№ 147
гр. П., 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20241230101497 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно (активно и пасивно) съединени отрицателни
установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Те са обективирани в исковата молба на А. Л. Г., с адрес в с. П., общ. П., ул.
„Я. С.“ № 16, ЕГН **********, М. Л. Т., с адрес в гр. П., ул. „Т.“ № 12А, ЕГН
********** и К. Л. И., с адрес в с. К., общ. П., ул. „П.“ № 6, ЕГН **********,
подадена против Р. Л. С., ЕГН ********** и Д. Г. С., ЕГН ********** – и двамата с
адрес в с. В., С. община, ул. „Д.“ № 5.
Ищците твърдят, че притежават общо 3/4 идеални части от правото на
собственост върху нива, представляваща поземлен имот с идентификатор
11358.201.329 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на с. В., общ.
П., одобрени по ЗКИР, както и общо 3/4 идеални части от собствеността върху дворно
място и жилищната сграда в него, съставляващи поземлен имот с идентификатор
11358.631.8 и сграда с идентификатор 11358.631.8.1 по КККР на същото населено
място. Поясняват, че индивидуалните им квоти от съсобствеността по отношение на
тези имоти са по 1/4 идеална част. Заявяват, че визираните вещни права спрямо нивата
са придобили по наследство от техния баща (Л. Г. С., починал през 2008 г.), който е
била неин собственик на базата на реституция, а относно дворното място и жилищната
сграда – по силата на наследяване на баща им и на тяхната майка (Г. М. С., починала
през 2006 г.), които са ги придобили в резултат на давностно владение. В условията на
1
евентуалност, поддържат, че собственическите им права спрямо последните два имота
произтичат от тяхно давностно владение, което са започнали през 2008 г. Изтъкват, че
в полза на първия ответник, който е техен брат и се намира в граждански брак с
втората ответницата, са били издадени (на 11.05.2022 г. и на 28.06.2023 г.) нотариални
актове по обстоятелствена проверка за посочените три недвижими имота,
удостоверяващи придобиване на собственост по давност. Смятат, че ответниците не са
станали титуляри на техните права от имотите. Искат последното да бъде признато за
установено. Претендират и съдебни разноски.
Ответниците оспорват предявените искове и настояват за тяхното отхвърляне.
Излагат становище, че надлежно са придобили правата, до които се отнасят ищцовите
претенции.
Съдът приема следното:
1. Фактически и правни изводи по съществото на делото:
1.1.) Преди да се пристъпи към изследване на конкретните проблеми от
фактическо и правно естество, стоящи в основата на настоящия казус, е нужно да се
маркират някои от най-важните принципни специфики на отрицателния
установителен иск за собственост.
1.1.1.) С т. 1 на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. дело
№ 8/2012 г., ОСГТК на ВКС е прието, че:
- Правен интерес от такъв иск е налице, когато: ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има
възможност да придобие права, ако отрече тези на ответника.
- В производството по тази искова претенция ищцовата страна
доказва фактите, от които произтича правният й интерес, а ответникът –
обстоятелствата, от които се поражда негово право, като той трябва да изчерпи в
процеса всички основания, на които то е могло да се породи в правната му сфера.
- При липсва на правен интерес производството по делото се
прекратява.
1.1.2.) Постановката от цитирания тълкувателен акт, че исковото
производство се прекратява, когато ищецът не докаже фактите, пораждащи правния
му интерес, важи само в случая, при който интересът се извежда от твърдения, които
не включват притежание на самото спорно право. Затова, ако ищецът поддържа, че е
собственик на спорния имот, доказването, че спорното право му принадлежи е въпрос
на материална, а не на процесуална легитимация (вж. Решение № 15 от 19.02.2016 г.
по гр. д. № 4705/2015 г., II г. о. на ВКС и Решение № 13 от 12.03.2016 г. по гр. д. №
3637/2015 г., II г. о. на ВКС).
1.2.) Фактологията, която е значима за произнасянето по спора, поставен за
решаване, се изяснява от анализа на относимите доказателства и е следната:
2
1.2.1.) Според записка от 21.11.1923 г. за вписване на договор за покупко-
продажба на имот, съставена от П.кия околийски съдия, лицето Г. С. от с. З., П.ка
околия (понастоящем Община П.) е закупило нива от 7 дка. Поради лошото състояние
на документа не може да се установи населеното място, в което се намира този имот,
като единствено е видно, че се касае за местността „Селото“ в П.ка околия. Съобразно
позицията на ищците, изложена в обстоятелствената част на исковата молба, този
договор се отнася до процесното дворно място, чийто купувач (Г. С.) е техен дядо по
бащина линия и около 1941 г. е предоставил на баща им дворното място за
построяване на къща, в която да бъде обособено жилище за семейството му.
Ответниците не оспорват така описаните твърдения на ищците.
1.2.2.) С Решение № 04017/26.09.1996 г. на Поземлена комисия – гр. П.,
влязло в сила на 11.10.1996 г., на Л. Г. С. е било възстановено правото на собственост
върху нива с площ от 9,996 дка, находяща се в местността „Селото“, в землището на с.
В., общ. П. – имот с № 000329 по картата на землището на това населено място.
1.2.3.) От удостоверение за наследници с № 7/16.04.2024 г. на Кметството в
с. В., общ. П., е видно, че:
- Л. Г. С. е починал на 24.11.2008 г., а съпругата му – Г. М. С., е
починала на 29.11.2006 г.;
- ищците и ответникът С. са единствените наследници на Л. и Г. С.и,
тъй като са им деца.
1.2.4.) Съгласно удостоверение от 12.02.2025 г. на Общинска служба по
земеделие – гр. П. и представените по делото копия на 6 бр. договори за наем (с
частично заличени лични данни), в периода 2018 г. – 2024 г., ищцата Т., действаща
като наемодател, е отдавала под наем на ответника С., в качеството му на наемател,
нивата, която е част от предмета на сегашния съдебен спор.
1.2.5.) От удостоверение, издадено на 10.03.2025 г. от Дирекция „Местни
данъци и такси“ към Общинска администрация – гр. П., както и от приложените
данъчни декларация по ЗМДТ, става ясно, че:
- на 08.04.1998 г. бащата на трите ищците и на първия ответник е
декларирал процесната жилищна сграда като негова собственост;
- на 16.03.2009 г. ищцата Т. е декларирала същата жилищна сграда и
дворното място, в което тя е позиционирана, като съсобственост между нея, другите
две ищци и първия ответник, при права от по 1/4 идеална част за всеки от тях,
придобити по наследство;
- след 11.05.2022 г. ответникът С. е декларирал собственост върху 1/2
идеална част от жилищната сграда и от дворното място.
1.2.6.) От справка, постъпила по реда на чл. 192 ГПК и издадена на
20.02.2025 г. от „Електрохолд Продажби“ ЕАД, се констатира, че спорната жилищна
сграда се снабдява с електрическа енергия, като в информационния масив на
3
посоченото дружество има данни за сключени договори за такава доставка с Л. С., за
периода 01.01.2000 г. – 07.03.2018 г., както и с ответника С., сключен на 08.03.2018 г. и
действащ към деня на изготвяне на справката.
1.2.7.) В хода на съдебното дирене са събрани и гласни доказателствени
средства, чрез разпита на свидетелите А. М. и С. М. (доведени от ищците) и Г. М.
(осигурен от ответниците).
1.2.7.1.) В показанията на свидетелите А. М. и Ст. М. се сочи, че:
- Поне от около 50-60 години родителите на ищците и на първия
ответник – Г. и Л. С.и, единствено са ползвали процесните имоти за живеене и за
селскостопанска работа, което положение е продължило до смъртта им, без
прекъсване.
- След кончината на родителите им, ищцата Г. е посещавала
имотите по веднъж годишно, ищците Т. и И. – почти всяка седмица, а ответникът С. –
по няколко пъти в годината.
- Посещенията на Г. са били основно за провеждания в селото
ежегоден събор, докато Т. и И. са извършвали селскостопанска дейност както в
дворното място, така и в нивата, които са съседни имоти (отглеждайки основно
картофи, царевица, тютюн, грозде и череши).
- Поради здравословен проблем (ампутация на долен крайник),
възникнал преди около 5 години, ищцата И. е преустановила идванията си в с. В., но
нейният син е продължил да отглежда черешовите насаждения в нивата.
- Описаните дейности, осъществявани от ищците Т. и И.,
респективно от сина на последната, след влошаване на здравословното й състояние,
продължават и понастоящем, като отношенията на първите две с ответника С.
изначално са били много добри, но са се влошили при започване на сегашното дело.
- Ответникът С. е зачестил посещенията си в спорните имоти
преди около 6-7 години, прекарвайки там времето от пролетта до есента на
календарната година. В тази връзка С. се занимава с производството на различни
видове селскостопански култури в нивата и в оранжерия, направена от него в част от
дворното място, както и с отглеждане на пчели в пчелни кошери, които е разположил в
двора около къщата. През времето, в което е в с. В., С. ползва и самата къща за
живеене, като е организирал различни по обхват ремонти в нея (направата на баня,
изграждането на допълнителна стена към приземния етаж, постояването на беседка в
двора, поставянето на бетонна плоча в коридора и в една от стаите; подмяна на
дограмата на тази стая).
- Нито свидетелят М., нито свидетелят М. е чувал преди смъртта
си Л. С. да е правил разпределяне на процесните имоти между децата му.
1.2.7.2.) В разпита на свидетеля Г. М. се изтъква, че:
- Действително родителите на ищците и на първия ответник до
4
смъртта си са ползвали и трите имота, за които сега се спори по делото, от дълго
време.
- След смъртта на баща му през 2008 г. и до настоящия момент,
ответникът С. е започнал сам да ползва имотите, реализирайки селскостопанските и
ремонтните работи в тях, описани и от другите двама свидетели.
- През същото това време свидетелят М. изобщо не е забелязвал
ищците Г. и И. да посещават имотите, а ищцата Т. я е виждал да идва около веднъж
месечно, без да знае какво тя е правила там.
- Както входната врата за двора, така и онази за къщата се
заключват, а през времето, в което ответникът С. е извън с. В., той е оставял ключ на
свидетеля М., за да наглежда имотите.
- От слухове в селото, разказвани от местни жители в селския
магазин, свидетелят М. чул, че приживе волята на Л. С. била къщата, дворното място и
нивата до него да останат за първия ответник, а не за ищците.
1.2.7.3.) След събирането на гласните доказателствени средства
неизяснени с категоричност остават следните въпроси:
- Кога ответникът С. е започнал да ползва активно имотите, до
които се отнасят ищцовите претенции?
- Ищците Т. и И. ползвали ли са тези имоти след смъртта на
родителите им?
- Бащата на ищците и на ответника С., докато е бил жив,
разпределял ли е имотите измежду неговите деца?
1.2.7.4.) Относно така маркираните проблеми се съдържа
противоречива информация в показанията на свидетелите, ангажирани от насрещните
страни, като по този повод приоритет трябва да бъде даден на казаното от свидетелите
А. М. и Ст. М., а не на заявеното от свидетеля Г. М., защото:
- Свидетелят М. е на 71 години, а свидетелят М. – на 63 години.
И двамата са родом от с. В., общ. П., където първият фактически живее през
последните 40 години, а вторият прекарва там целия летен период на всяка календарна
година. Познават много добре имотите, за които се води съдебното производство, като
М. дори е техен непосредствен съсед, а М. има земеделски имоти, намиращи се на
разстояние от около 400 м., както и вила, в която живее, отстояваща на около 700 м. И
М., и М. са познавали лично родителите на трите ищци и на ответника С., както и
познават самите тях, още от детските си години. След като ответникът С. е започнал да
пребивава редовно в с. В., М. е посещавал къщата почти всяка събота и неделя, за да
се види с него, при което е възприемал и присъствието на ищците Т. и И., както и
онова на сина на И., след влошаване на здравния й статус. Впечатленията на М., че
селскостопанските и ремонтните дейности, организирани от С. в имотите, са
започнали преди около 6-7 години са формирани не само от непосредствените му
5
възприятия на съсед, ни и предвид работи, които самият свидетел е извършвал в
неговия си имот (изграждане на оранжерия).
- Свидетелят М. е на 33 години. Живее в с. В., като къщата,
която обитава, е разположена на около 700-800 метра от спорните имоти и няма пряка
видимост към същите, но минава покрай тях около 3-4 пъти седмично. Познава
страните по делото от около 10-12 години. Помагал е на ответника С. при
осъществяването на част от строителните работи, които първият е извършвал в къщата
и в дворното място.
- В този контекст е очевидно, че впечатленията на свидетелите
М. и М. са много по-непосредствени и датират от много по-дълго време, като се
базират и на непосредствена комуникация с ищците и с ответника С., както и с техните
родители. Същевременно в последна сметка свидетелят М. всъщност не опровергава
тезата на ищците, подкрепена от свидетелите М. и М., че ищците Т. и И. са ползвали
спорните имоти след смъртта на родителите им. В тази връзка свидетелят М. не излага
факти, които да насочват към обратния извод, а в действителност само уточнява, че не
е виждал ищците да извършват конкретни дейности в имотите, но все пак е забелязвал
ищцата Т. по около веднъж месечно, без да може да даде информация какво е правила
тя там. Показанията на свидетеля М. няма как да послужат и за изграждане на
фактическа констатация, че бащата на ищците и на ответника С. приживе е поделил
имуществото си между неговите деца, предоставяйки на ответника С. онези имоти, за
които се води сегашното дело. Тук в показанията на свидетеля М. просто се
възпроизвеждат слухове, които нямат доказателствена релевантност.
1.2.8.) Съобразно скици с № 15-105868-03.02.2024 г., с № 15-382209-
14.04.2024 г. и с № 15-382211-14.04.2024 г., издадени от Службата по геодезия,
картография и кадастър – гр. Благоевград, в кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. В., общ. П., одобрени по ЗКИР, заснемането на спорните имоти е по
следния начин:
- за нивата – поземлен имот с идентификатор 11358.201.329, с площ –
9997 кв. м., с адрес – с. В., общ. П., м. „Селото“, с трайно предназначение на
територията – земеделска, с начин на трайно ползване – нива, без предишен
идентификатор, с номер по предходен план – 000329, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори 11358.631.8, 11358.201.350, 11358.631.9901, 11358.201.736,
11358.201.330, 11358.201.332 и 11358.201.328;
- за дворното място – поземлен имот с идентификатор 11358.631.8, с
площ – 3090 кв. м., с адрес – с. В., общ. П., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, с начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, с предишен
идентификатор – 11358.631.9901, с номер по предходен план – 000394, при съседи:
поземлени имоти с идентификатори 11358.201.348, 11358.631.9901, 11358.201.350,
11358.201.329 и 11358.201.328;
6
- за жилищната сграда – сграда с идентификатор 11358.631.8.1, със
застроена площ – 76 кв. м., с адрес – с. В., общ. П., с брой етажи – 1, с предназначение
– жилищна сграда-еднофамилна, без предишен идентификатор и без номер по
предходен план, разположена в поземлен имот с идентификатор 11358.631.8.
1.2.9.) С доклада по делото (на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК) са
били отделени за безспорни и съответно за ненуждаещи се от доказване фактите, че
двамата ответници са съпрузи и към брака им е приложим имущественият режим на
общност.
1.2.10.) С нотариален акт по обстоятелствена проверка с № 106/11.05.2022
г., издаден по нот. д. № 105/22 г. на нотариус № 287 на Нотариалната камара и вписан
с дв. вх. рег. № 1012/11.05.2022 г. на Службата по вписванията – гр. П., ответникът С. е
бил признат за собственик, въз основа на давностно владение, на дворното място и на
жилищната сграда. С нотариален акт по обстоятелствена проверка с № 006/28.06.2023
г., издаден по нот. д. № 204/23 г. на същия нотариус и вписан с дв. вх. рег. №
1621/28.06.2023 г. на Службата по вписванията – гр. П., този ответник е бил признат за
собственик и на спорната нива, на същото основание.
1.3.) Установените факти, преценени на плоскостта на приложимите нормативни
разпоредби, създават опора за юридическите заключения, че:
1.3.1.) Въз основа на анализираното по-горе реституционно решение
бащата на ищците и на ответника С. надлежно е станал собственик (по аргумент от чл.
77, предл. 3 ЗС във вр. с чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ) на нивата, с която са свързани
ищцовите претенции.
1.3.2.) Придобиването на недвижим имот при условията на общата давност
(чл. 79, ал. 1 ЗС) е правна последица на сложен юридически факт, обхващащ: 1/
упражняване на фактическа власт върху имота с намерение за своене; 2/ владението да
бъде явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато и 3/ то да е продължило за
срок от 10 години (вж. Решение № 23 от 20.05.2016 г. по гр. д. № 5162/2015 г., II г. о.
на ВКС и Решение № 50121 от 16.03.2023 г. по гр. д. № 4519/2021 г., I г. о. на ВКС).
Дългогодишното непрекъснато ползване от страна на родителите на ищците и на
ответника С. на дворното място и на къщата в него ясно показва, че Л. и Г. С.и
наистина са притежавали тези имоти по силата на давностно владение. Няма пречка
правото на собственост върху недвижим имот да бъде придобито, на основание чл. 79
ЗС, от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си, след което неговите
права да се признаят на наследниците му в съдебен процес по спор за собственост (вж.
т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. дело № 4/2012 г., ОСГК
на ВКС).
1.3.3.) Правата, получени от трите ищци и от ответника С., по наследство
от родителите им, възлизат на по 1/4 за всеки от тях (чл. 5, ал. 1 ЗН), което легитимира
ищците като собственици общо на 3/4 идеални части от недвижимите имоти, до който
7
се отнасят предявените искове.
1.3.4.) Следователно централният дискусионен правен проблем, от който е
детерминиран изходът от съдебния спор, е дали ответниците са придобили по давност
вещните права на ищците от имотите, защото правото на собственост се изгубва, ако
друг го придобие (чл. 99, предл. 1 ЗС).
1.3.4.1.) Поначало при решаването на така поставения въпрос е нужно
да се отчитат предпоставките, формиращи фактическия състав на придобивната
давност, очертани по-горе.
1.3.4.2.) Тъй като се касае за хипотеза, при която един от
съсобствениците (сънаследниците) придобива по давност чужди идеални части от
съсобствен (сънаследствен) имот, важно е да бъдат съобразени и произтичащите от
това допълнителни юридически специфики, а именно:
- При съсобственост, независимо от основанието, от което тя
произтича, е възможно съсобственик, който упражнява фактическа власт върху
чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Ако той се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, трябва
да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал
спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за
себе си (съобр. Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г.,
ОСГК на ВКС).
- Затова, когато един сънаследник (съсобственик) упражнява
фактическа власт върху сънаследствен (съсобствен) имот, той поначало се счита за
владелец на своята част и за държател на частите на останалите сътитуляри на
вещното право (вж. и Решение № 109 от 27.06.2017 г. по гр. д. № 3973/2016 г., I г. о. на
ВКС).
- От друга страна, основанието, на което един от сънаследниците
е започнал да упражнява фактическа власт върху общия имот, е от съществено
значение при позоваването му на придобивна давност, защото ако фактическата власт е
установена на основание, което изключва владението на останалите сънаследници,
намерението за своене на първия се предполага (вж. Решение № 3 от 16.01.2016 г. по
гр. д. № 3973/2015 г., I г. о. на ВКС и Решение № 32 от 08.02.2016 г. по гр. д. №
4591/2015 г., I г. о. на ВКС).
- При всички положения обаче поведението на сънаследника
владелец спрямо останалите сънаследници трябва да е несъмнено, иначе не може да
доведе до придобиване на техните идеални части от имота по давност (вж. Решение №
73 от 03.08.2018 г. по гр. д. № 2244/2017 г., I г. о. на ВКС).
1.3.4.3.) Когато правото на собственост е удостоверено в констативен
нотариален акт, важат разрешенията за неговия правен ефект, дадени в Тълкувателно
решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. дело № 11/2012 г., ОСГК на ВКС и в съдебната
8
практика, създадена след неговото приемане (вж. Решение № 153 от 10.07.2013 г. по
гр. д. № 889/2012 г., I г. о. на ВКС, Решение № 208 от 24.09.2013 г. по гр. д. №
1961/2013 г., I г. о. на ВКС, Решение № 108 от 28.10.2015 г. по гр. д. № 1854/2015 г., II
г. о. на ВКС и Решение № 184 от 11.10.2016 г. по гр. д. № 1147/2016 г., I г. о. на ВКС).
В тях е утвърдено разбирането, че: нотариалният акт, с който по реда на чл. 587 ГПК
(чл. 483 ГПК-отм.) се признава право на собственост върху недвижим имот не
притежава материалната доказателствена сила по чл. 179 ГПК, а има легитимиращо
действие за лицето, в чиято полза е издаден; тази легитимация е обвързваща за третите
лица и за съда досежно удостовереното в акта право на собственост; доказателствената
сила на нотариалния акт обаче може да бъде оспорена от всеки субект, който има
правен интерес да твърди, че титулярят на акта в действителност не е носител на
спорното вещно право; при такова оспорване тежестта на доказване се носи от
оспорващата страна, без да намира приложение специалният процесуален режим,
регламентиран в чл. 193 – чл. 194 ГПК; тогава оспорващият трябва да опровергае
констатациите на нотариуса било като докаже свои права, противопоставими на
титуляря на акта, било като опровергае фактите, обуславящи посоченото в акта
придобивно основание.
1.3.4.4.) В разглеждания случай данните за ползване на имотите,
предмет на спора, компрометират несъмнеността на владението, на което се позовават
ответниците. В този смисъл опроверган се явява и легитимационният ефект на
нотариалните актове по обстоятелствена проверка, издадени в полза на първия
ответник, докато е в брак с втората ответница, в частта им, засягаща наследствените
права на ищците. Конкретните действията, които първият ответник е имал спрямо
имотите, не показват категорично намерение за тяхното цялостно своене, което по
някакъв ясен начин да е било противопоставено на ищците и да е било насочено към
придобиването на идеалните им части по давност. А такова безусловно е било
необходимо, поради техния наследствен характер и липсата на сведения фактическата
власт на ответниците върху тях да е била установена на основание, което да изключва
правата на ищците. Както се доказа, ответникът С. е един от наследниците на общите
наследодатели Л. и Г. С.и, като той е ползвал наследствените недвижими имоти, без да
изключва по дефинитивен начин и ползването им от ищците. В същото време
намерението на ответника С. за своене на нивата допълнително се дисквалифицира от
наемните договори, които, в качеството му на наемател, е сключвал с ищцата Т.. Ето
защо и владението, което ответниците поддържат досежно наследствените идеални
части на ищците, не е довело до придобиването им по давност, защото то не отговаря
на изискването за несъмненост.
1.4.) В обобщение на казаното се налага финалният извод, че предявените
искове са основателни.
1.5.) Констативните нотариални актове, от които ответниците се ползват,
9
подлежат на отмяна, на основание чл. 537, ал. 2, изр. 3 ГПК – в частта им,
рефлектираща спрямо правата на ищците (вж. Тълкувателно решение № 178 от
30.06.1986 г. по гр. д. № 150/1985 г., ОСГК на ВС).
2. По съдебните разноски:
2.1.) Резултатът от делото предоставя право на съдебни разноски само на
ищците (чл. 78, ал. 1 ГПК).
2.2.) Съдебно-деловодните разходи, които им се полагат, съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК и приложените доказателства за тяхното
извършване, възлизат общо на 1 435,50 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по субективно (активно и пасивно)
съединените искове, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявени от А. Л. Г., с
адрес в с. П., общ. П., ул. „Я. С.“ № 16, ЕГН **********, М. Л. Т., с адрес в гр. П., ул.
„Т.“ № 12А, ЕГН ********** и К. Л. И., с адрес в с. К., общ. П., ул. „П.“ № 6, ЕГН
**********, против Р. Л. С., ЕГН ********** и Д. Г. С., ЕГН ********** – и двамата
с адрес в с. В., С. община, ул. „Д.“ № 5, че последните двама не са собственици на
3/4 идеални части от:
- поземлен имот с идентификатор 11358.201.329 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. В., общ. П., одобрени по ЗКИР, с площ – 9997 кв. м., с
адрес – с. В., общ. П., м. „Селото“, с трайно предназначение на територията –
земеделска, с начин на трайно ползване – нива, без предишен идентификатор, с номер
по предходен план – 000329, при съседи: поземлени имоти с идентификатори
11358.631.8, 11358.201.350, 11358.631.9901, 11358.201.736, 11358.201.330,
11358.201.332 и 11358.201.328;
- поземлен имот с идентификатор 11358.631.8 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. В., общ. П., одобрени по ЗКИР, с площ – 3090 кв. м., с
адрес – с. В., общ. П., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин
на трайно ползване – за друг вид застрояване, с предишен идентификатор –
11358.631.9901, с номер по предходен план – 000394, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори 11358.201.348, 11358.631.9901, 11358.201.350, 11358.201.329 и
11358.201.328, и
- сграда с идентификатор 11358.631.8.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. В., общ. П., одобрени по ЗКИР, със застроена площ – 76
10
кв. м., с адрес – с. В., общ. П., с брой етажи – 1, с предназначение – жилищна сграда-
еднофамилна, без предишен идентификатор и без номер по предходен план,
разположена в поземлен имот с идентификатор 11358.631.8.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2, изр. 3 ГПК:
- нотариален акт по обстоятелствена проверка с № 106/11.05.2022 г.,
издаден по нот. д. № 105/22 г. на нотариус № 287 на Нотариалната камара и вписан с
дв. вх. рег. № 1012/11.05.2022 г. на Службата по вписванията – гр. П., в частта му, с
която Р. Л. С., ЕГН **********, е бил признат за собственик на 3/4 идеални части
от горепосочените поземлен имот с идентификатор 11358.631.8 и сграда с
идентификатор 11358.631.8.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.
В., общ. П., одобрени по ЗКИР, и
- нотариален акт по обстоятелствена проверка с № 006/28.06.2023 г.,
издаден по нот. д. № 204/23 г. на същия нотариус и вписан с дв. вх. рег. №
1621/28.06.2023 г. на Службата по вписванията – гр. П., в частта му, с която Р. Л. С.,
ЕГН **********, е бил признат за собственик на 3/4 идеални части от
горевизирания поземлен имот с идентификатор 11358.201.329 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. В., общ. П., одобрени по ЗКИР.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Р. Л. С., ЕГН ********** и Д. Г. С.,
ЕГН ********** – и двамата с адрес в с. В., С. община, ул. „Д.“ № 5, поравно да
заплатят на А. Л. Г., с адрес в с. П., общ. П., ул. „Я. С.“ № 16, ЕГН **********, М. Л.
Т., с адрес в гр. П., ул. „Т.“ № 12А, ЕГН ********** и К. Л. И., с адрес в с. К., общ. П.,
ул. „П.“ № 6, ЕГН **********, сумата от 1 435,50 лв. – съдебни разноски, дължими
за производството по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11