О П Р Е Д Е Л Е Н И Е-114
Видинският
окръжен съд гражданско отделение в
закрито заседание на двадесет и трети
октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател
: Г. Й.
при
секретаря и с участието на
прокурора
изслуша
докладваното от съдията Й. т. дело №24
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е
по Глава тридесет и втора ГПК
/производство по търговски спорове/,тъй като
предмет на делото е попълване на масата на несъстоятелността. /Чл.365 т.4 ГПК/.
След като на правно
основание Чл.374 ГПК Съдът провери редовността и допустимостта на предявените
искове ,както и другите искания и възражения на страните и за да се произнесе
по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата ,Съдът
съобрази следното :
След констатирана
редовност на исковата молба, съдът е изпратил препис от нея с приложенията до
ответниците с указание да дадат писмен отговор в двуседмичен срок от
получаването на исковата молба. В указания срок са постъпили писмени отговор от ответниците.На ищеца е указана
възможността да депозира допълнителна искова молба /Чл.372 ГПК/ и такава е депозирана по
делото.Ответниците са представили
допълнителни отговори.
След като взе
предвид съображенията на страните ,изложени при двойната размяна на книжата и
събраните по делото доказателства,Окръжен съд-В. намира ,че производството по
делото следва да бъде спряно поради наличието на висящо преюдициално дело.
С молба по чл.688,
ал.1 от ТЗ, подадена в ОС – В. с вх. 2077/28.06.2018г. „К." АД е предявило и вземанията си по
договор за банков кредит от 12.02.2013г., сключен между банката и „А." АД,
ЕИК.., по който „Е. П. АД е солидарен длъжник на основание Договор за
поръчителство от 12.02.2013г., вземанията си по Договор за банков кредит от 26.02.2014г.,
сключен между „К." АД (н) и „Н. П." ЕООД, по който „Е. П." АД е
солидарен длъжник на основание Договор за встъпване в дълг от 26.02.2014г. и
вземанията си по Договор за банков кредит от 27.03.2014г., сключен между „К."
АД (н) и „Н. П." ЕООД, по който „Е. П." АД е солидарен длъжник на
основание Договор за встъпване в дълг от 27.03.2014г. Предявените вземания са
включени в списъка на неприетите предявени вземания на кредиторите на „Е. П."
АД по чл.688, ал.1 от ТЗ (л.506-529 от делото) ,срещу който в срока по чл. 690,
ал. 1 от ТЗ банката е направила възражение, подадено в ОС В. с вх. 2728/12.09.2018г./
л.530 от делото/ .След извършена служебна справка в деловодството на Окръжен
съд-В. бе констатирано ,че към настоящия момент сега по тези възражения на К. АД (н) няма
произнасяне от страна на съда по несъстоятелността по реда на Чл.692-съдът ще
се произнесе след произнасянето на Съда на европейската общност по направено преюдициално
запитване с определение №136/15.10.2018 г. по т.д.№18 от 2018 г. по описа на
Окръжен съд-В. /л.539-624 от делото/.Към настоящия момент не е налице
произнасяне на Съда на Европейската
общност ,респ.произнасяне на съда по несъстоятелността по реда на Чл.692 ал.4 ТЗ.Окръжен съд-В. намира ,че „кредитор на
несъстоятелността „ по смисъла на Чл.649
ал.1 ТЗ е кредитор ,включен в списъка на одобрените вземания по реда на Чл.692
ал.1 ТЗ ,в списъка на одобрените вземания ,по който са направени възражения по
реда на Чл.694 ал.4 ТЗ или кредитор с неприето вземане ,предявил иск за
установяване на съществуването на вземането по реда на Чл.694 ал.2 ТЗ в
14-дневен срок от датата на обявяване в търговския регистър на определението на
съда по Чл.692 ал.4 ТЗ .След като е спорен въпросът дали едно търговско
дружество има качеството на кредитор на несътоятелността ,то разрешаването на
този въпрос с влязъл в сила съдебен акт е преюдициално по отношение на
допустимостта на отменителните искове ,предявени от същия този
кредитор.Продължаването на производството по делото е недопустимо при наличието
на преюдициален спор поради наличието на т.н.успоредно правосъдие ,което е
недопустимо в една правова държава.
В горния смисъл са
и мотивите на ВКС към т.2 от диспозитива на Тълкувателно решение № 2 от
9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК, докладчик съдиите М. Р. и А.
Б. ,където се казва :
„По принцип правото
на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го
актове на длъжника по реда на чл. 135 ЗЗД е предпоставено от наличие на
действително вземане. Това вземане може да не е изискуемо или ликвидно; не е
необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение. Съдът по
П. иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от
твърдените факти /предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане на
кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на
себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда
(правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото
единствено когато П. иск е обективно съединен с иск за вземането)/. Той може да
приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. При
това положение наличието на паралелен процес, който има за предмет признаване
или отричане на вземането на кредитора - т. е. установяване наличието на
действително вземане - е от значение за правилното решаване на спора по
отменителния иск по чл. 135 ЗЗД /обстоятелството, че успешното провеждане на
иска за вземането не е процесуална предпоставка за предявяването на П. иск,
само по себе си не означава, че между двете производства не е налице връзка на
обусловеност/. Признаването или отричането на вземането ще рефлектира върху
преценката дали ищецът действително има качество на кредитор с права по чл. 135 ЗЗД, респективно върху основателността на предявения иск. Между двете
производства е налице връзка на преюдициалност, която попада в приложното поле
на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и е основание за спиране на производството по П.
иск. Приемането на противното би означавало отричане на наличието на
действително вземане на кредитора като материалноправна предпоставка за
уважаването на П. иск и би довело до ситуация, в която в производство по чл.
135 ЗЗД длъжникът по едно несъществуващо или погасено по давност вземане на
практика да няма път, по който да се защити и да избегне уважаването на иска.
Подобно разрешение би резултирало в несправедливо разкъсване на връзката между
материалното правоотношение и съответното му проявление в процеса и би било в
разрез с принципите за правната сигурност.
Предвид изложеното, в това число
уточнението относно кредитора на непарично вземане и титуляра на потестативното
право за сключване на окончателен договор, следва да се приеме, че, при
паралелно развиващи се производство, разглеждащо вземането на кредитора /както
в случаите на предявен от кредитора иск за установяване на вземането му, така и
в случаите на предявен от длъжника иск за признаване несъществуване на вземането
на кредитора по П. иск/, и производство по П. иск, между тях е налице връзка на
преюдициалност.“
Водим от
горното и на основание Чл.229 ал.1 т.4 ГПК Съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
СПИРА
ПРОИЗВОДСТВОТО по т.д.24/2019 г. по описа на Окръжен съд-В. до произнасянето на
съда по несъстоятелността по реда на Чл.692 ал.4 ТЗ по т.д.№18 от 2018 г. по описа на Окръжен
съд-В. ,респ.до постановяването на влязло в сила решение по реда на Чл.694 ГПК.
Определението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-С. в едноседмичен срок от връчване на
препис.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД :