РЕШЕНИЕ
№28 27.01.2020
г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд граждански
състав на двадесет и пети ноември през
две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Нина Моллова- Белчева
секретар Мая Деянова
като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева
гр.д.№ 54 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е за делба и е във фазата по допускането й.
Образувано
е по повод искова молба, подадена от Л.К.К., ЕГН **********,***,
против Т.К.К., ЕГН **********,***. Твърди се, че по силата на дарение, обективирано в нот.акт №
122/21.05.1985г., том І, дело № ***/1985г., по описа
на Поморийски районен съдия, родителите на страните били дарили на дъщерите
си при равни квоти следния недвижим имот, представляващ СИО, а именно дворно място в
гр.Несебър, цялото от 214 кв.м.,
съставляващо парцел ***в кв.3, ведно с построената в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда на площ от
78 кв.м., като дарителите си запазили правото на ползване пожизнено върху източната стая от втория етаж на дарената жилищна сграда. Моли се да бъдат допуснати до делба съсобствените имоти,
представляващи
понастоящем съобразно приложената по делото скица ПИ с идентификатор ********, с административен адрес в гр.Несебър, ул.М., № *, на площ от 205кв.м., и
сградите които попадат върху него- сграда
с идентификатор ********.1 на площ от 15 кв.м., брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда- еднофамилна; сграда с идентификатор ********.2 на площ от 9 кв.м., брой етажи 1, предназначение: друг вид сграда
за обитаване; сграда с идентификатор ********.3 на площ от 17 кв.м., брой етажи 1, предназначение: друг вид сграда
за обитаване; сграда с идентификатор ********.4 на площ от 74 кв.м., брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда- еднофамилна; сграда
с идентификатор ********.5 на площ от 17 кв.м., брой етажи 1, предназначение: друг вид сграда
за обитаване.
В месечният срок е
постъпил писмен отговор от ответницата Т.К.,
с който исковата молба се намира за допустима и частично основателна. На първо
място се сочи, че ищцата и ответницата са действително съсобственици при квоти
от по ½ ид.ч. за всяка от тях по силата на
дарение от родителите им, но само на дворното място, съставляващо ПИ с идентификатор ********, и сграда с идентификатор ********.4. Досежно останалите четири сгради, находящи се в дворното място, се заявява,
че те са построени от родителите им и не са им били дарявани. Навежда се, че
след смъртта на баща им, тяхната майка, освен ползвател на източната стая по
нотариалния акт, била и съсобственик на останалите четири сгради в имота,
поради което следва да бъде включена като съделител в
настоящото производство за делба. Предвид горното се моли в делбата като съделител да бъде включена и майката на страните- Н.П.К.,
ЕГН **********, като намиращите се в
делбения имот сгради с идентификатор ********.1, идентификатор ********.2, идентификатор ********.3 и идентификатор ********.5, следвало да се допуснат до делба при квоти- 4/6ид.ч. за Н.П.К. и по
1/6ид.ч. за ищцата и ответницата. Отделно от това се заявява, че повече от 8
години само ищцата ползвала една от стаите, находяща се на втори етаж от
жилищната сграда, като я държала заключена, и по този начин лишавала Т.К. от
възможността да я ползва. В тази връзка се претендира заплащане на сумата от по
100 лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на
стаята, за период от 5 години назад от датата на подаване на отговора, както и
за времето, през което тече делбеното производство. По повод на това искане по
делото постъпи искане и от ищцата Л.К., с която същата заявява, че ответницата
ползвала „голямата стая” на втория етаж също повече от 8 години, като се
претендира заплащане на обезщетение за лишаването от правото на ползване на
въпросната стая за период от 5 години назад, считано от подаване на молбата,
както и за времето, през което тече делбеното производство, в размер на 150 лв.
месечно.
С определението по чл.140 от ГПК съдът е конституирал като ответник Н.П.К., като е указал на същата, че
следва да представи писмен отговор до датата на съдебното заседание- 20.09.2019
г. На 25.09.2019 г., с пощенско клеймо 20.09.2019 г., по делото е постъпил
писмен отговор от Н.К., с който се твърди, че през 1985 г., заедно със съпруга
си, дарили на дъщерите си
поземлен имот с идентификатор ********, ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор ********.4. Всички останали сгради в имота били построени
от Н.К. и съпруга й по време на
брака им и същите не са
били предмет на прехвърляне. В този смисъл ответницата
и дъщерите й били съсобственици на тези имоти по
наследяване. След смъртта на съпруга
на Н.К.- К.Л.К., през 2011
г., ответницата била ползвател на източната
стая от втория
етаж, като последната счита, че квотата и за
всички имоти
била 4/6 ид.ч., а за дъщерите й- по 1/6 ид.ч. Заявява
се, че повече
от 8 години само ищцата била
ползвала една от стаите на
втория етаж, която държала заключена,
въпреки, че Т. многократно била искала от сестра
си достъп, не й бил осигуряван
такъв.
В
последното съдебното заседание по делото
постъпи молба от Н.К., с която се заявява, че
така подписания от нея писмен
отговор, не й е бил прочетен и същата не е била
запозната с него преди подписването му, и в този
смисъл не го поддържа.
Заявява, че не желае да
бъде включвана в делбата. По отношение
на гаража се твърди, че
същият бил изграден от ищцата
и бившия й съпруг, както и че не
отговаряло
на истината заявеното в отговора, че нямало достъп до
стаята с мебелите на Л.К.. Твърди се, че ключа
за тази стая
винаги бил в Н.К. и стаята била ползвана
и от Т.,
и от нейните роднини.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения
по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото няма спор, а това се установява и от представеният по делото нотариален акт № 122/21.05.1985г.,
том І, дело № ***/1985г., по описа на Поморийски
районен съдия, че К.Л.К.
и Н.П.К. /родители на Л.К. и Т.К./ дарили на дъщерите
си следния недвижим имот, представляващ СИО, а именно дворно място в
гр.Несебър, цялото от 214 кв.м.,
съставляващо парцел ***в кв.3, ведно с построената в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда на площ от
78кв.м., като дарителите
си запазили правото на ползване
пожизнено върху източната стая от втория етаж
на дарената жилищна сграда. Видно от приложената скица № 15-813139/05.11.2018 г., дареният поземлен
имот съставлява понастоящем ПИ с
идентификатор ********, с административен адрес в
гр.Несебър, ул.М., № *, на площ
от 205 кв.м., с трайно предназначение на територията- урбанизирана,
начин на трайно ползване- ниско застрояване /до 10 м./, при съседи: *******, *******,
*******, *******. Пак видно от скицата върху имота попадат 4 сгради, както
следва: сграда с
идентификатор ********.1 на площ от 15 кв.м., брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда- еднофамилна; сграда с идентификатор ********.2 на площ от 9 кв.м., брой етажи 1, предназначение: друг вид сграда
за обитаване; сграда с идентификатор ********.3
на площ от 17 кв.м., брой етажи 1,
предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор ********.4 на площ от 74 кв.м., брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда- еднофамилна; сграда с идентификатор ********.5 на площ
от 17 кв.м., брой етажи 1, предназначение: друг вид
сграда за обитаване.
Съобразно така изложеното съдът намира, че Т.К. и Л.К. са
съсобственици на поземления имот, ведно с построената в него жилищна сграда с
идентификатор ********.4, при квоти по ½ ид.ч. за всяка от тях.
Спорен по делото е въпросът относно останалите постройки
по делото чия собственост са, могат ли самостоятелно да бъдат предмет на делба,
и ако могат- дали в делбата следва да бъде допусната като съделител
и Н.К..
По делото бе изготвена СТЕ, вещото лице по която даде
заключение в следния смисъл:
По отношение на сграда с идентификатор ********.1, вещото лице е посочило, че се касае за пристройка към
основната жилищна сграда, която се използвала за кухня. Същата била включена и изградена
през 1962 г. въз основа на одобрените проекти на основната жилищна сграда.
Сграда с идентификатор ********.2, била изградена през
1970 г., и служела за склад. Била изградена от стени от тухлена зидария, с
дървена покривна конструкция, и била в лошо състояние.
Сграда с идентификатор ********.3, била изградена през
1970 г., и служела за склад, като представлявала паянтова постройка с тухлени,
неизмазани стени, и видима дървена покривна конструкция. Също била в лошо
състояние.
Сграда с идентификатор 515.501.325.5, била изградена през
1996 г. въз основа на разрешение за строеж № 120/17.12.1996 г., издадено за
гараж, който впоследствие бил преустроен в магазин за промишлени стоки.
На първо място следва да се отбележи, че законността на строителството, спазването на
процедурата по чл. 140 ЗУТ
и нанасянето на имота в кадастралната карта с отделен идентификатор само по
себе си е ирелевантно при извършването на преценката дали сградата представлява
самостоятелен обект на право на собственост и дали може
да бъде поделена по съдебен ред отделно от дворното място и построената в него
жилищна сграда. В
този смисъл е без значение и не следва да се изследва въпроса относно това дали
за всяка от четирите постройки са били налице строителни книжа или не при
изграждането им. Единственият релевантен въпрос е дали същите съставляват
самостоятелни обекти на правото на собственост, на които въпрос следва да се
отговори отрицателно. И четирите сгради покриват критериите за допълващо застрояване
по смисъла на чл.20, ал.3 и чл.41, ал.1 от ЗУТ. Съгласно последната разпоредба,
допълващото застрояване в
урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и
второстепенни постройки към сградите на основното застрояване и се разрешава в
съответствие с предвижданията на подробния устройствен план. Както бе посочено по- горе, от
заключението на вещото лице се установява, че обект с идентификатор ********.1
представлява пристройка, като същата е била включена и изградена към основната
жилищна сграда. Другите две се установява, че се използват за склад, а последната
е била изградена като гараж, като впоследствие е преустроена в магазин. Всички
те нямат самостоятелно предназначение и не съставляват отделен от основната жилищна
сграда обект на правото на собственост. Складовите помещения са принадлежност
към жилищната сграда, и като такива съгласно чл.98 от ЗС, следват главната вещ.
В практиката си ВКС последователно и непротиворечиво приема, че принадлежността
към вещ не е самостоятелна вещ и съответно следва собствеността на главната
вещ.
С оглед на така изложеното съдът намира, че макар и
непосочени в договора за дарение, обективиран в
цитирания нотариален акт, съществуващите към 1985 г. /годината на дарението/
постройки, посочени в скицата като сгради, с идентификатори ********.1, ********.2,
********.3, също са станали собственост на Л.К. и Т.К., при сочените в
дарението квоти, а именно по ½ ид.ч. за всяка
от тях. По отношение на сграда с идентификатор ********.5, същата е била
построена през 1996 г., т.е. след извършване на дарението, но предвид
изложеното, че и тя съставлява допълващо застрояване, също следва да се приеме,
че е съсобствена между Л.К. и Т.К., при квоти по
½ ид.ч. за всяка от тях.
Въз основа на изложените по- горе изводи Н.П.К. не следва
да участва в делбата и спрямо нея иска следва да бъде отхвърлен. Предвид на
това, че се касае за допълващо застрояване по смисъла на цитираните норми, в
случая е ирелевантно с чий средства са били изградени въпросните постройки. С
оглед на това, че Н.К. е конституирана като страна по искане на Т.К., и като
взе предвид, че в делбеното производство всяка страна е и ищец, и ответник,
следва последната да бъде осъдена да заплати по сметка на РС- Несебър сумата от
25 лв., представляваща държавна такса за отхвърления спрямо Н.К. иск.
По отношение на така предявените претенции по повод
лишаването на Л.К. и Т.К. от правото всяка от тях да ползва стаите от втория
етаж на жилищната сграда, и в този смисъл всяка да дължи на другата обезщетение
съобразно правилата на чл.59 от ЗЗД, за период от 5 години назад, съдът обяви
на страните, че дължи произнасяне по тези искания с решението по втората фаза
на делбата.
По отношение обаче на исканията, касаещи времето, през
което е висящо делбеното производство, то същите носят правното си основание в
чл. 344, ал.2 от ГПК, и съдът дължи произнасяне. От страна на ищцата Л.К. се претендира
сумата от 150 лв. месечно за лишаването й от правото да ползва „голямата” стая,
находяща се на втория етаж от жилищната сграда, считано от датата на подаване
на исковата молба до приключване на производството по делба. По отношение на
тази стая вещото лице заяви, че същата е с размери 3,90/4,53 м. с
предназначение по проект- дневна-хол. От страна на ответницата Т.К. се
претендира сумата от 100 лв. месечно за лишаването й от правото да ползва стая
от втория етаж на жилищната сграда, считано от подаване на отговора на исковата
молба до приключване на делбеното производство. По повод на тази стая вещото
лице е направило оглед на същата и даде заключение, че се касае за помещение с
размери 3,00/4,90 м., без тераса, без пряк достъп до баня и тоалетна. За да се
достигне до банята, тоалетната и терасата, следвало да се премине през коридора
пред стаята, да се влезе в съществуващата и действаща кухня на етажа и да се
премине вече в съответното помещение.
Съдът намира, че и двете искания следва да бъдат
отхвърлени. Нито една от двете страни не ангажира доказателства в подкрепа на
твърденията си, че е лишена от възможността да ползва съответната стая, още по-
малко, че тези пречки ги създава другата страна.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Л.К.К., ЕГН **********,***, и Т.К.К., ЕГН **********,***, върху ПИ с идентификатор ********, с административен адрес в гр.Несебър, ул.М., № 9, на площ от 205кв.м., с трайно предназначение на
територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване /до 10
м./, при съседи: *******, *******, *******, *******, ведно с изградените в имота: Сграда с идентификатор ********.1, на площ от 15 кв.м.,
брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда- еднофамилна; Сграда с идентификатор ********.2, на площ от 9 кв.м.,
брой етажи 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване; Сграда с идентификатор ********.3, на площ от 17 кв.м.,
брой етажи 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване; Сграда с идентификатор ********.4, на площ от 74кв.м., брой етажи 2, предназначение:
жилищна сграда- еднофамилна; Сграда с идентификатор ********.5 на площ от 17 кв.м., брой етажи 1, предназначение: друг вид сграда
за обитаване, при квоти по ½ ид.ч. за всяка от тях, като ОТХВЪРЛЯ иска за делба на сочените имоти по отношение на Н.П.К.,
ЕГН **********.
ОСЪЖДА Т.К.К., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на РС- Несебър сумата от 25 лв., представляваща държавна такса върху отхвърлената част.
ОТХВЪРЛЯ искането на Л.К.К. за осъждане на Т.К.К. да
заплаща сумата от 150 лв. месечно за лишаването на Л.К. от правото да ползва
голямата стая, находяща се на втория етаж от жилищната сграда, считано от
датата на подаване на исковата молба- 18.01.2019 г., до приключване на
производството по делба.
ОТХВЪРЛЯ искането на Т.К.К. за осъждане на Л.К.К. да
заплаща сумата от 100 лв. месечно за лишаването на Т.К. от правото да ползва
стая от втория етаж на жилищната сграда, считано от подаване на отговора на
исковата молба- 28.05.2019 г., до приключване на делбеното производство.
Решението, в частта относно исканията по чл.344, ал.2 от ГПК, има характер на определение и може да бъде изменяно от настоящия съд,
както и да бъде обжалване пред ОС- Бургас с частна жалба в едноседмичен срок от
уведомяването на страните. В останалата му част решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му пред Окръжен
съд- Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: