Решение по дело №598/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 декември 2022 г.
Съдия: Васил Василев
Дело: 20221001000598
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 12 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 779
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка

Васил Василев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело №
20221001000598 по описа за 2022 година
Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от П. Е. Г.. ЕГН: ********** с
адрес за кореспонденция: гр. ***. ул. "***" № **. вх. "*", ет. * против
РЕШЕНИЕ № 522/10.05.2022 год. по търг. дело № 20211100901591 по описа
за 2021 година на Софийски градски съд, Търговско отделение, V.l-7-ми
състав,с което е отхвърлена исковата молба на жалбоподателката срещу „Ел
Би Сервиз 2000“ ЕООД за признане за установено, че е съдружник в „Ел Би
Сервиз 2000“ ООД и да се отменят всички решения, взети от Общото
събрание на дружеството проведено на 21.07.2021 год.Подържа се,че
обжалваното решение е незаконосъобразно.Неправилно съдът приел, че
жалбоподателката няма качеството на съдружник в „Ел Би Сервиз 2000“
ООД.Жалбоподателката е наследник по закон на починалия А. П. Б., който
приживе е бил съдружник в ответното дружество.Преди смъртта си, А. П. Г.
бил съдружник в търговско дружество „Ел Би Сервиз 2000“ ООД, ЕИК:
*********, в което притежавал 28 дяла на обща стойност 2800 лева,
съставляващи 56 % от дружествения капитал. Останалите 22 дяла на обща
стойност 2200 лева, съставляващи 44 % от дружествения капитал били
1
притежание на съдружничката Л. Ж. Б.. ЕГН: **********. Търговско
дружество „Ел Би Сервиз 2000'" ООД. ЕИК: ********* е едноличен
собственик на капитала на “Ел Би Сервиз“ ЕООД, ЕИК: *********.Подържа
се,че жалбоподателката е единствен наследник на починалия си
съпруг,поради това,че другите наследници Л. П. Г., ЕГН: ********** и С. П.
Г.. ЕГН: ********** са се отказали от наследството на А. П. Г..Съгласно чл.
6.2. от Дружествения договор на „Ел Би Сервиз 2000” ООД дружествения дял
може да се прехвърля и наследява.В качеството си на наследник
,жалбоподателката направила многократни опити да встъпи като съдружник в
„Ел Би Сервиз 2000” ООД, но поради влошени отношения със съдружничката
Л. Ж. Б. не било свикано редовно общо събрание, на което да бъде
разгледана молбата й за приемане. Поради това се иска да бъде постановено
решение,с което обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде
постановено решение,с което предявените искове бъдат уважени.

От страна на ответника по въззивната жалба “ЕЛ БИ СЕРВИЗ 2000”
ЕООД,ЕИК: ********* е постъпил отговор,с който се оспорва
същата.Подържа се,че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно,поради което се иска същото да бъде потвърдено.Подържа
се,че на 21.07.2021г. Общото събрание на „Ел Би Сервиз 2000“ ООД е взело
решения да заличи А. Г. като съдружник н да не приеме ищцата П. Г. в
дружеството. На същото общо събрание е взето и решение за поемане на
дяловете на А. Г. от страна на другия съдружник - Л. Ж. Б., въз основа на
което същата е станала едноличен собственик на капитала на дружеството. В
резултат „Ел Би Сервиз 2000“ ООД е преобразувано в еднолично дружество с
ограничена отговорност „Ел Би Сервиз 2000“ ЕООД.Решенията са вписани в
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
(ТРРЮЛНЦ) на 28.07.2021г.Подържа се,че е неоснователно твърдението на
насрещната страна за липса на свикано редовно общо събрание, на което да е
гласувана молбата й за приемане в дружеството.Такова е свикано на
21.07.2021г, и на него е взето решение П. Г. да не бъде приемана за
съдружник в дружеството.При смърт на съдружник в дружество с ограничена
отговорност на основание чл. 129, ал. 1 от ТЗ, дружественият дял се
наследява, но само като имуществено право, съобразно чл. 127 от ТЗ. Личните
и неимуществените права на наследодателя не преминават върху неговите
2
наследници и съответно правото на членство в ООД не се наследява от тях.
Последните могат да придобият права на съдружник на собствено основание,
след спазване на реда за приемане на нови съдружници. Необходимо е
решение на общото събрание, с което съдружниците да дадат съгласие за
встъпване на наследниците в членственото правоотношение на
наследодателя. Това не може да стане автоматично със смъртта на последния.
Подържа се,че П. Г. никога не е придобивала качеството „съдружник“ в „Ел
Би Сервиз 2000“ ООД.Законосъобразен бил извода на съда, че ищцата не
твърди и не доказва да е приемана за съдружник в „ЕЛ БИ СЕРВИЗ 2000“
ООД.Следователно, последната не е съдружник в дружеството и не разполага
с материална легитимация по исковете по чл. 71 и чл. 74 от ТЗ, което е
достатъчно основание за тяхното отхвърляне.Иска се обжалваното решение
да бъде потвърденои да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Пред САС е било висящо ч.гр.д.№2566/22г. което е обрузавано по частна
жалба от „Ел Би Сервиз 2000“ ООД против Определение № 1991 от
20.06.2022 г. по Търговско дело № 20211100901591/2021г., СГС, ГО VI-7,с
което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката с основание чл.
248 ГПК.Подържа се,че обжалваното определение е
незаконъсобразно.Подържа се,че за да възникне правото на адвоката по чл.
38, ал. 2 от ЗА на възнаграждение в хипотезата на безплатно оказана
адвокатска помощ и съдействие следва да е оказана безплатно адвокатска
помощ на лице, попадащо в някоя от посочените в закона категории лица и в
съответното производство насрещната страна да е била осъдена за разноски.
В настоящия случай е изпълнен фактическият състав, предвиден в закона и
установен в практиката. Налице е неоснователно предизвикан от ищеца
правен спор. Разноските са претендирани от ответника, чието правно
твърдение е потвърдено от съдебното решение - исковете са отхвърлени
изцяло. Загубилата делото страна следва да понесе отюворносна за
разноски.Разноски от страна на жалбоподателя не са сторени, поради факта,
че адвокатската защита е осъществена на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв.
Управителят на дружеството „ЕЛ БИ СЕРВИЗ 2000“ ЕООД е близък на
адвоката, за което в открито съдебно заседание същият е представил
декларацията за безплатна правна помощ. Не намират опора доводите на
съда, че липсата на сторени разноски по делото, прегражда възможността да
бъдат възложени такива по силата на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. При осъществена
3
безплатна адвокатска защита на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за
адвокатурата, възнаграждението на адвоката се заплаща в зависимост от
изхода на делото - само когато се дължат разноски от насрещната страна.
Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно ад. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатът, оказал на страната
безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер,
определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. Не се
нуждае от доказване обстоятелството, поради което се оказва безплатната
правна помощ. Липсата на писмен договор между адвоката и
представляваното от него лице не е пречка да бъде удостоверено в процеса
постигнато съгласие, че учредената с пълномощното процесуална
представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно,
като договарянето на осъществяваната правна помощ като безплатна следва
да бъде установено от данните по делото. Достатъчно за уважаването на
искането но чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. е, правната помощ по делото да е
осъществена, без данни за договорен в тежест на доверителя размер на
възнаграждението по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв; заявление, че предоставената
правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го
опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски съобразно
правилата на ад. 78 от ГПК. Поради това се иска обжалваното определение да
бъде отменено и вместо него бъде постановено определение,с което бъдат
присъдени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
От страна на въззимаемата по частната жалба П. Е. Г., е постъпил
отговор ,с който се оспорва същата.Подържа се,че е недопустимо присъждане
на разноски по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата в полза на
юридическо лице — търговец. Изводът за последното следва, както от
посочените в разпоредбата други лица, спрямо които закона допуска
предоставяне на безплатна правна помощ, а именно ..роднини и друг юрист“',
каквото качество могат да имат само физически лица, така и от посочените в
другите точки на чл, 38 ЗАдв. лица, а имено: търсещия издръжка и
материално затруднените лица, каквито качества/характеристики могат да
имат само и единствено физическите лица. Процесният договор за правна
помощ с ответното дружество, което е юридическо лице, не попада в
изключенията на чл. 38 ЗАдв., поради което не може да бъде основание, съдът
да възложи в тежест иа ищеца заплащане на разноските по него, които
4
ответното дружество не е направило. Иска се обжалваното определение да
бъде потвърдено.

Предвид обстоятелството,че решението по настоящето въззивно дело е
обуславящо по отношение на спора по ч.гр.д.№2566/22г. на САС,с
определение №2612/09.11.22г. съставът ,разглеждащ делото, е прекратил
производството по същото и го е присъединил към настоящото.

Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна
жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по
делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
жалбоподателя, у когото е налице правен интерес от обжалването,срещу
подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да
бъдат разгледана по същество.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от
П. Е. Г. , с която се иска да се признае за установено на основание чл.71 ТЗ,
че е съдружник в„Ел Би Сервиз 2000“ ООД и на основание чл. 74 ТЗ да се
отменят всички решения,взети от Общо събрание на дружеството, проведено
на 21.07.2021 г. Подържа се,че ищцата наследник по закон на починалия А.
П. Б., който приживе е бил съдружник в ответното дружество. Като наследник
ищцата счита, че наследява и правото на членство в търговското дружество, с
оглед на което и предвид отказа да бъде допусната до участие в общото
събрание на дружеството, иска да се признаят правата й спрямо дружеството,
както и да се отменят взетите решения на ОС на съдружниците,проведено на
21.07.2021 г.
В откритото съдебно заседание процесуалния представител на ответника
оспорва исковете, като твърди, че ищцата не е приемана за съдружник в
ружеството и не е процесуално легитимирана да предяви искове по чл. 71 и
чл. 74 ТЗ.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел за установено от
фактическа страна,че ищцата е наследник по закон на починалия А. П.
Б.,починал на 28.04.20г.Видно от представените удостоверения от
5
СРС,останалите двама наследници са се отказали от наследството на
починалия.видно от представения дружествен договор на ответното
дружество от 22.06.05г. А. П. Г. бил съдружник в търговско дружество „Ел
Би Сервиз 2000“ ООД, ЕИК: *********, в което притежавал 28 дяла на обща
стойност 2800 лева, съставляващи 56 % от дружествения капитал. Останалите
22 дяла на обща стойност 2200 лева, съставляващи 44 % от дружествения
капитал били притежание на съдружничката Л. Ж. Б..Съгласно чл.6.2. от
дружествения договор дружествения дял може да се прехвърля и наследява.
Видно от протокола на проведеното на 21.07.21г. общо събрание на
съдружниците на ответното дружество ,съдружничката Л. Б. е взела
решение,че на основание чл.125,ал.1,т.1 от ТЗ заличава Г. като съдружник в
дружеството,не приема за съдружник ищцата,поема изцяло дяловете на Г., на
наследниците на същия да се изплати дружествения дял,заличава Г. като
управител на дружеството,избира Л. Б. за управител,приема нов учредителен
акт на „Ел Би Сервиз 2000“ ЕООД и възлага на Б. да предприеме
необходимите за това действия пред Търговския регистър.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел от правна
страна,че предпоставка за основателността и на двата иска е ищецът да
докаже,че е приет за съдружник в отвентото дружество с решение на ОС,
преди провеждането на ОС на съдружниците от 21.07.2021 г. Ищцата не
твърди и не доказва да е приемана за съдружник в дружеството преди
21.07.21 г., а и след това. Такова решение на ОС на дружеството не е вписано
и в Търговския регистър. Следователно последната не е съдружник в
дружеството и не разполага с материална легитимация по исковете по чл. 71 и
чл. 74 ТЗ, което е достатъчно основания за тяхното отхвърляне.По отношение
на искането на процесуалния представител на ответното дружество за
присъждане на разноски съдът е приел,че искането по чл.38, ал.1, т. 3 от
ЗАдв. е неоснователно, тъй като на посоченото основание той може да
предостави безплатна правна помощ само на физическо лице. Изводът за
последното следва, както от посочените в разпоредбата други лица, спрямо
които закона допуска предоставяне на безплатна правна помощ, а именно
„роднини и друг юрист“, каквото качество могат да имат само физически
лица, така и от посочените в другите точки на чл. 38 ЗАдв. лица, а имено:
търсещия издръжка и материално затруднените лица, каквито
качества/характеристики могат да имат само и единствено физическите лица.
6
Процесният договор за правна помощ на адвокат Р. с ответното дружество,
което е юридическо лице, не попада в изключенията на чл. 38 ЗАдв., поради
което съдът е приел,че не може да бъде основание, съдът да възложи в тежест
на ищеца заплащане на разноските по него, които ответното дружество не е
направило.
С молба от 01.06.22г. процесуалния представител на ответното
дружество –адв. Р. Т. е поискала съда да измени решението в частта му
относно разноските.Подържа се,че управителят на ответното дружество е
близък на адвоката,поради което същия е осакал безплатна правна помощ.
В представеното становище ищцата по делото е оспорила искането.
С обжалваното определение съдът е отказал изменение на решението
в частта му относно разноските като е препратил към съображенията ,които е
изложил в решението,както и е приел,че единствено адвокат Р.,който е
кредитор на вземането, има основание да иска изменение на решението.

При така изложените обстоятелства по делото съставът на САС счита
следното:
По въззивната жалба

За да бъдат уважени предявените искове следва да бъде установено от
страна на ищцата-настояща жалбоподателка,че същата е придобила
качеството съдружник в дружеството.Законосъобразно в обжалваното
решение съдът е приел,че от страна на ищцата не са ангажирани
доказателства в тази насока,а и същата сама не подържа да е налице решение
на общото съобрание на дружеството,по силата,на което същата да е
придобила това качество.Със смъртта на наследодателя на ищцата на
основание чл.125,ал.1,т.1 от ТЗ е прекратено участието му в дружеството,а на
основание ал.3 имуществените последици се уреждат въз основа на
счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило
прекратяването.По силата на посочената разпоредба жалбоподателката е
придобила правото да получи стойността на дружествения дял на починалия
наследодател,но не и възможността по право да стане съдружник в
дружеството.Съгласно чл.122 от ТЗ нов съдружник се приема от общото
7
събрание по негова писмена молба, в която той заявява, че приема условията
на дружествения договор. Решението за приемане се вписва в търговския
регистър.В настоящия случай не само не е налице решение на общото
събрание за приемане на ищцата като съдружник,а е налице изрично решение
за нейното неприемане.
В настоящия случай такова решение не е налице,поради което
предявените от ищцата искове са неоснователни.
Неоснователно е оплакването в жалбата,че ищцата не е била поканена за
проведеното общо събрание.Същата не притежава качеството съдружник в
дружеството,поради което липсва задължение за дружеството да я покани за събранието.
Приемането на нов съдружник е от компетентността на Общото събрание, поради
което при липса на решение за приемане на наследника за съдружник, същият не
разполага с неимуществените права по чл. 123 ТЗ. Притежаването на дялове по
наследство обуславя правото на наследника да получи равностойността на дяловете по
реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ, ако не заяви желание за бъде приет за съдружник или Общото
събрание откаже на наследника да го приеме на съдружник, независимо, че той би могъл
да отговаря на законовите изисквания за приемане на съдружник и не са поставени
ограничения от такъв характер в дружествения договор.В тази насока е Решение № 161
от 11.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 28/2010 г., I т. о., ТК.
С оглед на горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78,ал.3 във връзка с чл.273 от ГПК жалбоподателката следва да бъде
осъдена да заплати на въззиваемия направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение. По делото са представени доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение от виззиваемия в размер на 1 000лв.От страна на процесуалния
представител на жалбоподателката е направено възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът като взе предвид предмета на делото и направеното възражение счита,че
същото е неоснователно. Съгласно чл.78,ал.5 от ГПК ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл.7,ал.1,т.4 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,в редакцията й
8
към датата на последното съдебно заседание, за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела възнагражденията са за други неоценяеми искове - 600
лв.В настоящия случай,освет предявеният основен установителен иск,с исковата молба
са предявени и искове за отмяна на решенията взети на проведеното общо събрание на
съдружниците на въззиваемото дружество-т.е. по делото са предявени повече от един
неоценяеми искове,поради което заплатеното от същото адвокатско възнаграждение в
размер на 1 000лв. се явява непрекомерно.
С оглед на горното жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на
въззиваемото дружество направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 1 000лв.

По частната жалба

Съдът счита,че подадената частна жалба е неоснователна,поради което
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.Искането за присъждане на
възнаграждение за процесуално представителство, осъществено от адв. Р. е при
условията на чл.38, ал.1, т. 3 ЗАдв. Съгласно цитирания текст Адвокатът или адвокатът
от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на:1.
лица, които имат право на издръжка;2. материално затруднени лица;3. роднини, близки
или на друг юрист.От анализа на текста може да се направи извод,че безплатна правна
помощ може да се укаже на физически,но не и на юридически лица,какъвто е настоящия
случай.От друга страна при оказана безплатна правна помощ кредитор за
вземането,съгласно чл.38,ал.2 от ЗАдв., е адвоката оказал безппланта правна помощ,а не
лицето,на което същата е оказана-в случая виззиваемото дружество.
В настоящия случай молбата по чл.248 от ГПК е подадена от процесуалния
представител на ответното дружество –адв. Р. Т.,която е поискала съда да измени
решението в частта му относно разноските.Както беше посочено по-горе кредитор за
вземането е адвокатът,който е оказал безплатната правна помощ ,а не въззиваемото
дружество,което е подало и молбата за изменение на решението в частта за разноските.В
случая е без правно значение обстоятелството, че управителят на дружеството е близък
на процесуалният представител. Разноските не се дължат от управителя, а от
юридическото лице, което е самостоятелен правен субект.
С оглед на горното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
9
Водим от горното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
Потвърждава РЕШЕНИЕ № 522/10.05.2022 год. по търг. дело №
20211100901591 по описа за 2021 година на Софийски градски съд, Търговско
отделение, VI-7-ми състав.
Потвърждава Определение № 1991 от 20.06.2022 г. по Търговско дело №
20211100901591/2021г., СГС, ГО VI-7.
Осъжда П. Е. Г.. ЕГН: ********** с адрес за кореспонденция: гр. ***. ул.
"***" № **. вх. "*", ет. * да заплати на „Ел Би Сервиз 2000“ ООД, ЕИК:
********* направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 1 000лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.3
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10