№ 309
гр. Ямбол, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря П. Г. У.
като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело
№ 20212300500271 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С въззивната жалба от П. С. Д. се обжалва Решение № 260250 от
25.05.2021 г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. № 4553/2019 г., с
което ЯРС ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.29, ал.З от СК на С. К. Д. от гр.
*****, ж.к.******, бл.**, вх.*, ап.**, ЕГН **********, по-голям дял в размер
на 3/4 от семейното имущество, придобито по време на брака й с П. С. Д. от
гр.******, ж.к.******, бл.**, вх.**, ап.*, ЕГН **********, сключен на
15.12.2000 г., прекратен с развод с влязло в сила решение от 05.12.2019 г. по
гр.д. № 3512/2018 г. на ЯРС и осъжда отв.П. С. Д. да заплати на ищцата С. К.
Д. направените по делото разноски в размер на 2850 лв..
Въззивникът счита решението за валидно и допустимо, но неправилно.
Възразява, че съдът неправилно е интерпретирал свидетелските показания на
свидетеля Лисев и като резултат е стигнал до грешен извод за по-голям
принос на ищцата. Във въззивната жалба е изложено още, че неправилно
съдът е възприел обстоятелството, че имотът в село Кукорево е заплатен
изцяло чрез изтеглени от сметката на ищцата средства в деня на
изповядването на сделката и по отношение на нивата от приблизително 11
1
дка. в местността „Мишата", като е стигнал до този извод, като е кредитирал
свидетелските показания на свидетелят Х., независимо от изрично
предвидената забрана в чл. 164 от ГПК за доказване на подобни
обстоятелства със свидетелски показания за суми над 5 000 лева. Въззивникът
сочи, че твърденията на ищцата, че последната е закупила имота в с.
Кукорево за сумата от 24 000 лв., заплатена изцяло от нея, не отговарят на
действителното поради факта, че за същия период, същата не е реализирала
такъв доказан доход. Жалбоподателят твърди, че върху посочения по-горе
имот имало построена сграда и че сградата е била построена изцяло с негови
средства, което следвало и от показанията на св. Лисев, че получавал средства
за изпълнението само от П. Д., а имотът бил придобит със спестявания на
двете страни, които към 2010 година са били съпрузи. Според жалбоподателя
необосновани, неправилни и неотносими са и мотивите, които е изложил
първоинстанционният съд, във връзка с недоказването на размера на
получените от него доходи за периода от 2013 до 2016 година. Посочено е,
че съдът е задължил П. Д. да представи трудов договор с посочената в
платежните нареждания компания, в случай че разполага с такъв, а при
разпита на ангажираното от страните и съда вещо лице същият изрично е
заявил, че съгласно действащото английско законодателство трудовият
договор не е задължителен реквизит. Във въззивната жалба е посочено, че П.
Д. се е осигурявал периодично доходи, като се е занимавал с намирането на
изгодни автомобили за последваща препродажба на територията на
Европейския съюз, като освен това за времето си на престой в България,
последният е бил дистрибутор на хляб, като е извършвал и дейност като
автосервиз за периода от изграждане на грубия строеж на къщата в имота в
Кукорево, до момента, в който същият е бил затворен по подаден сигнал от
ищцата, поради нередовни документи за упражняване на тази дейност.
Въззивника е посочил, че съгласно Постановление № 5/1972 г. на Пленума на
Върховния съд не е налице основание за определяне на по-голям дял от
общото имущество по реда на чл. 14, ал. 4, изр. 2 СК от 1968 г. (отм.), когато
и двамата съпрузи са изпълнявали задълженията си посредством взаимно
разбирателство и общи усилия и съобразно със своите възможности,
имущество и доходи са осигурявали благополучието на семейството. Моли
ЯОС да отмени първоинстанционното решение, с което се уважава иска на
ищцата С. К. Д. с правно основание чл.29, ал.3 от Семейния кодекс и да осъди
2
въззиваемата да плати сторените от въззивника разноски в двете съдебни
инстанции, съгласно представения списък с разноските.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от
С. К. Д. ЕГН **********, с адрес: гр.*****, ж.к.*****" бл.**, вх.*, ап.**, чрез
адв. В. К.. В отговора се излага подробно становище за неоснователност на
жалбата и съображения, че обжалваното решението е правилно. Моли ЯОС да
остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и потвърди
обжалваното решение. Претендират се направените по делото разноски.
В о.с.з. въззивникът не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата се явява лично и с упълном. адв. К. в о.с.з.. Постъпила е молба
от пълномощника на въззивника адв.Д., в която излага становище по
същество и моли обжалваното решение да бъде потвърдено и иска
присъждане на разноски по приложен към молбата списък на разноските по
чл.80 от ГПК.
Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на
първоинстанционното решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че страните са сключили граждански брак на
15.12.2010 г., прекратен с развод, допуснат с влязло в сила Решение №
885/2019 г. по гр.д. № 3512/2018 г. на ЯРС, видно от което, по вина на
двамата. От брака е родено едно дете - К. П. Д. - на 27.02.2001 г., навършило
пълнолетие на 27.02.2019 г. Безспорно е, че страните първоначално са живели
в дома на майката на ищцата, както и че съпругата е заминала през 2006 г. за
Англия, за да работи (както посочва и свид.******). Безспорно е
преместването на съпруга и детето при нея за период от седем-осем години,
до 2016 г. (свид.****** и К.). Когато детето е било малко, родителите на
ищцата са помагали в грижите за него, понякога е помагала и майката на
ответника (свид.******).
Няма спор, че страните са придобили по време на брака недвижимите
имоти, описани в исковата молба. Видно от нот.акт № 74 от 28.08.2015 г., С.
К. Д. е купила лозе в с.Кукорево, общ.Тунджа, обл.Ямбол, поземлен имот
с идентификатор 40484.32.87, в местността „Манаф чаир", с площ 504 кв.м.,
за сумата 117,94 лв.. Същата е закупила лозе в с.Кукорево, поземлен имот с
идентификатор 40484.32.88, в местността „Манаф чаир", с площ 526 кв.м., за
3
сумата 123,08 лв. с нот.акт № 76 от 28.08.2015 г.. Видно от нот.акт № 83 от
03.04.2017 г. ищцата е закупила лозе с идентификатор 40484.32.61, в
местността „Манаф чаир", с площ 526 кв.м., за сумата 124 лв.. С Нот.акт № 82
от 06.04.2017 г. се установява, че на С. К. е дарена 1/10 от 1/3 идеална част от
нива в с.Кукорево, с площ 11,004 дка, в местността „Мишата", съставляваща
имот № 021026 с данъчна оценка 65,30 лв., а с нот.акт № 83 от 06.04.2017 г.
са й продадени останалите 9/10 от 1/3 идеални части от имота, за сумата
587,68 лв..
Видно от Нотариален акт № 172, том IV, дело № 515/2010 на нотариус
рег.№322 с район ЯРС, с купувач ответника П. С. Д., са закупили дворно
място в с.Кукорево, ул."Граф Игнатиев" № 7, с площ от 950 кв.м., поземлен
имот № 307. Според нотариалния акт цената на дворното място е 2500 лв. -
почти равна на данъчната оценка, а според Споразумение-разписка от
05.10.2010 г., подписано и сключено между страните по сделката, за дворното
място и за незавършено строителство на сглобяемо хале, метална
конструкция с излят бетонов фундамент е платена цена 24 000 лв.. По време
на брака на 05.10.2010 г. (когато е закупен недвижимият имот в с.Кукорево)
от банкова сметка във валута британски паунд /GBP/ в „ОББ"АД, с титуляр С.
Д., е изтеглена сума в размер на 11 111,11 GBP. Курсът на БНБ към тази дата
е 2,25664 лв./1 GBP. Левовата равностойност на сумата е 25 073,78 лв. Също
свид. Х., който е присъствал по време на сделката, установява, че цената на
имота от 24 000 лв. е заплатена със средства, осигурени от ищцата.
Страните не спорят, че са построили в имота жилищна сграда в груб
строеж. От показанията на свид. Л., който извършил строителните дейности,
се установява, че това е станало преди шест години (т.е. към 2015 г.), като се е
строило на етапи. На вещото лице по строително-техническата експертиза Н.
М. ищцата е посочила години на строежа - 2015 г. за част от сградата в груб
строеж, вкл. и тухлените зидарии до таванска плоча, като през 2016 г. е
изградена покривната конструкция, вкл. и покриването с керемиди.
Представени са Разрешение за строеж от 26.01.2015 г. за еднофамилна
жилищна сграда със ЗП 74 кв.м, РЗП 168 кв.м., допълнено със Заповед от
25.05.2015 г. на гл. архитект на Община „Тунджа", издадена във връзка с
изменения по време на строителството в одобрения първоначално
инвестиционен проект. Не са предоставени на в.л. актове, свързани с етапите
на извършеното строителство, вкл. и Акт обр. 14 за завършен груб строеж,
4
които следва да се съхраняват у възложителя по разрешението за строеж -
ответника. Съгласно заключението на експертизата стойността на
извършените през 2015 г. - 2016 г. строително-монтажни работи в дворното
място в с. Кукорево по недовършената жилищна сграда е 35864,94 лв..
Със заключението на СИЕ се установява, че общата стойност на
придобитото по време на брака недвижимото имущество е в размер на 25018
лв.. По време на брака ищцата С. Д. е реализирала доходи в България в размер
20715 лв. и във Великобритания в размер на 115624.71 GBP, равняващи се на
270981.24 лв., а отв.П. Д. е реализирал доходи в размер 47366.74 GBR,
равняващи се на 117845.43 лв., видно от заключението на СИЕ. На 06.04.2017
г., когато е придобита собствеността върху нива в с.Кукорево, с площ 11,004
дка, в местността „Мишата", е изтеглена сума в размер на 2205,76 GBP.
Курсът на БНБ за 06.04.2017 г. е 2,28512 лв./1 GBP. Левовата равностойност
на сумата е 5 040,43 лв. Св.Х. дава показания, че средствата за заплащане на
цената на земеделските земи са осигурени от ищцата. Същите показания дава
и св.К., която знае за средствата за една от закупените ниви, сделката за която
е осъществена чрез агенцията за недвижими имоти, в която работи. свид. Л.
сочи, че за работата му по строежа на къщата в с.Кукорево съпрузите са му
плащали, след като С. Д. се е връщала от Англия. Тя присъствала при
плащанията, като парите са му предавани на ръка от ответника,, който не е
бил постоянно на строежа. Свидетелят не знае кой е заплащал цената на
строителните материали. Част от материалите - дървени греди, подпори, е
доставял бащата на ищцата с негово камионче. Идвал е да пуска и водата на
строежа. Свидетелят сочи, че и ответникът е плащал за доставени материали.
С пълномощно с нотариална заверка на подписа рег.№4161/28.10.2016 г.
С. К. Д. е упълномощила П. С. Д. да я представлява пред „ОББ"АД, като от
нейно име и за нейна сметка има право да разполага, както намери за добре,
със собствената й банкова сметка във валута „паунди" с посочен номер, като
тегли и внася неограничено суми, нарежда суми по негова преценка, получава
извлечения и подписва там, където е необходимо. Пълномощното е
безсрочно, като е оттеглено със Заявление вх.№ 160-1068/29.05.2018 г. В.л. С.
Д. дава заключение, анализирайки приложените по делото заверени копия на
Нареждане-разписка, извлечение от сметка и др., че П. Д. е изтеглил от
банковата сметка на съпругата си суми в размер общо на 15204,99 GBP
5
/паунда/, равняващи се на 34 724,81 лв..
Няма спор, че в двора в с.Кукорево е построен и гараж, с разрешение за
строеж от 27.06.2011 г. съгласно Констативен акт №1/14.09.2018 г. на Община
„Тунджа", ползван към момента на проверката от административния орган
като автосервиз, без да са издадени документи за въвеждане в експлоатация
на гаража, поради което е забранено ползването му със Заповед № РД-07-
0925/19.09.2018 г. на кмета на общината. свид.****** сочи, че оборудването
за сервиза, вкл. подемни машини е закупено със средства от ищцата и е
разпродадено от ответника без нейно знание. По този повод е образувана
преписка №858/2019 г. на ЯРП, по която е постановен отказ за образуване на
досъдебно производство. В преписката се намира и копие на Постановление
от 12.02.2019 г. по пр.вх.№ 440/2019 г. на ЯРС, в което е цитирано изявление
на П. Д., че съпругата му е участвала в закупуването на обзавеждането на
помещението. Посочил е, че дейността в автосервиза е започнал през 2018 г.
Безспорно е придобиването по време на брака на автомобилите, както и
продажбата им от ответника преди прекратяването на брака. Представено е
Свидетелство за регистрация част I № 8351308/13.02.2017 г. на името на
ответника относно товарен автомобил „Мерцедес 208 Д", продаден на
12.03.2018 г., видно от Договор за покупко-продажба на МПС с нот.заверка на
подписите рег.№ 1235 на нотариус рег.№ 587 с район ЯРС. Продавачи са
двамата съпрузи, като ответникът е представлявал ищцата въз основа на
Пълномощно рег.№ 723/16.02.2018 г. С Договор за покупко-продажба на
МПС с нот.заверка на подписите рег.№ 1648/10.07.2017 г. на нотариус рег.№
169 с район ЯРС е продал лек автомобил „БМВ" въз основа на Пълномощно
рег.№ 4288/31.08.2017 г. на нотариус рег.№ 587 с район ЯРС.
Не се спори по делото, че ответникът е упражнявал търговска дейност
като ЕТ „Плам-Комерс- П. Д." (справка от TP на лист 148 на
първоинстанционното дело), „Плам-Ко транс логистик" ЕООД,
дружествените дялове от което е продал на трето лице с Договор за
прехвърляне на дружествени дялове от капитала от 06.12.2017 г. с нотариална
заверка на подписите рег.№№ 7800 и 7801 на нотариус рег.№ 243 с район
ЯРС (лист 141 на първоинстанционното дело) и „Автосервиз 7" ЕООД
(справка от TP на лист 147 на първоинстанционното дело). Според
счетоводната експертиза на в.л. С. Д., П. С. Д. се е осигурявал за периода
6
м.07.2003 г. - м.11.2018 г., но осигурителният доход като самоосигуряващо се
лице не е приход за лицето. За ответника в.л. не е установило доходи,
получени в България по време на брака. Свидетелите К. и Х. дават показания,
че заминаването на ищцата за Англия е продиктувано от нуждата от
погасяване на заем, както и че ответникът през годините е натрупал много
дългове към „бързи кредити", заложни къщи, (посещавани от него заедно със
свид.******).
Според фактура от 12.06.2017 г. с превод от немски на български език, с
изпращач „Истанбул лоджистикс" ГмбХ и получател „Плам-Ко транс
Лоджистик" ЕООД-с.Кукорево, е доставено употребявано превозно средство -
брезентово ремарке мега- за сумата 1000 евро. Свид. К. дава показания, че
ищцата е оставила парична сума за закупуването на ремарке, каквато й е
поискал ответникът, която многократно надвишавала реалната му стойност.
В счетоводната експертиза на в.л. С. Д. се сочи, че от сметката на С. Д.
на 10.03.2017 г. е извършен превод към „Плам-Ко транс" ЕООД в размер на
10 000 GBP. На 31.03.2017 г. е налице входящ валутен превод по сметката на
С. Д. в размер на 8 000 GBP. Вносител е ищцата. На 04.07.2017 г. в 09:38 часа
П. Д. е изтеглил от сметката на С. Д. сума в размер на 1130 GBP, равняващи
се на 2491,31 лв.. На същата дата в 09:39 часа е внесъл по сметка на „Плам-Ко
транс Логистик"ЕООД в евро сума в размер на 1030 евро, равняващи се на
2017,77 лв., при курс 1,959.
Вещото лице С.Д. дава заключение, въз основа на справка в ТП на НОИ
-Ямбол - извлечение от Персоналния регистър на осигурените лица и
представените по делото трудови договори и заповеди за прекратяване на
трудовото правоотношение, че по време на брака за периода от 08.2004 г. до
03.2006 г. и от 09.2018 г. до 12.2019 г. С. К. Д. е реализирала доходи в
Р.България при различни работодатели: „СОЛАРИС-999-Петър Цанов", ОУ
"Петко Рачов Славейков", ОПУ "Иван Вазов", ОУ "Любен Каравелов",
Община Ямбол, Център за обучение и квалификация - ЮГ, в брутен размер
общо на 20 715,06 лв.
Безспорна по делото е, както работата на ищцата в чужбина в периода
от 2006 г. до 2018 г., така и завършването от нея на висше образование там. В
тая насока са и показанията на свидетелите К. и Х.. По делото са представени
с превод на български език справки от Агенция „Приходи и митници" -
7
Великобритания, анализирани от вещите лица по счетоводните експертизи, в
които е посочен полученият доход от самостоятелна заетост на С. Д..
Представени са Договор за работа от 01.09.2017 г. с работодател „Сейнт
Джуд" основно училище във Великобритания за длъжността „учител" и
Договор за работа от 05.09.2016 г. с работодател -компания в Уатфорд.
Според заключенията на вещите лица по счетоводните експертизи Д. и
Тепсизов самоосигуряващото се лице С. К. Д. с уникален номер **********
във Великобритания, е получила брутен доход в размер на 115624.12
британски лири в периода от 2006 г. до 2018 г. Левовата равностойност е в
размер на 270981.25 лева. Въз основа на допълнителна проверка за внесени
данъци в.л. Тепсизов дава заключение, че за периода от 2006 г. до 2019 г.
брутният й доход е 123388,80 британски лири, равен на 290386,50 лв.,
нетният е 110622,07 бр. лири, равняващ се на 260780,46 лв.
Относно представените от ответника и оспорени от ищцата като
неверни документи с превод на български език, наречени „Платежно
нареждане", с получател П. С. Д., издадени от работодателя „Дъ Бокс
Клийнинг Къмпани Лимитид" - Великобритания, за плащания в периода
27.09.2013 г.-21.12.2016 г., без месеците 08.2014 г., 07. и 10.2015 г., 09.2016 г.,
вещото лице Тепсизов счита, че същите са редовни от външна страна. Имат
характер на фишове за трудово възнаграждение. Месечните начисления на
данъци са съгласно английското законодателство. Проверката на вещото лице
е установила, че дружеството е легитимно и съществува от 31.05.2012 година,
когато официално е регистрирано на пазара на труда. Занимава се с услугата
„почистване". Общият размер на получените от ответника брутни
възнаграждения е 57667.58 британски лири, а нетната получена сума, след
удържаните данъци е 47366.74 британски лири. Левовата равностойност е в
размер на 118958.30 лева. При разпита в с.з. вещото лице е заявило, че не
може да прецени истинността на „платежните нареждания". Няма друга
информация, че ответникът е работил при този работодател в посочения
период. На експерта в с.з. са предоставени за оглед оригиналите на
документите, след което той не заявява различни изводи. Ответникът е
поискал срок за предоставяне на други аналогични документи относно
доказване на плащанията по трудовото правоотношение, но не представя
такива. В отговора на исковата молба е заявил, че е работил по трудов
договор и по искане на насрещната страна по реда на чл.190 от ГПК е
8
задължен да представи такъв. Според вещото лице, английското
законодателство не изисква задължително наличието на такъв договор.
Ищцата признава, че съпругът й е работил в периода 09.2013 г.-07.2016 г. с
прекъсвания, като работата му е общо година и половина.
По делото е изискана от ОД на МВР-Ямбол и представена справка изх.
№ 326000-8861/03.11.2020 г. за задграничните пътувания на ответника,
съгласно която за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. има регистрирани
излизания и влизания в страната, като данните не са пълни с оглед правото на
гражданите на ЕС да се движат свободно на територията на държавите-
членки. За спорния период на работа след 07.2016 г. има регистрирани:
излизане от страната през ГКПП Лесово на 08.10.2016 г. в 13:12 ч. и влизане
обратно на същата дата в 17:50 ч.
Страните не спорят, че синът им е започнал училище в България през
учебната 2016/2017 г., като в отговора на исковата молба се твърди, че докато
е учел, баща му го е отглеждал напълно сам. За обучението му от посочената
учебна година свидетелства и Справка изх. № 155/20.11.2020 г. на ПГИ „Г. С.
Раковски" - Ямбол.
Ответникът е представил за доказване на търговия с автомобили
писмени доказателства с превод от английски на български език, които
ищцата е оспорила като неверни: свидетелства за регистрация на МПС,
сочещи, че не са документи за собственост, съдържащи името на ответника
като нов държател, написано ръкописно, фактури от 14.01.2014 г., от
07.02.2014 г. (два броя), от 21.02.2014 г., също съдържащи дописване -
ръкописно- на името на ответника, удостоверение за годишен технически
преглед, заявление за продажба на автомобил. Съдът е открил производство
по чл. 193 от ГПК за проверка верността на съдържанието само на приетите
за официални документи- Свидетелство за регистрация в Обединено кралство
относно регистрационен № 885 LGJ-автомобил „Мерцедес", Удостоверение
за годишен технически преглед на превозно средство на Агенция за превозни
средства и операторски услуги от 14.05.2013 г., Свидетелство за регистрация
относно рег.№ LN02 EZB -автомобил „Нисан", Свидетелство за регистрация
относно per. № CA07YRE-автомобил „Фолксваген".
Съгласно заключението на вещите лица С.Пехливанов- автоексперт и К.
Куцаров-специалист по компютърни технологии, в официалния сайт на
9
DVLA (Driver and Vehicle Licensing Agency)- „Агенция за лицензиране на
водачи и превозни средства", част от Министерството на транспорта на
Великобритания, отговорна за поддържане на база данни на водачите във
Великобритания и база данни на превозни средства за цялото Обединено
кралство - правителствен сайт - е публикувана общодостъпна и платена
информация за регистрираните на територията на Великобритания МПС.
Налична е информация, кога е регистрирано превозното средство, кога е
минало технически преглед, има ли застраховка и т.н. От месец декември
2013 г. работата на агенцията е изцяло централизирана, като всички справки,
корекции и плащания се извършват онлайн - по пощата или по телефона. Въз
основа на проверка в сайта вещите лица са установили, че за МПС с per. №
LN02 EZD техническият преглед и данъкът са платени до месец март 2021 г. -
автомобилът е в движение с платени налози на територията на
Великобритания; МПС с per. № N885 LGJ - води се противозаконно отнето
/откраднато/; МПС с per. № FT04 UBP - техническият преглед и данъка са
платени до месец октомври 2021 г. - автомобилът е в движение с платени
налози на територията на Великобритания; МПС с per. № СА07 YRE -
техническият преглед и данъка е изтекъл през 2015 г. и от тогава няма данни
за това МПС; МПС с per. № AJ54 DKA - техническият преглед е изтекъл на
24.11.2019 г., а данъкът е бил платен до 01.07.2020 г.; МПС с рег.№ VK06
OKZ - техническия преглед е изтекъл на 24.06.2017 г., а състоянието е „спрян
от движение" (SORN). Не е отразено напускането на превозните средства по
представените от ответника документи на територията на Великобритания.
Вещите лица сочат, че когато продавачът и купувачът са с адресна
регистрация във Великобритания, необходимо условие за придобиване на
съответното ППС от новия собственик е само, продавачът да предостави V5C
сертификат /талона на автомобила/ и купувачът да попълни данните в графа 6,
с подписи на двамата в графа 8, като попълнените данни да се изпратят от
продавача до DVLA- след около 2 седмици оттам се изпраща по пощата
новият талон на новия собственик.
По делото има приложени копия на регистрационните талони само на
три от ППС-та, като само на едно от тях - с peг. номер СА07 YRE е
приложено копие от попълнена графа 11, която се използва, когато
автомобилът трайно ще напуска пределите на Великобритания и тогава не е
необходимо попълването на графа 6. Тези части от документа обаче не са
10
изпратени от продавача на DVLA и не е завършено прехвърлянето на
собствеността. Това не прави сключените сделки недействителни, но носи
имуществени санкции за лицата.
Свид. Х. сочи, че е ходил на гости на съпрузите в Англия около един
месец през 2012 г.. Тогава ответникът не е работел, а ищцата е гледала малки
деца и е чистела къщи. Вършила е домакинската работа в жилището си -
готвела, перяла, чистела, гледала е и детето. Ответникът от сутринта е
излизал със свидетеля на разходка и по цял ден са прекарвали по моловете. Не
е знаел английски и съпругата му е пазарувала. В Англия детето е учило в
престижен колеж.
Свидетелите сочат, че когато детето е учило в България, ищцата се е
връщала често при семейството, поддържала е контакт с учителите.
Интересувала се от образованието му. Заварвала го е изостанал с материала и
му е преподавала допълнително, тъй като е учител. Грижела се е за
семейството и къщата. Казала е на свидетелката, че си оставя само два дни от
отпуската за себе си -за изследвания за артрит.
Свидетелите К. и Х. сочат още, че са очевидци на установената от
ответника през 2016 г. извънбрачна връзка с друга жена (обсъдена и в
бракоразводното решение), с която се е срещал в тяхно присъствие (в офиса
на св.К., в заведения, посещавани с другия свидетел). Поръчвал й е подаръци
от сайтове- бикини, сутиени, парфюми, спортни стоки, маратонки, анцузи,
като се е представял, че разполага с много пари. Закупил й е автомобил с
предоставени от ищцата средства, оставени за ремарке. Водели са разговори
за посещение на Старосел, Гърция, Свети Влас, Созопол, различни скъпи
дестинации. Ходели са да обядват в гр.Бургас на заведение на плажа, където
се сервира специално вино. Ходили са на екскурзия в Гърция (св.Х.).
Свидетелите дават показания, че ответникът през това време не е работел, а е
посещавал заведения през деня и се е разхождал в центъра на града заедно със
св.Х.. Теглел е пари от сметката на ищцата в „ОББ" АД. Вечер не се е
прибирал вкъщи и сутринта синът му е звънял на свидетеля да попита къде е
баща му. Св. К. знае за няколко такива случаи за период от 5-6 месеца през
2016 г. или 2017 г., а според св.Х. отсъствието нощем е било почти всяка
вечер. Тъй като свидетелят живее наблизо до жилището на ответника, е
виждал през този период майката на С. Д. да ходи да готви и да чисти. През
11
последните 2-3 години е правила често това. Също е пращала сготвена храна
по бащата на ищцата- да я закара с камиончето си. Питала е свидетеля Х. за
нощните отсъствия на ответника, който й е отговарял, че зет й има работа по
бизнес. Майката на ответника по-рядко е посещавала жилището му. Според
свидетеля детето е било много добър футболист, но е изоставило футбола,
започнало е да пуши наргилета, да посещава дискотеки нощем. Когато майка
му се е прибрала в България, се е пооправило. Свидетелят е говорил с бащата
за наргилето.
Разпитани са по искане на ответника класните ръководители на детето.
Те дават показания, че майка му активно се е интересувала от обучението на
сина си. Свид. Д., която съгласно справката от гимназията е била класен
ръководител през учебната 2016/2017 г. и първия срок на учебната 2017/2018
г. дава показания, че Кристиян, който й е и племенник (с ищцата са първи
братовчедки) е закъснявал за училище, не е идвал за първия час. Ответникът е
обещавал в разговорите по телефона, че отсъствията няма да се повтарят, но
не е имало промяна. Свид. Катранджиева-Господинова, която видно от
справката, е била кл.ръководител през втория срок на учебната 2017/2018 г. и
през 2018/2019 г., сочи, че е имала връзка само с майката. Когато тя си е
дошла от Англия, е настъпила коренна промяна в поведението на детето,
което е било в 10 клас. Преди това си е тръгвало след 3-4 час, а след
завръщането на майка си повече не е имало бягства от часовете. Успехът му е
бил понижен. Майката е разговаряла и с други преподаватели. Когато е
получило отлична оценка по математика, то е съобщило на учителката, че
майка му е вкъщи и ще се зарадва. Според свидетелката влиянието на майката
е било много добро и се е усещало кога е в България. Детето по принцип е
било добре възпитано, с перфектен външен вид. При липсата на майката
контролът е бил доста занижен. Майката е посетила една родителска среща, а
бащата не е участвал в такива срещи въобще и учителката не го познава. С
майката същата е разговаряла и по повод организирана училищна екскурзия.
Последният класен ръководител - свид.Атанасова, също не познава
ответника. Свидетелства за един случай, при който е разговаряла с майката и
е получила съдействие от нея.
Видно от платежно нареждане от 10.02.2021г. за платен семестър в
УНСС за 2021г. и извлечение от сметка, Кристиян живее и учи в България.
12
Въз основа на така установената фактическа обстановка, ЯОС прави
следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок.
Преценена по същество, въззивната жалба е неоснователна.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира
първоинстанционното решение за валидно и допустимо.
Предявен е конститутивен иск по чл.29, ал.З от СК.
Съгласно чл.29, ал.З от СК, при прекратяване на семейната
имуществена общност поради развод или по реда на чл. 27, ал.2 от СК съдът
може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако
приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия
съпруг.
По делото е установено, че бракът между страните, прекратен с развод,
е сключен по време на действието на предходния СК от 1985 г. (отм.), в чл.18
от който има аналогична на чл.17 от СК норма, според която съпрузите са
длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите
възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на
семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и
издръжката на децата. Съгласно чл. 21, ал. 2 СК съвместният принос може да
се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в
домакинството. С т. 8 на Постановление № 5/1972 г. на Пленума на
Върховния съд, което в съответстващите му части е приложимо и при
действието на новия СК (така в Решение № 73 от 13.07.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 4874/2014 г., I г. о.), е прието, че не е налице основание за определяне на
по-голям дял от общото имущество по реда на чл. 14, ал. 4, изр. 2 СК от 1968
г. (отм.),, когато и двамата съпрузи са изпълнявали задълженията си
посредством взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно със своите
възможности, имущество и доходи са осигурявали благополучието на
семейството. Основанието за изменяване на установеното от закона равество
на дяловете трябва да се установи не само чрез съпоставяне трудовото
възнаграждение на съпрузите, а като се държи сметка и за полагания от тях
труд в домакинството на семейството, за отглеждането на децата от брака, за
създадената спокойна обстановка на другия съпруг да се труди и твори и за
13
всички други обстоятелства, които са от значение за приноса в
придобиванията на общите вещи и изграждане благополучието на
семейството. На преценка подлежи и фактът дали съпругът не е работил, без
да е бил нетрудоспособен, или е разпилявал систематически придобитите от
него средства. За изменение на установеното от закона равенство на дяловете
следва да се имат предвид както доходите на съпрузите, така и полаганият от
тях труд в домакинството, грижите за отглеждането на децата от брака, както
и всички други обстоятелства, които са от значение за благополучието на
семейството, без на финансовата форма на принос да се отдава по-голяма
тежест. Когато обаче съпрузите имат еднакъв нематериален принос по чл. 21,
ал. 2 СК, състоящ се във влагане на труд и работа в домакинството при липса
на деца от брака, то многократно по-големите доходи на единия от тях с
оглед особеностите на конкретния случай, биха могли да имат решаващо
значение при преценката на съда за значителност на общия принос на този
съпруг по чл. 29, ал. 3 СК (Решение № 136 от 11.07.2016 г. по гр. д. №
607/2016 г., I г. о. на ВКС). За да бъде значително по-малък приносът на
съпруга, чиито доходи са значително по-ниски, следва да е разпилявал
средства, да е водил начин на живот, надхвърлящ възможностите на
семейството.
По делото е доказано включването в обема на СИО на всички посочени
в исковата молба имоти на стойност по цена на придобиване 25018 лв. За
строителство в имота в с.Кукорево, според заключението на вещото лице Н.
М., са вложени 35864,94 лв. Закупените по време на брака автомобили и
оборудване на автосервиз са продадени преди прекратяването му и вече не са
част от семейното имущество.
Установено е по делото, че съпругата, претендираща по-голям дял, е
реализирала доходи от работа в България преди заминаването си в чужбина и
след завръщането си в общ размер на 20715,06 лв.. Не се доказват получени
от ответника доходи от работа в България. Безспорно е, че е регистрирал
търговска дейност, но не твърди и не доказва печалба от нея. От свид
показания на свидетелите Х. и К., се установява, че е натрупал дългове,
заради което съпругата му е заминала да работи в чужбина като чистела
къщи, гледала деца, работила като учител в английско училище, за което
учила и успяла да завърши образование. Съпругата е превеждала средства,
използвани от съпруга и в търговската му дейност, с оглед заключението на
14
в.л. Д. досежно преведените средства по сметката на ЕООД.
Общият размер на доказаните доходи на С. К. за целия този период е
123388,80 бр. лири бруто и 110 622,07 бр. лири нето.
Ответникът е работил при английски работодател само в периода между
2013 г. и 2016 г. и е получил значително по-нисък доход нето 47366.74
британски лири. В останалия период от време на престоя си във
Великобритания ответникът не е работел, което сам признава в отговора. От
показанията на свид.******, П. Д. не е работел, не е знаел английски език,
разхождал се е по цял ден, не е помагал в домакинството, ищцата поддържала
изцяло домакинството. Не е доказано по делото, че въззивникът е продавал
автомобили и реализирал доходи от такава дейност.
След завръщането си в България ответникът, макар и регистрирал
търговска дейност, не е работел, разхождал се е със свид. Х. всеки ден, теглел
пари от сметката на ищцата и ги е обменял, посещавал заложни къщи и
взимал „бързи кредити", разходвал средства за извънбрачната си връзка.
Ответникът не е изпълнявал задълженията си съобразно своите възможности
да осигури благополучието на семейството. Купуването на дворното място в
с.Кукорево и на земеделските земи е станало със средства на ищцата, от чиято
валутна сметка на същите дати през 2010 г. и 2017 г. са изтеглени суми,
близки по стойност на продажните цени, което води до изод за неин
изключителен принос в придобиването на имотите. Ответникът не е работел
към 2010г., когато е бил в Англия, както и към 2017 г., когато е бил в
България.
Относно строителството в дворното място по делото се установява, че
когато С. Д. се е връщала от чужбина, тогава е заплащано за строителството.
Тя има значителен принос и в полагане грижи за домакинството и детето
докато е била в страната и когато са живяли заедно в чужбина. Осигурила
синът да учи в английски колеж. Когато се е завръщала в България тя
помагала в обучението на сина си, интересувала активно и имала много
благотворно влияние върху детето. Учителите по различни въпроси от
училищния живот говорели само с майката и са получавали съдействие от нея
(свид. Катранджиева-Господинова, свид.Атанасова). Проблемите на детето в
училище са се решавали, когато майката е била в България. Ответникът не
посещавал родителски срещи, не упражнявал контрол над поведението на
15
сина си.
По делото е установено, че ответникът е разпилявал средства на
семейството, изтеглените от валутната сметка на С. К. средства са общо 15
204,99 GBP /паунда/, равняващи се на 34 724,81 лв., като е закупувал
подаръци на трето лице, с което е имал извънбрачна връзка, вкл. луксозен
автомобил (свид.К.), заплащал е скъпи екскурзии.
Съдът въз основа на изложеното намира, че ищцата има изключителен
принос в придобиване на семейното имущество, поради което следва да бъде
уважен искът да й бъде определен дял в размер на 3/4.
ЯОС намира за неоснователни възраженията на въззивника, тъй като
крайният извод на ЯРС е обоснован и почива на събраните по делото
доказателства.
С оглед изхода на делото, на въззиваемата следва да бъдат присъдени
направените от нея разноски пред въззивния съд в размер 300 лв платено
адв.възнаграждение.
Предвид изложеното, ЯОС
РЕШИ:
Потвърждава решение № 260250 от 25.05.2021 г. на Ямболски районен
съд, постановено по гр.д. № 4553/2019 г. по описа на ЯРС.
Осъжда П. С. Д. да заплати на С. К. Д. направените по делото пред
въззивната инстанция разноски в размер на 300 лв..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16