Присъда по дело №999/2025 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 73
Дата: 27 юни 2025 г. (в сила от 15 юли 2025 г.)
Съдия: Красимир Маринов Димитров
Дело: 20254430200999
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 юни 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 73
гр. Плевен, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
СъдебниБисерка Ант. Атанасова

заседатели:ЮЛИЯ Н. Т.А
при участието на секретаря Петя Сп. Каракопилева
и прокурора Л. Ст. С.
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Наказателно дело от
общ характер № 20254430200999 по описа за 2025 година
и на основание данните по делото и Закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Б. И. З – роден на **.**.**** г., в с.
*********, обл. Плевен, живее в гр. Плевен, обл. Плевен, ж.к. „**********“,
бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, българин, български гражданин, със средно
образование, вдовец, пенсионер, осъждан/реабилитиран/, ЕГН: ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 05.10.2024г., в гр. Плевен, на ул. „********“ № *, при
управление на моторно превозно средство- лек автомобил „Форд“, модел
„Фокус“, с peг. № **********, нарушил правилата за движение по пътищата,
регламентирани в Закона за движение по пътищата, а именно:
-Чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват.
-Чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходна пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре,
и по непредпазливост причинил на Н. И. М. от гр. Плевен, средна
1
телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната срамна кост от тазовия
пръстен, довело до трайно, поне за месец и половина, затруднено движение на
снагата, като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на
осн. чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. с ал. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. чл.
373, ал.2 от НПК, във вр. с чл. 371, т.2 от НПК и чл. 372, ал.4 от НПК, във вр. с
чл. 58а, ал. 4, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, го ОСЪЖДА на наказание
“Лишаване от свобода”, в размер на 3 /ТРИ/ МЕСЕЦА.
ОТЛАГА на осн. чл. 66, ал. 1 от НК, така определеното наказание
лишаване от свобода в размер на 3 /три/ месеца, с 3 /ТРИ/ ГОДИНИ
ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК.
ЛИШАВА на основание чл. 343г във вр. с чл. 37, ал. І, т. 7 от НК
подсъдимия Б. И. З. със снета по делото самоличност от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 3 /три/ месеца, считано от
фактическото отнемане на СУМПС-то, което към настоящия момент се
намира в подсъдимия З..
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 от НПК, подсъдимия Б. И. З. да
заплати направените деловодни разноски в размер на 1206,40 лв. по сметка на
ОД на МВР – Плевен.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес
чрез РС – Плевен пред ОС - Плевен.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда 73 от 27.06.2025 г. по НОХД № 999/2025 г. по описа на РС –
Плевен. Изготвени на 14.07.2025 г.


Производството е образувано по внесен от прокурор при Районна
прокуратура - Плевен обвинителен акт против подсъдимия Б. Ил. Зл., с
ЕГН:********** от гр. ******, обл. Плевен, ж.к. „*********“ бл. **, вх.*, ет.
*, ап. *, за това че на 05.10.2024г., в гр. ******, на ул. „*******“ №*, при
управление на моторно превозно средство- лек автомобил „Форд“, модел
„Фокус“, с peг. № **********, нарушил правилата за движение по пътищата,
регламентирани в Закона за движение по пътищата, а именно:
-Чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват.
-Чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходна пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре,
и по непредпазливост причинил на Н. Ив. М. от гр. Плевен, средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната срамна кост от тазовия
пръстен, довело до трайно, поне за месец и половина, затруднено движение на
снагата, като деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление по
чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. с ал. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Районна прокуратура – Плевен, редовно призована, се представлява от
прокурор Л.С..
Подсъдимият Б. Ил. Зл., редовно призован, се явява лично и със
служебен защитник адв. Ев.Гл. от АК – Плевен.
Съдът даде ход на делото за провеждане на Разпоредително заседание и
обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК.
Пристъпи към снемане самоличността на подсъдимия.
На основание чл. 272, ал. 4 от НПК, Председателят на състава извърши
проверка относно връчването на преписите и съобщенията по чл. 247б от НПК
на страните по делото и изпълни процесуалните изисквания съобразно чл. 274,
ал. 1 от НПК и чл. 274, ал. 2 от НПК.
Председателят на състава прикани страните да вземат становище по
въпросите по чл. 248 от НПК.
Прокурорът изрази становище по чл. 248, ал. 1 от т. 1 до т. 8 от НПК,
като по т. 4 изрази становище, че отношение може да вземе подсъдимия и
неговия защитник.
Защитникът на подсъдимия Б. Ил. Зл. - адв. Ев.Гл. от АК – Плевен
изрази становище, че подзащитният му се признава за виновен и моли делото
да се разгледа при условията на чл. 371, т. 2 от НПК – съкратено съдебно
1
следствие.
На основание чл. 252 от НПК, моли съда, да пристъпи към разглеждане
на делото по реда на Глава ХХVII от НПК, веднага след приключване на
настоящото разпоредително заседание.
Подсъдимият Б. Ил. Зл., изразява съгласие с казаното от защитника си по
въпросите по чл. 248 от НПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 5, т. 4, вр.ал. 6 от
НПК, Съдът с определение обяви на страните, че по въпросите по чл. 248, ал.
1 от НПК, съставът на съда приема следното:
1.Делото е подсъдно на съда.
2.Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
3.Не са допуснати на досъдебното производство отстраними съществено
нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия.
4.С оглед изявленията на страните, че желаят делото да се разгледа по
реда на Глава ХХVII от НПК – съдът е допусна разглеждането на делото по
реда на глава ХХVII от НПК, като е дадена възможност на страните да
изготвят и да представят постигнато между страните споразумение, с оглед
неговото одобрение.
5.Не се налага разглеждане на делото при закрити врати, привличане на
резервен съдия и съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице,
преводач, или тълковник, нито извършването на процесуални действия по
делегация.
6. Взетата мярка за процесуална принуда по отношение на подсъдимия
към настоящия момент е адекватна и съдът счете, че същата не следва да бъде
изменяна или отменяна.
7.Не се налага събирането на нови доказателства.
8.С оглед обстоятелството, че незабавно след приключване на
настоящото разпоредително заседание ще се пристъпи към разглеждане на
делото по реда на Глава ХХVII от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, не следва да се
насрочва дата за призоваване на свидетелите посочени в списъка на лицата за
призоваване приложен към обвинителния акт.
Съдът посочи, че Определението подлежи на обжалване в частта му по
т.3, относно липсата на допуснати процесуални нарушения и по т.6, относно
мярката за неотклонение, пред Окръжен съд – Плевен в седемдневен срок,
считано от днес.
След насрочване на съдебното заседание за одобрение на споразумение,
по делото не беше представено такова от страните.
Защитникът на подсъдимия адв. Ев.Гл. и самия подсъдим, направиха
искане за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно -
2
Глава ХХVІІ от НПК.
Съдът, като взе предвид становището на защитника на подсъдимия
намери за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.370 от НПК - съкратено съдебно следствие
в производството пред първата инстанция и решение за предварително
изслушване на страните се взема при наличието на две хипотези:
Първата - служебно от съда.
Втората - по искане на подсъдимия.
В случая съдът следваше да прецени дали са налице предпоставките и
условията за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК, с
провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, а именно
- когато е налице признаване на всички факти и обстоятелства изложени в
обвинителния акт и изрично е изразено съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Съдът счете, че искането на подсъдимия чрез неговия защитник е
направено своевременно, преди започване на съдебното следствие, при което
следва да се констатира наличие на условията за провеждане на съдебно
следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, като за целта съдът следваше да разпореди
предварително изслушване на подсъдимия.
На основание чл. 370, ал. 4 от НПК, съдът с определение разпореди
предварително изслушване на страните в частност на подсъдимия.
Подсъдимият Б. Ил. Зл. изразява становище, че признава изцяло
фактите, описани в обвинителния акт, като заяви съгласието си да не се
събират доказателства за тези факти. Изрази и желание делото да се гледа по
реда на съкратеното съдебно следствие.
На основание чл. 372, ал. 1 от НПК, съдът разясни на подсъдимия Б. Ил.
Зл. правата му по чл. 371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства
от досъдебното производство и направените от него самопризнания по чл.
371, т. 2 от НПК, ще се ползват при постановяване на присъдата.
Съдът, с оглед отново да констатира наличие на информирано съгласие,
запита подсъдимия Б. Ил. Зл., дали признава изцяло фактите и
обстоятелствата изложени в обвинителния акт и дали е съгласен да не се
събират доказателства за тези факти.
Отговорът на подсъдимия Б. Ил. Зл.:
„Признавам се за виновен. Съжалявам за извършеното. Признавам
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съм
съгласен да не се събират нови доказателства за тези факти. “
При това положение, след като съдът установи съобразно изискванията
на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, че самопризнанието, което
подсъдимият Б. Ил. Зл. направи в съдебно заседание, относно фактите и
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт изцяло се подкрепят от
3
събраните на досъдебното производство доказателства, с определение обяви,
че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на
подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът, след като се убеди, че са налице условията за провеждане на
съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, разпореди да продължи
разглеждането на делото с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.
371, т. 2 от НПК.
След даване ход на съдебното следствие и докладване на
заключителната част на обвинителния акт, съдът запита подсъдимия дали
поддържа изразеното по време на предварителното изслушване становище и
желае ли да даде обяснения по обвинението.
Отговорът на подсъдимия Б. Ил. Зл. бе следния:
„Разбирам обвинението за какво е, признавам изцяло изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка. Съгласен съм да бъдат ползвани
събраните доказателства от досъдебното производство при постановяване на
вашата присъда и са ми известни правата по чл. 371, т. 2 от НК.”
Съдът на основание чл. 283 от НПК, прочете и приобщи към
доказателствата по делото всички писмени материали намиращи се в
досъдебно производство – пр. преписка № 6566/2024 г. по описа на РП –
Плевен/ЗМ № 3/2025 г. по описа на ОДМВР – Плевен/, които имат характер и
значение на доказателства, т.е. да съдържат фактически данни свързани с
обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното изясняване и са
установени при условията и по реда на НПК.
След като не се направиха искания за нови съдебно следствени
действия, с оглед всестранното, обективно и пълно изясняване на
обстоятелствата по делото, съдът намери, че делото е изяснено от фактическа
и правна страна, поради което обяви съдебното следствие за приключено и
даде ход на съдебните прения.
Участващият по делото прокурор, в хода на съдебните прения поддържа
обвинението, така както е предявено с обвинителния акт.
При направените от подсъдимия, цялостно признание на фактическите
обстоятелства предмет на обвинителния акт, в съкратеното съдебно следствие,
счита за безспорно доказано от обективна и субективна страна извършването
на престъпното деяние, при възведената правна квалификации по отношение
на подсъдимия.
Излага съображения, че в случая на подсъдимия за извършеното
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, във вр. с ал. 1, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК
следва да се наложи наказание лишаване от свобода към минимума предвиден
в закона, тъй като същият е неосъждан, с добро процесуално поведение, с
добри характеристични данни, указал е помощ на пострадалия което
наказание би постигнало целите на чл. 36 от НК.
4
По отношение на приложението на чл. 343г от НК, взема становище, че
същият следва да бъде лишен от право по реда на чл. 37, ал. 1,т. 7 от НК, което
наказание не следва да бъде по малко от наложеното наказание лишаване от
свобода.
Защитникът на подсъдимия Б. Ил. Зл. – адв. Ев.Гл. от АК – гр. Плевен,
при проведеното съкратено съдебно следствие и направено признание от
страна на подзащитния , на всички факти по обвинението, излага доводи
основно във връзка с индивидуализацията на следващото се наказание, като
моли съда да му наложи наказание към минимума предвиден в закона.
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК,
обсъждайки направеното от подсъдимия самопризнание в хипотезата на
чл. 372, ал. 4 от НПК - пълно признание на всички факти от
обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено от
фактическа страна, така както и се твърди в същия, а именно:
Подсъдимият Б.З. е правоспособен водач на МПС от категориите С, В,
СЕ, М, АМ, Ткт, BE.
На 05.10.2024г., в гр. Плевен, подсъдимия Б. Ил. Зл. управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил „Форд Фокус“, с peг. номер *********.
Водачът бил сам в автомобила. Около 10:45 часа се движел по ул. „Дойран“ в
посока центъра на града. Времето било ясно, пътната настилка била суха.
Пътният участък представлявал еднопосочна улица, като срещу номер 2
имало мост и пешеходна пътека към него тип М 8.1 „Зебра“. На около сто и
петдесет метра преди маркировката „Пешеходна пътека“ имало поставен на
десния тротоар предупредителен знак А18 „Пешеходна пътека“.
Непосредствено преди пешеходната пътека от двете страни на пътното платно
имало поставени пътни знаци Д17 „Пешеходна пътека“.
Водачът - подсъдимият Б. Ил. Зл. управлявайки автомобила наближавал
пешеходната пътека, като се движел със скорост 20 км/ч. По същото време
пешеходецът Н. Ив. М., на 80 години, правилно пресичал улицата по
пешеходната пътека, отдясно наляво пред автомобила, като се движел със
спокоен ход.
Водачът - подсъдимия Б. Ил. Зл. имал пряка видимост към пешеходеца,
но по време на управлението отклонил вниманието си, като се загледал вляво
на платното за движение, по тази причина късно възприел пострадалия Н.М. и
не изпълнил задължението си да го пропусне, като намали скоростта или спре,
при което настъпил удар в предната лява част на автомобила и лявата страна
на тялото на пешеходеца на пешеходната пътека. Пешеходецът паднал пред
автомобила на дясната си страна.
Подсъдимия Б. Ил. Зл. спрял веднага след удара, слязъл и отишъл при
пострадалия Н.М., за да му окаже помощ. Бил подаден сигнал за случая, като
на място пристигнал полицейски екип, който извършил проби за употреба на
алкохол и наркотични вещества спрямо водача и пешеходеца, като същите
5
били отрицателни. Бил съставен констативен протокол за случая и три броя
АУАН спрямо водача.
В следствие на деянието на пострадалия Н.М. била причинена средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната срамна кост от тазовия
пръстен, довело до трайно, поне за месец и половина, затруднено движение на
снагата.
От събраните по делото доказателства е установено, че към момента на
деянието управляваното от подсъдимия Б. Ил. Зл. моторно превозно средство
било със служебно прекратена регистрация, считано от 01.10.2024г„ поради
липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ (материалите за това
обстоятелство- управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС са
отделени за проверка и произнасяне в отделна преписка на РП Плевен).
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно-
медицинска експертиза, от която е видно, че на Н.М. била причинена средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната срамна кост от тазовия
пръстен. Увредите са травматични и отговарят да са получени по начин и
време, както се съобщава- пешеходец, блъснат от МПС, с последващо падане.
Вещото лице е посочило, че счупването на кости от тазовия пръстен води до
трайно, поне за месец и половина, затруднено движение на снагата.
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена
автотехническа експертиза, от която е видно, че причината за произшествието
е отнемане предимство от страна на водача на лекия автомобил „Форд Фокус“,
с peг. номер ********* - подсъдимия Б. Ил. Зл., който не е пропуснал
пешеходеца Н. Ив. М., пресичащ пътното платно по пешеходна пътека тип М
8.1. Установено е, че скоростта на движение на лекия автомобил „Форд
Фокус“ преди произшествието и в момента на удара била 20 км./ч., а
пешеходецът при пресичане по пешеходната пътека се е движел със спокоен
ход и скорост- 3,2 км./ч. Сочи се от вещото лице, че пострадалият се е движел
със спокоен ход и през цялото време на пресичане на пътното платно е бил
видим за водача. Пешеходецът не е попадал в опасната зона за спиране на
автомобила. Водачът имал обективна възможност да възприеме пешеходеца и
техническа възможност да спре преди мястото на удара. Пострадалият не е
имал възможност да предотврати произшествието. В случая се касае за
отклонение на вниманието на водача.
При така изяснената фактическа обстановка в хода на разследването по
образуваното по случая досъдебно производство е видно, че от обективна и
субективна страна с деянието си подсъдимият Б. Ил. Зл. е осъществил състава
на престъплението по чл. 343, ал.3, б.“а”, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1
от НК.
От обективна страна, подсъдимият Б. Ил. Зл. при управление на моторно
превозно средство-лек автомобил марка “Форд Фокус”, с рег. № *********,
нарушил правилата за движение по пътищата:
6
-Чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват.
-Чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходна пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре
Видно от приложената справка за съдимост, подсъдимият Б. Ил. Зл.
не е осъждан!
От субективна страна, деянието е извършено при непредпазлива
форма на вината-подсъдимият не е предвиждал настъпването на обществено
опасните последици, но с оглед на конкретните обстоятелства е бил длъжен и
е могъл да ги предвиди и предотврати, като съобрази поведението си на водач
на МПС с приложимите правила от ЗДвП във връзка с избора на скоростта при
управление на МПС в градски условия, а така също и с конкретните
обстоятелства при управление през нощта, при дъжд, по мокър, хоризонтален,
прав, асфалтов участък, от платно за двупосочно движение, така че да може да
реагира и спре при възникнала опасност или препятствие на пътя, както и да
запази контрола върху управляваното МПС.
За подсъдимия е съществувало законоустановено задължение да
управлява автомобила си със скорост, която не трябва да превишава
законоустановената такава. В случай на изпълнение на установените правила
на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП от страна на подсъдимия, не би
се стигнало до настъпване на пътно-транспортно произшествие и
причиняване на средна телесна повреда на пострадалия Н. Ив. М..
В този смисъл нарушените от подсъдимия Н. Ив. М. правила за
движение - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, стоят единствено в
причинна връзка с настъпилото ПТП и неговият обществено опасен резултат.
Фактическата обстановка по обвинителния акт, както и самото
престъпление се доказват по безспорен и категоричен начин от показанията на
всичките свидетели, от протокола за оглед на местопроизшествие, от
заключенията на вещите лица по назначените експертизи, от приложените
писмени материали и от справката за съдимост на подсъдимия Н. Ив. М..
Смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало на
подсъдимия, критичното отношение към извършеното деяние, указаната
помощ на пострадалия.
Отегчаващи вината обстоятелства – причинените телесни увреждания
на пострадалия, пълното незачитане на установените правила за движение в
населено място и поставянето в опасност живота и здравето на други лица.
От правна страна:
За да обоснове извод за авторство на деянието и неговата
съставомерност, съдът се базира не само на самопризнанието на
подсъдимия, а и на доказателствата, събрани в досъдебното производство,
7
които установи, че го подкрепят изцяло, с оглед приетата и реализирана
диференцирана процедура представляваща отклонение от стандартната
форма за провеждане на съдебното следствие.
Съдът намира за безспорно и по несъмнен начин доказано, авторството
на подсъдимия.
Осъществени са всички признаци и елементи от обективна и
субективна страна на престъплението, за което е повдигнато и предявено
съответно обвинение от Наказателния кодекс.
Съгласно разпоредбата на чл.373 ал.3 в случаите на чл. 372 ал. 4 от
НПК, съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното
самопризнание и на доказателствата събрани на досъдебното производство,
които го подкрепят.
Съдът дължи следните съждения, относно застъпените становища на
страните в хода на пренията между страните.
Изхождайки от характера и динамиката на този вид престъпления
показващи една открояваща се и стабилна тенденция към завишение, не само
се наблюдава особен обществен интерес, защото предизвикват най-тежките
неблагоприятни последици, но и те ерозират нормалното функциониране на
дейността на държавните органи и установения ред на държавно
управление.Тези престъпления не само застрашават и увреждат определен вид
обществени отношения, но и влошават и без това сложната криминогенна
обстановка в региона.
Деянието описващо признаците от състава на престъплението за което е
повдигнато обвинение на подсъдимия е извършено по непредпазливост, като
форма на вина и то небрежност, тъй като доказателствата сочат, че при тази
обстановка и редица други фактори подсъдимият не е предвиждал
настъпването на този сериозен вредоносен резултат, но е бил длъжен и е
могъл да го предвиди.
Относно наказанията:
Прокурорът поддържа повдигнатите срещу подсъдимия обвинение
изцяло.
Предлага на същия да се наложи наказание при условията на чл. 55 от
НК - Лишаване от свобода към минимума, което да бъде отложено с
изпитателен срок по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, както и да бъде лишен от
право да управлява МПС.
Защитникът на подсъдимия, с оглед направените самопризнания от
страна на подсъдимия и събраните на досъдебното производство
доказателства за признатите факти, не оспорва фактическата обстановка и
правната квалификация на деянието, изложени в обвинителния акт. Пледира
за налагане на наказание лишаване от свобода в минимален размер, което на
осн. чл. 66 от НК да бъде отложено с изпитателен срок, тъй като
8
подзащитният му е неосъждан, с добра характеристика, няма други прояви по
ЗДвП, наложени глоби и санкции.
При определяне на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за
извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства.
Самопризнанието и коректното в този смисъл, поведение по време на
съдебното заседание, не следва да се цени повторно, като смекчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като то е в основата на самата процедура и
е взето предвид при определянето на размера на наказанието.
Определяйки наказанието на подсъдимия, съдът се съобрази и със
законовото изискване предвидено в разпоредбата на 373, ал. 2 от НПК, като
приложи чл. 55 от НК.
Индивидуализираната санкция от 3 /три/ месеца лишаване от свобода за
подсъдимия, съдът го осъди на наказание ”Лишаване от свобода” за срок от 3
/три/ месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложи изпълнението на
така наложеното наказание за срок от 3 /три/ години.
Основният критерий за съразмерност на едно наказание лишаване
от свобода, което следва да се наложи, е справедливостта !!!
На първо място, с така наложеното наказание, съдът цели да
въздействува предупредително върху извършителя на престъплението.
Няма доказателства по делото, от които да се направи изводът, че
подсъдимият следва да бъде продължително време изолиран от обществото, с
което той да бъде предпазен за един дълъг период от време.
Неизбежното, но не твърде строгото определеното наказание, ще има за
своя последица да мотивира подсъдимия, към спазване на
законите и добрите нрави.
С този невисок размер на определеното наказание, съдът намира, че то
ще допринесе за осъществяване на генералната и специалната превенция и
най-вече със своята неизбежност, така определеното наказание, без излишна
строгост и репресия, ще допринесе за поправянето и превъзпитанието на
дееца към спазване на законите на Република България, поради което и съдът
приложи разпоредбата на условното осъждане, тъй като са налице материално
правните предпоставки на чл. 66, ал. 1 от НК, а именно - подсъдимият не е
осъждан на лишаване от свобода, поради което и съдът намира, че с така
определеното наказание ще бъдат постигнати целите на чл. 36 НК.
Така отложеното наказание ще има за основна задача да превъзпита
подсъдимия и да действува като възпиращ фактор на дееца във връзка с
евентуално бъдещо престъпно поведение.
С така наложеното наказание ще се постигнат генералната и
специалната превенция, очертани в нормата на чл. 36 от НК.
9
С отлагането на наложеното наказание лишаване от свобода, ще изиграе
ролята на възпиращ фактор по отношение на подсъдимия за извършване на
други престъпления и ще действува преди всичко предупредително върху него
и ще му отнеме възможността да извършва други престъпления под заплахата,
че ако бъдат извършени в изпитателния срок и са налице всички условия на
чл. 68, ал. 1 от НК, той ще трябва да изтърпи и наложеното му по настоящето
производство, наказание от 3 /три/ месеца лишаване от свобода.
Освен това, с така определеното наказание, съдът счита, че трябва да се
даде възможност на подсъдимия, да започне нов живот и да заживее, като
спазва законите в страната.
Освен това, така наложеното наказание ще окаже своето възпитателно и
предупредително въздействие по отношение на обществото, като от една
страна се покаже, че на подсъдимия е наложено наказание за извършеното от
него престъпление, каквато е и основната функция на съда, но от друга
страна, вида и размера на наложеното наказание е съобразено с всички
допълнителни факти, свързани с личността на дееца, с оглед на неговата
справедливост.
На основание чл. 343, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, съдът
постанови лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/
месец, считано от фактическото отнемане на свидетелството за
правоуправление на МПС.
Съдът счете, че с така определеното и наложено с присъдата наказание
ще се постигнат целите на личната и генералната превенция, като се
въздейства предупредително и възпитателно, както по отношение на
подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото.
На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Б. Ил. Зл. да
заплати направените разноски по делото в размер на 1206,40 лв.
С оглед така направените фактически и правни констатации, с оглед
вътрешното убеждение и с оглед разпоредбите на закона, съдът постанови
своята осъдителна присъда в този вид и в този размер.

Съдия при РС - Плевен:
10
Съобщи за изтекли лични данни