СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш Е Н И Е
25.03.20г.
Софийски
градски съд І-12 състав с:
Председател:
Георги И.
Разгледа
в съдебно заседание на 27.02.20г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 1933/19г. и констатира следното:
Предявен
е иск Д. Д. против Г. Ф. с правно основание чл. 557,
ал. 1, т. 1 от КЗ за сумата 40 000 лева /обезщетение за неимуществени
вреди – следствие от ПТП/. Претендира се /при условията на чл. 86 от ЗЗД/ и
законната лихва върху посочената сума за периода след 12.10.18г.
Съображенията
на страните са изложени по делото.
Представените
по делото доказателства удостоверяват, че:
На
13.11.17г. е настъпило ПТП-е и в резултат на същото ищецът е претърпял
физически увреждания /травми/. Произшествието е причинено от неизвестен
/неустановен/ водач на МПС-во. Обстоятелствата, свързани с процесното ПТП-е /в
това число: деянието на неизвестният водач, противоправността на деянието,
вредоносният резултат, причинно-следствената връзка между деянието и резултата,
и вината на делинквента/ са удостоверени със събраният по делото писмен и
експертен доказателствен материал /преценен в съвкупност/. В последната връзка:
липсват доказателства, които да опровергаят констатациите на приетата по делото
техническа експертиза /която очертава подробно и конкретно механизма на
инцидента/. С други думи: наличният по делото доказателствен материал – не
позволява да бъдат направени други изводи /различни от тези на вещото лице А./.
Горните
обстоятелства /относими към фактическият и правен състав на чл. 557, ал. 1, т.
1 от КЗ/ са надлежно удостоверени със събраният доказателствен материал. Тези
обстоятелства свидетелстват, че в процесната хипотеза са налице предпоставките
на цитираният законов текст за присъждане на търсеното обезщетение.
Главният
иск е основателен до размера на сумата 30 000 лева:
Председателят
на настоящият съдебен състав намира, че във всички случаи, когато е налице
физическо увреждане - наличието на неимуществени вреди следва да се презумира
/т.е. обезщетение се следва винаги, във всички случаи на причинено телесно
увреждане/. От друга страна - по делото е приета и медицинска експертиза, която
очертава конкретното измерение на процесните неимуществени вреди /преценени в
контекста на: причинените на ищеца физически увреждания, настоящото
здравословно състояние на пострадалия и перспективата за лечението му/.
Процесното
обезщетение се определя в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД като
председателят на състава от една страна – съобразява горните принципни
съображения, а от друга страна отчита и конкретните събрани по делото
доказателства досежно претърпените неимуществени вреди /медицинска експертиза/.
Председателят на състава съобразява и фактът /който също следва да се презумира
в хипотези като процесната/, че в момента на инцидента ищецът е претърпял и психически
стрес. Съдът отчита също и възрастта на пострадалия, съответно - липсата на
доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат /по смисъла на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД/. Констатациите на приетата по делото комплексна експертиза - опровергават
заявеното възражение на ответника.
Акцесорният
иск е неоснователен:
В
процесната хипотеза извън-съдебният отказ на ответника /да изплати заявеното
обезщетение/ е бил обоснован с искането да бъдат представени релевантни и
относими към конкретният казус доказателства /което не е било сторено от
ищеца/. На практика - конкретният механизъм на инцидента и естеството на
претърпените от ищеца неимуществени вреди се явяват установени /надлежно по
основание и размер/ едва в рамките на настоящото производство. С оглед това – в
полза на ищеца следва да се присъди законната лихва върху горната главница /за
периода – след завеждане на делото/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Г. Ф. да
плати на Д.И.Д. ЕГН ********** сумата 30 000 лева /обезщетение за неимуществени
вреди – следствие от ПТП/ - на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ; законната
лихва върху тази сума от 08.02.19г. до цялостното й изплащане и 525 лева –
съдебни разноски /съразмерно на уважените искове/.
ОТХВЪРЛЯ
главният иск за сумата над 30 000 лева, а акцесорният иск за периода до
08.02.19г.
ОСЪЖДА
Д.И.Д. да плати на Г. Ф. 75 лева - съдебни
разноски и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата
към него.
ОСЪЖДА
Г. Ф. да
плати на адвокат Д. – 1 430 лева адвокатски хонорар на основание чл. 38 от
ЗА.
ОСЪЖДА
Г. Ф. да
плати на СГС – 1 200 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: