№ 736
гр. София, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катерина Рачева
Членове:Владимир Вълков
Здравка Иванова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело
№ 20251000500308 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.( ГПК).
С обжалваното решение № 6721/06.12.2024 г., постановено от Софийски
градски съд, ГО, I-10 състав по гр.д. № 20241100100132 е уважен предявен от
Е. Р. П. иск като ответникът - „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ
ИНС“ АД, е осъден да заплати сумата 60 000 лв. в обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило при ПТП на
17.01.2020 г. ведно със законната лихва върху тази сума от 03.10.20223г. до
окончателното плащане, сумата 3260 лв. – обезщетение за имуществени вреди
и са разпределени сторените в производството разноски. Отхвърлен е искът за
обезщетение на неимуществените вреди за разликата до сумата от 200000 лв.
Ищцата оспорва решението в отхвърлителната му част – за разликата
над 60 000 лв. до 150000 лв. Първоинстанционният съд е упрекнат, че не е
оценил правилно причинените телесни увреждания по вид и обем. Твърди се,
че уврежданията са породили реална опасност за живота на пострадалата като
единствено предприетото лечение е предотвратило възпалителен процес.
Лечението е наложило в рамките на година ищцата да не се излага на слънчева
1
светлина през летните месеци и забрана за активни физически натоварвания и
умствена дейност – четене, избягване на звукови дразнители – шум, музика,
телевизия. Застъпва теза, че съблюдаването на тези предписания изцяло
променило начина й на живот. Останала без коса около белега. Наложило й се
да спи с шина поради разместване на челюстта. Проявили се затруднение в
концентрацията и леки паметови нарушения, препятствало образователния
процес, мигренни симтоми в зимните месеци, болка в ухото от силен шум,
панически атаки, тревожност, безпокойство, силен косопад. Съзнаваната
опасност от припадъци я държало в постоянно притеснение. Спаднало и
самочувствието й. Застъпена е теза, че при тези страдания определеното от
съда обезпечение не отговаря на принципа на справедливостта, на който
основава обезщетение от 150 000 лв. Иска се решението да бъде отменено в
обжалваната част и допълнително да бъде присъдена сума от 90 000 лв.
В отговор по жалбата ответникът в първоинстанционното производство
и въззиваем в настоящото „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, представляван от юрк. З. Т. я
оспорва. Позовава се на предявено с отговора възражение за съпричиняване
на увреждането поради непоставен обезопасителен колан. Твърди, че именно
липсата на поставен колан е довело до получената средна тЕ. повреда. Твърди
и понастоящем ищцата да се е възстановила напълно като успешно са
преодолени и изпитания страх и притеснение, като смята и че нараняването не
е довело до загрозяване. Оспорва и лечението да е препятствало учението й.
Оспорва да са били доказани разместване на челюстта с наложено от това
спане с шина, проявлението на панически атаки, шум в ушите, нарушена
памет, силен косопад, липса на коса около белега, постоянно притеснение и
липса на самочувствие. Навежда довод, че обезщетението следва да бъде
съобразено с общия стандарт – доходите на населението на мястото, където е
настъпило събитието, с които се твърди да е съобразена застрахователната
премия по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Иска
се решението в обжалваната част да бъде потвърдено.
Жалбата е допустима – предявена е от процесуално легитимирано лице
в предвидения от закона срок. Ищцата е освободена от задължение да внесе
държавна такса, поради което не дължи такава и във въззивното производство.
В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният
2
представител на Е. П. – адв. З., пледира за уважаване на жалбата, позовавайки
се наведените в жалбата съображения. В подкрепа на жалбата се позовава на
разгледан аналогичен случай. Претендира разноски като е представен и
списък.
Процесуалният представител на въззиваемия – юрк. И., оспорва
въззивната жалба. Претендира разноски във въззивното произвоство като
представя списък.
Жалбата е допустима – предявена е от процесуално легитимирано лице
в предвидения от закона срок.
При служебната проверка не се установява порок, засягащ валидността
на обжалваното решение акт нито неговата допустимост в обжалваната част.
Проверката на решението досежно формираните фактически и правни
изводи при разрешаване на спора, извън приложението на императивна норма
или отстояване на изрично възложен на съда интерес, е ограничена до
посочените в жалбата указания за порочността на първоинстанционното
решение (чл. 269 ГПК).
С въззивната жалба не е повдигнат спор досежно факта на
пътнотранспортното произшествие, причинно-следствената му връзка с
получените увреждания в това число и черепно-мозъчна травма при
въззивника. Ето защо, а и предвид събраните доказателства настоящият
състав приема за доказано, че в резултат на ПТП, настъпило на 17.01.2020 г.
поради виновно поведение на водача на л.а. марка „БМВ“ модел „730Д“ с рег.
№ ********, в рамките на действие на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по силата на полица №
BG/22/119000729739/11.03.2019 г., въззивницата претърпяла черепно-мозъчна
травма, изразяваща се в контузия и компресия на мозъка; остьр епидурален
хематом в дясиата темпорална област; лииейиа фрактура иа темпоралната
кост на черепа; контузия и подкожеи хематом в дясиата фронтотемпоралиа
област; Капитис хемотимпанум декс.
В исковата молба досежно висящия и понастоящем спор между страните
се твърди, че след пътнотранспортното произшествие ищцата се уплашила.
3
По повод усетена по-късно силна болка и тежест в дясната половина на
главата бил установен подкожен хематом в дясната челно-слепоочна област.
Констатирани били унесеност, светобоязън, гадене и повръщане. Твърди се
това да е довело до тежка черепно-мозъчна травма при описаното вече
съдържание. Твърди се това да е наложило спешно оперативно лечение и
евакуиране на хематома посредством разрез на темпоралната част на главата.
От болницата ищцата била изписана на 29.01.2023 г. с препоръки да избягва
всякакво физическо натоварване и намаляване на умствения стрес за период
поне до края на годината. Било установено и затруднение при опити за
концентрация и проблеми с паметта. Твърди се травматичните увреди да са
причинили неописуеми болки и страдания, проявяващи се и към датата на
предявяване на иска. Наложило се ищцата да следва щадящ режим без
никакво натоварване. Това я изправило пред затруднение да посреща
самостоятелно обикновени битови потребности като хранене, обличане,
тоалет, за задоволяване на които разчитала на помощ от своите близки.
Изпитвала постоянно силно главоболие, гадене, сънливост, които не се
повлиявали от приеманите медикаменти. Поради затруднение с
концентрацията не могла да чете и пише, не могла да посещава учебни
занятия и пропуснала да се дипломира със съучениците си. Не могла и да се
среща с приятели, да спортува. Връщането към обичайните делнични
занимания изисквало дълъг период от време и търпение в оздравителен
период. Всичко това се отразило силно негативно на емоционалното й
състояние – станала напрегната, тревожна, неспокойна, загубила здравия си
сън. Чувствала се непълноценна и често губила надежда за бъдещето си.
Притеснявала се как ще се реализира в живота, как случилото се ще се отрази
на социалните й контакти. Изпитвала силен страх дали и доколко ще се
възстанови. Твърди се операцията да е оставила белег, който цял живот ще й
напомня за процесния инцидент.
В отговор по исковата молба ответникът оспорва твърдяните вреди да са
в причинно-следствена връзка с пътнотранспортното произшествие.
Противопоставя възражение за съпричиняване при твърдение да е пътувала
без поставен предпазен колан. Навежда довод, че използването му би
предотвратило увреждането.
Заключението на вещото лице С. - съдебномедицинска експертиза
потвърждава, че твърдяните увреждания – тежка мозъчна контузия, остьр
4
травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка (епидурален) в дясна
челно-слепоочна област на черепа, компресионно-дислокационен синдром с 4
мм изместване на срединните структури на ляво, счупване на дясна средна
черепна ямка – хемотимпанум, навлизане на въздух в черепната кухина-
пневмоцефалия, линейно счупване на дясна слепоочна (темпорална) кост на
черепа, травматичен подкожен кръвоизлив в дясна челно-слепоочна област на
главата. Установената травма в своята съвкупност е опредЕ. като временно
разстройство на здравето, опасно за живота, предотвратена след оперативното
отстраняване на хематома. Счупването на дясната слепоочна кост и
разкъсване на менингеалната артерия е определено като обемен процес,
водещ до повишаване на интракраниалното налягане. В тясна връзка от това
са дислокациите и навлизане на части от мозъка в нормално съществуващи
отвори на твърдата мозъчна обвивка. Обичайно е в момента на травмата да се
образуват и епидурални хематоми, чийто обм зависи от вида и темпа на
кървенето – артериално или венозно. Счупването на основата на черепа в
зоната на дясна средна черепна ямка допуска комуникация на мозъка с
външната среда и създава условия за развитие на възпалителен процес, но
опасността е преодоляна с приложеното антибиотично лечение. Увреждането
налага забрана на активна умствена дейност-четене и физически
натоварвания, предпазване от силни външни дразнители – шум, силна музика,
ярка и трепкаща светлина (забраняване се гледането на телевизия), не се
препоръчва излизане на пряка слънчева светлина през летните месеци първата
година след травмата. Вещото лице отбелязва, че прагът на болева
чувствителност е различна при хората, но ищцата е търпяла болки и страдания
най-интензивни непосредствено след инцидента, през периода на болничното
лечение, при превръзките и свалянето на конците. След болничния и
възстановителния период са възможни епизоди от главоболие при
емоционално и физическо напрежение, наподобявайки тензионното или
мигренозно. Главоболието се влияе много добре от обезболяващи
медикаменти и постепенно отзвучава. Вещото лице определя като
препоръчително последващо периодично електро-физиологично проследяване
на шестмесечни или едногодишни периоди. При защита на заключението
вещото лице конкретизира, че типично за черепно-мозъчната травма са
паметови нарушения и намалена концентрация, каквито данни при ищцата са
били и установени през месец юни 2022 г. При млади хора (ищцата е на 18
5
години към датата на увреждането), тези оплаквания отзвучават.
Вещото лице С. също така сочи, че констатираното счупване може да
бъде причинено от твърд тъпоръбест предмет, каквито са рамото на пътника
до ищцата, неговата глава или предната дясна седалка (при защита на
заключението тази хипотеза д-р С. поставя под съмнение при отчитане меката
облицовка на седалката) като раменната част на колана не е в състояние да
предотврати движение в дясна посока. Изразено е и мнение, че при
непоставен колан тялото на ищцата ще има възможност да достигне и се
удари в облегалката на предна дясна седалка, задна дясна врата, но и ще
предизвика увреждания по гърдите, корема, крайниците, данни за каквито
няма. Категоричен е при извода си, че травмата би била получена независимо
дали е поставен колан.
Вещото лице Т. – автотехническа експертиза, сочи, че липсват
обективни данни за преценка дали ищцата е поставила предпазен колан, но
обосновава мнение, че предпазният колан е в състояние да задържи пътника
само в областта на таза. И при поставен колан тялото е в състояние да се
отклони на дясно около 0,5 м., което е достатъчно за съприкосновение със
задната част на предна дясна седалка.
Вещото лице Т. при защита на заключението си поддържа ищцата да се е
ударила в предна дясна седалка, но не изключва и удар в глава или рамо на
пътника до нея, чието тяло би се наклонило от инерцията в същата посока – на
дясно.
Свидетелят А. – водач на автомобила, сочи, че ищцата е пътувала на
седалката зад него с поставен колан. Споделя също така, че момче, стоящо до
ищцата, се оплакало от болка в главата.
Свидетелката Д. Х.-П. – майка на ищцата, сочи пострадалата да е
споделила за болка в главата към 04:30 ч. В „Пирогов“ ползвали количка, тъй
като не могла да стои на краката си. Имала силно главоболие. Към 9:00 ч. на
следващия ден ищцата започнала да пищи от страшни болки и да повръща.
Същия ден (18.01.2020 г.) я оперирали. Дясната половина на главата й била
подстригана и обръсната. Ищцата имала хубава, буйна коса, която била нейна
емблема. Дълго време ищцата не искала да се погледне в огледалото.
Споделяла да се страхува как ще продължи, как ще отиде в училище, на бал,
как ще кандидатства. Не се върнала в училище, опитала се да учи онлайн, но
6
имала много слаба концентрация. Стълба по стълба изкачвали бавно и
постепенно. Налагало се да влиза с дъщеря си в банята. Всяка година
продължават изследванията и споделя за остатъчно главоболие,
продължаващо със седмици, оплаква се от влошаваща се памет и че не чува
много добре с дясно ухо. Успяла да се яви на матура, приели в университет,
но споделя, че й е много трудно, не се чувства красива, има видим белег в
окосмената част на главата без коса с бели петна. Била скиорка от малка, но
вече не могла да спортува. Силен шум и силна светлина я дразнят.
При така възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът
намира следното.
Нормата на чл. 432 ал. 1 от Кодекса за застраховане КЗ) обвързва
застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да
поеме имуществената тежест от реализирания застрахователен риск. Обхватът
на застрахователно покритие е нормативно утвърден като обхваща
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства,
за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата (чл. 477 ал. 1
КЗ).
Първоинстанционното решение не е обжалвано в уважителната част,
което утвърждава основанието на предявения иск – налице е виновно
причинена вреда от водач, чиято гражданска отговорност е осигурена от
ответника. Спорен е размерът на обезщетението, определящ за което са
естеството и обема на негативните преживявания, изводими от конкретното
увреждане.
Както е изяснено и в задължителната съдебна практика
неимущественият характер на вредата, изразяваща се в негативно
преживяване, предполага оценка, почиваща на предписания от закона
принцип на справедливостта (чл. 52 ЗЗД). Казуалната практика на Върховния
касационен съд е утвърдила критерии, обезпечаващи в максимална степен
обективност при остойностяване на справедливото обезщетение (така
7
например решение № 435 от 02.07.2024 г. по гр.д. № 4549/2022 г. на ВКС, ГК,
ІV ГО). Характерно за този принцип е и предвидимостта, която предполага
при съпоставими случаи да се подхожда по аналогичен начин.
Предвидимостта в размера на обезщетението осигурява и възможност за
застрахователя да предвиди нужния му ресурс за посрещане на поеманите
рискове. В този смисъл и очакваната адекватна обезвреда налага
индивидуален подход към всеки случай, но субективните преживявания сами
по себе си не са определящи. За остойностяването на обективно неизмеримите
болки и страдания следва да бъдат отчетени социално-икономическите
условия към датата на увреждането и предходна съдебна практика по
аналогичен случай.
В случая се установява, че ищцата е претърпяла интензивни физически
болки непосредствено след инцидента, при превръзките и свалянето на
конците. Вещото лице съдебномедицинска експертиза сочи
животозастрашаващата опасност да е преодоляна след оперативната
интервенция и антибиотично лечение. Същевременно обаче определя като
типично за това увреждане продължаващо във времето главоболие,
провокирано от емоционално и физическо напрежение, което може да бъде
компенсирано с обезболяващи медикаменти и постепенно отзвучава. Самата
му поява обаче напомня за съпътстваното от силни болки увреждане, което
също следва да бъде отчетено.
Макар и опасността за живота на ищцата да е била преодоляна в
рамките на проведеното лечение, естеството на увреждането налага
периодично проследяване с оглед своевременно откриване на обективно
възможно и често срещано усложнение с епилептични припадъци. Тази
перспектива логично обяснява и твърдяния страх.
Естеството на увреждането е наложило характерен за него
продължителен възстановителен период с типични ограничения.
Първоинстанционният съд не е отчел, че увреждането е настъпило в ключов
житейски период за пострадалата – завършване на средното й образование.
Наложените ограничения във възстановителния период обективно водят до
драстична промяна в очаквани събития. Свид. Х.-П. определя ищцата като
амбициозна и пълна отличничка. При тези обстоятелства срещнатите
затруднения за справяне с обичайните задължения включително и поради
8
констатираните паметови смущения точно в този период логично обясняват
споделяното от ищцата усещане за непълноценност и несигурност за
бъдещето.
Характерен за възрастта на ищцата е и изборът на надграждащо
образование. Свид. Х.-П. сочи ищцата да е приета в университет по програма,
отчитаща увреждането. Следователно макар и да е продължила образованието
си ищцата, налице са данни за ограничена възможност за избор като пряк
резултат от увреждането, а споделяните затруднения в тази среда също могат
да обяснят твърдяното усещане за непълноценност.
Ключов интерес на прага на пълнолетието е и самопределянето в
контекста на социалните взаимоотношения и емоционалното развитие.
Непосредствено след инцидента ищцата се е нуждаела от помощта на близки
за посрещане на базови свои потребности, обуславящо и засвидетелстваното
усещане за малоценност. Показанията на свид. Х.-П. сочат и на значимо
въздействие върху самочувствието на ищцата, провокирано от останалия
белег след животоспасяващата операция. Свидетелката разказва и за
затруднение у ищцата да прави връзки. Специфичното отношение у ищцата
към външния й вид и в частност отдаваното значение на нейната косата, за да
се чувства красива само по себе си не позволява обективна оценка.
Наложената от процесното увреждане необходимост ищцата да промени
самооценката си обаче води до вреда, която също следва да бъде отчетена.
Свид. Х.-П. споделя и ищцата да е била скиорка от малка, а свързаната с
възстановителния период забрана за активни физически натоварвания
обяснява и твърдяното ограничение да спортува.
Показателен за степента на травматичното въздействие е и споделеният
от свид. Х.-П. страх у ищцата да се вози в кола.
Не се доказва в процеса засягане на лицевия нерв при ищцата. Страхът
от подобно развитие обаче, аналогично и на опасността да се появят
епилептични припадъци, също следва да бъде отчетен.
При отчитане на допълнителните специфични за случая увреждания
настоящият състав приема за справедливо обезщетение в размер на 70 000 лв.
Въззиваемият поддържа отреченото от първоинстанционния съд
възражение за съпричиняване. Принцип в правото е, че всеки дължи да поеме
9
последиците от собственото си поведение Предвид утвърдената граница на
отговорност и при непозволеното увреждане с нормата на чл. 51 ал. 1 ЗЗД не е
справедливо деликвентът да бъде държан отговорен за вреди, пряко и
непосредствено произтичащи от укоримо поведение на пострадалия. Общата
норма на чл. 83 изр. първо ЗЗД очертава съдържанието на кредиторовото
поведение, пряко ангажиращо го с последиците дори и те да са резултат от
неизпълнение на дължимото. В този смисъл неизпълненото задължение да не
се вреди другиму не оправдава ангажиране на деликвента, ако пострадалият е
съпричастен към увреждането. С оглед спецификата на деликтното
правоотношение чл. 51 ал. 2 ЗЗД изключва освобождаването от отговорност,
но и предписва редуцирането й, когато вредата е пряка и непосредствена
последица от подконтролна на пострадалия причина. Без значение остава
субективното отношение на пострадалия (неговата вина). При отчитане на
тези обстоятелства съпричиняването произтича от неположена елементарна
грижа към собствения интерес доколкото това е улеснило увреждането или е
довело до увеличение на обема, съответно размера на вреди.
Понеже въззиваемият се ползва от твърдяното съпричиняване с оглед
нормата на чл. 154 ГПК той дължи да докаже конкретна контролирана от
въззивницата причина, пряко и непосредствено обуславящо увреждането на
главата й. От доказателствата по делото обаче подобен извод е невъзможен.
Свид. А. макар и да не е видял, сочи да е чул, че пътниците на задната
седалка са с колан. Вещото лице Т. е категоричен, че коланът не е в състояние
да предотврати инерционното движение на тялото на ищцата в посока
надясно. Видно и от онагледената скица коланът е негоден да предотврати
движението на главата.
Вещите лица не са единни досежно твърдия предмет,
съприкосновението с който е довел до процесната травма. Това обаче в случая
остава без значение. Контузията свидетелства за съприкосновението, а липсват
обективни данни, че то е могло да бъде предотвратено или силата му да бъде
ограничена и то до степен, предотвратяваща последвалото счупване на
слепоочната кост, с което именно вещото лице С. свързва последвалия
хематом, провокирал и описаните вече болки и страдания. Ето защо
възражението за съпричиняване е неоснователно.
10
По изложените съображения настоящият състав приема обжалваното
решение за частично неправилно. Няма обаче основание за присъждане на
разликата. Както бе посочено вече справедливостта предполага при
съпоставими случаи аналогичен подход. Определеното в случая обезщетение
отчита приликите между конкретния случай и разгледаните с Решение
№180/11.05.23 по т.д.№.118/23 на АС Пловдив, І в.с., недопуснато до касация с
определение № 1731 от 10.04.2024 г. по г.д. N.4055/23 г. по описа на ВКС, ІІІ
ГО и Решение № 142 от 16.12.2022 г. по гр. д. № 193/2021 г. на Окръжен съд –
Благоевград, недопуснато до касация с определение № 144 от 16.01.2025 г. по
т.д. № 1475/2024 год. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО. При идентични социално-
икономически условия за тежка черепно-мозъчна травма с решение №10 от
27.01.2022 г., постановено по в.гр.д. №476/2021 г. на Бургаски апелативен съд,
недопуснато до касация с определение № 50466 от 04.07.2023 г. по т.д. №
1466/2022 г. по описа на ВКС, ТК, І отд. е определено обезщетение от 135 000
лв. Прави впечатление обаче проявилите се и отчетени при сравнявания
случай тежки, трайни и необратими неврологични и когнитивни увреждания,
които силно ограничават самостоятелния живот и възможностите за
реинтеграция на пострадалия.
При тези съображения настоящият състав приема, че допълнително
идентифицираните в случая специфики обосновават завишаване на
обезщетението с 10 000 лв., до която сума и обжалваното решение следва да
бъде отменено, а в останалата му част – потвърдено.
По разноските
Въззивницата не е направила разноски във въззивното производство,
поради което и такива не й се следват. Тази имуществена тежест обаче е
функция от изхода по спора, поради което достигнатият частично различен
извод от формирания от първоинстанционния съд предполага редуциране и на
ангажираната й отговорност за разноски в първоинстанционното
производство.
От данните в първоинстанционното производство се установя
въззиваемият и ответник по иска да е заплатил 600 лв. за вещи лица. Не се
установява да е бил усвоен заплатения депозит за призоваване на свидетел.
11
Напротив, първоинстанционният съд изрично е освободил тази сума, поради
което и не подлежи на отчитане при определяне на подлежащите на
възстановяване разноски. Съгласно чл. 78 ал. 3 ГПК ответникът е в правото си
да получи част от сторените разноски съразмерно на отхвърлената част от
иска. При установения изход от спора съответстваща на тази част е сумата от
390 лв. За разликата до пълния присъден размер на съдебните разноски на
указаното основание първоинстанционното решение следва да бъде отменено.
За разлика от прогласения принцип с чл. 78 ал. 1 ГПК, че на
възстановяване подлежи действително направен разход, за идентична по
съдържанието си услуга нормата на чл. 78 ал. 8 ГПК отдава значение
единствено на факта на осъществената защита. При тази регламентация
нарочно регламентираното вземане следва да бъде изведено от необосновано
от правна гледна точка ангажирания ресурс. Спецификата в условията, при
които юрисконсултът осъществява дейността си обаче води и до специфичен
ред за остойностяване на предвиденото обезщетение – според Закона за
правната помощ и в частност, издадената в негово приложение Наредба за
заплащането на правната помощ (Наредбата). Наредбата обуславя
възнаграждението от типово и видово разграничени производства като
приложение в настоящия случай следва да намери нормата на чл. 25. От
очертаните принципи за определяне размера на възнаграждението следва, че
меродавно е изводимото от конкретния случай усилие за юрисконсулта. По-
голямото усилие предпоставя и по-високо възнаграждение. Нормата на чл. 25
ал. 2 от Наредбата не обуславя размера на възнаграждението от този на
претенцията, а предвижда възможност за увеличаването му. При отчитане на
очертаните принципи настоящият състав приема нормата на втората алинея за
изискваща допълнително усилие за юрисконсулта, обяснимо със специфики в
конкретния случай. От данните по делото не се установява проведената
защита включително и по отношение на повдигнатия пред настоящата
инстанция спор досежно размера, да е довело до усложнение. Същевременно
въззиваемият е специализиран в оценката на следващото се обезщетение при
аналогични случаи (арг. от чл. 104 и сл. КЗ). Това определя процесния случай
като типичен за въззиваемия. При тези съображения настоящият състав
приема за съответстващо на предоставената защита възнаграждение в
минималния предвиден размер от 100 лв. Ето защо и тази сума следва да бъде
отчетена при определяне размера на следващата се според поставения за
12
разглеждане пред въззивния съд интерес от 90 000 лв. Ето защо и за
производството пред въззивния съд в тежест на въззивницата следва да бъде
възложена сумата от 88,89 лв.
По делото е депозирано изявление на адв. Д. за присъждане на
адвокатско възнаграждение поради предоставена безплатна правна защита
като легитимиран да получи тази сума на самостоятелно основание е
адвокатът, поел защитата без предварително да е обезпечено и заплащането за
вложения труд (чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата – ЗА). Досежно
остойностяване на квалифицирания труд законовата норма препраща към
издадена наредба от Висшия адвокатски съвет. С Решение по дело С-438/22 на
Съда на Европейския съюз обаче е прогласено противоречие на Наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1) на
чл. 101 от ДФЕС във връзка с чл. 4 пар. 3 ДЕС. Установеното противоречие
лишава този акт от нормативен потенциал, поради което и възвитият от
Наредба № 1 механизъм за определяне размера на адвокатското
възнаграждение не е годен да обоснове зачетено от правовия ред вземане.
Същевременно обаче самият закон утвърждава критерии за оценка на
адвокатския труд. Съгласно чл. 36 ал. 2 изр. второ ЗА размерът на
възнаграждението следва да е справедлив и обоснован. Кумулирането на двата
критерия обуславя размера на възнаграждението от обективно проявили се
обстоятелства, а справедливостта – да бъде отчетена и спецификата на
адвокатския труд. Настоящият състав приема за меродавно в тази насока
естеството и обема на необходимите усилия за пълноценно провеждане на
адвокатската защита. Размерът на претенцията разкрива имуществения
интерес за страната, но не е в състояние да въздейства върху обективно
необходимите усилия на адвоката при предоставяне на квалифицираната
услуга. Показателни са предметът на спора и обективно произтичащия от него
ангажимент за адвоката.
В случая се установява договорено между въззивницата и адв. Д.
оказване на правна защита в процеса без договорено възнаграждение и при
изрично позоваване на чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗА. Установява се, че адв. Д. е
съдействал на ищцата при осъществяване на процесуални действия извън
съдебно заседание както в първоинстанционното, така и в настоящото
производство, а представителството й в открито заседание е осъществявано от
13
преупълномощени адвокати. Както първоинстанционното, така и настоящото
производство са приключили в едно открито съдебно заседание. Не се
установява от съдържанието на изходящите от адв. Д. да е изследвана и
относима към случая съдебна практика, за да обоснове усложенине от
фактическа страна. Естеството на спора не разкрива и допълнително усилие за
изясняването му и от правна страна. При отчитане на тези обстоятелства
настоящият състав приема за справедливо възнаграждение в настоящото
производство от 1000 лв.
Нормата на чл. 78 ГПК регламентира механизъм за разпределяне
тежестта за разноски между страните в процеса, обуславяйки размера на
вземането от изхода на спора. При оценяемия иск това придава тежест на
размера на уважената и съответно отхвърлена част от претенцията. Адвокатът
обаче няма качеството страна, а и по изложените вече съображения
справедливата обосновка на неговото възнаграждение произтича от
спецификата на положения труд. Този труд няма пряка връзка с размера на
предявеното за защита право, а при отречената меродавност на придаденото
му значение с Наредба № 1, настоящият състав приема, че допълнително
признатият размер на вземането в настоящото производство само по себе си
не обосновава ревизия на определеното възнаграждение в
първоинстанционното производство.
По изложените съображения и при отчитане на утвърдения механизъм
за разпределение тежестта за разноски според уважената и съответно
отхвърлената част от иска, в тежест на въззиваемия следва да бъде възложена
сумата от 111,11 лв.
Мотивиран от изложеното Апелативен съд-София, ГО, 1-ви състав
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 6721/06.12.2024 г., постановено от Софийски
градски съд, ГО, I-10 състав по гр.д. № 20241100100132 в обжалваната част, с
която е отхвърлен предявеният иск по чл. 432 ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД от Е. Р. П.
14
срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД за сумата от 10
000 лв. и на присъдената сума на основание чл. 78 ал. 3 ГПК над 390 лв. като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 432 ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********* с адрес
по делото: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на Е. Р. П. с
адрес по делото: ****** сумата от 10 000 лв. – разлика между присъденото
обезщетение от 60 000 лв. и следващото се от 70 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6721/06.12.2024 г., постановено от
Софийски градски съд, ГО, I-10 състав по гр.д. № 20241100100132 в
останалата обжалвана част, с която е отхвърлена претенция за сумата над
70000 лв. до 150000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 8 ГПК Е. Р. П. с адрес по делото:
****** да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД,
ЕИК ********* с адрес по делото: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А
сумата от 88,89 лв. – възнаграждение за юрисконсулт в производството пред
Апелативен съд-София.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 ЗА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********* с адрес
по делото: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на адв. Я. Д.
Д. с адрес по делото: ****** сумата от 111,11 лв. – възнаграждение за
предоставена безплатна адвокатска защита в производството пред Апелативен
съд-София.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис при
условията на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15