева (такса за издаване на болнични листове?).
Данните от представената медицинска документация за И.А. удостоверява, че на
25.11.2016г. е бил приет в болнично заведение, където след съответни прегледи и образни
изследвания са били диагностицирани описаните по-горе телесни увреждания.
Счупването на външния глезен (костно удебеление в долната част на малката
пищална кост - фибула - външното кокалче в глезена) е причинило на пострадалия
ограничения на движенията на левия крак за повече от 30 дни (по смисъла на чл.129 от НК -
средна телесна повреда). Периода на нетрудоспособност за физически труд е около 45 - 60
9
дни, при нормално протичане на възстановителния период. Няма представени данни за
настъпили усложнения.
Повърхностните наранявания са причинили на пострадалия временно разстройство
на здравето, неопасно за живота (по смисъла на чл.130 от НК - лека телесна повреда), е
оздравителен период около 2 до 3 седмици (основно заради раната на носа и скротума).
Няма представена медицинска документация, обективирайки данни за настъпили
усложнения.
Предвид на горното счита, че адекватна сума за обезщетение е около 15 000 лева без
да се отчита съпричиняване и ако искът се докаже по основание.
ЗД „Б.И.“ АД прави евентуално възражение за съпричиняване от страна на ищеца
като пътник в МПС. Налице е съпричиняване от страна на пострадалия, която пътува без
поставен предпазен колан, в противоречие с императивните изисквания на ЗДвП, като
степента на приноса му е 50 %. Налице е обективна причинно-следствена връзка между
поведението на самия пострадал от една страна и настъпилите вреди, като същите
произтичат по вид и степен и от собственото му противоправно поведение. При правилно
поставен предпазен колан вредите или не биха настъпили или щяха да бъдат в значително
по-лека степен.
Предвид на данните, че в момента на инцидента ищецът е бил заспал, както и
описваните повърхностни наранявания по главата, би трябвало да се изследва дали по време
на пътния инцидент е бил с поставен предпазен колан.
Прави евентуално възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК, ищецът ИВ. Р. АР., е депозирал допълнителна искова
молба.
Ищецът счита, че е налице деликт, за който застрахователното дружество отговаря по
силата на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Механизмът на ПТП се установява от приложения с исковата молба констативен
протокол за ПТП и ще бъде допълнително уточнен от вещото лице по поисканата с исковата
молба съдебна автотехническа експертиза, след запознаване на вещото лице с протокола и с
материалните от досъдебното производство. В допълнение към исковата молба (вх.
№2671/15.11.2021 г. на регистратурата на СОС), е описан конкретния механизъм на ПТП, за
който са взети данни от изготвената по досъдебното производство автотехническа
експертиза. Травмите, получени от ищеца, са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП
от 25.11.2016 г., за установяване на което с исковата молба са поискани назначаването на
съдебно-медицинска експертиза.
Ищецът счита, че размерът на исковата претенция за неимуществени вреди е
съобразена с принципа за справедливост.
Периодите на нетрудоспособност, поради счупването на външния глезен и
оздравителният период на разкъсно-контузните рани, посочени от ответника, са произволни
10
и не отговарят на приложените с исковата молба документи. Лечението на ищеца е
продължило до м. март 2017 г., видно от представените с исковата молба болнични листове.
Конкретният възстановителен период, както и характерът на всяка от причинените травми и
интензитетът на болките от тях, ще бъдат допълнително уточнени от вещото лице по СМЕ,
поискана с исковата молба.
Счита, че не е налице съпричиняване от страна на ищеца.
От приложените с исковата молба документи не се установява ищецът да е бил без
поставен предпазен колан. Въпреки това, следва да се отбележи, че съгласно константната
практика на ВКС непоставянето на предпазен колан не означава автоматично, че е налице
съпричиняване. Страната, въвела възражението за съпричиняване, по безспорен начин
следва да докаже възражението си, в това число да установи, че ищецът е бил без колан и да
докаже пряка и непосредствена причинно- следствената връзка между телесните увреждания
и липсата на колан. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не
може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
В срока по чл.373 ГПК ответникът ЗД „Б.И.“ АД не представя допълнителен отговор.
Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги
обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Видно от представения с исковата молба констативен протокол №184 за ПТП с
пострадали лица, че на 25.11.2016г. ищецът И.Р.А. е пострадал при ПТП като пътник в лек
автомобил „Хюндай i 30” с регистрационен № СО 56 81 ВН.
По делото е назначена и автотехническа експертиза, от заключението на която, се
установява следния механизъм на ПТП:
На 25.11.2016 година на АМ „Тракия” в района на 21-ви километър, към 6,30 часа, при,
описаните по-горе условия на движение, в дясната пътна лента в посока П. - С., със скорост
около 70 км/час, се е движил лек автомобил „Хюндай i 30” с регистрационен № СО 56 81
ВН, с водач – Й.М.Л. и пътници: на предна дясна седалка – Е.М. и на задна седалка – И.Р.А.
Водачът Лазаров, според обяснението му, в зоната на ПТП е предприел маневра за
изпреварване, но на какво превозно средство и с какви действия не е изяснено, при което е
забелязал пред него, в лявата пътна лента наличие на два леки автомобила – както вече беше
казано – най-вероятно лек автомобил „КИА” с регистрационен номер СВ 4313 ВК и лек
автомобил „Мазда” СХ7 с регистрационен номер СТ 47 00 ВВ. По тази причина Лазаров е
задействал спирачната система на управлявания от него автомобил, при което поради
заледеното пътно покритие, автомобилът е продължавал да се движи в първоначално
зададената му посока и така с челната си централна и лява част се е ударил в централната
челна част на лек автомобил „Мазда” СХ7, черен на цвят с регистрационен номер СТ 47 00
ВВ, който към момента на удара се е намирал в лявата пътна лента, обърнат с челната си
11
част в посока към град Пловдив. При този удар лек автомобил „Мазда” е избутан в посока
към град София и в ляво по отношение тази посока, а лек автомобил „Хюндай” е продължил
в посока напред в първоначалната си посока и леко вдясно и се е установил със задната си
лява част, до челната лява част на лек автомобил „КИА” който към този момент се е бил
установил в областта на лявата пътна лента под ъгъл с предната си част, насочена в посока
гр. Пловдив и най-вероятно леко се е ударил в нея със задната си лява част.
Причината за възникване на ПТП за лек автомобил „Хюндай i 30” с регистрационен №
СО 56 81 ВН, следва да се търси в субективните действия на водача на автомобила - Й.М.Л.,
който в зоната на ПТП, при избиране скоростта на движение на управлявания от него
автомобил, в зоната на ПТП не се е съобразил с конкретните пътни условия и състоянието
на пътя.
При движение на автомобилът в зоната на ПТП с реалната скорост – 70 км/час, за
водачът на автомобила - Й.М.Л., ПТП е било НЕПРЕДОТВРАТИМО.
ПТП за този водач е било ПРЕДОТВРАТИМО, при условие че в зоната на ПТП се е
съобразил с конкретните пътни условия и състоянието на пътя и се е движил със скорост не
по-висока от 18 км/час
При извършеното декодиране по номера на рамата на автомобила -
KMHDC51CP8U071711, се оказа, че автомобилът е произведен 2008 година в Корея, пет
местен е и всички седалки в автомобила, фабрично са оборудвани с триточкови предпазни
колани с автоматично дозатягане.
В търговското дело липсват данни, въз основа на които по технически път да се даде
отговор дали И.А. е бил с поставен предпазен колан.
От прието от съда като компетентно и обективно заключение на в.л. д-р Т. по
назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че при пострадалия ИВ. Р. АР. в
резултат на пътнотранспортно произшествие са били налице следните травматични
увреждания:
Счупване на външния глезен на лявата подбедрица, което увреждане е причинило на
пострадалия ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ЛЕВИЯ ДОЛЕН
КРАЙНИК за срок по-голям от 30/тридесет/дни.
Разкъсноконтузна рана на носа вдясно, която е обработена хирургично и е причинила
на пострадалия ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Разкъсноконтузна рана на скротума/мъдната торбичка/, която е обработена
хирургично и е причинила на пострадалия ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО
НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
По повод разкъсноконтузната рана на носа и скротума е извършена хирургична
обработка и е наложен шев.
По повод фрактурата на външния глезен на лявата подбедрица е наложена
имобилизация.
12
Уврежданията са били съпроводени със значителни по интензитет болки и страдания
в първите дни след травмата, които постепенно са намалели до пълното им изчезване в
рамките на посочения по-горе възстановителен период.
Счупването на външния глезен е отзвучало за срок от около 1,5 месеца.
Мекотъканните увреждания са отзвучали за срок от около 25-30 дни без да останат
трайни или постоянни последици за здравето на пострадалия.
Фрактурата на външния глезен на лявата подбедрица е увреждане с траен характер.
След причиняване на уврежданията е било налице нарушаване на нормалната
жизнена дейност на пострадалия в рамките на възстановителния период посочен за
уврежданията. Мекотъканните уврежданията са отзвучали напълно. Фрактурата след края на
възстановителния период е довела до възстановяване на функциите на крайника в пълен
обем за посочения срок. Липсва документация в делото, сочеща за усложнения и неправилно
протичане на възстановителния процес по повод фрактурата.
Приложените фактури са свързани с процеса на лечение на травмите и документите
издавани по този повод.
Констатираните травматични увреждания на пострадалия И.А. се дължат на удари с
или върху твърди тъпи предмети.
В медицинската документация по делото не са отразени увреждания по
пострадалият, които биха се получили от поставен обезопасителен колан в момента на
получаване на травмите, поради което експертизата не може с категоричност да даде
отговор на този въпрос.
Локализацията на травматичните увреждания-в областта на носа, скротума и
външния глезен на левия крак дава основание да се твърди/при положение че пострадалият
е пътувал на задна седалка по данни от делото/ следното:
Раната на носа не може да се получи при поставен обезопасителен колан, тъй като тя
се дължи на удар в облегалката на предната седалка. Коланът задържа тялото на пасажера да
се придвижи напред и нагоре.
Раната на скротума и фрактурата на външния глезен могат да се получат и при
поставен обезопасителен колан.
По делото са събрани и гласни доказателства – показанията на свидетелката Силвия
Георгиева Баташка.
„На 25.11.2016г. получих телефонно обаждане от непознат номер сутринта.
Разговорът беше с И.А., той ме уведоми, че е претърпял ПТП, съответно аз се озовах
благодарение на пътната помощ, която беше изпратена на магистралата, аз се озовах на
магистралата. Той беше до линейката, стоеше, почти не чувстваше единия си крак, лицето
му беше обезобразено и цялото в кръв, оплакваше се от болки в крака и не можеше да
стъпва на единия крак. Не можех да проведа разговор с него, защото беше качен в
линейката и откаран в болница „Св. Анна“ в София. Не бях допусната да се кача в
линейката и бях върната с автомобил към град И. След като се организирах в града отново
13
тръгнах за болницата, за да мога да видя в какво състояние е И.А. След като пристигнахме в
болницата, той преди това е бил настанен в отделение, където му беше оказана както
спешна медицинска помощ, така и беше настанен в стая. Когато се видяхме, раните му бяха
много видни, особено на лицето - имаше цяла порезна рана, зашита и обработена от
лекарите, също така беше претърпял и наместване на крака, на крака му беше сложен гипс
за счупвания, които имаше на глезена. Установи се в лечението, че има и разкъсване на
тестисите, също бяха обработени тези рани. Емоционалното и физическото му състояние не
беше никак добро, вследствие получените травми от претърпяното ПТП. Той остана в
болница „Св. Анна“ няколко дни - три-четири дни, аз го придружавах и в болничното
заведение, защото му оказвах помощ да може да се придвижи до санитарния възел, да се
храни, защото не можеше самостоятелно да извършва тези действия, кракът му беше счупен
и гипсиран и не можеше да се движи самостоятелно. След неговото изписване той беше на
домашно лечение вкъщи, като през това време посещаваше и болницата в гр. Ихтиман за
превръзки, за смяна на превръзки. Оказа се, че вследствие на прегледите, които имаше, се
оказа, че има две рани под гипса, които бяха много тревожни за лекаря и трябваше да се
свали гипсът предварително и належащо, защото тези рани бяха стигнали до костта на крака
му, започваше от типа да гноясва и гангренясва, трябваше да махнат гипса, за да обработят
тези рани и да не загуби крака си. Продължи лечението му около три месеца, постоянно на
превръзки, постоянно се движеше с патерици, аз го гледах вкъщи непрестанно, оказвах му
всякаква помощ - нямаше как да ползва самостоятелно санитарния възел, да се къпе, всичко
това трябваше някой да го прави. Тогава беше зимен период, трябваше някой да се грижи за
топлината в къщата, това също той нямаше как да го върши с тези наранявания.
Емоционалното му състояние никак не беше добро след преживяното, физическото му
състояние също не беше наред. Трябваше да се извърши зашиване на раните на лицето -
раната беше твърде дълбока, касаеше носа и част от бузата, от скулата, да го нарека, не съм
точна в изказа си, тя беше обработена. Белегът е много дълбок и просто няма как да не се
види и да не се разбере, това е лице и за мен е обезобразено.
По време на домашното лечение И. изпитваше болки, болките му бяха много силни,
постоянни във времето, както и към момента дори има такива - например при влошаване на
времето, това е кост, кракът му е деформиран. Лицето, както и кракът му, са деформирани.
Имаше и проблеми да отива до тоалетната по малка нужда, заради разкъсванията на
тестисите, беше много тежко положението и в момента е дори такова. Има деформиран
глезен, просто не е този крак, който трябва да бъде, просто костта се е деформирала,
изкривена е, от раните, които възпрепятстваха цялото лечение и трябваше да бъдат те
лекувани и обработвани много дълго време, останаха дълбоки белези от самите рани и
кракът е във видимо лошо състояние, няма как да не се види. Поради тези травми в момента
дори като ходи кракът е изкривен и стъпва накриво, остава белегът на лицето му, той е
дълбок и остава. Емоционалното му състояние също не е добро - все пак и спомени, и в съня
си се пробужда, и положението е достатъчно останало в съзнанието на Ивайло както
физически, така и емоционално.
14
Не се спори по делото, а и от представените с исковата молба справки от ИЦ към
Гаранционен фонд се установява обстоятелството, че е налице валидна към датата на ПТП
25.11.2016г. застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил
„Хюндай i 30” с регистрационен № СО 56 81 ВН при ответника ЗД "Б.И." АД.
Установява се по делото, че с молба – претенция от 13.09.2021г., ищецът
И.Р.А. е претендирал обезщетение за претърпени имуществен и неимуществени вреди.
С писмо от 20.09.2021г. ответникът ЗД "Бул Инс" АД отговаря, че няма основание за
заплащане на исканото обезщетение.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка
„Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на
застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което
обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред
увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай по делото бе установено по несъмнен начин от събраните писмени
доказателства и от заключението по назначената автотехническа експертиза, че причината за
настъпването на описаното с и.м. ПТП са субективните действия от страна на водача на
автомобила - Й.М.Л., който в зоната на ПТП, при избиране скоростта на движение на
управлявания от него автомобил, в зоната на ПТП не се е съобразил с конкретните пътни
условия и състоянието на пътя, който е нарушил правилата за движение по пътищата,
регламентирани в чл.20 от ЗДвП.
При движение на автомобилът в зоната на ПТП с реалната скорост – 70 км/час, за
водачът на автомобила - Й.М.Л., ПТП е било НЕПРЕДОТВРАТИМО.
При преценката на заключението по допусната съдебно – автотехническа експертиза,
съдът приема, че изводите на вещото лице досежно механизма на осъществяване на
процесното ПТП, кореспондират със събраните писмени доказателства в тяхната съвкупност
водят до извода, че единствено противоправното действие на водача на лек автомобил
„Хюндай i 30” с регистрационен № СО 56 81 ВН е довел до пътно-транспортното
15
произшествие, при което на ищеца И.Р.А., като пътник в автомобила са били причинени
описаните в съдебно-медицинската експертиза увреждания. Налице е установена по
несъмнен начин причинна връзка между горните противоправни действия и вредата
/причинени физически увреждания вследствие на ПТП/.
Не се установи по делото възражението на ответника за съпричиняване. Ответникът
следваше при условията на пълно, главно доказване да установи направеното от него
възражение. По делото обаче липсват доказателства за това дали ищецът е бил с или без
поставен обезопасителен колан в момента на ПТП.
В резултат на ПТП на ищеца, видно от заключението по назначената съдебно-
медицинска експертиза са били причинени физическите увреждания, описани в исковата
молба и констатирани от експертизата:
Счупване на външния глезен на лявата подбедрица, което увреждане е причинило на
пострадалия ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ЛЕВИЯ ДОЛЕН
КРАЙНИК за срок по-голям от 30/тридесет/дни.
Разкъсноконтузна рана на носа вдясно, която е обработена хирургично и е причинила
на пострадалия ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Разкъсноконтузна рана на скротума/мъдната торбичка/, която е обработена
хирургично и е причинила на пострадалия ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО
НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Установено бе, че всички описани увреждания са пряк резултат от участието на ищеца
в ПТП, причинено от водача на лек автомобил „Хюндай i 30” с регистрационен № СО 56 81
ВН, Йордан Мирославов Лазаров, както и че не е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от действията на пострадалия – във връзка с въведеното от ответника възражение
по чл.51, ал.2 от ЗЗД. Това възражение е неоснователно. За да е налице съпричиняване от
страна на пострадалия, необходимо е неговото конкретно поведение пряко да е
предпоставило или улеснило настъпването на ПТП. В конкретния случай по делото не са
събрани доказателства за причинна връзка между действия на пострадалия и настъпилите
увреждания.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ –
наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на ПТП между
ответника по настоящото дело и водача на МПС, участвал в ПТП и виновен за него по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.
Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти и по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
В настоящия случай неимуществените вреди се изразяват в болки и страдания, физически
дискомфорт, невъзможност за самостоятелно обслужване в ежедневието в битов аспект,
поради затруднено движение на крайника.
16
Съобразявайки характера и тежестта на получените травми, интензитетът и
продължителността на понесените във връзка с тях болки, страдания, неудобства и период
на лечение и възстановяване, възрастта на ищеца 34г. към момента на настъпване на ПТП,
както и остатъчните последици от травмите – болки при натоварване и промяна на времето,
съдът приема, че ищеца има право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
размер на 40 000 лева. Така определеното обезщетение е съобразено както с изброените по-
горе обстоятелства, релевантни за размера му, така и с установения в чл.52 от ЗЗД принцип
на справедливостта, като ще допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от
увреждащото събитие в патримониума на ищеца. С оглед на изложеното съдът следва да
осъди ответника да заплати на ищеца на осн. чл.432, ал.1 от КЗ сумата от 40 000 лева, ведно
със законната лихва върху нея, считано от 08.10.2021г. – датата на отказа след предоставяне
на доказателствата поискани от застрахователя с предоставяне на банкова сметка от ищеца,
чл.497, ал.1 т.2 КЗ до окончателното й заплащане, като се отхвърли предявения иск за
разликата до пълния му предявен размер от 50 000 лева.
По иска за имуществени вреди, същият следва да се уважи изцяло в размер на
92,40лв., като се представиха фактури за направените разходи, които са свързани с
лечението на пострадалия И.Р.АР.
Тъй като с определение от 12.11.2021г. ищецът ИВ. Р. АР. с оглед разпоредбата на
чл.83, ал.2 от ГПК е бил освободен от заплащане на държавна такса и разноски в
настоящото производство, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ЗД "Б.И." АД следва да се осъди да заплати, съразмерно на уважената част от
иска, по сметка на съда дължимата ДТ в размер на 1600 лева /4 % от 40 000 лева/ и 600лв. за
възнаграждения на вещи лица или общо 2200,-лв.
В хода на производството по делото ответникът ЗД "Б.И." АД е направил разноски в
общ размер на 3100 лева – 600 лева за депозити за възнаграждения на в.л. по назначени
експертизи и 2500 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищеца следва да се осъди
да заплати на ответника сумата от 618,86 лева, съставляваща разноски съразмерно с
отхвърлената част на исковете.
Тъй като, видно от представения в с.з. на 12.03.2019 год. договор за правна помощ от
11.03.2019 год., сключен между ищеца и адвокат П.Д.З. от САК, последният е оказал
безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство по делото на осн. чл.38, ал.1,
т.2 от ЗА, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското
възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като базата за
определяне на възнаграждението е уважената част на иска /40 000 лева/. С оглед на горното
съдът определя горното възнаграждение в размер на 1730 лева, която сума ответникът
следва да се осъди да заплати на пълномощника на ищеца.
Воден от горното, съдът
17
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, Застрахователно дружество „Б.И.” АД,
ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.С., район „Лозенец", бул."Джеймс Ваучер"
№87 да заплати на И.Р.А., с ЕГН:**********, с адрес: гр.И. ул. „Генерал Столетов“ №17
вх.В ет.8 ап.69, по банкова сметка с IBAN BG89 UBBS 8002 5001 4003 30 следните суми:
40 000 лева /четиридесет хиляди лева/, лева, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от
08.10.2021г. до датата на окончателното му изплащане;
92,40лева (деветдесет и два лева и четиридесет стотинки), представляващи
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума
от 08.03.2017г. до окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск В
ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му предявен размер от 50 000 лева за неимуществени
вреди и за остатъка до пълния период на иска за лихви.
ОСЪЖДА, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, Застрахователно дружество „Б.И.” АД, ЕИК,
със седалище и адрес на управление: гр.С., район „Лозенец", бул."Джеймс Ваучер" № 87 да
заплати на адвокат П.Д. З. от САК с адрес гр.С. бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ №111
ет.1 сумата от 1730,00 лева /хиляда седемстотин и тридесет лева/, съставляваща определено
от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, И.Р.А., с ЕГН:**********, с адрес: гр.И. ул.
„Генерал Столетов“ №17 вх.В ет.8 ап.69 да заплати на Застрахователно дружество „Б.И.”
АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.С., район „Лозенец", бул."Джеймс
Ваучер" № 87 сумата от 618,86лева /шестстотин и осемнадесет лева и осемдесет и шест
стотинки/, съставляваща съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, „Застрахователно дружество „Б.И.” АД,
ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.С., район „Лозенец", бул."Джеймс Ваучер" №
87 да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 2200 лева /две хиляди и двеста
лева/, представляващи деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
18