МОТИВИ
по НОХД № 2552/2018 г. по описа на ***ски РС:
Обвинението
е срещу подсъдимата Г.Р.У.,*** за това, че през периода 24.10.2017г. – 22.02.2018г. в гр. ***, в
условията на продължавано престъпление в съучастие, като извършители с Ч.Ю.П. и
неизвестно лице с цел да набавят за себе си имотна облага възбудили и
поддържали заблуждение у различни лица за това, че ще бъде извършена покупко –
продажба на недвижими имоти в гр. *** и с това им причинили имотна преда в
големи размери – 67 800лв., както следва:
На 24.10.2017г. в гр. ***, в съучастие
като извършител с Ч.Ю.П. последната също извършител, с цел да набавят за себе
си имотна облага, възбудила и до 10.01.2018г. поддържала заблуждение у В.Ц.И. и
Р.А.П., че ще бъде извършена покупко – продажба на жилище в гр. ***, ул. „***,
собственост на И.Х.В.и с това причинила на В.Ц.И. имотна вреда в размер на
9 700лв.
На 23.11.2017г. в гр. ***, в съучастие
като извършител, с Неизвестно лице също извършител, с цел да набавят за себе си
имотна облага, възбудила и до 26.01.2018г. поддържала заблуждение у Р.Г. А., че
ще бъде извършена покупко – продажба на жилище в гр. ***, ул. „***, собственост
на Ю.Н.Н.и с това му причинила имотна вреда в размер на 24 600лв.
На 15.12.2017г. в гр. ***, в съучастие като извършител, с Ч.Ю.П.
последната също извършител, с цел да набавят за себе си имотна облага,
възбудила и до 22.02.2018г. поддържала заблуждение у М.И.К., че ще бъде
извършена покупко – продажба на жилище в гр. ***, ул.„***, собственост на Ю.Н.Н.и
с това му причинила имотна вреда в размер на 33 500лв.
Престъпление по чл. 210, ал.1,
т.5, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК.
И срещу подсъдимата Ч.Ю.П.,***, за това, че през периода
24.10.2017г. – 22.02.2018г. в гр. ***, в условията на продължавано престъпление
в съучастие, като извършители с Г.Р.У. с цел да набавят за себе си имотна
облага възбудили и поддържали заблуждение у различни лица за това, че ще бъде
извършена покупко – продажба на недвижими имоти в гр. *** и с това им причинили
имотна преда в големи размери – 43 200., както следва:
На 24.10.2017г. в гр. ***, в съучастие
като извършител с Г.Р.У. последната също извършител, с цел да набавят за себе
си имотна облага, възбудила и до 10.01.2018г. поддържала заблуждение у В.Ц.И. и
Р.А.П., че ще бъде извършена покупко – продажба на жилище в гр. ***, ул. „***,
собственост на И.Х.В.и с това причинила на В.Ц.И. имотна вреда в размер на
9 700лв.
На 15.12.2017г. в гр. ***, в съучастие като извършител, с Г.Р.У.
последната също извършител, с цел да набавят за себе си имотна облага,
възбудила и до 22.02.2018г. поддържала заблуждение у М.И.К., че ще бъде
извършена покупко – продажба на жилище в гр. ***, ул. „***, собственост на Ю.Н.Н.и
с това му причинила имотна вреда в размер на 33 500лв.
Престъпление по чл. 210, ал.1,
т.5, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК.
Съдът на
основание чл.370 от НПК е допуснал предварително изслушване на страните като
подсъдимата Г.Р.У., с ЕГН **********
с участието на защитника си адв. Д.М. от ВАК и подсъдимата Ч.Ю.П. с ЕГН ********** с участието на защитника си адв. Ж.Н.
от ПАК са признали изцяло фактическите обстоятелства, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като съобразно разпоредбата на
чл.371 т.2 от НПК страните не са направили доказателствени искания.
Съдът с определение на основание чл.372 ал.ІV от НПК като е приел,
че направените самопризнания от страна на подсъдимия се подкрепят от събраните
в хода на досъдебното производство доказателства е обявил, че при постановяване
на присъдата ще се ползва от същите без да събира допълнителни доказателства.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението.
Намира, че същото е доказано по несъмнен начин, а фактическата обстановка
очертана в ОА – потвърдена. Представителят на Районна прокуратура – *** намира,
че приобщените по делото доказателства подкрепят напълно обвинителната теза и
пледира при определяне на наказанието по отношение на подсъдимата Г. Р.У. това
да стане при превес на отегчаващите вината обстоятелства, както и че подсъдимата е извършила деянието при условията
на продължавано престъпление. Смекчаващи такива не намира. Пледира наказанието лишаване
от свобода което следва да бъде наложено на подсъдимата У. да бъде лишаване от
свобода в размер на една година и шест месеца, като на основание чл. 58а ал. 1 от НК бъде
намалено с една трета и така определеното наказание да бъде изтърпяно ефективно
при първоначален общ режим на изтърпяване.
По отношение на подсъдимата Ч.Ю.П. прокурорът пледира при
определяне вида и размера на наказанието да бъде отчетен нейният принос към
престъпния резултат от деянията. Представителя на прокуратурата намира, че при
определяне на наказанието на подсъдимата
П. същото да бъде при привес смекчаващо вината обстоятелство. Прокурорът пледира
наказанието което следва да бъде налажено на подсъдимата Ч.П. да бъде в размер
на една година лишаване от свобода, като същото бъде намалено на основание чл.
58а от НК с една трета, и така полученото наказание лишаване от свобода да бъде
отложено на основание чл. 66 ал. 1 от НК с тригодишен изпитателен срок.
Защитникът на подсъдимата Г.Р.У.,
адв. Д.М. от ВАК се солидаризира със становището на РП – *** досежно
обстоятелството, че очертаната в ОА фактическа обстановка е безспорно
установена. Моли съда при определяне на наказанието, да се вземе предвид
доброто процесуално поведение на подзащитната му, направеното от нейна страна
самопризнание, чистото й съдебно минало, съгласието й за разглеждане на делото
по реда на чл. 371 и сл. от НПК, както и че активно е спомогнала в хода на
досъдебното производство за изясняване на обективната истина по делото, като
моли да бъде приложена разпоредбата на чл. 55 от НК и на подзащитната му да
бъде наложено наказание в размер на три години лишаване от свобода, изтърпяването
на което да бъде отложено с петгодишен изпитателен срок.
Защитникът на подсъдимата Ч.Ю.П., адв. Ж.Н. от ПАК се
солидаризира със становището на РП – *** досежно обстоятелството, че очертаната
в ОА фактическа обстановка е безспорно установена. Моли съда при определяне на
наказанието, да се вземе предвид доброто процесуално поведение на подзащитната
му, направеното от нейна страна самопризнание, чистото й съдебно минало,
съгласието й за разглеждане на делото по реда на чл. 371 и сл. от НПК, както и
че активно е спомогнала в хода на досъдебното производство за изясняване на
обективната истина по делото, като моли при определяне вида и размера, и начина
на изпълнение на наказанието, то да бъде при условията на чл. 58а ал. 4, във вр. сл. 55 от НК,
същевременно се солидализира и със становището на прокурора относно размера и
вида на наказанието, както и същото да бъде отложено на основание чл. 66 ал. 1
от НК със съответен изпитателен срок.
Подсъдимата
Г.Р.У. се явява в съдебно заседание и признава вината
си. Изразява критично отношение към извършеното, отправя искане досежно вида на наказанието, но не отправя искане досежно размера на наказанието което следва да й бъде
наложено за извършеното престъпление и се солидализира със становището на
защитника си.
Подсъдимата
Ч.Ю. Пашава се явява в съдебно заседание и признава
вината си. Изразяват критично отношение към извършеното, отправя искане досежно
вида на наказанието, но не отправя
искане досежно размера на наказанието
което следва да й бъде наложено за извършеното престъпление и се солидализира
със становището на защитника си.
В наказателното производство са предявени за съвместно
разглеждане граждански искове от пострадалите от деянието, а именно от:
Р.Г.А.,***, чрез адв. П. В. за сумата в размер на
24600 лв.,
В.Ц.И. *** чрез адв. М.С. за сумата в размер на 9700
лв. и от
М.И.К. *** в размер на 33500 лв., представляващи
претендирано обезщетение за причинените от деянията имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху съответната сума. Отправени са и молби от всеки един
от пострадалите за конституиране като частен обвинител в наказателния процес.
С определение от 30.01.2019 г. съдът не е конситуирал на основание чл.
84-чл.88 от НПК всеки един от пострадалите
лица Р.Г.А., В.Ц.И. и М.И.К. като
граждански ищци и не е приел за съвместно разглеждане предявените от всеки един
от тях граждански претенции.
С определение от 30.01.2019 г. съдът е конситуирал на основание чл. 76 от НПК всеки
един от пострадалите лица Р.Г.А., В.Ц.И. и М.И.К. като частен обвинител н наказателния процес.
Частният обвинител Р.Г.А. се явява в съдебно заседание
лично и с повереник адвокат П.В. от ПлАК.
Повереникът на частният обвинител Р.А. – адв. В. намира,
че обвинението е доказано категорично от събраните по делото доказателства като
моли съда да постанови присъда с която да признае за виновна подсъдимата Г.Р.У.,
като на същата бъде наложено наказание в резмер на четири години лишаване от
свобода, което на основание чл. 58а от НК да бъде намалено с една трета.
Повереникът пледира наложеното на подсъдимата У. наказание лишаване от свобода
да бъде ефективно изтърпяно, тъй като не намира смекчаващи вината обстоятелства.
Частният обвинител М.И.К. се явява в съдебно заседание лично и с
повереник адв. Е.П. от ПлАК.
Повереникът
на частният обвинител М.К. - адв. П. се солидаризира със становището на РП – ***
досежно обстоятелството, че очертаната в ОА фактическа обстановка е безспорно
установена. Пледира да бъдат признати подсъдимите Г.У. и Ч.П. за виновни в
извършеното престъпление. Намира, че не са налице смекчаващи вината
обстоятелства по отношение на подсъдимата Г.Р.У. и пледира по отношение на
същата да бъде наложено наказание лишаване от свобода около средата предвидено
в закона, а именно четири години.
Частният
обвинител В.Ц.И. се явява в съдебно заседание лично и
с повереник адв. М.С. от ПлАК.
Повереникът на частният
обвинител В.И. - адв. С. се солидаризира със становището на РП – *** досежно
обстоятелството, че очертаната в ОА фактическа обстановка е безспорно
установена. Пледира да бъдат признати двете подсъдими Г.Р.У. и Ч.Ю.П. за
виновни за извършеното от тях престъпление по чл.
210, ал.1, т.5, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК.
Адв. С. пледира по отношение на подсъдимите
У. и П. при определяне на наказанието същото да бъде при условията на
чл. 58а от НК. Повереникът не изразява становище относно размера на наказанието
което следва да бъде наложено по отношение на подсъдимата У., а пледира същото
да бъде изтърпяно ефективно. По отношение на подсъдимата П. адв. С. пледира наказанието което следва да й бъде
наложено да бъде при привес на смекчаващи вината обстоятелства, което да бъде
отложено при условията на чл. 66 от НК.
Съдът, като съобрази становищата на страните,
събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата подсъдимата Г.Р.У. е родена
на *** ***, ***, *** гражданство, със средно специално образование, безработна,
омъжена, неосъждана, ЕГН **********.
Подсъдимата Ч.Ю.П. е
родена на *** ***, ***, *** гражданство, с основно образование,
безработна, неомъжена, неосъждана, ЕГН **********.
На 28.01.2013г. подсъдимата Г.Р.У. *** и свидетелката В.Г.Х. от гр. ***
учредили
Дружество с ограничена отговорност, наречено „***" със седалище и адрес на управление:***, с основен предмет на дейност посредническа
дейност и консултации при сделки с недвижими имоти и др. На 04.02.2013г.
дружеството било вписано в търговския регистър. След регистрацията подс. У. и
св.Х. работели като осъществявали посочената по-горе дейност. Те посредничили и
консултирали клиенти при сделки с покупко-продажби или наем на недвижими имоти.
Известно време съвместната им търговска дейност се развивала успешно. Извън
работата си, подсъдимата У. поддържала близки приятелски отношения с
подсъдимата Ч.Ю.П..
През 2017г., се появили трудности в
служебната сфера на подс. У.: св.Х. забременяла и излязла в отпуск по
майчинство. Това наложило подсъдимата У.
да поеме целия обем от работа на дружеството и като цяло търговията с недвижими
имоти намаляла. Така започнали да възникват финансови затруднения за подс. У.,
която сама издържала семейството си тъй като съпругът й бил безработен.
Постепенно в съзнанието на подсъдимата Г.У. се зародила идеята да си набавя
парични средства по престъпен начин, а именно: на лица – клиенти на
дружеството, които искат да закупят недвижими имоти да предлага на атрактивни цени имоти, които само се
отдават под наем от собствениците им, а сумите, които получи като капаро или
други предварителни плащания по фиктивните сделки да прибира за себе си. През
втората половина на 2017г. подс. У. разполагала с ключовете на две такива
жилища, собствениците на които били възложили на агенцията да ги отдаде под
наем. Единият апартамент са намирал в гр. *** на ул. „***“ № ***, вх. **, ет.**,
ап.**, собственост на св. И.Х.В., а другият апартамент бил на ул. „***“ №***,
ет. ***, ап.***, собственост на Ю.Н.Н..
На 21.10.2017г. /събота/, подс. У. получила обаждане от св. В.И. във
връзка с публикувана обява за продажба на гарсониера в ж.к „***“. В проведения
телефонен разговор св. И. явно демонстрирала желанието си да придобие жилище -
гарсониера на по-нисък етаж. Телефонният разговор се провел през почивен ден,
което възпрепятствало провеждането на оглед. Тогава подс. У. решила, че има
възможност да въведе в заблуждение св. И., че ще й продаде апартамента, находящ
се ул. „***“ тъй като той в най-голяма степен покривал критериите на клиента.
Затова на 24.10.2017г. подс.У. позвънила на св. И., като й казала, че
гарсониерата в ж.к. „***“ е продадена и предложила да й покаже друго жилище, а
именно това на ул. „***“ №22. Двете си уговорили среща и отишли на оглед в
апартамента. Подс.У. отключила жилището като обяснила на св. И., че е отдадено
под наем, но срокът на договора за наем изтича и наемателите ще се изнесат в
кратки срокове. Св. И. много харесала
апартамента тъй като покривал нейните нужди, а и поисканата от подс. У. цена от
16 500 евро била по възможностите й. Затова тя позвънила на сина си - св. Р.П.,
който по това време бил в командировка извън гр. *** и го уведомила за
жилището, което е намерила. Подс. У. обяснила, че има много желаещи да закупят
такъв апартамент и св. И. решила да плати капаро за да си запази правото да
придобие недвижимия имот. Подс. У. поискала капаро в размер на 3 000 евро.
Св. И. изтеглила от банката и платила на подс. У. 6 000лв. или левовата
равностойност на 3 000евро. След получаване на парите, за да затвърди
убеждението на св. И. в действителността на сделката, обв. У. изготвила и
подписала разписка за стоп – капаро за сумата от 6 000лв. /том 1, стр. 113/. Подс. У. обяснила на
св. И., че собствениците на апартамента се намират в чужбина и ще пристигнат в
България след два месеца или към края на годината. Една седмица по-късно синът
на св. И. – св.П. се върнал от командировка и се срещнал с подс. У.. Той също
огледал апартамента, харесал го и изявил желание сделката да бъде финализирана.
Подс. У. го уверила, че няма никакви пречки това да се случи, като му съобщила,
че собствениците ще се върнат в България на 05.12.2017г. На 21.11.2017г. подс. У.
позвънила по телефона на св. И. и поискала от нея сумата от 3 700лв., като
й обяснила, че парите са необходими на собствениците. Св. И. предала исканата
сума на подс. У., а тя от своя страна отново й подписала разписка /том 1, стр. 114/. Последвал период от
около седмица, в който контактите на св. И. и св.П. с подс. У. прекъснали. След
това пострадалите започнали да търсят подсъдимата по телефона тъй като наближавала
дата, на която според нея следвало да се приберат собствениците апартамента и
сделката да бъде финализирана. Към края на месец декември 2017г. подс. У.
заявила на св.П., че собствениците на имота вече са в България, а той от своя
страна изявил желание лично да се срещне с тях. Подс. У. поканила св.П. на
среща на 03.01.2018г., и започнала да му обяснява, че семейството на
собствениците е много затруднено във финансово отношение и поискала от него още
5 000 лв. Св.П. отказал да плати тази сума и за пореден път настоял да се
срещне със собствениците. Двамата се разделили, като подс. У. обещала да уреди
среща със собствениците и да му се обади. След известно време тя му позвънила
по телефона и се уговорили да се срещнат със собствениците на имота малко
по-късно същия ден. За да възникнат в съзнанието на св.П. погрешни представи
относно това, че ще бъде сключен договор за покупко – продажбата на
апартамента, подс. У. привлякла за свой съучастник в реализиране на деянието подсъдимата
Ч.П.. Подс. П. пристигнала на срещата, уговорена със св.П. и се представила за
съпруга на собственика на апартамента. Тя си придала вид, че е много
притеснена, като обяснила на св.П., че бабата на съпруга й е на смъртно легло в
болницата и това се явява обективна пречка за сключване на сделката. Освен това
му споделила, че имат банков заем и
парите, които майка му - св. И. е дала
на подс. У. са послужили за неговото погасяване, но се оказали недостатъчни и
са необходими още. Св.П. поискал извлечение от Банката, от която е изтеглен
заема. Тогава подс. П. му казала, че титуляр на договора за заем е съпругът й и
ще разговаря с него. Св.П. настоял да финализират сделката за покупко –
продажбата на жилището в близките дни тъй като бил убеден, че собствениците
отново ще заминават в чужбина. В крайна сметка подс. П. си тръгнала, като
заявила на св.П., че ще си уговорят следваща среща с посредничеството на подс. У..
Така отминали два дни, в които свидетелите И. иП. започнали да изпитват
съмнение относно истинността на сделката. На 05.01.2018г. св.П. се свързал по
телефона с подс. У. като й възложил да подготви всички документи, които са
необходими за изповядване на договора за покупко продажба на жилището. След
това подс. У. спряла да вдига на телефона си. На 08.01.2018г. тя изпратила на
св.П. съобщение, че е постъпила в болница и затова не може да вдига телефона
си. На следващия ден му се обадила с предложение за среща, без точна уговорка
за място и час и това бил последния разговор помежду им.
Приблизително в същия период от време - края на 2017г. свидетелят Р.Г.А.
решил да закупи апартамент в гр. ***, като разполагал за това със сумата от
14 000евро. За целта той започнал да разглежда обяви в интернет и така
попаднал на фирма „***", която продавала недвижими имоти.
По телефона той си уговорил среща на 22.11.2017г. с брокер от фирмата, а именно
подс.Г.У.. На срещата
присъствал и Б.А. – приятел на св. А.. Тримата отишли на оглед в апартамент в
ж.к.“Сторгозия“. Св. А. не харесал предложеното му жилище т.к. било много
малко. Тогава подс. У. решила, че отново може да се възползва от създалата се ситуация и да
въведе св. А. в заблуждение, че ще му продаде апартамента на ул. „***“ №**, ет. **, ап.**, собственост на Ю.Н.Н., за който била напълно наясно, че само се отдава под наем. В изпълнение
на зародилото престъпно намерение, тя му предложила на другия ден да огледат
друг имот, находящ се в „***“. След като се срещнали, обаче подс. У. заявила на св. А., че за апартамента
вече е платено капаро и му предложила да отидат да огледат друго жилище, а
именно това на ул. „***“ №***, ет. ***,
ап.***. Св. А. харесал апартамента, но продажната цена от 17 000евро била
висока за неговите възможности. За да получи някаква парична сума като капаро и
да мотивира св. А. да не се отказва намерението си да закупи жилището, подс. У.
му казала, че ще позвъни на собствениците в чужбина и ще се опита да преговаря
с тях относно цената. В присъствието на св. А. и неговия приятел, подс. У. се
обадила по телефона, като им заявила, че разговаря със собственичката. Подс. У.
обяснила на мнимата собственичка, че е намерила купувач за апартамента, но той
разполага със сумата от 14 000 евро. След това заявила на св. А., че
собствениците са отстъпили от първоначалните си намерения и са съгласни с
по-ниската цена, но искат веднага да им бъде платено капаро в размер на
4 000евро. Св. А. се съгласил т.к. бил убеден от действията и думите на подс.
У., че ще бъде сключен договор за покупко – продажба на апартамента. Затова
малко по-късно същия ден той заплатил на подс. У. сумата от 7 800лв., или
левовата равностойност на 4 000евро. След получаване на парите, за да
затвърди убеждението на св. А. в действителността на сделката, подс. У.
изготвила и подписала разписка за стоп – капаро за сумата от 7 800лв. /том 1, стр. 98/. Обяснила на св. А., че
собствениците на апартамента живеят трайно в чужбина и ще пристигнат в България
в периода между 10 и 20 януари 2018г и тогава ще може да бъде подписан
окончателен договор за покупко-продажбата на апартамента. Няколко дни по-късно
на 28.11.2017г. подс. У. позвънила по телефона на св. А. и го повикала на
спешна среща. Той отишъл в офиса на фирмата и тя му заявила, че собствениците
настояват да им бъде изплатена допълнителна сума в размер на 5 000лв. св. А.
се съгласил и още същия ден платил исканата сума от 5 000лв, като подс. У.
му подписала нова разписка за получените от нея пари /том 1, стр. 99/. На 07.12.2017г подс.У. отново го повикала по
телефона на среща и тогава му поискала допълнително сумата от 6 800лв. св.
А. отново й платил парите още същия ден, като тя от своя страна на Разписката
от 28.11.2017г. собственоръчно отбелязала, че е получила и тази сума пари и
положила печат. На 11.12.2017г. подс. У. отново позвънила на св. А. и при
поредната им среща му поискала още една сума като предварително плащане по
сделката в размер на 5 000лв. Св. А. платил и тази сума, като този път подс.
У. изготвила предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот - апартамент,
находящ се ул. „***“ №***, въпреки, че била напълно наясно, че окончателен
договор за този недвижим имот няма как да бъде сключен тъй като неговият
собственик – Ю.Н. не желае да се разпорежда с него, а само да бъде отдаден под
наем. В тъй нареченят „Предварителен договор за покупко – продажба на недвижим
имот“ /том 1, стр. 100/ дори бил фиксиран срок за сключване на
окончателен договор, а именно 10.01.2018г. За да успее да възбуди заблуждение у
св. А. относно това, че бъде сключен окончателен договор за покупко –
продажбата на апартамента, подс. У. привлякла за свой съучастник неустановено
по делото лице от женски пол. В началото
на месец януари 2018г. подс. У. си уговорила среща със св. А. ***. Там тя
пристигнала с още едно лице от женски пол, което се представило на св. А., като
П. – собственик на апартамента. подс. У. обяснила, че отиват да извадят скица
на недвижимия имот. Другата жена му обяснила, че очаква и съпругът й да
пристигне в България тъй като без него
сделката не може да бъде изповядана от нотариус. На 10.01.2018г., когато
изтичал срока, в който следвало да бъде сключен окончателния договор за покупко
– продажба, подс. У. се срещнала със св. А. и му обяснила, че се налага ново
отлагане тъй като мъжът на собственичката не е успял да се върне в България.
Освен това му заявила, че, ако до 25.01.2018г. не успеят да финализират
сделката ще му върне всички дадени предварително пари, а именно сумата от
24 600лв. На 25.01.2018г. подс. У. и св. А. се срещнали и тогава тя му
заявила, че няма да има сделка и, че на следващия ден ще му върне парите. На
26.01.2018г. св. А. потърсил подс. У. по телефона, но тя не отговорила на
повикването. Написала му съобщение, че ще му върне парите и от тогава
контактите помежду им били преустановени.
През месец септември 2017г. св. М.И.К. решил да закупи жилище на
територията на гр. *** тъй като от дълго време живеел на квартира. За целта той
кандидатствал и получил кредит от Банка „ДСК“ в размер на 46 000лв. Св. К.
започнал да преглежда различни обяви като търсел имот, който да е на стойност
около 25 000 евро по възможност с гараж.
Така той попаднал на фирма „***", която
продавала недвижими имоти. В началото на месец октомври св. К. отишъл на адреса
на фирмата и там се срещнал с подс. Г.У., която му се представила като брокер и поела ангажимент да му
потърси апартамент. Почти веднага след това подс. У. потърсила по телефона св. К. и му предложила да огледа няколко имота,
които той не одобрил. На 04.10.2017г. подс. У. завела св. К. да огледа апартамент, находящ се на ул. „*** с
прилежащи към него гараж и таванска стая. Цената на жилището, поискана от подс. У. била 17 000 евро. Св. К. харесал
имота и се съгласил да сключи сделката. Тогава подс. У. му поискала капаро в размер на
12 000лв. св. К. още същия ден изтеглил парите от банката и ги предал на подсъдимата
У., която му издала разписка. В продължение на около два месеца не бил сключен
договор за покупко – продажбата на апартамента, затова св. К. се отказал от
сделката и подс. У. на два пъти му върнала платеното от него капаро. При това, обаче тя
настояла да продължи да му търси жилище тъй като решила, че отново може да се
възползва от създалата се ситуация и да въведе св. К. в заблуждение, че ще му
продаде апартамента на ул. „***“ № ***,
собственост на Ю.Н.Н., за който била напълно наясно, че само се
отдава под наем. В изпълнение на зародилото престъпно намерение, на
15.12.2017г. подс. У. позвънила на св. К. и му предложила да огледа друг имот, а именно този
находящ се на ул. „***“ № *** на цена
15 000евро. Св. М.К. повикал със себе си сина си св. В. К. и двамата
заедно отишли на уговорения оглед. На адреса те заварили подс. Габраиела У. и подс. Ч.П.. Подсъдимата П. заявила на св. М.К., че
се казва „П.“ и е собственик на апартамента. Тя сама отключила вратата на входа
на блока и тази на жилището. Отново подс. П. посочила на св. К. и гаража. Св. К.
харесал имота и попитал подс. П. какво капаро следва да заплати тъй като бил
убеден от нейните действия и тези на подс. У., че ще придобие собствеността на
апартамента. Подсъдимата П. поискала сумата от 7 000евро. Св. М.К. тръгнал
към банката за да изтегли необходимата сума и още същия ден предал на подс. У.,
в присъствието на подс. П. сумата от 14 000лв. представляваща
равностойността на 7 000евро. На следващия ден - 16.12.2017г. св. К.
отново се срещнал с двете подсъдими в офиса на фирма „***". Там подс. У. подготвила предварителен договор за покупко – продажба на
апартамента, в който отбелязала платената като капаро сума от 14 000лв.
Като страни по договора се подписали подс. П. и св. К., като всеки от тях получил екземпляр от документа. Сделката
следвало да бъде изповядана пред нотариус до 10.01.2018г. Три дни по-късно на
19.12.2017г. подс. У. позвънила на св. К. и му заявила, че върху гаража е учредена ипотека
за сумата от 19 500лв и за да се осъществи сделката трябва тези пари да
бъдат платени за да бъде вдигната наложената тежест. Освен това му обяснила, че
всички предварителни плащания ще бъдат приспаднати от продажната цена на имота.
Св. К. изтеглил и тази сума от Банката и я предал още същия ден на подс. У.. Тя му написала ръкописна разписка за
получената сума от 19 500лв. Двамата се уговорили да се срещнат на 04.01.2018г.
след поредицата от почивни дни за да уговорят конкретен ден за финализиране на
сделката. На 04.01.2018г. св. К. се срещнал с подс. У. и подс. П. пред сградата на съда и заедно седнали в едно кафене в центъра на
града. Там подс. У. се престорила, че разговаря с офис на нотариус и уговаря час за
изповядване на сделката на следващия ден – 05.01.2018г. от 15.00часа. Тя
поискала от св. К. всички документи, които са съставени във връзка със сделката
до момента и ги прибрала у себе си. Разбрали се да се видят на следващия ден в
14.50 пред сградата на съда. В
уговореното време св. К. пристигнал за срещата, но там нямало никого. Той
изчакал известно време и започнал да звъни на подс. У., но тя му затваряла телефона. След около
петнадесет минути му позвънила подс. П., която му казала, че подс. У. е постъпила в болница и ще се чуят на следващия ден. На следващия
ден, обаче подс. У., не се обадила на св. К., той направил няколко неуспешни опита да се
свърже с нея. Няколко дни след това той поддържал контакт по телефона с подс. П., но и тя спряла да отговаря на
повикванията му.
След като осъзнали, че са въведени в заблуждение от подс. У. и подс. П.,
ЧО В.И., Р.П., Р.А. и М.К. независимо
едни от друг депозирали сигнали в Районна прокуратура – гр. ***.
По повод на горното е проведено и образувано
наказателното производство.
Горната
фактическа обстановка се установява от депозираните в хода на досъдебното
производство обяснения на подсъдимите Г.Р.У. и Ч.Ю.П., показанията на свидетелите В.Ц.И., М.И.К.,
Р.Г.А., Р.А.П.,
В. М. К., И.Х.В., М.Т.Н., Л. И. Н., Е. А. К., Н.Х.Н. и В.Г.Х., кредитирани от съда поради тяхната обективност и
логичност, направеното от подсъдимите Г.Р.У. и Ч.Ю.П., признание на фактическите обстоятелства,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и останалите
писмени доказателства приложени към досъдебно производство № Д-544/2018 г. по
описа на Районна прокуратура – ***, приобщени към делото по реда на
чл.283 от НПК, договор за продажба на дружествени дялове от 05.12.2017 г. на л.
68, фотоалбум 1 на л. 76, протокол за разпознаване на лица и предбети от
16.07.2018 г. на л. 79-л.80, албум за посетено местопроизшествие – разпознаване
по снимков материал на л. 82 и л.83, протокол за разпознаване на лица и
предбети от 17.07.2018 г. на л. 86-л.88, фотоалбум за извършено разпознавен на
лице по снимка на 17.07.2018 г. на л. 89, протокол за разпознаване на лица и
предбети от 17.07.2018 г. на л.92-л.94, фотоалбум за извършено разпознавен на
лице по снимка на 17.07.2018 г. на л. 95, писмо рег. № С-9693/12.06.2018 г от
Виваком ЕАД ведно с 1 бр. СD на л. 114,
статистика за брой проведени разговори на л. 124 – л. 126, схема към приложение
3А на л. 127 – л. 128, схема към приложение 3Б на л. 129-л.130, схема 3 – обща
на л. 131, схема на комуникациите към приложение 4А-а на л. 132, приложение
4А-а на л. 133-л.138, схема на комуникации към приложение 4А-б та л. 139, справка
–разпечатка на л. 140, схема на комуникация
към приложение 4Б на л. 141, справка-разпечатка на л. 142, справка за
съдимост по отношение на подсъдимат Г.У. на л. 97 и справка за съдимост по
отношение на Ч.П. на л. 99 от досъдебно производство.
Направените
от подсъдимите Г.Р.У. и Ч.Ю.П. самопризнания са обективни, логични и подкрепени
от възприетата от съда доказателствена основа.
При така установената фактическа обстановка съдът намира,
че по несъмнен начин беше установено, че подсъдимите:
Г.Р.У. с ЕГН ********** през периода
24.10.2017г. – 22.02.2018г. в гр. ***, в условията на продължавано престъпление
в съучастие, като извършители с Ч.Ю.П. и неизвестно лице с цел да набавят за
себе си имотна облага възбудили и поддържали заблуждение у различни лица за
това, че ще бъде извършена покупко – продажба на недвижими имоти в гр. *** и с
това им причинили имотна преда в големи размери – 67 800лв., както следва:
На 24.10.2017г. в гр. ***, в съучастие
като извършител с Ч.Ю.П. последната също извършител, с цел да набавят за себе
си имотна облага, възбудила и до 10.01.2018г. поддържала заблуждение у В.Ц.И. и
Р.А.П., че ще бъде извършена покупко – продажба на жилище в гр. ***, ул. „***,
собственост на И.Х.В.и с това причинила на В.Ц.И. имотна вреда в размер на
9 700лв.
На 23.11.2017г. в гр. ***, в съучастие
като извършител, с Неизвестно лице също извършител, с цел да набавят за себе си
имотна облага, възбудила и до 26.01.2018г. поддържала заблуждение у Р.Г. А., че
ще бъде извършена покупко – продажба на жилище в гр. ***, ул. „***, собственост
на Ю.Н.Н.и с това му причинила имотна вреда в размер на 24 600лв.
На 15.12.2017г. в гр. ***, в съучастие като извършител, с Ч.Ю.П.
последната също извършител, с цел да набавят за себе си имотна облага,
възбудила и до 22.02.2018г. поддържала заблуждение у М.И.К., че ще бъде
извършена покупко – продажба на жилище в гр. ***, ул.„***, собственост на Ю.Н.Н.и
с това му причинила имотна вреда в размер на 33 500лв.
Престъпление по чл. 210, ал.1,
т.5, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК.
Ч.Ю.П. с ЕГН **********през периода 24.10.2017г. – 22.02.2018г. в гр. ***, в
условията на продължавано престъпление в съучастие, като извършители с Г.Р.У. с
цел да набавят за себе си имотна облага възбудили и поддържали заблуждение у
различни лица за това, че ще бъде извършена покупко – продажба на недвижими
имоти в гр. *** и с това им причинили имотна преда в големи размери – 43 200.,
както следва:
На 24.10.2017г. в гр. ***, в съучастие
като извършител с Г.Р.У. последната също извършител, с цел да набавят за себе
си имотна облага, възбудила и до 10.01.2018г. поддържала заблуждение у В.Ц.И. и
Р.А.П., че ще бъде извършена покупко – продажба на жилище в гр. ***, ул. „***,
собственост на И.Х.В.и с това причинила на В.Ц.И. имотна вреда в размер на
9 700лв.
На 15.12.2017г. в гр. ***, в съучастие като извършител, с Г.Р.У.
последната също извършител, с цел да набавят за себе си имотна облага,
възбудила и до 22.02.2018г. поддържала заблуждение у М.И.К., че ще бъде
извършена покупко – продажба на жилище в гр. ***, ул. „***, собственост на Ю.Н.Н.и
с това му причинила имотна вреда в размер на 33 500лв.
Престъпление по чл.
210, ал.1, т.5, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК.
От
субективна страна престъплението е извършено виновно, при форма на вината пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК:
Подсъдимата У. е била наясно, че имотите,
които предлага за продажба са обявени само и единствено за отдаване под наем,
въпреки това преследвайки поставената користна цел извършила редица действия,
насочени към това да убеди пострадалите, че те ще станат собственици на
процесните имоти. От своя страна подсъдимата П. добре осъзнавала, че не
притежава нито един от процесните недвижими имоти, но и тя преследвайки същата користна цел при
разговорите с пострадалите твърдяла, че е собственик на апартаментите и
възбудила у тях заблуждението, че ще сключи с тях сделка за прехвърляне на собствеността.
Извършените от подсъдимите Г.У.
и Ч.П. деяния са осъществили състава на едно и също престъпление, реализирани
са при една и съща обстановка, при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, което обосновава наличието на приложимост на разпоредбата на
чл.26 от НК.
Като смекчаващо вината обстоятелство по
отношение на подсъдимата У. следва да се посочи на първо място нейното чисто
съдебно минало. На следващо място следва да се посочи, че настоящият случай е
инцидентна проява, което не налага според съда отделянето и от обществото и
настаняването и в пенитенциарно заведение за изтърпяване на ефективно наказание
лишаване от свобода. Следва да се посочи, че подсъдимата е в семейна, с дете, в
сравнително млада възраст, на която следва да се даде възможност да се поправи
и превъзпита извън местата за изтърпяване на ефективно наказание. Действително
няма доказателства по делото за наличието на малолетни низходящи, но съдът не
откри за този факт спор между страните. Несъмнено престъпленията по гл.5 раздел
4 от НК бележат ръст в последно време,
но ВКС нееднократно е имал възможност да заяви в свои решения, че следва да се
отдава приоритет на личната пред генералната превенция, като внимателно се
отчитат спецификите на личността и възможността да бъде коригирано нейното
поведение за да се поправи ефективно и да се превъзпита. Размерът на
имуществените вреди, който е висок, както и тяхното невъзстановяване несъмнено са
отегчаващи вината обстоятелства, които обаче не могат да формират извода, че
единствено ефективното изтърпяване на наказанието ЛС е адекватно като форма на
наказателна репресия. Последната трябва да бъде съобразена с целите по чл.36 от НК, а не следва да бъде разглеждана като инструмент за възмездие, който е в
противоречие с изискванията за справедливост и пропорционалност на приложената
за инкриминираното деяние санкция. Наложеното наказание след редукцията и
определянето на максимален изпитателен срок ще осигурят един твърде
продължителен период от време за спазване на установения правопорядък от страна
на подсъдимата и въздържане от други престъпни деяния под угрозата предвидена в
разпоредбата на чл.68 от НК, а именно изтърпяване на отложеното наказание ЛС с
оглед липсата на подобаваща оценка. В с.з. У. е проявила и критично отношение
към извършеното, което също е смекчаващо обстоятелство. Несъмнено извършването
на престъплението при условията на чл.26 е отегчаващо обстоятелство, но трите деяния
са извършени през много кратки интервали от време, което също не води до
налагане на наказанието при превес на отегчаващи обстоятелства. Съпоставката на смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства обосновава извода на съда, че на подсъдимата следва да
бъде наложено наказание при превес на смекчаващите обстоятелства, а именно в размер
на три години лишаване от свобода на основание чл. 210, ал.1, т.5, вр. чл. 209,
ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, което на основание чл.58а, ал.1
от НК намали с една трета и така я осъди на наказание две години лишаване от
свобода, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК
отложи изтърпяването на наказанието с петгодишен изпитателен срок.
Съдът счете, че размера на наказанието лишаване от
свобода би било справедливо и би държало сметка за необходимостта от ефективен
поправителен ефект спрямо подсъдимата, а от друга страна би изиграло съответната възпитателна функция
по отношение на останалите членове на обществото, като осигури една по-дълготрайна
защита на този род обществени отношения. Същевременно налагането на по-високо наказание
няма да доведе до осезаем коректив в поведението и критично отношение от гледна
точка на конкретния деец - подс.У., както детайлно беше изложено и по-горе.
По отношение на подсъдимата Ч.Ю.П. съдът отчете като
смекчаващо вината обстоятелство чистото й съдебно минало, доброто процесуално
поведение в хода на съдебното и досъдебно производство. Подсъдимата Ч.П. също е
проявила критично отношение към извършеното което е смекчаващо вината
обстоятелство. Анализът на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по
отношение на подсъдимата У. тук важат в пълна степен на по-голямо основание,
още повече че по отношение на наложеното спрямо Ч.П. наказание не е депозирана въззивна
жалба. Изводимо от описаното на подсъдимата следва да бъде наложено наказание
при превес на смекчаващите обстоятелства, а именно в размер на една година и
шест месеца лишаване от свобода свобода на основание чл. 210, ал.1, т.5, вр. чл.
209, ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, което следва да бъде
намалено на основание чл.58а, ал.1 от НК с една трета и така я осъди на наказание една
година лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК отложи изтърпяването на наказанието с тригодишен
изпитателен срок, достатъчно според съда за
постигане целите на индивидуалната и генерална превенция . По този начин според
съда не само ще бъдат поправени отрицателните изменения в поведението на
подсъдимата, но и ще се въздейства предупредително и възпиращо спрямо
останалите членове на обществото като се осигури една по-дълготрайна защита на
този род обществени отношения.
По гореизложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: