Р Е Ш Е Н И Е №261839
28.06.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 12806/2020 г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор.
Искова молба на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София ,
бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис -
сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, предявена
против С.А.А., ЕГН **********,***, с искове с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 във връзка
с чл. 86 и чл. 99 от ЗЗД и чл. 240 от
Закона за задълженията и договорите и чл. 9 от Закона за потребителския кредит.
За да обоснове съществуването на вземането
си, ищцовото дружество черпи права от два договора.
Първият от тях е за стоков кредит и е
сключен на дата 09.03.2017 год. между ответника и „Банка ДСК „ АД , ЕИК
*********, с номер ***********. По
силата на договора , А. е получил назаем
сума от 1077.46 лева , за да си плати за
закупен от трето лице телефонен апарат. Кредитът бил усвоен
еднократно , чрез плащане на търговеца – продавач „Зора ММС „ ЕООД, извършено
от страна на банката , но за сметка на ответника. На свой ред, ответникът се
задължил да върне отпусната му сума заедно със възнаградителна лихва, като
кредиторът прил плащане на части – на 12 броя месечни погасителни вноски
съобразно погасителен план , неразделна част от договора. Първите 11 броя
вноски били договорени в размер от 42.23 лева , а последната – 42.19 лева.
Срокът на договора изтекъл на дата 09.03.2018г; вземанията на банката по него
не били обявявани за предсрочно изискуеми. Длъжникът не изпълнил задължението
си точно – останали за плащане 158.43 лева от главницата , 39.48 лева от
договорната лихва за период от 09.11.2017г до 09.03.2018г. , 39.19 лева –
обезщетение за забава в плащането на главницата за период от 09.11.2017г до 12.03.2020г.
Повече плащания не постъпили , А. изпаднала в забава.
Вторият договор, от който ищецът черпи
права, е за цесия и е сключен на дата 13.06.2018г между него и банката. Твърди се, че цесията ответникът е уведомен редовно; алтернативно - уведомление за цесията е приложено към
исковата молба.
За
посочените по – горе суми , ищцовото дружество се снабдило със заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 8390/2020 год., срещу която
ответникът възразил в срока по чл. 414 от ГПК. Затова се иска от съда да
постанови решение , с което да установи съществуването на вземането за неплатената
част от договорните задължения, както и законната лихва върху главницата от датата
на подаването на заявлението в съда – 15.07.2020г.
до окончателното
изплащане на вземането. Иска и да се присъдят сторените по делото
разноски.
Ответника е оспорил исковете изцяло като
неоснователни. Отрича да е била уведомена за извършената цесия. Възразява да е
платил, като твръди извършено в полза на
банката – цедент плащане. .Сочи доказателства за плащането.
Допустим
като установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79,
вр. с чл. 99 от Закона за задълженията и договорите и чл. 240 от ЗЗД. Искът е допустим като
установителен при изричната разпоредба на чл. 422 от ГПК, тъй като ищецът
разполага със заповед за изпълнение на същото задължение , издадена по частното
гражданско дело 8390 по описа на ПРС за 2020г. Спазени са сроковете както по
чл. 414 от ГПК, така и този по чл. 422 от същия кодекс.
Съдът, възоснова ангажираните
доказателства, съобрази :
По съществуването на двата договора не се
спори, няма и спор , че А. е получила процесната сума.
По делото са представени от ответника
дванадесет броя разписки за плащане на суми от по 42.23 лева по договор № *********;
всички разписки са в оригинал, носят подпис и печат и съдът ги кредитира като годно доказателство
за плащане . Плащането е извършено в полза на банката – цедент на вземането. То
е забавено (повечето плащания са извършени след падежните си дати ) и част от
вноските са платени след датата на сключване на договора за цесия.
Същевременно, всички вноски са платени
преди да бъде изготвено уведомлението до длъжника за извършената цесия. Това
писмо ( л. 35 от делото) не е връчено,
но дори да беше, съдът пак не може да отрече погасителния ефект на плащанията,
доколкото А. плаща на надлежно легитимиран кредитор.
Следователно вземането е погасено чрез
плащане .
Разноските остават в тежест на ищеца.
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля
исковете на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София , бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис - сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, да се признае
за установено по отношение на С.А.А., ЕГН **********,***,съществуването на
вземане по договор 251544 с „ Банка ДСК „ АД , за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по частното дело № 8390/2020 год. по описа на Районен съд –
Пловдив: 158.43 лева от главницата , 39.48 лева от договорната лихва за период
от 09.11.2017г до 09.03.2018г. , 39.19 лева – обезщетение за забава в плащането
на главницата за период от 09.11.2017г до 12.03.2020г., като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала!
КГ