РЕШЕНИЕ №
гр.
Сливен, 22.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в
съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА
при секретаря Р.Г., като разгледа
докладваното от Хр. Марева т.д. № 40 по описа на съда за 2016г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предмет на
производството са предявените от А.М.А., М.А.М., К.А.М., А.А.М., А.В.А., С.А.А.
спрямо ЗК ОЛИМПИК клон България, искове, за заплащане на сумата от по 75 000
лв. за първите четирима и по 37 500 лв. за последните двама, представляваща
разликата от полученото обезщетение в размер на по 55 000 лв. от първите
четирима до действително причинените неимуществени вреди в размер на по 130 000
лв. и представляваща разликата от полученото обезщетение в размер на по 27
500лв. до пълния размер на действително причинените неимуществени вреди в размер
на 65 000 лв., настъпили в резултат на непозволено увреждане - претърпени
болки и страдания, съответно като съпруг, деца и родители на Л.А.А., б.ж. на
гр.Нова Загора, починала в следствие на ПТП от 06.03.2015 г., като се претендира и законната лихва върху
сумата, считано от 06.03.2015 год. - датата на увреждането до окончателното
изплащате на сумата, както и направените по делото разноски и възнаграждение за
един адвокат с правна квалификация на исковете чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) вр. чл.
45 ЗЗД
Обстоятелствата, на които се
основават така предявените права са следните:
На 06.03.2015 година около 04.30
часа от гр.Нова Загора за гр.Димитровград, потеглил л.а. „Форд", "Галакси"
с рег.№ СН 6758 АК, управлявания от С.Р.В., който е превозвал лицата П.Ц.Б., на
предна дясна седалка, лицата Д.В.К., С.С.З., З.Р.Б. и М.С.С., седнали на пода
на автомобила, зад седалката на шофьора и на пътничката на предна дясна седалка
и С.Р.Д., Л.А.А., С.Щ.Б. и М.Ш.П., седнали на пода, зад първия ред пътнички
Възникнало ПТП с участието на движещия се по същото време в посока от
гр.Димитровград към гр.Стара Загора товарен автомобил, влекач марка „МАН"
с per. № GR-23-ABC и прикачено към него полуремарке марка „Шварцмюлер" с
per. № GR-24-ABC, управляван от румънския гражданин Й.Б.. Между двата
автомобила настъпил удар, в следствие на което наред с останалите пътници в
управлявания от Р. автомобил, Л.А.А. е получила черепно мозъчна травма –
разкъсно-контузна рана на главата, счупване на черепа, кръвоизлив в меките
мозъчни обвивки, сътресение и контузия на мозъка, счупване на двете скулни
кости и горната челюст, счупване на долната челюст, счупвания на пет ребра в
лява гръдна половина, счупване на лява лопатка, кръвонасядания на корема и
разкъсно контузии рани по лицето. Същата била настанена за лечение в МБАЛ
„Проф. Д-р С. Киркович" гр.Стара Загора в ОАРИЛ. По настояване на
близките, през втората половина на месец април, A. била преместена за лечение
във Военна болница Сливен, където на 22.04.2015 година, въпреки проведеното
лечение починала от получената политравма.
За станалото ПТП е образувано ДП
№ 74/2015г. по описа на Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР Стара Загора
и пр.пр. № 889/2015 г. по описа на ОП Стара Загора срещу водача на товарния
автомобил Й.Б.. С Постановление на наблюдаващия прокурор от 05.05.2015 година,
са отделени материали за извършеното от С.Р.В. престъпление от о.х. по смисъла
на НК.
За извършеното деяние виновния
водач Й.Б. е предаден на съд по НОХД № 174/2015 година, по описа на ОС Стара
Загора. Същия е осъден за извършено престъпление по чл. 343 ал.4 вр. ал.3
предложение първо и предложение трето б. „б" предложение първо вр. ал.1
вр. чл.342 ал.1 от НК, с влязла в сила Присъда № 29 от 23.06.2015 година, постановена по НОХД № 174/2015
година, по описа на ОС Стара Загора.
За извършеното деяние виновния
водач С.Р.В. е предаден на съд по НОХД № 105/2016 година, по описа на ОС Стара
Загора. Същия е осъден за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б. „в" вр.
чл.342 ал.1 от НК, с влязла в сила Присъда № 19 от 12.05.2016 година, постановена по НОХД № 105/2016
година, по описа на ОС Стара Загора.
С цитираните по горе присъди
двамата водачи Й.Б. и С.Р.В., са причинили при условията на независимо
съпричинителство смъртта на Л.А.А., съпруга на първия от доверителите ми, майка
на следващите трима и дъщеря на последните двама.
При причиненото ПТП, пострадалата
Л.А.А., б.ж. на гр.Нова Загора е получила множество травми и въпреки
проведеното и дълго лечение, смъртта и е била неизбежна.
В резултат на противоправните си
деяния, двамата водачи Й.Б. и С.Р.В. причинили на ищците загубата на много
близък за тях човек - съпруга за А.М.А., майка за М.А.М., К.А.М. и А.А.М. и
дъщеря за А.В.А. и С.А.А.. Отношенията им с починалата са били много близки,
били са много привързани един към друг. Семейството им е било изключително
сплотено, поради което и скръбта им е неизмерима и им причинява неимоверни
страдания.
Първите четирима от ищците са
живеели заедно с едно домакинство. Първия от ищците е загубил съпруга с която
имат дългогодишен брак и три пълнолетни деца. Заедно с тримата си синове са
живели в един дом и ежедневието им е било изпълнено с радости и грижи за
внуците. Ищците М.А.М., К.А.М. и А.А.М. са изгубили своята майка и макар и
пълнолетни изживяват тежка внезапната загуба на родител. За тях майка им е била
опора за всичко, разчитали са на нея за помощ в отглеждане на деца, за морална
и духовна подкрепа. Били са постоянно заедно, подкрепяли са се взаимно и са
разчитали един на друг за всичко. Ищците А.В.А. и С.А.А. са загубили дъщеря,
когато вече са възрастни и са разчитали на нея за материална и духовна
подкрепа. Сега са е обречени на самота до края на жизнения си път. Починалата е
известен член на обществото в населеното място, където е живяла приживе. Бил е
уважавана и авторитетна личност, с доказани лични качества. Отдадена е била
изцяло на семейството си като е гледала трите си деца, впоследствие и внуците
си и е отдала целия си живот за изграждане и поддържане на многобройното си
семейство с лични грижи.
За ищците е налице най - тежкият
житейски резултат - те са останали без опората на семейството им, лишени от
възможността да бъдат подпомагани морално, лишени от обич, подкрепа и грижи,
включително да се ползват от личните грижи на починалата си съпруга, майка и
дъщеря, от нейната духовна и материална помощ. Семейството им претърпяло тежка
криза и живота им се е променил необратимо, защото всички изживяват тежко
загубата на починалата. Починалата е била в много добро здравословно състояние,
което прави липсата и още по тежка за доверителите ми.
Съгласно Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица и справка за сключена застраховка „Гражданска
отговорност", към дата на ПТП товарен автомобил влекач марка „МАН" с
per. № GR-23-ABC и прикачено към него полуремарке марка „Шварцмюлер" с
per. № GR-24-ABC е с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност
-Зелена карта" по застрахователна полица № RO/17/G17/HR009018934, валидна
към дата на ПТП към ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „КАРПАТИКА"
Румъния. Във връзка с тази застраховка е подадено заявление до представител на
застрахователя. Между ищците и представителя на „CARPATICA ASIG S.A."cbc е
сключено извън съдебно споразумение, при което застрахователя е изплатил
частични обезщетения за неимуществени вреди при признато съпричиняване на водача
на товарен автомобил влекач марка „МАН" с peг. № GR-23-ABC и прикачено към
него полуремарке марка „Шварцмюлер" с per. № GR-24-ABC в размер на 50 %.
Сумите са изплатени на ищците, съответно на първите четирима по 55 000 лв и за
последните двама по 27 500 лв.
Съгласно Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица и справка за сключена застраховка „Гражданска
отговорност", към дата на ПТП л.а. „Форд", мод.“Галакси" с рег.№
СН 6758 АК е с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" по
застрахователна полица № 28114003177698 , валидна до 27.12.2015 година към ЗК
„Олимпик"- клон България.
С оглед възраженията на ответника
за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата се посочва, че
нарушение е допуснато от прекия деликвент С.Р.В., който преди потегляне на
автомобила от гр.Нова Загора е събрал сума за двупосочен превоз, като е обяснил
на пътуващите в автомобила, между които и пострадалата A., че е оставил
седалките на автомивка, за да бъдат изпрани. Преди да потеглят за крайната си
цел гр.Димитровград, по негови думи е трябвало да минат покрай автомивката,
където са били оставени седалките, да ги монтира на местата им и едва тогава да
потеглят. Още при потегляне на автомобила, водачът е заявил, че седалките са
мокри и ще превози пътниците до крайната цел на пътуването и обратно без тях,
като по този начин ги е лишил от възможността да направят избор.
Именно за това нарушение е осъден и прекия
деликвент, защото е допуснал нарушаване на разпоредбите на чл.133 ал.1 от ЗДвП
и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата A. би бил
налице, ако същата би имала възможност да упражни свободно волята си и да
прекрати пътуването. Въвеждането в заблуждение от страна на прекия деликвент е
единствена причина, пътниците да пътуват в автомобил без седалки и с
невъзможност да поставят предпазни колани.
В срока за отговор по чл. 367, ал. 1 ГПК ответното дружество е направило
възражения с
правна квалификация по по 226, ал. 1 КЗ (отм.), чл. 51, ал. 2 от ЗЗД във вр. и с чл. чл. чл. 137а
от ЗДвП и чл. 133, ал. 1 от ЗДвП, чл.52 от ЗЗД, чл. 53 ЗЗД и чл. 123, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД обосновани с Оспорва се твърдението на ищците, че е настъпило ПТП на
06.03.2015 г. от което се твърди, че вина за настъпване на процесното
пътно-транспортно произшествие има освен водачът на „Форд", модел
„Галакси", ДК № СН6758АК - С.Р.В., но и водачът на влекач „МАН" с
per. № GR-23ABC и прикачено ремарке към него „Шварцмюлер" с per. №
GR-24-ABC- Й.Б. (I.B.).
Съгласно влезлите в сила присъди
присъди, произшествие е настъпило при условията на независимо съизвършителство,
при наличието на значителен превес на вината на водача на влекач „МАН" с
per. № GR-23ABC и прикачено ремарке към него „Шварцмюлер" с per. №
GR-24-ABC- Й.Б. (I.B.). Това е видно и от тежестта на наложените наказания по
горепосочените присъди. Твърди си, че водачът на автомобил „Форд", модел
„Галакси", ДК № СН6758АК - С.Р.В. е отговорен в размер на 10% и водачът на
влекач „МАН" с per. № GR-23ABC и прикачено ремарке към него
„Шварцмюлер" с per. № GR-24-ABC- Й.Б. (I.B.) е отговорен в размер на 90%
за настъпване на вредоносния резултат от реализиране на процесното ПТП.
Оспорва се размера на
претендираното обезщетение като прекомерно завишен с оглед на реално
претърпените неимуществени вреди от ищците, в несъответствие с принципа на
справедливостта. Твърди се, че,изплатеното от застрахователя на водача на
влекач „МАН" с per. № GR-23ABC и прикачено ремарке към него
„Шварцмюлер" с per. № GR-24-ABC- Й.Б. (I.B.) - репарира в пълен обем
претърпените неимуществени и имуществени вреди на ищците които са заявили
изрично в чл.3 от „Споразумение за извънсъдебно уреждане на претенции за
обезщетение" от 09.10.2015 г., че „са удовлетворени напълно за
претърпените от тях вреди по повод настъпилото ПТП..." Изявление
представляващо извънсъдебно признание на неизгодни за тях факти спрямо предмета
на настоящия спор.
Евентуално, ако съдът намери
исковете на ищците за основателни, се възразява срещу размера на обезщетението
поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата, която по
собствена воля се е качила в автомобил на автомобил „Форд" модел
„Галакси", ДК № СН6758АК, който не е оборудван с необходимите приспособления
за пасажери - седалки и колани. С тези си действия същата сама се е поставила в
опасност и е допринесла в значителна степен за настъпване на вредоносния
резултат. В случай, че лицето е пътувало в автомобила седнало на седалка с
коректно поставен предпазен колан, в съответствие на разпоредбата на чл. 137а
от ЗДвП, както и ако не бе нарушила разпоредбите на чл. 133, ал. 1 от ЗДвП,
която забранява превозването на по голям брой пътници от определения в
свидетелството за регистрация на моторното превозно средство, то смъртта на
същата не би настъпила.
В съдебно заседание
за ищците се явяват представител по пълномощие – адв. МV З. от АК – Ст. Загора,
който от името на доверителите си поддържа предявените от тях искове. В
представената писмена защита, поддържа че посочените в исковата молба
неимуществени вреди се установяват от показанията на разпитаните свидетели. От
КСМСАТЕ поддържа, че се опровергава възражението на ответника за съпричиняване
настъпването на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Ищците са
удовлетворени само частично от застрахователя на единия от двамата деликвенти,
по чиято вина е настъпило ПТП, като предявените искове следва да се уважат
изцяло.
За ответното
дружество ЗК „ОЛИМПИК“ клон България се явява представител по пълномощие – юриск.
Д. Сандулов, който оспорва предявените искове. В представена по същество
писмена защита поддържа възраженията в отговора на исковата молба. Във връзка с
отговорността на двамата застрахователи на деликвентите, причинили вреденосния
за ищците резултат се позовава в ТР № 1/2016г. от 30.01.2016г. по т.д. №
2/2016г. – относно положението на отговорността на деликвента при изплащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя, като поддържа, че следва да
намери приложение и в хипотезата, когато двама и повече застрахователи, всеки
от които отговаря изцяло за размера на причинените вреди, така както в
условията на солидарност отговаря всеки един от застрахованите деликвенти.
Поддържа, че съгласно сключеното от ищците споразумение с другия застраховател и
заявлението в чл. 3 от същото, че ищците са удовлетворени напълно за
претърпените от тях вреди, за тях липсва основание да претендират заплащане на
обезщетение за същите вреди от другия застраховател, като евентуалното осъждане
за това, ще обезсмисли функцията на споразумението и значението му за
гражданския оборот. Поддържа, че в настоящото производство не се доказват
претърпените от ищците неимуществени вреди ,като разпитаните свидетел са имали
впечатления само относно един от тях – М. M., но не и за останалите. Следва да
се отчете и доказаното съпричиняване от страна на пострадалата за настъпване на
вредоносния резултат съгласно обясненията на вещите лица и доброволното
съгласие от нейна страна да се вози без седалка, което й поведение макар и не виновно
е в пряка причинно-следствена връзка – в тази връзка се позовава на т. 7 от
Постановление № 17/18.11.1963г. на Пленума на ВС и т. 7 от ТР 1/23.12.2015г. по
т.д. № 1/2014г.) Досежно претенцият аза разноски поддържа ,че липсват
доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение, като дължимото
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, при отхвърляне на
предявените искове следва да се присъди в размер – изчислен съгласно Наредба №
1/09.07.2004г. към момента на подаване на исковата молба.
Въз основа на
събраните по делото доказателство съобразно разпределената от съда
доказателствена тежест относно релевантните за делото факти и обстоятелства се
установява следното:
На 06.03.2015 година
около 04.30 часа от гр.Нова Загора за гр.Димитровград, е възникнало ПТП,
причинено от водачите на л.а. „Форд", мод."Галакси" с рег.№ СН
6758 АК – С.Р.В. и на товарен автомобил, влекач марка „МАН" с peг. №
GR-23-ABC и прикачено към него полуремарке марка „Шварцмюлер" с per. №
GR-24-ABC, управляван от румънския гражданин Й.Б..
В л.а. „Форд",
мод."Галакси" са били превозвани лицата П.Ц.Б., на предна дясна
седалка, лицата Д.В.К., С.С.З., З.Р.Б. и М.С.С., седнали на пода на автомобила,
зад седалката на шофьора и на пътничката на предна дясна седалка и С.Р.Д., Л.А.А.,
С.Щ.Б. и М.Ш.П., седнали на пода, зад първия ред пътнички. Между л.а.
„Форд", мод."Галакси", който се е движил към гр. Димитровград и
движещия се по същото време в посока от гр.Димитровград към гр.Стара Загора
влекач марка „МАН" е настъпил удар, в резултат на което Л.А.А. е получила
черепно мозъчна травма – разкъсно-контузна рана на главата, счупване на черепа,
кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, сътресение и контузия на мозъка, счупване
на двете скулни кости и горната челюст, счупване на долната челюст, счупвания
на пет ребра в лява гръдна половина, счупване на лява лопатка, кръвонасядания
на корема и разкъсно контузии рани по лицето. Била е настанена за лечение в
МБАЛ „Проф. Д-р С. Киркович" гр.Стара Загора в ОАРИЛ, но по настояване на
близките, през втората половина на месец април, A. била преместена за лечение
във Военна болница Сливен, където на 22.04.2015 година, въпреки проведеното
лечение починала от получената политравма.
За извършеното
деяние виновния водач на влекач марка „МАН" – Й.Б., е бил предаден на съд
по НОХД № 174/2015 година, по описа на ОС Стара Загора и с влязла в сила Присъда
№ 29 от 23.06.2015 г., постановена по
НОХД № 174/2015 г., по описа на ОС - Стара Загора, същият е осъден за извършено
престъпление по чл. 343 ал.4 вр. ал.3 предложение първо и предложение трето б.
„б" предложение първо вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1 от НК.
За извършеното
деяние виновния водач С.Р.В. е предаден на съд по НОХД № 105/2016 година, по
описа на ОС Стара Загора. Същия е осъден за извършено престъпление по чл.343
ал.1 б. „в" вр. чл.342 ал.1 от НК, с влязла в сила Присъда № 19 от
12.05.2016 г., постановена по НОХД № 105/2016 г., по описа на ОС Стара Загора.
С цитираните по горе
присъди двамата водачи Й.Б. и С.Р.В., са причинили при условията на независимо
съпричинителство смъртта на Л.А.А., съпруга на първия от ищците – А.М.А., майка
на следващите трима – М.А.М., К.А.М. и А.А.М., както и дъщеря на последните
двама – А.В.А. и С.А.А..
Към дата на ПТП
товарен автомобил влекач марка „МАН" с peг. № GR-23-ABC и прикачено към
него полуремарке марка „Шварцмюлер" с per. № GR-24-ABC е имало валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност – Зелена карта" по застрахователна
полица № RO/17/G17/HR009018934, валидна към дата на ПТП към ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „КАРПАТИКА" Румъния. Във връзка с тази застраховка е било
подадено заявление до представител на застрахователя и между ищците от една
страна и представителя на „CARPATICA ASIG S.A." е сключено извън съдебно
споразумение от 09.10.2015 г., въз основа на което на ищците са изпалтени
обезщетения за неимуществени вреди – на първите четирима по 55 000 лв. и за
последните двама по 27 500 лв.
В споразумението е посочено,
че претенциите произтичат от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на
06.03.3015г. в България и съгласно Присъда № 29/23.06.2015г. на Стара Загора „
от страна на двамата участници в ПТП е причинена смъртта на пътничката Л.А.А..
В чл. 1 е посочено, че представителя на това застрахователно дружество признава
50 % съпричиняване по вина на румънския гражданин Й.Б., като в чл. 3 от
споразумението ищците за признали, че „…са удовлетворени напълно по повод на
претърпените от тях вреди по повод на настъпилото ПТП …“ и приемат, че
„Карпатика“ Румъния е изпълнила всички свои задължения по застраховката
Гражданска отговорност.
Към момента на
настъпване на ПТП е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност" за
л.а. „Форд", мод.“Галакси" с рег.№ СН 6758 АК по застрахователна
полица № 28114003177698 , валидна до 27.12.2015 година към ЗК „Олимпик"-
клон България.
От доказателствата
по делото не се установяват твърденията в исковата молба, а именно, че водачът
на л.а. „Форд", мод."Галакси" – св. С.Р.В. е обещавал, че преди
да потеглят за крайната си цел гр.Димитровград ще минат покрай автомивка,
където са били оставени седалките, да ги монтира на местата им и едва тогава ще
потеглят, като по този начин пътниците да са били лишени от правото да изберат,
дали да пътуват до гр. Димитровград седнали на пода. От показанията на този
свидетел и от показанията на другата свидетелка – С. Д. се установява, че са се
качили от място, където и предишен път са се качвали в същия автомобил, за да
пътуват до гр. Димитровград. Действително не е имало седалки и пътниците са се
качили, без да бъде повдиган въпроса за това, защо няма седалки, нито са били
уверявани, че седалките ще бъдат взети от автомивка и монтирани преди да
потеглят за гр. Димитровград.
Във връзка с
твърденията на ответното дружество за наличие на причинно-следствена връзка
между поведението на починалата Л. A., изразяващо с в съгласието да пътува до
гр. Димитровград в л.а. „Форд",
мод."Галакси", без същият да е оборудван със седалки и предпазни
колани за пътниците в автомобила, поделото съдът назначи комплексна
съдебно-медицинска и съдебна авто-техническа експертиза.
От заключението на
вещите лица – д-р инж. Хр. У. и д-р Т. Ч. се установява следното: травматичните
увреждания на Л. A. - тежка черепно-мозъчна травма, с счупване както на
костите, изграждащи мозъчни череп, така и на костите, изграждащи левия лицев
череп, сложно счупване на долна челюст, като фрактурната ивица от започва от
лявата теменна област и достига до дясна слепоочна област, а освен това и
разкъсно-контузна рана и тежка гръдна травма, с множество счупвания предимно на
левите ребра – от 2 до 6, с контузия на белите дробове и счупване на лява
лопатка – всички подробно описани в т. 1, се дължат на действието на твърди и
тъпи предмети и се дължат на автомобилната травма. Локализацията сочи, че
ударите са били непосредствено в областта на лицето и отпред на главата, както
и в областта на лявата половина на гръдния кош. От механизма на ПТП и данните
във връзка с установените травми, вещите лица правят заключение, че е пътувала
без предпазен колан. При пътуването на пострадалата на седалка с поставен
предпазен колан, фиксиращ тялото за облегалката на седалката е съществувала
вероятност пострадалата да получи по-леки увреждания, които да не доведат
по-късно до нейната смърт. От друга страна, получените увреждания не са
обусловени само от липсата на предпазен колан, но имат значение възрастта й,
теглото, мястото, където е седнала, като не може да се твърди категорично, че
смъртта на пострадалата се дължи на това, че е пътувала без предпазен колан.
В с.з. вещите лица
разясняват, че смъртоносни и най-тежки са уврежданията в областта на главата на
пострадалата и настъпилите усложнения във връзка с получени травми в областта
на главата, черепни кости и мозъка с неговите структури. Тези травми са
получени при възникналото произшествие и свободното движение на тялото на пострадалата в купето
на автомобила. Ако автомобила е бил с такива седалки с предпазни обезопасителни
колани и тя е била с такъв предпазен колан, е имало е възможност да не получи
такива травми, но ударът не е чисто челен, той е челно-страничен е налице е
тежко увреждане на купето по цялата лява страница на автомобила, там където е
била тя. Положението на пострадалата отзад в ляво при наличие на седалка и без
наличие на седалка, биха били тежки независимо от това дали е била с колан или
не е с колан. Ако е без колан, то определено
са получени допълнителни увреждания предвид на това, че е налице и изпадане на
една от пътничките от автомобила, но травмите на пострадалата Л. A. са получени
в момента на удара – т.е. преди изпадане на тялото на дугата пътничка от
автомобила след удара. Налице значителна сила на удара, така че да доведе до
травматични увреждания на ляво стоящите и факта е разкъсването на цялата лява
страница с двете страни и предната лява част и, ако е имало предпазен колан, той
би предпазил движението на тялото напред, но страничното изместване към стъклото
не би било ограничено по никакъв начин, поради значителна свобода от действието
на колана в напречно направление. Височината на деформираната област е
достатъчно голяма да обхване независимо от това дали е била на седалка или на
пода. Височината на удара и обхваната деформирана област е такава, че би
обхванало главата, ако тя е с толеранс на изместване във височинно направление
до 50 см. Във всички случаи страничният удар или страничната компонента е
значителна и има достатъчен интензитет да бъдат понесени значителни увреждания.
Предпазният колан би запазил положението на тялото, но травмите в лявата
половина на тялото и главата пак биха били в значителна степен.
За установяване на претърпените
от ищците страдания от загубата на тяхната съпруга, майка и дъщеря, по делото
са разпитани свидетелите - M. С. M. и
Р. А. Й.. И двамата
свидетели заявяват, че са близки само с ищеца М. Ас. М., но не и с останалите,
поради което данните от показанията им от тях се градят на предположението, че
всички – тримата братя, които са семейни, родителите им – пострадалата Л. A. и
съпругът й са живели заедно. Л. A. е била много добра жена, не е работила и
се е грижила за домакинството, посрещала
е и е изпащала внуците си, особено когато родителите им работят в чужбина.
Родителите на Л. A. – последните двама ищци живеят наблизо, но отделно от
къщата и общото домакинство на дъщеря си, но свидетелите нямат контакт с тях,
близки само с ищеца М.М. – твърдят, че същият е бил в шок при научаване на новината и е изпитвал мъка и
скръб от загубата на своят майка. Свидетелите, обаче заявяват, че нямат нямат
впечатления и в показанията им не се съдържат данни конкретно за преживяванията
и скръбта на останалите синове на Л. A., а също и за нейните родители.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна се налага правния извод, че предявените
искове са неоснователин и следва да се отхвърлят.
Правното основание
на предявените исковете е по чл. 226, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД, която
разпоредба предвижда възможност за увредения да иска заплащане на обезщетение
пряко от застрахователя.
От доказателствата
по делото се установява категорично и с обвързваща сила съгласно чл. 300 от ГПК
за съда, че ПТП на 06.03.2015г. е предизвикано по вина на Й.Б., съгласно влязла
в сила Присъда № 29 от 23.06.2015 г.,
постановена по НОХД № 174/2015 г., по описа на ОС - Стара Загора и по вина на С.Р.В.
съгласно влязла в сила Присъда № 19 от 12.05.2016 г., постановена по НОХД №
105/2016 г., по описа на ОС Стара Загора. В следствие на предизвиканото от
независимото съпричиняване на двамата водачи ПТП на Лиляна A. – съпруга на
първия ищец, майка на следващите трима и дъщеря на последните двама, са
причинени тежки травми на главата и гръдния кош, в следствие на които същата е
починала.
Няма спор и е
установено по делото, че за л.а. „Форд", мод.“Галакси" с рег.№ СН
6758 АК по застрахователна полица № 28114003177698 , валидна до 27.12.2015 г.
към ЗК „Олимпик"- клон България е действала задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, като такава е била действаща за влекач марка
„МАН" с peг. № GR-23-ABC и прикачено към него полуремарке марка
„Шварцмюлер" с per. № GR-24-ABC – зелена карта, по полица издадена от ЗАД
„Карпатика“, със седалище в Румъния.
С последното дружество, чрез представител за
България ищците са сключили извънсъдебно споразумение от 09.10.2015 г., въз
основа на което първите четирима са получили обезщетение в размер на
55 000 лв., а последните двама – по 27 500 лв., като са заявили в
същото, че са напълно удовлетворени за претърпените от тях вреди причинени от в
условията на независимо съпричиняване при еднаква степен на съпричиняване на
двамата участници.
Във връзка с
последното е и възражението на страна на ответното дружество, като се поддържа,
че сключеното споразумение и заявлението в него за пълно удовлетворение,
препятстват правото на пострадалите да претендират по съдебен ред допълнително
обезщетение спрямо застрахователя на друг от деликвентите. В тази връзка е
направено позоваване на ТР № 1/2016г. от 30.01.2016г. по т.д. № 2/2016г. –
относно положението на отговорността на деликвента при изплащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя, като се поддържа, че относно
значението на сключеното споразумение, задължителното разрешение следва да
намери приложение и в хипотезата, когато двама и повече застрахователи, всеки
от които отговаря изцяло за размера на причинените вреди, така както в
условията на солидарност, отговаря пълния размер вредите - причинен един от
застрахованите деликвенти, при единност на фактическия състав.
Досежно отговорността на
различните застрахователи при повече от един преки причинители на вредите,
възникнали като последица от пътно транспортно произшествие е налице
задължителна практика по чл. 290 ГПК, а именно Решение № 121 от 18.09.2014 г.
на ВКС по т. д. № 2859/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Костадинка
Недкова, съгласно което „при съпричиняване по чл.
53 ЗЗД
на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка
"Гражданска отговорност", сключена с един от тях, отговаря спрямо
увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната
сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него
делинквент, така като с оглед установената в чл.
53 ЗЗД
солидарна отговорност на причинителите на вредата, всеки от тях отговаря към
увреденото лице за всички причинени от деликта вреди в пълния им размер, а не
съобразно приноса им. … Въпреки, че застрахователят по гражданската отговорност на един от
делинквентите не отговаря спрямо увреденото лице солидарно с останалите
делинквенти или техните застрахователи, предвид функционалната обусловеност на
прякото право от деликтното, застрахователят по застраховка "Гражданска
отговорност" отговаря по отношение на увредения в обема, в който отговаря
застрахованият при него делинквент - за всички вреди за целия им размер, като
отговорността на застрахователя е лимитирана единствено от застрахователната
сума по договора за застраховка.
В тази връзка съдът
приема, че отговорността
на застрахователя е функционално е обусловена от тази на застрахования пряк причинител
на вредата – с когото е сключил договор за застраховка, но във връзка със
сключеното споразумение с друг застраховател на солидарно отговорен деликвент, не
намира пряко приложение практиката, касаеща съотношението на отговорността
между застрахователя и прекия причинител – цитирана в писмената защита от
процесуалния представител на ответното дружество.
Сключеното споразумение с един от
застрахователите на един от съпричинилите вредата деликвенти е релевантен факт,
като е вярно и това, че отговорността на
застрахователя на единия от преките причинители на настъпилите в следствие на
пътното транспортното произшествие вреди не е с оглед приноса на застрахования
при него деликвент, а за пълния размер на неговата отговорност, която съгласно
чл. 53 ЗЗД е за всички настъпили вреди.
Сключеното от пострадалите
споразумение с единия от застрахователите, обаче, само по себе си няма
обвързващо действия в отношенията с другия застраховател на друг солидарно
отговорен деликвент, нито освобождава другия застраховател от отговорността му иска
на основание чл. 226 КЗ (отм.) спрямо пострадалия за действително претърпените
вреди, така както солидарно задължения деликвент съгласно чл. 121, ал. 3 ЗЗД
също не може да противопоставя на кредитора личните възражения на своите
съдлъжници. Във връзка с отговорността към пострадалия по чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.) застрахователят в тази хипотеза може да се позовава само на извършеното
плащане. Съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД в отношенията между деликвентите, с чиято
отговорност функционално е обвързана отговорността на застрахователя, плащането
от един от тях, освобождава останалите съдлъжници, която норма намира съответно
приложение и във вр. с чл. 53 ЗЗД. Следователно застрахователят на някои от
солидарно задължените съгласно чл. 53 ЗЗД деликвенти, може да се позове така
както застрахования при него деликвент само на извършеното плащане в полза на
кредитора, доколкото то покрива размера на обезщетението за действително
претърпените вреди.
Така и в случая съдът намира, че
сключеното от ищците като пострадали споразумение от 09.10.2015г. със
ЗД„Карпатика“, Румъния като застраховател на друг от деликвентите – Й.Б. като
водач на влекач марка „МАН" с peг. № GR-23-ABC и прикачено към него
полуремарке марка „Шварцмюлер" с per. № GR-24-ABC, отговорни съгласно чл.
53 ЗЗД за пълния размер на настъпилите вреди, не обвързва отговорността на
ответника като застраховател на виновния водач на л .а. „Форд",
мод."Галакси" с рег.№ СН 6758 АК - С.Р.В., но позоваването на
извършеното плащане по това споразумение е основателно, доколкото и, ако с него
се покрива отговорността на всеки от солидарно задължените деликвенти за
размера на обезщетението за всички претърпени неимуществени вреди от ищците
като пострадали в причиненото от двамата водачи ПТП на 06.03.2015г.
Във връзка с това, както и
безспорния факт, че всеки от ищците е получил обезщетение – първите четирима в
размер на по 55 000 лв., а последните двама в размер на по 27 500 лв.,
предявените от тях искове над тези размери биха били основателни, само при
доказването на действително претърпени от тях по-големи вреди или такива при
ексцес.
В тази връзка съдът намира, че по
делото не бяха доказани такива вреди като е основателно възражението на
ответника по чл. 52 ЗЗД, която разпоредба изисква справедливост при определяне
размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди и по начин, не
позволяващ настъпването на неоснователно обогатяване.
По делото се представиха
доказателства касаещи мъката и скръбта само на един от пострадалите ищци – М.М..
Доколкото е възможно да се презюмира настъпването на неимуществени и за
останалите ищци вреди, предвид неоспорения факт на родствената връзка и
установеното съвместно съжителство, съдът намира, че претенцията за
неимуществени вреди не е без основание. Доколкото, обаче, липсват доказателства
за действително съществувалите отношения между починалата Л. A. и всеки един от
ищците, респективно за душевните и емоционални страдания на всеки един от тях
по повод на това, справедливия размер е не повече от 60 000 лв., съответно
– 30 000 лв. за последните двама, като първите четирима са репарирани в
размер на 55 000 лв., а последните двама – в размер на 27 500 лв. по
споразумението от 09.10.2015г. сключено със ЗД „Карпатика“, Румъния чрез техен
представител а България.
При определяне дължимия размер на
обезщетението съдът следва да съобрази и възражението за принос от страна на
пострадалата за настъпилия вредоносен резултат. От данните по делото не се
установява твърдението, че се е противопоставила
да пътува без наличие на седалка, съответно – обезопасителен колан, което представлява
нарушение на разпоредбата на чл. 137а ЗДвП. Съгласно заключението на вещите
лица и установения челно-страничен – отляво удар, наличието на колани, въпреки
значително и интезивно действащата сила на удара отляво, би могло да
предотврати настъпването на тежки последици, поради което степента на
съпричиняване е в степен не по-малко от 1/12, според което получения към
момента на подаване на исковата молба размер на обезщетение от друг от
застрахователите, покрива размера на дължимото обезщетение за всички настъпили
за ищците неимуществени вреди от смъртта на Лиляна A. в следствие получените
травми от ПТ на 06.03.2015г.
Предвид гореизложеното,
предявените искове следва да се отхвърлят като в полза на ответното дружество
по аргумент от чл. 78, ал. 8 и ал. 3 ГПК следдва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 11 180 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1 за минималните възнаграждения на адвокатските възнаграждения в редакцията
преди бр. 84/2016г.
По аргумент от разпоредбата на
чл. 78, ал. 6 ГПК и чл. 83, ал. 3 във вр. с ал. 1 ГПК ищците не дължат
заплащане на д.т. и разноски по делото.
Водим от
гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявените против ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ОЛИМПИК клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ГР.С., район Т., ул. „Г.Д." №
* искове: от А.М.А. с ЕГН **********,*** Загора иск за сумата от 75 000 лв.
(седемдесет и пет хиляди лева), представляваща разликата от полученото
обезщетение в размер на 55 000 лв. до действително причинените неимуществени
вреди в размер на 130 000 лв.; от М.А.М.
с ЕГН **********,*** сумата от 75 000 лв. (седемдесет и пет хиляди лева),
представляваща разликата от полученото обезщетение в размер на 55 000 лв. до
действително причинените неимуществени вреди в размер на 130 000 лв.; от К.А.М.,
с ЕГН **********,*** сумата от 75 000 лв. (седемдесет и пет хиляди лева),
представляваща разликата от полученото обезщетение в размер на 55 000 лв. до
действително причинените неимуществени вреди в размер на 130 000 лв.; от А.А.М.
с ЕГН **********,*** сумата от 75 000 лв. (седемдесет и пет хиляди лева),
представляваща разликата от полученото обезщетение в размер на 55 000 лв до
действително причинените неимуществени вреди в размер на 130 000 лв.; А.В.А., с ЕГН **********,***
сумата от 37 500 лв. (тридесет и седем хиляди и петстотин лева), представляваща
разликата от полученото обезщетение в размер на 27 500 лв. до действително
причинените неимуществени вреди в размер на 65 000 лв. и от С.А.А. с ЕГН **********,***
сумата от 37 500 лв. (тридесет и седем хиляди и петстотин лева), представляваща
разликата от полученото обезщетение в размер на 27 500 лв. до действително
причинените неимуществени вреди в размер на 65 000 лв., за всички –
представляващи обезщетение за претърпени в резултат на непозволено увреждане -
болки и страдания от смъртта на Л.А.А., б.ж. на гр.Нова Загора, починала в
следствие на ПТП от 06.03.2015 г., ведно със законната лихва върху посочените
по-горе размери на претендираните обезщетения, считано от 06.03.2015 год. -
датата на увреждането до окончателното изплащате на сумата, както и направените
по делото разноски и възнаграждение за един адвокат, като НЕДОКАЗАНИ И
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА А.М.А.
с ЕГН **********, М.А.М. с ЕГН **********, К.А.М., с ЕГН **********, А.А.М. с
ЕГН **********, А.В.А., с ЕГН ********** и С.А.А. с ЕГН ********** да заплатя
на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ОЛИМПИК клон България, ЕИК *********, сумата 11 180 лв.
(единадесет хиляди сто и осемдесет лева), представляваща юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото пердставителство на ответника като юридическо
лице
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд
– гр. Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: