№ 19094
гр. София, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110168659 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„Дженерали Застраховане“АД,ЕИК : *********, против Агенция „ПИ“,гр.София, с която са
предявени положителни установителни искове ,с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.
410 ,ал.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за признаване на
установено ,че ответника дължи на ищеца сумата от 263,16лв., представляваща заплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски , за вреди от ПТП , настъпило на
04.08.2018 год., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда /
02.06.2022год. ,до окончателното й изплащане ,както и сумата в размер на
11,40лв.,представляваща мораторна лихва ,за периода 03.10.2021год. до 07.03.2022год.,за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 17425
от 23.06.2022год. 29349/2022год. по описа на СРС,65 състав.
Ищецът твърди, че на 04.08.2018год. по време на движение по път III 565 –
гр.Пловдив- с.Рогош е настъпило ПТП с участие на застрахован при него по застраховка
„Каско на МПС“ – лек автомобил „Фолксваген Поло“ ,с рег.№ РВ5800МК,собственост на И.
Г. Х.. Твърди, че причина за ПТП е несигнализирана и необезопасена дупка на пътното
платно, в следствие на което са нанесени щети на автомобила . Посочва, че отговорност за
ремонта и поддръжката на пътя, където е настъпило местопроизшествиетото има
ответникът. Твърди, че е извършил плащане на застрахователно обезщетение в размер на
248,16лв. Претендира от ответника заплащането на сумата 263,16лв. ,с включени 15лв.
ликвидационни разноски,както и лихва за забава в размер на 11,40лв. за периода
03.10.2021год. до 07.03.2022год.Твърди ,че е връчил регресна покана,получена с писмо ,с
обратна разписка от 15.09.2021год.,като сумата не била възстановена. За посочените
вземания твърди ,че е депозирал заявление по чл.410 от ГПК като по образуваното ч.гр.д.
№29349/2022год. по описа на СРС ,65 състав била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение ,срещу която било депозирано възражение от длъжника ,за което на
ищеца било връчено съобщение на 17.11.2022год.
Претендира присъждане на разноски за производството като в с.з. представя списък
1
на разноските.Подробни съображения излага в писмена защита.
Ответникът Агенция пътна инфраструктура в срока по чл. 131 оспорва предявения
иск по основание и размер. Оспорва факта на настъпване на описаното ПТП на
републикански път.Също претендира разноски. В с.з. ,редовно призован не се представлява.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
От представената като доказателство застрахователна
полицa0312180780009781/31.05.2018год. се установява, че на 31.05.2018 г. между
„Дженерали Застраховане”АД и И. Г. Х. е сключена застраховка "Каско и Злополука ", с
предмет – л.а.”Фолскваген Поло” с рег. № РВ5800МК, като застраховката е сключена за
срок от 12 месеца,с период на покритие 01.06.2018год. – 31.05.2019год. ,с клауза „Пълно
Каско”.
По делото са представени и ОУ за застраховка на МПС Каско , представляващи
неразделна част от застрахователната полица, като съгласно по клауза „Пълно Каско“
,застрахователят покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС ,вкл.
щети при ПТП.
Обстоятелствата и причините, при които е настъпило процесното ПТП, са отразени
в Протокол за ПТП №1708040 от 04.08.2018год.,съставен от полицейски служител , за
настъпило на 04.08.2018год. около 01,35часа по път ІІІ -565 ,Пловдив – с.Рогош,като МПС
„Фолскваген Полов” с рег. № РВ5800МК преминава през повреда на пътното платно /дупка/
с размери 1,00/0,70/0,30м.
Застрахованото лице е депозирало уведомление за ПТП ,с искане за изплащане на
застрахователно обезщетение от 06.08.2018год.,като е извършен оглед и съставен опис на
увредените детайли по щета № ********* на 07.08.2018год. С възлагателно писмо от
14.08.2018год. е възложен ремонта на лекия автомобил на „Дженералс Ауто” ЕООД
гр.Пловдив,който е издал на 23.08.2018год. фактура на стойност 248,16лв.
С Ликвидационен акт от 31.08.2018год. е прието кумата от 248,16лв. да се заплати
на сервиза ,извършил ремонта ,което е извършено с платежно нареждане от 10.09.2018год.
Посочените обстоятелства се потвърждават и от показанията на разпитания по
делото водач на лек автомобил „Фолскваген Поло” с рег. № РВ5800МК,св.И. Х.,който сочи
,че управлявал автомобила със скорост 75км./ч, ПТП настъпило като преминал пред дупка
на пътното платно ,широка около 1 метър и широчина 80-90см,с остри краища.Същата била
по средата на пътя,било тъмно ,тямало табели да неравности или друго означение.След като
преминал през дупката спукал две гуми.
Съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на САТЕ всички
увреждания по лек автомобил „Фолскваген Поло” с рег. № РВ5800МК , отразени в описа на
застрахователя, се намират в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото на
04.08.2018 г. на републикански път ІІІ -565 застрахователно събитие.
2
Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил , изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП, е 657,88 лв.,а обичайните разноски за ликвидаране
на щета са в границите на 15-25лв.
От представената по делото регресна покана от 15.09.2021г. и обратна разписка за
получаването й e видно, че регресната покана е получена от ответника на 16.09.2021 г. като
няма доказателства да е заплатил претендираната сума.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема
от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 410, ал.1,т.2 от КЗ във вр. с чл. 49 вр. чл.45 ЗЗД:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата
на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за
неговите виновни противоправни действия.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти:
да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие
на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря
ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение до размера на действителните вреди.
Eто защо, по така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане Каско, вследствие на
противоправното поведение на лице, за което отговаря ответникът, e настъпило събитие, за
което застрахователят носи риска, както и действителният размер на вредите, настъпили в
причинна връзка със събитието.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е частично
основателен. Съображенията за това са следните:
От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства се
установява по безспорен начин, че процесното ПТП е настъпило на 04.08.2018 г., докато
лек автомобил „Фолскваген Поло” с рег. № РВ5800МК, управляван от св.И. Х., се е движел
по републикански път ІІІ 565 ,гр.Пловдив- с.Регош,като автомобилът е попаднал в дупка на
пътното платно, при което са му причинени материални щети.
От кредитирано от съда заключение на съдебната автотехническа експертиза се
установява, че вредите, които е получил лекия автомобил, отговарят на механизма на
настъпване на ПТП, и щетите по него са в пряка причинна връзка с настъпилото на
04.08.2018 г. събитие.
Към датата на ПТП ищецът е имал качеството застраховател по застраховка "Каско"
с предмет увредения автомобил, което е видно от представената по делото застрахователна
полица, сключена при клауза Пълно каско.
Процесното ПТП е настъпило по време на действие на застрахователния договор
3
като представлява покрит риск по основното покритие на застраховката, а именно – клауза
"Пълно каско".
Ето защо, съдът счита, че е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил на собственика на увредения
автомобил застрахователно обезщетение в размер на 248,16лв. и е начислил ликвидационни
разноски в размер на 15лв.
Налице е основание за възникване на регресното право.
Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице
– пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД,
срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия . Отговорността е по чл.
49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в
изправност/, и вредата не следва от обективното качество на вещта.
Безспорно по делото се установи ,че пътят, на който е реализираното
произшествието, е републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата републиканските пътища са
изключителна държавна собственост и тяхното управление /чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП/, ремонт и
поддръжка /чл. 30, ал. 1 ЗП/ е възложено на Агенция "Пътна инфраструктура".
В тази връзка ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането
му, включително да означи съответната дупка с необходимите пътни знаци с оглед
предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП.
Агенция "Пътна инфраструктура" като юридическо лице осъществява посочените
дейности по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП, чрез своите служители или други лица, на които
е възложила изпълнението.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства води до извода, че е
налице бездействие от страна на служителите на ответника във връзка с изпълнението на
задълженията му по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД
ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
Не са събрани доказателства, които да установяват основателността на направеното
възражение за съпричиняване, доколкото не се доказва водачът на лекия автомобил да е
осъществил поведение, което да е допринесло за настъпването на произшествието или за
вредите от него, като не се установява включително и скоростта му на движение да не е била
съобразена с пътните условия.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на САТЕ се
установява, че стойността, необходима за възстановяване на процесния лек автомобил,
изчислена на база средни пазарни цени, към датата на ПТП, е 657,88лв.
Регресното вземане възниква в размер на по – малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, в случая – в размер на извършеното
4
плащане от 248,16лв. като се държат и ликвидационни разноски в размер на 15лв.
Предвид изложеното по – горе, искът с правно основание чл. 410, ал. 1 ,т.2 КЗ във
вр. с чл. 49 ЗЗД следва да се уважи изцяло.
Върху присъдената главница от 263,16 лв. се дължи законната лихва, считано от
датата на завеждане на заявлението в съда ,а именно от 02.06.2022 г. до окончателното
плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Според чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Денят на забавата се
определя съобразно правилата на чл. 84 ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно задължение
длъжникът изпада в забава след изтичането на срока, а ако задължението е без срок за
изпълнение – от деня, в който бъде поканен от кредитора.
Приложената по делото покана за доброволно изпълнение на регресната претенция
има характер на покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и е поставила ответника в забава по
отношение на главницата.
Предвид ,че главния иск е основателен до размера от 263,16 лв. ,то и акцесорния
иск за мораторна лихва е основателен до размера от 11,40лв. /изчислен от съда по реда на
чл.162 от ГПК/ и за периода от 03.10.2021год. до 07.03.2022год.
По разноските:
Ищецът претендира разноски.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски ,съобразно уважената част
от ,както в заповедното ,така и в исковото производство.
В заповедното производсво е доказал разноски в размер на 385лв. ,от които д.т. от
25 и 360лв.,уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в общ размер от 935лв.,които
включват : 75лв. – д.т. ,80лв. – депозит за свидетел,300лв. – депозит за вещо лице и 480лв.
адвокатско възнаграждение /с вкл.ДДС/ ,уговорено и заплатено съгласно платежно
нареждане от 22.11.2022год.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ,по предявените от „Дженерали
Застраховане“АД,ЕИК : *********,със седалище и адрес на управление в
гр.София,бул.”Княз Ал.Дондуков” № 68 срещу Агенция “Пътна инфраструктура”,ЕИК
:*********, гр. София, пл. “Македония” 3 , положителни установителни искове ,с правно
основание чл.422 от ГПК вр. чл. 410 ,ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ/, вр. чл. 49 ЗЗД,
вр. чл. 45 ЗЗД, че Агенция “Пътна инфраструктура”,ЕИК :*********, гр. София, пл.
“Македония” 3 дължи на „Дженерали Застраховане“АД,ЕИК : *********,със седалище и
5
адрес на управление в гр.София,бул.”Княз Ал.Дондуков” № 68 сумата от 263,16лв.,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски , за
вреди от ПТП , настъпило на 04.08.2018 год., ведно със законна лихва от датата на подаване
на заявлението в съда / 02.06.2022год. ,до окончателното й изплащане ,както и сумата в
размер на 11,40лв.,представляваща мораторна лихва ,за периода 03.10.2021год. до
07.03.2022год.,за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК № 17425 от 23.06.2022год. 29349/2022год. по описа на СРС,65 състав.
ОСЪЖДА Агенция “Пътна инфраструктура”,ЕИК :*********, гр. София, пл.
“Македония” 3 да заплати на „Дженерали Застраховане“АД,ЕИК : *********,със
седалище и адрес на управление в гр.София,бул.”Княз Ал.Дондуков” № 68 ,на основание
чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на 385лв. ,представляваща деловодни разноски в
заповедното производство и сумата в размер на 935лв.,представляваща деловодни разноски
в исковото производство,съобразно уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6