ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 760/06.10.2022 г., гр.Хасково
Административен съд – Хасково, в закрито
заседание на шести октомври, две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
Съдия: Ива Байнова
разгледа
докладваното от съдия Байнова Адм. дело №481 по описа за 2022 година.
Производството по делото е образувано по
жалба от Г.И.Г. ***, срещу Удостоверение №381/24.10.2014г. , издадено от
Началник отдел „УТКР“ при Община
Димитровград /неправилно в жалбата се сочи, че е издадено от на Кмета на Община
Димитровград/.
Жалбоподателят
сочи, че е недоволен от посоченото удостоверение на Отдел „УТКР“ Община
Димитровград, ползвано от Отдел „Приходи“ като констатация и основания за
изменение на данъчните му задължения в по-висок размер за 2022г. на два
апартамента, находящи се в ***,
а именно * и *. Твърди, че според
чл.5, ал.2 от Приложение № 2 към ЗМДТ, Таблица 1 и указанието за попълване в
образец на данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ, сградата, в която се намират
апартаментите отговаряла на описание за конструкция М1. При подаване на декларация №ДК 14002995/25.11.2021г. допуснал
грешка при попълване на кода за вида конструкция като вместо досегашното М1,
маркирал М3. Сочи,че за ап.2 и ап.4 била призната конструкция М1, което било
видно от приходни квитанции за 1999г. – 2021г. Твърди, че възползвайки се от
грешката му , от отдел „Приходи“ бил
променен вида на конструкцията за ап.4 – от М1 на М3 като в резултат се
изменили данъчните задължения за ап. 4, а впоследствие и тези за ап.2. Счита,
че неправомерно са изменени данъчните му задължения като излага подробни
съображения. Счита, че Удостоверение №381/24.10.2014г. е лъжливо съставен
документ и моли същото да бъде отменено. Моли също за разглеждане на спора по
същество, като се отхвърлят изменените му данъчни задължения в по-висок размер
по чл.133 ДОПК, като неоснователни и недоказани; за произнасяне за ТБО за ап.4,
както и за признаване конструкция М1 върху процесните му имоти ап.2 и ап.4 на ***. Претендира за
присъждане на направените съдебни и деловодни разноски.
С
разпореждане от 31.05.2022г. жалбата е оставена без движение с указания за
внасяне на държавна такса и представяне на платежния документ.
С
Молба вх.№3766/06.06.2022г. жалбоподателят представя документ за внесена по
сметка на съда държавна такса, с което нередовността по оспорването е
отстранена.
Съдът
като взе предвид заявения предмет на оспорване, намира жалбата за недопустима.
Обжалваното
в случая удостоверение е такова по чл.5, ал.2 от Приложение
№2 към ЗМДТ като със същото е определена конструкцията на сгради , находящи се
на ***, вкл. на сграда
с №9 , в която се сочи, че се намират визираните в жалбата апартаменти. Вида
конструкция на една сграда е от значение за определяне на базисната данъчна
стойност /БС/ на квадратен метър по чл.5, ал.1 от Приложение №2 към ЗМДТ. Съгласно
чл.4 от същото приложение, БС, наред с конкретно
упоменати корекционни коефициенти и площта на сградата/част от нея, служи за определяне
на данъчната оценка на сградата, респ. на част от нея, което се извършва по
посочената в разпоредбата формула.
Дадената
в горепосочените разпоредби регламентация, сочи, че издаването на удостоверение по
чл.5, ал.2 от Приложение №2 към ЗМДТ е
част от производството по чл.20 от ЗМДТ за определяне на данъчна оценка, която
от своя страна съгласно чл.19, ал.1 от ЗМДТ служи за определяне на данъка върху
недвижимите имоти по чл.10, ал.1 от същия закон. Като такъв документ,
удостоверението не подлежи на самостоятелен съдебен контрол.
Наред
с горното, доколкото обжалваното удостоверението се явява документ , свързан с
определяне на данъчната оценка, то следва да се съобразят разпоредбите чл. 88 – 97 ДОПК.
В
нормата на чл.95 ал.1 от ДОПК е регламентирано, че пред съда може да се обжалва
само отказът за издаване на документ, но в случая такъв не е налице.
Видно
от изложеното в жалбата, се оспорва съдържанието на издаденото от Началник
Отдел „УТКР“ Община Димитровград удостоверение, като въз основа на твърдението
за неправилно определяне на конструкцията на сградата, находяща се на *** в гр. *, се оспорва и размера
на определените задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса за
битови отпадъци /ТБО/ за намиращите се в същата два апартамента. Налага се
извода, че основната причина, поради която жалбоподателят оспорва Удостоверение
№381/24.10.2014г. е неговото несъгласие с определените му задължения за ДНИ и
ТБО.
Чрез
оспорване на удостоверението по чл.5, ал.2 от Приложение
№2 към ЗМДТ жалбоподателят не би могъл да защити претенцията си за неправилно
определени задължения за ДНИ и ТБО. От една страна, разпоредбата на чл.95, ал.2
от ДОПК, не допуска оспорване по съдебен ред на съдържанието на документ. От
друга страна, съгласно
чл.4, ал.1 и чл.
9б, установяването на местните данъци и такси се извършва по реда на ДОПК.
В разглеждания случай, вместо да обжалва горепосоченото
удостоверение,
жалбоподателят е следвало да поиска от
органа по приходите да му издаде акт за установяване на задължения по
декларация по смисъла на чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Издаването на този
акт би му дало възможност да защити правата си чрез обжалване по
административен и съдебен ред.
По
изложените съображения, жалбата е недопустима, поради което следва да бъде
оставена без разглеждане, а образуваното по делото производство – да се
прекрати.
Водим
от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г.И.Г. ***, срещу Удостоверение №381/24.10.2014г. , издадено от
Началник отдел „УТКР“ при Община
Димитровград.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм. д. 481/2022г. по описа на Административен съд – Хасково.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването
му на жалбоподателя.