№ 91
гр. гр. Д., 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на осми октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги М. Павлов
при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА
като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Търговско дело №
20243200900067 по описа за 2024 година
Търговско дело № 67/2024 г. по описа на Д.кия окръжен съд е
образувано по искова молба рег. вх. № 2728/23.04.2024 г. на регистратурата на
Окръжен съд – Д., с дата на пощенското клеймо 19.04.2024 г., подадена от „А.
АД гр. Д., ***, ЕИК ***, с която срещу „Д.“ ЕООД с. ***, ЕИК *** е
предявен иск за сумата от 33 280.00 лв., представляваща задатък в двоен
размер по договор за търговска продажба, претендиран на основание чл. 334
ТЗ във вр. с чл. 93, ал. 2 ЗЗД.
В петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на
законната лихва върху главницата, начиная от датата на предявяване на иска –
19.04.2024 г. до окончателното й изплащане, както и на сторените по делото
разноски.
В законоустановения по чл. 367, ал. 1 ГПК срок ответникът не е подал
писмен отговор, не е взел становище, не е направил възражения, не е оспорил
истинността на представен документ, не е посочил доказателства и не е
представил писмени доказателства.
В първото съдебно заседание, проведено на 08.10.2024 г., ищецът е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника при условията на чл. 238 - 239 ГПК.
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК, като взе
1
предвид установените обстоятелства по делото и закона, приема за установена
следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
В процесния казус са налице предпоставките на чл. 238 – 239 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът не е подал писмен отговор, не е взел становище, не е
направил възражения, не е оспорил истинността на представен документ, не е
посочил доказателства и не е представил писмени доказателства и не се е явил
в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, като са му указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание – чл. 238,
чл. 239 ГПК.
На 02.04.2019г. между „Д.“ ЕООД продавач и „А. АД като купувач е
сключен договор за търговска продажба, по силата на който продавачът се е
задължил да прехвърли на купувача собствеността на 80 т. пшеница – реколта
2019 г., срещу цена от 260 лв./ т. ( 20 800.00 лв. ), която купувачът се е
задължил да му заплати.
Съгласно чл. 3 от договора за търговска продажба следва да заплати
авансово сумата от 16 640.00 лв., представляваща 80 % от цената на стоката,
като съгласно чл. 5 от договора за търговска продажба авансово платената
сума има значението на задатък.
На 19.04.2019 г. купувачът е платил на продавача сумата от 16 640.00 лв.
представляваща 80 % от цената на стоката и задатък.
Продавачът не е изпълнил задължението си да достави на купувача
договореното количество стока., въпреки многократните покани.
Неизпълнението на задължението на продавача да достави стоката е
мотивирало купувача да развали договора за търговска продажба по реда на
чл. 87, ал. 2 ЗЗД.
От доказателствата по делото се установява вероятната основателност
на иска с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства – чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Контроверсният въпрос по делото е относно наличието на вземания на
2
„А. АД срещу „Д.“ ЕООД за задатък в двоен размер на основание чл. 334 ТЗ
във вр. с 93, ал. 2 ЗЗД.
Задатъкът е акцесорно и реално съглашение, с което страните уговарят
предаването на вещта или паричната сума, както и произтичащите от него
правоотношения и задължения – аргумент от чл. 93 ЗЗД - вж. К., А.
Облигационно право. Обща част. С., 2020, с. 435. Нормата на чл. 93 ЗЗД е
диспозитивна и страните могат да се отклонят от нея.
. Съгласно чл. 334 ТЗ при продажба с уговорка за предварително
плащане на цената, платената цена се смята за задатък. Правилото на чл. 334
ТЗ се прилага при всички форми на неизпълнение, а не само при пълно
неизпълнение, защото законът не съдържа никакви ограничения в тази насока.
Значението на задатък следва да има само онази част от цената, срещу която
не е престирана стока - вж. К., А. Цит. съч., пак там.
В конкретния случай страните не са изключили предназначението на
авансовото плащане като задатък по смисъла на чл. 334, изр. трето ЗЗД, но и
не се установи да са се отклонили от предписанието на чл. 93, ал. 2 ЗЗД,
предвиждащо правото на далата задатъка изправна страна да иска връщане му
в двоен размер.
В разглеждания казус елементите на фактическия състав на чл. 93, ал. 2
ЗЗД са налице и в полза на купувача като изправна по договора страна се е
породило правото да иска задатъка в двоен размер – чл. 334 ТЗ във вр. с чл. 93,
ал. 2 ЗЗД.
С оглед изложените съображения, се налага изводът за основателност на
иска, поради което следва да се уважи.
Решението се основава на наличието на предпоставките за
постановяване нае неприсъствено решение – чл. 239, ал. 2 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски
по делото в размер на сумата от 1 517.55 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от 3 684.46 лв. с оглед представения списък на разноските по
чл. 80 ГПК.
С оглед изложените съображения, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД с. ***, ЕИК *** да заплати на „А. АД гр. Д.,
***, ЕИК ***, сумата от 33 280.00 лв., представляваща задатък в двоен размер
по договор за търговска продажба, ведно със законната лихва, начиная от
датата на предявяване на иска – 19.04.2024 г. – до окончателното й изплащане,
както и разноски по делото в размер на сумата от 1 831.20 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 1 800.00 лв.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
Съдия при Окръжен съд – Д.: _______________________
4