Р Е Ш Е Н И Е
№ 245 20.06.2019 година гр. Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
ХАСКОВО гражданско отделение, трети
въззивен състав
на ………двадесет и девети май…..…… две хиляди и деветнадесета година
в публично съдебно заседание
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : АННА ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
С участието на секретаря……Р.К……………………..……………………….
И прокурора
…………………………………………..…………………………
като разгледа
докладваното от съдия Петкова…..……..……………………..
Въззивно гражданско дело
………….№ 281 по описа за 2019 година………,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 138/28.02.2019 година,
постановено по гр.д. № 2076/2018 година по описа на РС-Хасково е уважен предявеният иск с правно
основание чл. 50 от ЗЗД от Г.П.Г. с ЕГН ********** против Г.В.П. с ЕГН **********,
с участието на трето лице помагач на страната на ответника - Н.Д.М. с ЕГН **********,***.
Районният съд е осъдил Г.В.П. да заплати на Г.П.Г. сумата от 8 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и
страдания, резултат от претърпяното от нея увреждане – фрактури на няколко
ребра – счупване на 1, 3 и 8 ребро в дясна гръдна половина по аксиралната
линия, двустранна контузия на белите дробове, друстранни малки плеврални
изливи; поради това, че на 12.03.2018 г., след 19,30 ч., с.***, обл. Хасково, в
близост до дома си, е била нападната и удряна от животно - черно-бяла крава, с
кичурче на главата и с малки рогца, която е била собствена на ответника и под
надзора на третото лице помагач Н.Д.М. като пастир. Присъдена е и законната лихва от датата на
увреждането 12.03.2018 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1 460
лева деловодни разноски.
Недоволен
от така постановеното решение е останал Г.В.П., който подава въззивна жалба с
оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост. Въззивникът
настоява, че по делото е останало недоказано, че животното, увредило ищцата, е
именно негово. В тази насока критикува извършения от РС анализ на гласни
доказателства и настоява, че кравата е следвало да бъде индивидуализирана
единствено по ушна марка, а не само външни белези. На следващо място намира
присъдения размер на обезщетението за многократно завишен. Счита, че
продължителността и интензитетът на страданията на ищцата се дължат най-вече на
общото й увредено състояние от преди инцидента. И на трето място въззивникът
изтъква, че отговорността за причинените на ищцата увреждания следвало да носи
пастирът, на който кравата била поверена под надзор. С тези и останалите доводи,
изложени във въззивната жалба, въззивникът прави искане за отмяна на
постановеното решение и за отхвърляне на предявения иск изцяло. Претендира
деловодни разноски.
В срока
по чл. 263 ал. 1 ГПК въззиваемата Г.П.Г., чрез упълномощен адв. Р., подава
отговор на въззивната жалба. Намира същата за неоснователна, а постановеното от
РС-Хасково решение – за правилно – законосъобразно и обосновано. Прави искане
за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и за присъждане на деловодни
разноски за въззивната инстанция.
С
въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания.
В с.з. пред ХОС въззивникът се
представлява от адв. С., която поддържа въззивната жалба с всички въведени
възражения и искания. Въззиваемият се преставлява от адв. Р., която поддържа
отговора.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и правилността на обжалваното решение, като съобрази доводите на
страните, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално
допустима. Преценена по същество същата е неоснователна. Постановеното от
първоинстанционният съд решение е допустимо и правилно и следва да бъде
потвърдено.
Съгласно правилата по чл. 269 ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. Решението е валидно и допустимо.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички
съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е
достигнал до правилни и законосъобразни фактически, а след това и правни
изводи. Не са допуснати процесуални нарушения при събиране на доказателствата
по делото. Анализът им е съвкупен, правилен и пълен. Въззивният съд изцяло
споделя възприетата от РС фактическа обстановка, без да се налага същата да се
преповтаря. Районният съд е дал задълбочени отговори на всички поставени от
страните въпроси и доводи. Във въззивното производство не се представиха нови
доказателства, които да са основание да бъде направен извод, различен от направения
от първоинстанционния съд.
При преценка на правилността на
решението съдът взема предвид въведените с въззивната жалба оплаквания. Първото
от оплакванията касае пасивната материално-правна легитимация на ответника П.
да отговаря за причинените на Г.Г. телесни увреждания, а от там и претърпени
болки и страдания. Самото увреждане и механизмът, по който е било причинено,
са безспорни между страните. Спори се
главно относно факта – на кого принадлежи животното (крава), нападнала Г.Г.,
както и дали собственикът на животното или лицето, под чийто надзор е било,
следва да отговарят за увреждането.
ХОС приема, че при условията на
пълно и главно доказване ищцата е установила, че процесната крава е била именно
на ответника. В тази насока са показанията на св. М. – жената на пастира. Тя
обстойно, пълно и очевидно напълно добросъвестно обяснява, че много добре познава
кравата, тъй като тя и съпругът ѝ Н.М.
– третотолице-помагач по делото, я пасат заедно с други животни от пет години.
Освен това, непосредствено след като са успели да прогонят кравата и да
прекратят нападението над ищцата, св. М. я е завела до дома на ответника и пред
нея той я е прибрал в обора си.
Показанията на св. М. намират опора
в показанията на св.Ж.Г., който също познавал кравата, тъй като тя се
отличавала с буен нрав и на два пъти го „натискала в дувара“. Още след първото
нападение св. Г.попитал ответника дали тази крава е негова, но Г.П. отрекъл.
Затова, когато кравата го ударила втори път, св. Г. я проследил и така
установил, че тя е именно на ответника. Показанията на свидетелите, посочени от
ответника – М.М. и А.А. не разколебават изводите на съда за принадлежността на
животното. За разлика от св. М., те не са били на мястото на инцидента, знаят
за него само от разказите на други лица. Освен това, от показанията на тези
свидетели става ясно, че те са близки съседи с ответника, ежедневно са заедно и
се заместват взаимно при прибирането на животните. Това прави много вероятно –
свидетелите да са водени от желание да подпомогнат защитата на ответника и да
са заинтересовани в негова полза. Поради това показанията им следва да се
преценяват при условията на чл. 172 ГПК. Но дори и да не е така, съдът дава
приоритет на показанията М., за която няма основание да се счита заинтересована
във вреда на ответника или в полза на ищцата. Тя има преки наблюдения над
животното и преки впечатления относно събития веднага след инцидента. Стои по
средата между интересите на ищцата и ответника и дори с подробните си показания
в известна степен свидетелства в своя и на съпруга ѝ (третото лице М.)
вреда.
Що касае доводите на въззивника за
това, че една крава можела да бъде индивидуализирана единствено по ушна марка,
а доказателства в тази насока липсвали: Действително, не е била установена
ушната марка на кравата, нанесла телесните повреди на ищцата. Но причината за
това е поведението на самия ответник. Както става ясно от всички без изключение
гласни доказателства, още на следващия ден след инцидента процесната крава е
изчезнала от селото – не просто е била заклана, затворена и т.н. С това
ответникът е направил невъзможна последващата индивидуализацията на животното
по ушната марка, несъмнено – с цел да попречи за изясняване на случая и
последващото доказване. Поради това не следва да черпи ползи от недобросъвестното
си поведение.
Районният съд правилно е приложил
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и присъденото на въззиваемата обезщетение е
справедливо. Районният съд е отчел събраните по делото доказателства за
състоянието на ищцата както преди, така и след причиняване на увредата, за
интензитета на претърпените от нея болки, страдания и страх, както и периода на
възстановяването. Присъденото обезщетение в размер на 8000 лева не е прекомерно
и е справедливо.
Неоснователен е доводът на въззивника
за това, че не той, а третото лице-помагач М. е следвало да понесе отговорността
за причинените на ищцата увреждания. Районният съд се е произнесъл в рамките на
повдигнатия пред него спор, като правото да конституира страни по иска
принадлежи на ищеца. Това е така, защото съгласно правилото по чл. 50 ЗЗД,
собственикът на животното и лицето, под чийто надзор то се намира, отговарят
солидарно. Следователно, увреденото лице има иск и срещу двамата и разполага с
избор срещу кого да насочи претенцията си. Впрочем, Н.М. е привлечен по делото
в качеството на трето лице-помагач. В диспизитива на атакувания съдебен акт
това е отбелязано изрично и решението го обвързва.
И останалите, изложени от първоинстанционния съд мотиви,
се споделят изцяло от настоящата инстанция, поради което на основание чл. 272
от ГПК препраща към тях, без да е необходимо да се преповтарят. Пред настоящата
инстанция не се представиха нови доказателства, които да са основание да бъде
направен извод, различен от направения от първоинстанционният съд.
Поради гореизложеното въззивната жалба от Г.П. се
явява неоснователна, а атакуваното решение – валидно, допустимо и правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, направеното искане и
представените надлежни доказателства за заплатен от въззиваемата адвокатски
хонорар, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
сумата 800 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 138
от 28.02.2019 година, постановено по гражданско дело № 2076 по описа на РС-Хасково за 2018 година.
ОСЪЖДА
Г.В.П. с ЕГН **********,*** да заплати на Г.П.Г. с ЕГН ********** ***, сумата
800 лева – деловодни разноски за въззивната инстанция.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.