Решение по КНАХД №1159/2025 на Административен съд - Пловдив

Образувано е по касационна жалба, подадена от марина С. М. от [населено място], чрез адв. С. П., срещу Решение с № 474 от 02.05.2025 г., постановено по анд. с номер 6433/2024 г. по описа на Районен съд – [област], с което е бил потвърден електронен фиш серия К с номер 9666481, издаден от ОДМВР – [област], с който на М. С. М. е било наложено административно наказание "глоба" в размер на 100, 00 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание разпоредбата на чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 ЗДвП.

Касаторът, редовно призован не изпраща представител. Писмени аргументи са изложени от пълномощника му адв. П.

Ответникът по касационната жалба е подал становище. Посочил е, че касационната жалба е неоснователна. Атакуваното решение е правилно и законосъобразно. При издаване на ЕФ липсват допуснати процесуални нарушения. Нарушението е било заснето с мобилно автоматизирано техническо средство АТСС [Наименование]S1Р, която камера е от одобрен тип и работи с радар с вградено и автоматично разпознаване на номера на МПС.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - [област] излага становище за основателност на жалбата.

Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл. 218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.

За да постанови своя съдебен акт, районният съд е приел, че при провеждане на административно-наказателната процедура не са допуснати съществени процесуални нарушения. Установил е, че обжалваният акт изхожда от компетентен орган, както и че са спазени изискванията на закона, досежно съдържанието му.

Приел е, че безспорно от събраните по делото доказателства е установена описаната в ЕФ фактическа обстановка, а именно: На 15.07.2024 г., в 09: 21 ч., в [населено място], МПС Тойота с рег. № [рег. номер], собственост на касаторката се движело с установена скорост от 68 км.ч./ с отчетен толеранс от -3 км.ч. в полза на водача. Нарушението било установено с техническо средство [Наименование], като същото е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/6505117 на 26.09.2023 г.

Тъй като в териториалната структура на МВР не била подадена декларация по чл. 189 ал.5 от ЗДвП, РС приел, че именно касаторката е управлявала собствения си автомобил.

Решението на Районен съд – [област] е валидно и допустимо, доколкото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Произнасянето по жалбата е извършено от компетентен съд и в рамките на правомощията му.

Решението е неправилно.

Съдът споделя изводите на Районен съд – [област] относно извършване на нарушението от страна на М. М. е и Неоснователно е възражението, че не било установено кой автомобил се е движел с превишена скорост, доколкото на снимката се забелязват три автомобила. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че използваното техническо средство за измерване на скоростта има вградена функция за автоматично разпознаване на номера, т. е. може да се установи ясно кое превозно средство е заснето в реално време. В случая не е необходима човешка намеса при заснема и установяване на извършителя, а самият уред засича автомобила и разпознава номера му.

В обжалвания електронен фиш е посочено, че наложеното наказание е "глоба" в размер на 100 лв., доколкото нарушението е извършено в условията на повторност. В пар. 6, т. ЗЗ ДР ЗДвП е посочено следното: "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

В своите мотиви районният съд е посочил, че съгласно приетите по делото писмени доказателства – справка от информационната система на МВР и справка за нарушител се установява, че електронен фиш К/6505117, издаден срещу М. М. за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, извършено на 29.07.2022 г., е бил връчен на 08.09.2023 г., влязъл е в сила на 26.09.2023 г. и е бил заплатен.

В действителност по делото е приложена справка за нарушител водач, както и справка от АИС АНД , в които е посочено единствено, че ел. фиш серия К/6505117 е връчен на 08.09.2023 г. със статут – влязъл в сила.

Нито в административната преписка, нито между кориците на делото на районния съд се съхраняват доказателства, от които да се установи в действителност, че ЕФ К/6505117 е бил редовно връчен на М. М.. Следва да се посочи, че справката за нарушител/водач и справката от системата за управление на АНД не са годни доказателства, които да установят връчване на ЕФ на касатора. Това са вторични документи, като в тях липсва и посочване на длъжностно лице, което ги е издало. За да се установи редовно връчване на книжа, е необходимо да се представи съответна обратна разписка или уведомление за връчване срещу подпис на санкционираното лице.

Административният орган следваше да установи по надлежен начин редовността на връчването на К/6505117 на М.. Установяването на този факт е от изключителна важност, за да може съдът да прецени дали правилно е наложено наказанието "глоба" в условията на повторност, т. е. дали е спазен материалният закон. С протоколно определение от 07.02.2025 г. районният съд изрично е изискал от ОД МВР – [област] доказателства за връчването на ЕФ К/6505117. АНО не е представил такива доказателства, като по този начин не е установил наличието на потворност касателно оспорения в настоящото производство ЕФ.

В тази връзка атакуваното решение пред Административен съд – [област] следва да се отмени, като неправилно.

Последицата обаче не води до отмяна на ЕФ, а Районен съд - [област] е следвало да съобрази т. 1 от ТР № 8 от 16.09.2021 г. на Общото събрание на първа и втора колегия на ВАС, съгласно което в производството по реда на раздел Пети, глава Трета от ЗАНН районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без изменение на обстоятелствата на нарушението. Приетото в ТР изрично е разписано с разпоредбата на чл. 63, ал. 7 от ЗАНН, според която съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Измежду актовете по чл. 58д е и електронният фиш. Според т. 2 от същото Тълкувателно решение № 8 на Върховния административен съд, в касационното производство по реда на глава дванадесета от АПК, след като отмени решението на районния съд, административният съд обаче няма правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление (в случая ЕФ) изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба. Такива правомощия има само районният съд, изрично предвидени в действащата вече процесуална норма на чл. 63, ал. 7 от ЗАНН. Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, като делото бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на същия съд със задължителни указания за преценка наличието на основанията за съответно изменение на ЕФ, чрез преквалификация на деянието, с приложение на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение.

Разноски в случая не се присъждат, като такива следва да се определят при повторното разглеждане на делото от Районен съд – [област].

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение с № 474 от 02.05.2025 г., постановено по анд. с номер 6433/2024 г. по описа на Районен съд – [област].

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Районен съд – [област] от друг съдебен състав, при съобразяване на указанията по тълкуване и прилагане на закона.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.