№ 96
гр. Русе, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и първи
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета А.
Светослав Тодоров
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Светослав Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20234500500075 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от А. Н. А. срещу Решение №
237/09.12.2022г. по гр.д. № 786/2022г. по описа на Районен съд – Бяла, в
частта, с която на основание чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за защита от
домашно насилие е задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо Г. Г. А. и му е забранено да доближава собственото им
жилище – къща, находяща се в гр. Бяла, ул. ******, както и местоработата на
Г. Г. А. за срок от три месеца и е осъден да заплати глоба в размер на 200
лева. Решението е обжалвано и в частта, с която жалбоподателят е осъден да
заплати разноски по делото.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност на решението, като
твърди, че изводите на първоинстанционния съд за основателност на молбата
за защита са необосновани, тъй като некореспондират със събраните по
делото доказателства. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното
решение в обжалваната част, като постанови друго, с което да отхвърли
молбата на ответницата за защита от психическо и емоционално насилие.
Претендира разноските по делото за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на жалбата, в който се
оспорва нейната основателност. Твърди се, че решението е постановено
правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства и
константната съдебна практика. Моли за отхвърляне на жалбата и
1
потвърждаване на решението в обжалваната му част.
В открито съдебно заседание страните, лично и чрез процесуални
представители, поддържат изложеното във въззивната жалба и отговора по
нея, не правят доказателствени искания, претендират присъждане на
разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на Русенския окръжен съд съобрази
следното:
Производството по гр.д. № 786/2022г. по описа на Районен съд гр. Бяла е
образувано по молба от Г. Г. А. срещу А. Н. А. за постановяване на мерки за
защита по ЗЗДН спрямо молителката и детето Г.А.А..
В молбата се твърди, че страните са бивши съпрузи, чиито брак е
прекратен с решение № 124/23.06.2022г. по гр.д. № 449/2022г. по описа на
Районен съд – Бяла, с което е одобрено споразумение по чл.51 СК. След
развода бившите съпрузи продължили да живеят заедно с дъщеря им Г.А.А. в
семейното жилище, находящо се в гр. Бяла.
Иска се налагане на мерки за защита по ЗЗДН по повод следният
конкретен акт на домашно насилие:
На 03.10.2022г. молителката се прибрала в дома си около 18:00 часа и в
присъствието на детето Г. поискала да поговори с ответника за това кога и
как мисли да напусне жилището, защото поведението му рязко се променило
през последните седмици и ставал все по-агресивен към нея и детето.
Ответникът започнал да крещи в продължение на поне половин час, като
заплашвал, че ще заколи молителката и всеки, който влезе в къщата и ще
запали къщата и молителката. Отправил също и обиди към молителката
наричайки я „урод“ и „боклук“. Свидетел на случилото се била дъщерята на
страните Г., която през цялото време плакала и се притискала откъм гърба на
молителката.
Твърди се, че след тази случка детето изпитва страх от ответника, не иска
да общува с него и не иска да се прибира в семейното жилище, нито
молителката да я взема от градината. Това не било първият случай, в който
ответникът избухвал срещу молителката в присъствието на детето.
Изпитваната от ответника неконтролируема ревност и постоянно вдигани
скандали и отправяни заплахи към молителката били едни от основните
причини за прекратяване на брака. Поддържа, че с поведението и действията
си на 03.10.2022г. ответникът е осъществил акт на психическо и емоционално
насилие спрямо молителката и спрямо детето Г.А.А..
В първото открито заседание пред първоинстанционния съд, ответникът е
оспорил посочената в молбата за защита фактическа обстановка. Твърди, че
на 03.10.2022г. молителката се е прибрала от работа и му е поставила
ултиматум да се изнесе до края на следващата седмица. Оспорва да е обиждал
и заплашвал молителката. Имало нормален конфликт, но бе всякакви заплахи.
Не били верни твърденията за упражняване на психическо и емоционално
2
насилие спрямо молителката и детето в период от две години. Поддържа, че е
налице спор между страните във връзка с извършен от него ремонт в
семейното жилище и е жертва на злоупотреба с права.
Съставът на Русенския окръжен съд, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
От Решение № 124/23.06.2022г. по гр.д. № 449/2022г. по описа на Районен
съд – Бяла се установява, че Г. Г. А.а и А. Н. А. са сключили брак на
06.06.2015г. в гр. Бяла, от брака имат родено дете Г.А.А., родена на
10.03.2016г. и бракът е прекратен с развод по взаимно съгласие с посоченото
решение. С решението е утвърдено споразумение по чл.51 СК, според което
семейното жилище, състоящо се от къща с двор и прилежащи гараж и навес,
находящо се в гр. Бяла, общ. Бяла, обл. Русе, ул. ****** е предоставено за
ползване на майката до навършване на пълнолетие на детето или до промяна
на обстоятелствата във връзка със собствеността.
Твърденията на страните съвпадат и съответства на другите събрани по
делото доказателства, по отношение на факта, че след развода страните са
продължили да живеят заедно в семейното жилище до издаване на заповедта
за незабавна защита, а през м. юли 2022г. заедно с детето са ходили на море в
гр. Приморско.
Съвместната им почивка в гр. Приморско в периода от 12.07.2022г. до
15.07.2022г. се потвърждава и от представена от ответника служебна справка
от хотела, в който са били настанени.
Спорни по делото са изложените в молбата за защита твърдения за
предходно извършвани от ответника актове на емоционално и психическо
насилие спрямо молителката и детето, техните отношения през последните
две години и поведението им при започналия спор между тях по повод
изнасянето на ответника от семейното жилище.
За изясняване на този спор по отношение на релевантните за изхода от
делото факти, първоинстанционния съд е допуснал следните доказателства:
Декларации от молителката Г. Г. А. по чл.9, ал.3 ЗЗДН за извършен от
ответника системен акт на психическо и емоционално насилие, изразяващо се
в непрестанни заплахи. В декларацията се посочва, че това поведение на
ответника е обичайно през последните две години. Във втората декларация се
твърди извършване на конкретен акт на домашно насилие на 03.10.2022г.
около 18:00 часа в съвместно обитаваното жилище. Посочени са конкретни
думи и изрази, които е използвал ответника и които са възприети от
молителката като заплахи и обиди.
Ответникът в подкрепа на твърденията си за добри отношения между него,
молителката и детето е представил разпечатка от кореспондения между
страните в периода от м. юли до м. октомври 2022г., осъществена чрез
мобилно приложение „Вайбър“. Представил е също пълномощно от
08.09.2022г., с което молителката го е упълномощила с права да извежда и
3
придружава детето Г.А.А. в чужбина, когато пожелае и за неопределен срок.
Молителката не е оспорила хронологията и съдържанието на представената
кореспонденция.
На страните е дадена възможност да ползват гласни доказателства,
посредством разпит на водените от тях свидетели.
Свидетелката М. Г. А., сестра на молителката, твърди, че живее с
родителите си в гр. Бяла. До преди две години ходели на гости на страните,
събирали се за празници и рождени дни и поддържали добри отношения с
тях. След това отношенията между страните станали сложни, ставали
конфликти и свидетелката се отдръпнала и спряла да ходи в техния имот за да
не създава напрежение помежду им. От страна на ответника имало тормоз,
който се изразявал в постоянно следене и недоверие, ревност. Когато
свидетелката излизала със сестра си били следени от ответника. Това се
случвали и преди и след развода. Посочва за случай от пролетта на 2022г.,
при който молителката позвънила на майка си и затворила. След като не
успели да се свържат обратно с молителката, свидетелката и нейната майка
отишли до дома на молителката. Отвън било видимо, че молителката и
ответникът се карат. Свидетелката казала на сестра си да вземе багаж на
детето и двете да дойдат с нея, но ответникът не ги пускал. Ответникът
затворил прозореца и свидетелката и нейната майка си тръгнали. Твърди още,
че точно след развода, а и от преди това имало заплахи от ответника, че ще
запали къщата докато спят. Детето присъствало на всички караници и
скандали, панирало се и плачело. Преди развода ответникът изключвал тока,
а след това били заплахите към живота на молителката. Според свидетелката
това се случило през лятото на 2022г., без да може да посочи конкретна дата.
Свидетелката узнала от сестра си за заплахата на ответника, че ще запали
къщата. Поради тези заплахи била сключена застраховка на жилището.
Молителката не звъняла на телефон 112 при тези скандали, тъй като работела
в институцията, където трябва да подаде сигнала и я било срам. През лятото
на 2022г. детето Г. веднъж ходило на море и с двамата си родители, а след
това и само с баща си. След развода бившите съпрузи продължили да живеят
заедно и поддържали връзка. Понякога ответникът прибирал детето след
градина, ходил с нея в парка и на басейн. Веднъж молителката и ответникът
ходили да купуват дрехи за детето в гр. Велико Търново.
Свидетелите М. Н. К. и М.С.Г., водени от ответника и без родство и дела
със страните, дават показания относно добрите отношения между ответника и
дъщеря му Г. и полаганите от него грижи за детето. Твърдят, че ответникът
водил и прибирал детето от градина, водил я в парка, на басейн и на други
места и постоянно гледал да обръща внимание на дъщеря си. Винаги носел
каска и раничка за детето за да я вози на скутера. Свидетелят К. заявява, че не
знае за конфликти между страните. Другият свидетел на ответника също не е
чувал обидни думи между бившите съпрузи и не виждал драми и скандали.
Не знае някой да е искал да запали къщата. Ответникът споделил на
свидетеля, че след развода молителката се преместила в друга стая. Страните
4
имали уговорка да продължат да живеят заедно след развода, събирали се и
вечеряли заедно в кухнята, а често ответникът пазарувал за общата им вечеря.
В социален доклад, изготвен от служители на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Бяла, отдел „Закрила на детето“ се посочва, че детето Г. е
изградило много силна емоционална връзка с майка си. Същото има
емоционална връзка и с баща си, но след издадената заповед за незабавна
защита не е гостувала в дома му. Психо-емоционалното състояние на детето
било стабилно, не са констатирани рискове за здравето и живота му, както и
наличие на психологически и емоционални травми.
Ответникът в обяснения, дадени по реда на чл.176 ГПК, заявява, че на
04.10.2022г. приготвял вечерята. Молителката се прибрала от работа, казала
му, че иска да говорят, а след това и че иска той да се изнесе от къщата.
Ответникът се съгласил и попитал до кога. Молителката казала, че
ответникът има много вещи и да се изнесе до края на следващата седмица.
Предложила му пари за да се разпише и да остави къщата за нея. Спор
възникнал по отношение на предложената сума, тъй като преди развода
имали друга уговорка. Отрича да е имало обиди и заплахи. Единствено казал,
че не знае до кога могат да му издържат нервите и какво може да стане след
това. Казал „Най-много да запаля къщата“. Този разговор се случил на
04.10.2022г., а не предния ден, както се твърди от молителката. На
следващият ден след разговора ответникът поискал молителката да му
представи банкова сметка, по която той да заплаща дължимата в полза на
детето издръжка.
Предвид така установеното от фактическа страна, настоящият състав на
Русенски окръжен съд формира следните правни изводи:
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Законът за защита от домашното насилие има за цел да даде защита срещу
една особена категория посегателства, извършвани от и срещу лица, които се
намират в най – близки взаимоотношения помежду си - съпружески,
родствени или във фактическо съжителство, наподобяващо съпружеското.
Характерно за деянията от този тип е и обстоятелството, че те биват
извършени най – често в домашна среда, в отсъствието на свидетели, които
ще могат да ги установят чрез показанията си пред съда.
Тъкмо поради тази причина законодателят изрично е предвидил
самостоятелна доказателствена сила на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
Доказателствената тежест при направено оспорване на молбата за защита
5
лежи на ответника в производството. Ответникът е този, който следва да
проведе успешно насрещно доказване, което да обори изложеното в
декларацията и да разколебае нейната доказателствена сила.
Съгласно чл.2, ал.1 от Закона за защита от домашно насилие такова „е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени
спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство“.
В иницииралата производството молба се съдържат твърдения за
конкретен акт на домашно насилие, осъществен на 03.10.2022г. след 18:00
часа в присъствието на детето на страните, както и за извършване на системни
актове на домашно насилие в период от около две години, изразяващи се в
непрестанни заплахи. Твърденията за системно осъществявани актове на
домашно насилие, изразяващи се в непрестанни заплахи остават
неподкрепени и на практика са опровергани от останалите събрани по делото
доказателства, включително показанията на св. М. А.. От показанията на
свидетелите К. и А., заедно с представената кореспонденция между страните
и изготвения социален доклад може да се направи извод, че след развода през
м. юни 2022г. бившите съпрузи са продължили съжителството в общо
жилище без данни за агресивно поведение, заплахи и тормоз от страна на
ответника. В този период ответникът е продължил да помага в грижите по
отглеждане на детето, а освен това е участвал разходите и грижите за общото
домакинство, като бившите съпрузи са вечеряли заедно. Това, както и
декларацията, с която през м. септември 2022г. молителката е дала съгласие
ответникът да извежда детето в чужбина, а и изявлението на св. А., че не
счита ответникът да представлява заплаха за детето показват отношения на
доверие между бившите съпрузи и оказване на взаимопомощ в ежедневните
задължения, най-вече свързани с отглеждането и възпитанието на детето.
Показанията си св. А. твърди за ревност от страна на ответника и каране
между съпрузите, но не споделя лично да е възприела обиди и заплахи към
молителката, включително в случая през пролетта на 2022г., когато не е
допусната в дома на страните. Показанията са за тормоз, който според
свидетелката представлява следене, недоверие и ревност. В социалния доклад
се говори за изградена емоционална връзка между детето Г. и ответника, като
пречка за пълноценни контакти между тях е била само издадената заповед за
незабавна защита и липсват констатирани признаци за извършвани актове на
домашно насилие в присъствието на детето. Изброените доказателства
свидетелстват за отношения между страните, които се различават от
описаните в молбата за защита и декларациите към нея, поради което и се
явяват пречка за издаване на заповед за защита само въз основа на
декларациите по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Налични са доказателства за възникнал
конфликт между страните, но не всеки конфликт изпълнява фактическият
състав и може да счита за осъществен акт на емоционално или психическо
6
домашно насилие
По изложените съображения решението следва да бъде отменено в
обжалваната му част, като бъде постановено ново, с което да се отхвърли
молбата за защита.
Предвид изхода от спора в полза на въззивника следва да бъдат присъдени
направените от него разноски пред въззивната инстанция, както и разноските,
които е направил и не са му присъдени в първоинстанционното производство.
Възражението за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско
възнаграждение се явява неоснователно предвид действалата към датата на
сключване на договора за правна помощ редакция на чл.22 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 237/09.12.2022 г., постановено по гр.д. № 786/2022
г. по описа на Районен съд гр. Бяла, в частта му, с която на основание чл.5,
ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДН А. Н. А. е задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо Г. Г. А. и му е забранено да приближава нейните
жилище и месторабота за срок от три месеца, както и е осъден да заплати
глоба в размер на 200 лева, държавна такса в размер на 25 лева и разноски в
полза на молителката в размер на 300 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Г. Г. А., с ЕГН ********** и адрес гр. Бяла, обл.
Русе, ул. ****** против А. Н. А., с ЕГН ********** и адрес гр. Бяла, обл.
Русе, ул. „******** за постановяване на мерки за защита от домашно насилие
по повод осъществен на 03.10.2022г. акт на домашно насилие.
ОСЪЖДА Г. Г. А., с ЕГН ********** и адрес гр. Бяла, обл. Русе, ул.
****** да заплати по сметка на Русенски окръжен съд държавна такса в
размер на 25 /двадесет и пет/ лева, на основание чл.11, ал.3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Г. Г. А., с ЕГН ********** и адрес гр. Бяла, обл. Русе, ул.
****** да заплати на А. Н. А., с ЕГН ********** и адрес гр. Бяла, обл. Русе,
ул. „******** сумата от 600 /шестсотин/ лева, представляваща направените
пред въззивния съд разноски, както и сумата в размер на 300 /триста/ лева,
представляваща направени разноски в първоинстанционното производство,
които не са присъдени с обжалваното решение.
Решение № 237/09.12.2022г., постановено по гр.д. № 786/2022г. по описа
на Районен съд гр. Бяла в необжалваната му част е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.17,
ал.6 ЗЗДН.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8