Решение по дело №1337/2019 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

№ 76

гр. С., 02.03.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и девети януари 2020 г., в състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА

При секретаря И. И. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №  1337 по описа на съда за 2019 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Ищецът „Аско 67“ ЕООД твърди, че на 12.01.2018 г. предоставил в заем на ответника сумата от  11400 лв., който последният се задължил да му възстанови в срок до 30.06.2018 г. Тъй като до настоящия момент заемателят не изпълнил задължението си ищецът моли съда да признае за установено, че той му дължи възстановяване на посочената по – горе сума заедно със законната лихва върху нея от 11.07.2019 г. до окончателното ѝ плащане, за които суми се снабдил със заповед за изпълнение по  ч. гр.д. № 989 по описа на СРС за 2019 г. Претендира разноските, направени по исковото и заповедното производство.

Ответникът Д.К.Т. оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли като неоснователни.  Твърди, че не е сключвал договор за заем с ищеца и че е получил сумата от 11400 лв. за издължаване на предоставени от самия него парични заеми на ищцовото дружество и за възстановяване на платени от него задължения на дружеството. При отхвърляне на иска претендира направените по делото разноски.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявените  искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал.1 ЗЗД и  чл. 86 ЗЗД.

От представено по делото дебитно авизо от 12.01.2018 г. е видно, че на тази дата ищецът превел по банкова сметка ***., обосновавайки  превода с основанието „заем“. За установяване на така посоченото основание бяха допуснати до разпит свидетелите М. М., познат на управителя на ищцовото дружество, и Р. Р. – негов син. Първият свидетел заяви в показанията и, че управителят на ищцовото дружество Х. Р. му е споделил, че е дал на непознато за  него (за свидетеля) лице -  Д. *** около 20-тина хиляди лева в заем, без да му обясни какви са  отношенията му с него, защо му е дал парични средства и за каква цел те са му били необходими. Според показанията на втория свидетел Р. неговият баща и Д.Т. имали взаимоотношения, вследствие на които  ответникът останал задължен за сума от порядъка на 11000 лв. Отношенията произтичали от  съвместната дейност на техните фирми, изразяваща се в  почистване на растителността около стълбове и далекопроводи, при което „Аско 67“ ЕООД  заплатило възнагражденията на  работниците на ответника в общ размер около 11000 лв. От разпита на този свидетел стана ясно, че той няма лични и непосредствени впечатления върху финансовите отношения между страните, който извод следва от изявленията му, че не знае дали баща му е пращал някакви пари на Д., не знае как са се движили взаимоотношенията им, въпреки формулирането и на противоположни  изявления, че баща му все пак е пращал пари на заем на ответника, а също че му е изпращал суми за работата на работниците. Анализирайки така изложените показания съдът приема, че тези на свидетеля М. не са годни да установят заемни правоотношения между страните, тъй като той не е присъствал на техни разговори, не е възприел договарянето на заем, нито е запознат  изявления на ответника, от които да се направи извод, че той действително е получил такъв от ищцовото дружество. Доверяването на относими по делото факти от страна в производството на трето лице не доказва реалното им осъществяване, тъй като показанията на третото лице не са първично доказателство за тяхното настъпване и в крайна сметка възпроизвеждат твърденията на страната, които са налични и в исковата молба, инициирала съдебния процес. Сходно е положението с показанията на втория свидетел, които стана ясно, че не се градят на реални наблюдения върху финансовите операции на дружеството ищец и взаимоотношенията му с ответника, същите са неясни, противоречиви и объркани, и дори в най – благоприятните за ищеца откъси, ако те се изолират от противоположните им такива, не установяват процесното заемно правоотношение. В тези си части те визират фактическо заплащане на възнагражденията на работниците на търговско дружество, чийто капитал е собственост на ответника („Ел – Ивкони“ ООД), под формата на заем в полза на това дружество – техен работодател, а не конкретния банков превод от 12.01.2018 г., извършен в полза на ответника като физическо лице. Евентуалното заплащане на възнагражденията на работниците на „Ел – Ивкони“ ООД от ищеца с цел да кредитира своя съконтрахент би представлявало акта на фактическо предаване на заемната сума, което сочи, че банковият превод от 12.01.2018 г. касае друго правоотношение между страните, което не е предмет на показанията на свидетеля Р..

Отделно от това в подкрепа на собствената си защитна теза ответникът представи вносни бележки за извършени банкови преводи в полза на ищеца, както и на неговия управител, както следва: превод на сумата от 4000 лв. на 22.05.2017 г. в полза на Х. Р. Х., превод на сумата от 3100 лв. на 28.07.2017 г. отново в полза на Х. Р. Х., както и превод на сумата от 3600 лв. на 30.10.2017 г. в полза на „Аско 67“ ЕООД при посочени основания за плащането „авоар“ или „захранване на сметка“. По негово искане също така бе разпитана свидетелката К. И., негова съжителка и счетоводител в дружеството му „Ел – Ивкони“ ООД, която заяви, че фактически на ищеца са били предоставяни и други суми под формата на заеми – 5000 лв. през м. май 2017 г., 2500 лв., заплатени през м. юни или юли 2017 г. на работниците на ищцовото дружество, и сумата от 400 лв., заплатена също в някой от тези месеци и на посоченото за предходното плащане основание. Така описаните банкови преводи естествено не доказват по несъмнен начин предоставянето на заем от ответника на дружеството – ищец, т.е. не установяват основанието на плащането, но  въпреки това в достатъчна степен ползват тезата на ответника, тъй като установяват, че банковият превод  от 12.01.2018 г., на който ищецът се позовава, би могъл да има различно основание от твърдяното в исковата молба. В същия смисъл следва да се разглеждат и показанията на свидетелката И., които с оглед на нейната заинтересуваност от правния спор не биха могли да се кредитират без съпоставянето им с данните от счетоводството на  ищеца и на дружеството на ответника, но които разкриват възможността други финансови взаимоотношения между страните да са послужили като основание за банковия превод  от 12.01.2018 г. Така изложените аргументи обосновават недоказаност на предявения иск за възстановяване на сумата от 11400 лв., представляваща заем, поради което същият следва да се остави без уважение ведно с акцесорния иск за заплащане на законна лихва и с искането за присъждане на направените по делото разноски. Въпреки отхвърлянето на иска в полза на ответника не следва да се присъждат деловодни разноски поради липсата на доказателства за реалното заплащане на уговорения в процесуалния му представител адвокатски хонорар. Поради изложените аргументи и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска, предявен от  „Аско 67“ ЕООД с ЕИК ... и адрес на управление: гр. П., ж.к. М., вх. ., ет. ., ап. ., представлявано от Х.Р. Х., чрез който ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът Д.К.Т. с ЕГН ********** *** му дължи сумата от 11400 лв., представляваща главница по договор за заем от 12.01.2018 г., както и законна лихва върху нея от 11.07.2019 г. до окончателното ѝ плащане, за които суми се снабдил със заповед за изпълнение по  ч. гр.д. № 989 по описа на СРС за 2019 г.

ОТХВЪРЛЯ искането на  „„Аско 67“ ЕООД с ЕИК ... и адрес на управление: гр. П., ж.к. М., вх. ., ет. ., ап. ., представлявано от Х.Р. Х.,, за присъждане на разноските, направени в исковото и в заповедното производство.

ОТХВЪРЛЯ искането на Д.К.Т. с ЕГН ********** *** за присъждане на направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...

                                                                                                          /М. Петрова/