ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1499
гр. София, 20.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
в присъствието на прокурора И. Н. Г.
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Частно наказателно дело №
20241110205637 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.64, ал.1 от НПК.
Софийски Районен съд е сезиран с искане на прокурор при СРП, с
което се предлага на съда да вземе първоначална мяка за неотклонение
,,Задържане под стража“ спрямо обвиняемия А. Ф. – сирийски гражданин –
подведен под наказателна отговорност по досъдебно производство №
45/2024г. по описа на РГПУ по обвинение в извършено престъпление по
чл.316, във вр. с чл.308, ал.2, вр. с ал.1 от НК. В мотивите се излага
оплакване, че от данните по делото може да бъде направено обосновано
предположение, че обвиняемият е извършител на деянието, тъй като е
ползвал документ за самоличност, издаден на името на гръцки гражданин ,с
който се е опитал да напусне пределите на страната, а от факта, че е
чужденец, може да се направи обосновано предположение, че има опасност
да се укрие.
В съдебно заседание прокурорът поддържа така направеното искане.
Счита, че са налице всички предпоставки по смисъла на чл.64 във вр. с чл.63
от НПК за вземане спрямо обвиняемия на най – тежката мярка за
неотклонение. Акцентира на наличието на обосновано предположение, че
обвиняемият А. Ф. е извършител на изпълнителното деяние, както и че е
налице опасност същият да се укрие.
1
Служебният защитник на обвиняемия счита, че искането на прокурора е
неоснователно. Пред съда не възразява, че е налице обосновано
предположение, че неговият подзащитен е извършител на престъплението, за
което е бил обвинен. Акцентира върху чистото му съдебно минало, както и на
липсата на значителна обществена опасност на извършеното от него. Също
така навежда становището, че доколкото лицето е било настанен в бежански
център и желае да се върна на територията на Република Гърция, няма как да
се укрие.
В своя лична защита и последна дума обвиняемият А. Ф. моли да не
бъде задържан.
СЪДЪТ, като съобрази събраните в досъдебното производство
доказателства, изложените в искането доводи, съображенията на страните и
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Видно от данните по делото е, че на 05.04.2024г., в град София Летище
София, на терминал 2, трасе заминаване за излитане от страната за град Виена
с полет на авиокомпания хххх, сирийският гражданин А. Ф., се опитал да
напусне пределите на Република България като пред свидетеля хххх,
представил чуждестранен документ за самоличност, издаден на името на
ххххххх.
В хода на разследването е бил разпитан в качеството на свидетел
хххххх, който при проверка в самоличността на желаещия да замине за
Австрия обвиняем А. Ф., заедно с друго лице от мъжки пол, установил
разминаване в самоличността им с лицата, тъй като същите представили
гръцки лични карти. Впоследствие било установено, че въпросните лица са
сирийски граждани, които предали документите си с протокол за доброволно
предаване. Поради установена липса на идентичност двамата сирийски
граждани, били задържани. По делото била назначена експертна справка,
която установили истинността в изследвания документ, предаден от
обвиняемия А. Ф.. Също така по делото е постъпила справка от МВР,
Дирекция ,,Международно оперативно сътрудничество“, в която е упоменато,
че е нА.ените гръцки лични карти са били издадени на името на гръцки
граждани от женски пол и следователно са фалшиви. С.те лица, които са ги
ползвали, били криминално проявени в Република Гърция за нарушения,
свързани със Закона за чужденците като обвиняемият бил регистриран с
2
истинското си име А. Ф.. Впоследствие бил назначена комплексна техническо
– документална и лицево – идентификационна експертиза, чието заключение
установява, че представената лична карта е изцяло неистинска, като фото –
изображенията върху нея са на едно и също лице.
С Постановление от 17.02.2024г. ползвателят на личната карта А. Ф.
бил подведен под наказателна отговорност по обвинение в извършено
престъпление по чл.316, във вр. с чл.308, ал.2, вр. с ал.1 от НК. Разпитан в
качеството си на обвиняем и в присъствието на защитник и преводач, същият
изразява съжаление за случилото се и изразява желание да сключи
споразумение с прокуратурата.
Съдът намира, че от данните по делото на този етап от разследването
може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият А. Ф. е
извършител на деянието, което към настоящия момент навежда на
единствения извод, че съставлява престъпление. Видно от разпита на
свидетеля ххххх, както и от заключението на вещото лице по изготвената
експертиза и събраните до този момент писмени доказателства и
доказателствени средства е, че обвиняемият А. Ф. се е опитал да напусне
пределите на страната като използва неистински официален документ – чужд
документ за самоличност, издаден на името на друго лице – гръцки
гражданин.
В този смисъл може да се приеме, че е налице първата предпоставка на
чл. 63, ал.1 от НПК за вземане на мярка за неотклонение, а именно
обосновано предположение в извършено престъпление и неговото авторство.
Престъплението, за което обвиняемият А. Ф., е подведен под наказателна
отговорност, предвижда наказание лишаване от свобода до осем години, т.е.
същото е тежко и умишлено по смисъла на по смисъла на чл.93 т.7 от
Допълнителните разпоредби на Общата част на НК.
Същевременно от постъпилата справка от Република Гърция, касаеща
документа за самоличност на техен гражданин се установява, че лицето е
било криминално проявено на тяхна територия като там се е ползвало с
действителните си имена и самоличност. Съдът съобрази изложените
твърдения, които обуславят наличието на опасност лицето да извърши
престъпление, независимо от справката му за съдимост, в която е отразено, че
не е осъждано.
3
От друга страна с факта, че обвиняемият е чуждестранен гражданин,
ползващ неистински документ за самоличност с цел пътуване в чужда
държава и установен с летището в страната, по категоричен начин навежда на
обоснованото предположение, че е налице и втората алтернативна
предпоставка на НПК за вземане на мярка за неотклонение, а именно
опасността от укриване. Видно от данните по делото е, че лицето е настанен в
бежански център, от който лесно може да се отклони т.е. липсва постоянен и
настоящ адрес, на който да пребивава и евентуално да изпълнява мярка за
неотклонение домашен арест. Акцента на защитата върху чистото съдебно
минало, добро процесуално поведение и желание за сключване на
споразумение не следва да бъдат преценявани в настоящото производство
като обстоятелства, обосноваващи отсъствието на предпоставките за вземане
на мярка за неотклонение и нейния вид. Предвид обстоятелството, че
обвиняемият А. Ф. е безработен и няма постоянен и настоящ адрес, а
документът му за самоличност е бил издаден от българските власти,
единствената възможна мярка за неотклонение, която следва да бъде взета
спрямо него, е задържане под стража.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА спрямо А. Ф. със сирийска лична карта № ххххххх – обвиняем
по досъдебно производство № 45/2024г. по описа на ГПУ – София, пр.пр.№
12908/2024г. по описа на СРП, мярка за неотклонение ,,Задържане под
стража“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в
тридневен срок пред СГС.
В СЛУЧАЙ на частна жалба или частен протест насрочва
разглеждането на делото пред СГС в открито съдебно заседание на
25.04.2024г. от 10:30ч., за която дата и час страните да се считат уведомени.
Препис от протокола да се издаде на служител при ОЗ ,,Следствени
арести” за сведение и изпълнение.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5