Р Е Ш Е Н И Е
№ 267/27.4.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито
заседание на шести април две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при
участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 948 по описа за 2022 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба Т.Д.П., ЕГН **********, чрез адв. Б., срещу Ревизионен
акт № Р-16001321006933-091-001/20.06.2022 г., издаден от З. Д. В. на длъжност
Началник на сектор, възложил ревизията и Ф. Г. К. на длъжност главен инспектор
по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 380 от
26.08.2022 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ /ОДОП/ - Пловдив.
С
жалбата са оспорените констатациите на проверяващите органи по години, касаещи
определения данък по чл. 17 от ЗДДФЛ. Изрично се посочва, че не се оспорва
ревизионния акт в частта за сумата от 423 лева ДДФЛ за 2015 г., която е по
повод продажба на недвижим имот и която не е оспорена и по административен ред.
За направените оспорвания по години за 2015 г. - 2020 г. по отношение на определената
данъчна основа се твърди, че посочените в ревизионния акт суми не представляват
облагаем доход, като липсва насрещна възмездна престация по повод внесените по
банкова сметка ***. Иска се отмяна на оспорения ревизионен акт в оспорените
части.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. Б., който поддържа жалбата. Изрично уточнява, че ревизионният акт не
е оспорен в цялост, въпреки, че с Решение № 380 от 26.08.2022 г. на Директора
на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив ревизионният акт е потвърден изцяло. Претендира
разноски. Представя писмени бележки по съществото на спора.
Ответникът
в производството - Директор Дирекция ОДОП- гр. Пловдив при ЦУ на НАП редовно
призован не се явява, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата в
писмени становища и в съдебно заседание. Моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна и съдът потвърдите РА като правилен и законосъобразен. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки по
съществото на спора.
След
като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото
доказателства, съдът намира от фактическа страна следното:
Със
Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001321006933-020-001 / 08.12.2021, е
възложено извършване на ревизия на Т.Д.П., ЕГН **********от екип от ревизори:
1.Ф. Г. К. - Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и 2. П.
С. Б. - Главен инспектор по приходите, за установяване на задължения за
данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, ДОО – за
самоосигуряващи се, здравно осигуряване за самоосигуряващи се и за универсален пенсионен фонд, за периода
01.01.2015 г. – 31.12.2020 г. ЗВР е
редовно връчена на жалбоподателя на 17.12.2021 г. Определен е срок за
извършване на ревизията до два месеца от връчване на заповедта. ЗВР е изменена
досежно срока на приключване на производството със Заповед за изменение на
заповед за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ № Р- 16001321006933-020-002 /
09.02.2022 г., връчена на 10.02.2022 г. и ЗИЗВР № Р-16001321006933-020-003 / 15.03.2022
г., връчена на 22.03.2022 г. Срокът на ревизията е бил удължен съответно до 17.03.2022
г. и до 17.05.2022 г.
На
08.05.2022 г. на жалбоподателя е връчено и Уведомление №
Р-16001321006933-113-001 / 03.05.2022 по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, с което е
уведомен, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за извършване на
ревизия по особени случаи, но срещу същото е подадено Възражение вх. № 5837 от
20.05.2022 г., с което се излагат твърдения, че не са налице твърдените
обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК.
За
резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р-16001321006933-020-002/09.02.2022
г., връчен на жалбоподателя на 31.05.2022 г., в който е възприето, че в случая
не се установяват наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и
ревизията не е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК (стр. 12 от РД, л. 43 гръб
от делото).
За
да достигне до издаване на РД, екипът от ревизори е предприел множество
действия по събиране на информация и доказателства. На основание чл. 45 от ДОПК
са извършени насрещни проверки на други задължени лица – изпратено е Искане за извършване на насрещна проверка от други
ОП № ПФ-16001321006933-141-001/04.02.2022 г. до ТД на НАП Пловдив, офис
Пазарджик относно извършване насрещна проверка /НП/ на Д. Х. Х.. Извършената
насрещната проверка е документирана с издаването на Протокол за извършена
насрещна проверка /ПИНП/ с № П-16001322021126-141-001/28.04.2022 г. На
основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на ревизираното лице са
връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения: - ИПДПОЗЛ №
Р-16001321006933-040-001/04.01.2022 г., съобразно което са представени
документи по поща на 20.01.2022 г.; ИПДПОЗЛ №
Р-16001321006933-040-002/11.03.2022 г., във връзка с което са представени
документи по куриер на 29.03.2022 г., входирани под № 3874/29.03.2022 г.; ИПДПОЗЛ № Р-16001321006933-040-003/03.05.2022
г., във връзка с което е представено възражение по куриер на 20.05.2022 г.,
входирано под № 5837/20.05.2022 г. На основание чл. 37, ал. 5 от ДОПК са
изпратени искания за представяне на документи, данни, сведения, книжа и т.н. (посочва
се относимия носител на информация) до лица, държавни и общински органи и са
получени отговори подробно описани и в РД. С Протокол №
Р-16001321006933-П73-003/04.05.2022 г. са присъединени документи, издадени при извършена
предходна ревизия на лицето. Извършена е проверка в Регистъра на банковите
сметки и сейфове към БНБ за открити и закрити сметки на името на жалбоподателя.
При
тези установявания, ревизиращия екип стига до заключение за наличие на
основания за определяне на данъчната
основа за доходите от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ за всяка от годините
2015-2020 г. (оспорени в настоящото производство), както и за наличие на
основания за определяне на данъчната основа за доходите от прехвърляне на имущество
за 2015 г. – облагаем доход 4228,20 лева (неоспорена в настоящото
производство).
Установените
основания за определяне на данъчната основа за доходите от други източници са,
че при ревизията са установени регулярно внасяни суми по банкови сметки на
ревизираното лице в банка ДСК АД и в Райфайзенбанк България ЕАД /кредитна карта/
от лицата Н.Н.Б. и И.И.З., с които са погасявани задължения на лицето по
предоставен кредит и по кредитна карта, които се приемат за доход на ревизираното
лице за периода 2015 г.-2020 г. с конкретно установен източник.
Липсват
данни за насрещни проверки в хода на ревизията на Н.Н.Б. и И.И.З..
В
срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК срещу
доклада не е подадено възражение. Производството е приключило с издаването на
процесния РА № № Р-16001321006933-091-001/20.06.2022 г. от органа възложил
ревизията З. Д. В. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Ф. Г.
К. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, като
са възприети констатациите от РД. Ревизионният акт е връчен на ревизираното
лице на 24.06.2022 г.
Ревизионният
акт е оспорен частично по реда на чл. 152 от ДОПК с жалба с
вх. № 94-00-4279/04.07.2022 г. (л. 34), Към жалбата по административен ред е
приложено едно писмено доказателства – нотариално заверена декларация, от
лицата които са внасяли суми по сметка на жалбоподателя. В жалбата е посочено,
че се обжалва РА, като в т. 1 от жалбата се посочва, че не се оспорва
определения данък върху данъчна основа от
4228,20 лева за 2015 г., а в т. 2 – т. 7 от жалбата е описано, че се
оспорва определения облагаем доход за 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019
г. и 2020 г. във връзка с внасяните суми от двете лица Б. и З..
Директор
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив е
издал Решение № 380/26.08.2022 г., с което е потвърдил изцяло РА № Р-16001321006933-091-001/20.06.2022
г. по отношение на данъка върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ.
Решението
е връчено на ревизираното лице на хартиен носител, съгласно представена обратна
разписка, на 14.09.2022 г. – л. 1420. Жалбата срещу ревизионния акт е подадена
чрез решаващия орган с вх. № 94-00-175/21.09.2022 г.
В
хода на съдебното производство е представена административната преписка по
издаване на оспорения ревизионен акт, ведно със събраните писмени доказателства.
Разпитани са като свидетели и лицата Н.Н.Б. и И.И.З., чиито показания съдът
кредитира изцяло като обективни, достоверни и не противоречащи на събрания по
делото доказателствен материал, вкл. като се има предвид че не са
заинтересовани от изхода на делото.
Свидетелят
Б. посочва, че познава жалбоподателя от 1997-1998 г., като са и приятели,
отношенията им били много близки. Работи по трудов договор като шофьор в община
Пазарджик от 2007 г. Посочва, че през периода 2015-2020 г. е внасял парични
суми по сметки на жалбоподателя и продължава да го прави и към момента. Посочва,
че внася суми по различни сметки на жалбоподателя, защото последният е силно
ангажиран, като паричните средства били предоставяни или от жалбоподателя или
от жена му на определена дата от месеца в брой. Свидетелят ги преброявал и отивал
да ги внася, тъй като в банката се чакало по много. Твърди, че парите, които
внасял били, различни суми - по около 200-300-500 лв. всеки месец, а в
Райфайзенбанк – 1000-1500 лв., като били за захранване на сметката. Посочва, че
за това, че внася семейни средства на жалбоподателя в банковите сметки не е
получавал възнаграждение от него или от съпругата му.
Свидетелят
З. посочва, че е служител на община Пазарджик и познава жалбоподателя от повече
от 15 години, като е в служебни и в приятелски отношения с него. Твърди, че е
внасяла по негова сметка парични суми – един или два пъти, по негова молба, в
случай в който той е бил ангажиран и не е можел да го направи, изцяло за негова
сметка, без да е получавала за това каквото и да е възнаграждение. Сумата била за
погасяване на заем или вноска в неговата сметка. Предполага по спомен, че това
е било през лятото на 2019 г. в ДСК и в Райфайзенбанк, като това, което е
получила, това е внесла така, както е била помолена от жалбоподателя. Точната
сума не си спомня, но помни, че е дадена от жалбоподателя, внесла я от негово
име без никакви проблеми. Твърди, че сумата, която е внесла била семейна сума
на жалбоподателя и жена му, предоставена от тях. Свидетелят изрично посочва и,
че във връзка с тази ревизия за периода от 2015-2020 г. от нея не е искана
информация от данъчната администрация за тези обстоятелства.
По
искане на жалбоподателя и за изясняване на относимите към спора факти и
обстоятелства по делото е назначена съдебно – икономическа експертиза,
заключението по която съдът кредитира напълно като изготвено от компетентно
лице, обективно, пълно, ясно и мотивирано.
Вещото
лице е установило, че по отношение на това какъв е размера на разполагаеми
парични средства по години /2015 г. - 2020 г./ в семейство Т. и С. П. съобразно
паричния поток за всеки от съпрузите, съпругата му е имала възможност за извършване
на компенсиране и това е сторено по отношение на двата периода с „недостиг“ -
2016 г. и 2017 г.
Вещото
лице е установило и, че за 2015 г. е установено положително салдо в размер на
14 239,43 лв. към 31.12., като същото не е пренесено като начално разполагаемо
салдо на паричните средства в брой за 2016 г., Пренасянето на началното салдо
води до промяна на крайното салдо не само за 2016 г., но и за следващите години
т.е. в случая не е коректно определено като недостиг в размер на 7699,35 лв.;
за 2018 г. - установено е положително салдо в размер на 6009.40 лв. към 31.12.,
същото не е пренесено като начално разполагаемо салдо на паричните средства в
брой за 2019 г.; за 2019 г. установено е положително салдо в размер на 1961,79 лв.,
същото не е пренесено като начално разполагаемо салдо на паричните средства в
брой за 2020 г. Това води до неправилно установяване на разполагаемите парични
средства към края на ревизирания период - 31.12.2020 г. и изкривява паричния
поток по години, поради липса на обвързаност между крайно - 31.12. и начално
салдо 01.01. за съответните периоди.
За
да отговори на въпроси дали вноските /стр. 52 от РД/ през периоди 2015-2020 г.
в БАНКА ДСК и Райфайзенбанк касаят плащания за семейни разходи и от какво
естество, вещото лице е обследвало и представило в табличен вид пълното
движение по банковите сметки на жалбоподателя в ДСК ЕАД и Райфайзенбанк АД.
Направило е заключение в тази връзка, че вноските от третите лица Б. и З. по банковата сметка в ДСК
ЕАД са послужили за погасяване на суми по заем на жалбоподателя /банков кредит
от 06.10.2004 г. с ипотекарни длъжници С. и Т. П. за покупка на жилище, СИО в
гр. Пазарджик - стр.49 от РД/. Съответно, направено е заключение и, че сумите
внесени от третите лица по сметката в Райфайзенбанк АД, са послужили за
погасяване на заем на жалбоподателя, плащания на банкови лихви и месечни такси,
застраховки живот, различни плащания на ПОС и тегления на суми на АТМ
(банкомат).
В
допълнение по делото е представено и Решение № 115/29.02.2016 г.,с което е
отменен РА № Р-16001315002845-091-001 от 02.12.2015 г. на жалбоподателя.
При
тези фактически установявания, от правна страна съдът намира следното:
Жалбата
е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, след изчерпване на
предвидения ред за административно обжалване пред Директора на Дирекция
ОДОП-Пловдив, и е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Съдът
установява, че оспореният РА е издаден от компетентен орган. В настоящото
производство се доказа валидността на електронните подписи, положени под
ревизионния акт, ревизионния доклад и заповедите за възлагане на ревизия както
от представените документи на електронни носители, така и от представените
писмени доказателства – удостоверения за валидност на положени електронни
подписи. При проверка валидността на подписите се установи, че същите са
квалифицирани по своята същност, съгласно разпоредбите на Закона за електронния
документ. Органът, възложил ревизията З. Д. В. на длъжност Началник на сектор,
и Ф. Г. К. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, с
оглед на заеманата длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл. 113,
ал. 1, т. 2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална
компетентност за провеждането на ревизията /чл. 117, ал. 1 от ДОПК/л. 1428 -
1432.
Предмет
на настоящото производство е Ревизионен акт № №
Р-16001321006933-091-001/20.06.2022 г., с който на жалбоподателя е начислен данък
върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 1942,00 лв.
главница и 1208,49 лв. лихва за 2015 г., 1717,00 лв. главница и 894,82 лв.
лихва за 2016 г., 1940 лв. главница и 814,87 лв. лихва за 2017 г., 1968 лв.
главница и 627,08 лв. лихва за 2018 г., 1949 лв. главница и 422,86 лв. лихва за
2019 г. и 1975 лв. главница и 228,24 лв. лихва за 2020 г., потвърден с Решение
№ 380/26.08.2022 г. на Директора на дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП в
тази част.
С
ревизионния акт са определени задължения за периода и на лицето, за които е
възложена ревизията, поради което същият не страда от пороци, засягащи неговата
валидност. Ревизията е приключила в срока, установен от чл. 114, ал. 2 от ДОПК, надлежно
определен от органа, който я е възложил (ЗВР е връчена на 17.12.2021 г., като с
последната ЗИЗВР срокът е удължен до 17.05.2022 г., т.е. в общия срок по чл.
114, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК).
Ревизионен
доклад № Р-16001321006933-092-001/30.05.2022 г. е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Същият е
връчен след изтичането на срока по чл. 117, ал. 4 от ДОПК, но въпросният
срок е инструктивен, като не се установява забавянето на връчването да е
ограничило по някакъв начин процесуални права на ревизираното лице.
Ревизионен
акт Р-16001321006933-091-001/20.06.2022 г. е издаден в определения
от чл. 119, ал. 2 от ДОПК срок, в
предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и
съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му, с
извършено позоваване на изготвения ревизионен доклад. Изложение на фактическите
основания за установяване на процесните задължения се съдържа и в ревизионния
доклад, който е неразделна част от РА (чл. 120, ал. 2 от ДОПК), а съгласно
константната съдебна практика мотивите на РД, когато са възприети от
компетентните органи, се явяват и такИ.на приключващия ревизията акт. На
задълженото лице е била предоставена възможност да представи изисканите му
документи и сведения в хода на извършваната му ревизия, същото е било редовно
уведомявано за открИ.нето на ревизионното производство и за всички последващи
действия на органите по приходите, а също и за исканите от тях доказателства от
значение за установяване на публичните му задължения. В хода на ревизията
органите по приходите са попълнили преписката с необходимите според тях
доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за
облагането на жалбоподателя обстоятелства.
Предвид
горното, съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения Ревизионен акт е
съобразена с приложимите процесуални норми на ДОПК.
Що
се касае до съответствието на ревизионния акт с материалния закон, настоящият
състав намира следното: съгласно чл. 17 от ЗДДФЛ общата годишна данъчна основа
е сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36 от ЗДДФЛ,
намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения. Съответно в чл. 36 от ЗДДФЛ е предвидено, че годишната данъчна основа за доходите от други източници
се определя, като облагаемият доход по чл. 35, придобит през данъчната година,
се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година
за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване
когато облагаемият доход по чл. 35 се включва при годишното изравняване на
осигурителния доход.
Съответно
чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ предвижда, че размерът на данъка върху общата годишна
данъчна основа се определя, като общата годишна данъчна основа по чл. 17 се
умножи по данъчна ставка 10 на сто.
За
да достигне до извод за наличие на основание за изменение на годишната данъчна
основа с оглед чл. 17 от ЗДДФЛ, ревизиращият екип е приел, че по отношение на
ревизираното лице са налице облагаеми доходи, придобити през съответните данъчни
години 2015-2020 от други източници, които не са изрично посочени в ЗДДФЛ и
не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни
данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане – основание по
чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. За да достигне до този извод за всяка от процесните
години проверяващият екип е направил съпоставка между налични суми и разходи на
лицето, като е приел, че за всяка от годините са налице внасяне на суми от
лицето Н.Б., както и от И.З. за 2019 г., които са възприети като приходи за
жалбоподателя.
За
2015 г. се установява, че по банкови сметки на ревизираното лице в банка ДСК АД
и в Райфайзенбанк България ЕАД № са внесени парични средства в общ размер на
15193,14 лв. от Н.Н.Б. с посочено основание „вноска по сметка, захранване на
сметка и вноска КК“. От ревизираното лице Т.Д.П. са представени писмени
обяснения, че цитираното лице е служител в Община Пазарджик и внесените от него
суми са собствени средства на ревизираното лице и същите са използвани за покриване
на разходи и изплащане на вноски по действащ кредит и за погасяване на суми по
кредитна карта.
При
ревизията е прието, че внесените суми по банковите сметки на ревизираното лице през
2015 г. в общ размер на 15193.14 лв. е доход на ревизираното лице с конкретно
установен източник - Н.Н.Б., поради което сумата от 15193.14 лв. следва да се
обложи по реда на чл. 35 т. 6 от ЗДДФЛ през 2015 година. Във връзка с това е
определена данъчна основа за горецитираните доходи, както следва: Облагаем
доход по чл. 35 от ЗДДФЛ от източници в България – 15193.14 лв. Задължителни
осигурителни вноски по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, внесени авансово през годината –
0.00 лв. Годишна данъчна основа за доходите по чл. 35 от ЗДДФЛ – 15193.14 лв.
С
ревизията за дохода по чл. 35 т. 6 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 15193,14 лв.
се прилага установения от съответния данъчен закон размер на данъка, а именно
10 на сто посочен в чл. 48 ал.1 от ЗДДФЛ.
В
резултат на направените констатации и като е прибавен и дължим данък от
продажбата недвижим имот – 423 лева, който както бе посочено и по – горе не
подлежи на обжалване, с ревизията се определя обща годишна данъчна основа за облагане
по реда на чл. 48 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 19421.34 лв. и данък по чл.48
от ЗДДФЛ както следва: 1942 лв., от който на обжалване е подлежал до размера
определен по чл. 35 т. 6 от ЗДДФЛ за 2015 г., а именно за 1519 лева.
За
2016 г. се установява, че по банкови сметки на ревизираното лице в банка ДСК АД
и в Райфайзенбанк България ЕАД № са внесени парични средства в общ размер на 17177,19
лв. от Н.Н.Б. с посочено основание „вноска по сметка, захранване на сметка и вноска
КК“. От ревизираното лице Т.Д.П. са представени писмени обяснения, че цитираното
лице е служител в Община Пазарджик и внесените от него суми са собствени
средства на ревизираното лице и същите са използвани за покрИ.не на разходи и
изплащане на вноски по действащ кредит и за погасяване на суми по кредитна
карта.
При
ревизията е прието, че внесените суми по банковите сметки на ревизираното лице през
2016 г. в общ размер на 17177,19 лв. е доход на ревизираното лице с конкретно
установен източник - Н.Н.Б., поради което сумата от 17177,19 лв. следва да се
обложи по реда на чл. 35 т. 6 от ЗДДФЛ през 2016 година. Във връзка с това е
определена данъчна основа за горецитираните доходи, както следва: Облагаем
доход по чл. 35 от ЗДДФЛ от източници в България – 17177,19 лв. Задължителни
осигурителни вноски по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, внесени авансово през годината –
0.00 лв. Годишна данъчна основа за доходите по чл. 35 от ЗДДФЛ – 17177,19 лв.
С ревизията за дохода по чл. 35 т. 6 от ЗДДФЛ
за 2016 г. в размер на 17177,19 лв. се прилага установения от съответния
данъчен закон размер на данъка, а именно 10 на сто посочен в чл. 48 ал.1 от ЗДДФЛ, поради което е установен размер на данъка от 1717 лева.
За
2017 г. се установява, че по банкови
сметки на ревизираното лице в банка ДСК АД и в Райфайзенбанк България ЕАД № са
внесени парични средства в общ размер на 19407,19 лв. от Н.Н.Б. с посочено
основание „вноска по сметка, захранване на сметка и вноска КК“. От ревизираното
лице Т.Д.П. са представени писмени обяснения, че цитираното лице е служител в
Община Пазарджик и внесените от него суми са собствени средства на ревизираното
лице и същите са използвани за покрИ.не на разходи и изплащане на вноски по действащ
кредит и за погасяване на суми по кредитна карта.
При
ревизията е прието, че внесените суми по банковите сметки на ревизираното лице през
2017 г. в общ размер на 19407,19лв. е доход на ревизираното лице с конкретно
установен източник - Н.Н.Б., поради което сумата от 19407,19 лв. следва да се
обложи по реда на чл. 35 т. 6 от ЗДДФЛ през 2017 година. Във връзка с това е
определена данъчна основа за горецитираните доходи, както следва: Облагаем
доход по чл. 35 от ЗДДФЛ от източници в България – 19407,19 лв. Задължителни
осигурителни вноски по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, внесени авансово през годината –
0.00 лв. Годишна данъчна основа за доходите по чл. 35 от ЗДДФЛ – 19407,19лв.
С ревизията за дохода по чл. 35 т. 6 от ЗДДФЛ
за 2017 г. в размер на 19407,19 лв. се прилага установения от съответния
данъчен закон размер на данъка, а именно 10 на сто посочен в чл. 48 ал.1 от ЗДДФЛ, поради което е установен размер на данъка от 1940,00 лева.
За
2018 г. се установява, че по банкови сметки на ревизираното лице в банка ДСК АД
и в Райфайзенбанк България ЕАД № са внесени парични средства в общ размер на 19687.19
лв. от Н.Н.Б. с посочено основание „вноска по сметка, захранване на сметка и вноска
КК“, въпреки че на стр. 94 от РД е посочена сума идентична с тази за 2018 г.,
но съдът приема, че се касае до техническа грешка. От ревизираното лице Т.Д.П.
са представени писмени обяснения, че цитираното лице е служител в Община Пазарджик
и внесените от него суми са собствени средства на ревизираното лице и същите са
използвани за покрИ.не на разходи и изплащане на вноски по действащ кредит и за
погасяване на суми по кредитна карта.
При
ревизията е прието, че внесените суми по банковите сметки на ревизираното лице през
2018 г. в общ размер на 19687.19 лв. е доход на ревизираното лице с конкретно
установен източник - Н.Н.Б., поради което сумата от 19687.19 лв. следва да се
обложи по реда на чл. 35 т. 6 от ЗДДФЛ през 2018 година. Във връзка с това е
определена данъчна основа за горецитираните доходи, както следва: Облагаем
доход по чл. 35 от ЗДДФЛ от източници в България – 19687.19 лв. Задължителни
осигурителни вноски по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, внесени авансово през годината –
0.00 лв. Годишна данъчна основа за доходите по чл. 35 от ЗДДФЛ – 19687.19 лв.
С
ревизията за дохода по чл. 35 т. 6 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 19687.19 лв.
се прилага установения от съответния данъчен закон размер на данъка, а именно
10 на сто посочен в чл. 48 ал.1 от ЗДДФЛ, поради което е установен размер на
данъка от 1968,00 лева.
За
2019 г. се установява, че по банкови сметки на ревизираното лице в банка ДСК АД
и в Райфайзенбанк България ЕАД № са внесени парични средства в общ размер на 19493,25
лв. от Н.Н.Б. и от И.И.З. с посочено основание „вноска по сметка, захранване на
сметка и вноска КК“. От ревизираното лице Т.Д.П. са представени писмени
обяснения, че цитираните лица са служители в Община Пазарджик и внесените от тях
суми са собствени средства на ревизираното лице и същите са използвани за покриване
на разходи и изплащане на вноски по действащ кредит и за погасяване на суми по
кредитна карта.
При
ревизията е прието, че внесените суми по банковите сметки на ревизираното лице през
2019 г. в общ размер на 19493,25 лв. е доход на ревизираното лице с конкретно
установен източник - Н.Н.Б. и И.И.З., поради което сумата от 19493,25 лв.
следва да се обложи по реда на чл. 35 т. 6 от ЗДДФЛ през 2019 година. Във
връзка с това е определена данъчна основа за горецитираните доходи, както
следва: Облагаем доход по чл. 35 от ЗДДФЛ от източници в България – 19493,25
лв. Задължителни осигурителни вноски по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, внесени авансово
през годината – 0.00 лв. Годишна данъчна основа за доходите по чл. 35 от ЗДДФЛ
– 19493,25 лв.
С
ревизията за дохода по чл. 35 т. 6 от ЗДДФЛ за 2019 г. в размер на 19493,25 лв.
се прилага установения от съответния данъчен закон размер на данъка, а именно
10 на сто посочен в чл. 48 ал.1 от ЗДДФЛ, поради което е установен размер на
данъка от 1949,00 лева.
За
2020 г. се установява, че по банкови сметки на ревизираното лице в банка ДСК АД
и в Райфайзенбанк България ЕАД № са внесени парични средства в общ размер на 19752,86
лв. от Н.Н.Б. с посочено основание „вноска по сметка, захранване на сметка и вноска
КК“. От ревизираното лице Т.Д.П. са представени писмени обяснения, че цитираното
лице е служител в Община Пазарджик и внесените от него суми са собствени
средства на ревизираното лице и същите са използвани за покрИ.не на разходи и
изплащане на вноски по действащ кредит и за погасяване на суми по кредитна
карта.
При
ревизията е прието, че внесените суми по банковите сметки на ревизираното лице през
2020 г. в общ размер на 19752,86 лв. е доход на ревизираното лице с конкретно
установен източник - Н.Н.Б., поради което сумата от 19752,86 лв. следва да се
обложи по реда на чл. 35 т. 6 от ЗДДФЛ през 2020 година. Във връзка с това е
определена данъчна основа за горецитираните доходи, както следва: Облагаем
доход по чл. 35 от ЗДДФЛ от източници в България – 19752,86 лв. Задължителни
осигурителни вноски по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, внесени авансово през годината –
0.00 лв. Годишна данъчна основа за доходите по чл. 35 от ЗДДФЛ – 19752,86 лв.
С ревизията за дохода по чл. 35 т. 6 от ЗДДФЛ
за 2020 г. в размер на 19752,86 лв. се прилага установения от съответния
данъчен закон размер на данъка, а именно 10 на сто посочен в чл. 48 ал.1 от ЗДДФЛ, поради което е установен размер на данъка от 1975,00 лева.
В
хода на съдебното производство, посредством показанията на свидетелите Н.Б. и И.З.,
които съдът кредитира изцяло като обективни, ясни, точни и непротиворечащи на
събрания доказателствен материал, вкл. като се има предвид, че лицата не са
заинтересовани от изхода на спора, се установи, че същите действително са
служители на Община Пазарджик, където работи и жалбоподателя. Лицата са
получавали средства от жалбоподателя, които са внасяли по неговата сметка, без
за това да са получавали възнаграждение, както и без тези суми да са били
предоставяни за изпълнение на насрещна престация. Показанията на свидетели
следва да бъдат кредитирани и с оглед факта, че не се установява в хода на
ревизията да са разпитвани или да им е била извършвана насрещна проверка.
Двамата свидетели посочват, че сумите, които са внесени по сметка на
жалбоподателя са им предостави от него или съпругата му с цел да бъдат покрити
разходи по кредити на жалбоподателя – дължими вноски. В тази връзка е
представена и нотариално заверена декларация, неоспорена от ответната страна.
Фактът,
че внесените суми за всяка от процесните години са послужили за погасяване на
задължения на жалбоподателя по кредит и по кредитна карта се установи и от
изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице, което съдът също
кредитира в пълна степен като обективно и компетентно изготвено. Съгласно
заключението на вещото лице вноските от
третите лица Б. и З. по банковата сметка в ДСК ЕАД са послужили за погасяване
на суми по заем на жалбоподателя банков кредит от 06.10.2004 г. с ипотекарни
длъжници С. и Т. П. за покупка на жилище, СИО в гр. Пазарджик. Съответно установено
е и, че сумите внесени от третите лица по сметката в Райфайзенбанк АД, са
послужили за погасяване на заем на жалбоподателя, плащания на банкови лихви и
месечни такси, застраховки живот, различни плащания на ПОС и тегления на суми
на АТМ (банкомат).
Предвид
горните не се установява внесените суми 15193,14 лв. през 2015 г., 17177,19 лв.
през 2016 г., 19407,19 лв. през 2017 г., 19687,19 лв. през 2018 г., 19493,25
лв. през 2019 г. и 19752,86 лв. през 2020 г. да съставляват приход по повод
реализирана възмездна престация, съответно да са депозирани с оглед наличието
на правно основание по чл. 35 от ЗДДФЛ даващо основание за изменение на размера
на облагаемия доход. Внасянето на лични суми на един от съпрузите по сметка на
другия не може да бъде прието като източник на доход, който подлежи на
облагане. В този смисъл с приетото по делото заключение е установено, че при
проверка на декларираните доходи на съпругата на жалбоподателя, същата е имала
възможност за извършване на компенсирани и това е сторено по отношение на двата
периода с „недостиг“ - 2016 г. и 2017 г. Съответно и показанията на свидетелите
установяват, че за внасяне са им давани суми от жалбоподателя и неговата
съпруга.
В
този контекст със заключението е прието, че за 2015 г. няма установено превишение
на разходите на приходите на РЛ; за 2016г - установен е недостиг на парични
средства в размер на 7699.35 лв., който е компенсиран от съпругата С.П.; За 2017г
- установен е недостиг на парични средства в размер на 7218.87 лв., който е
компенсиран от съпругата С.П.; За 2018 г. - няма установено превишение на
разходите на приходите на РЛ; установено е положително салдо в размер на
6009.40 лв; За 2019 г. — няма установено превишение на разходите на приходите
на РЛ; установено е положително салдо в размер на 1961.79лв; За 2020 г. - няма
установено превишение на разходите на приходите на РЛ; установено е положително
салдо в размер на 11859.56лв. Освен горните е установено и, че за 2015 г. е налично
положително салдо в размер на 14 239.43 лв. към 31.12., като същото не е
пренесено като начално разполагаемо салдо на паричните средства в брой за 2016 г.,
Пренасянето на началното салдо води до промяна на крайното салдо не само за
2016 г., но и за следващите години т.е. в случая не е коректно определено като
недостиг в размер на 7699.35 лв.; за 2018 г. - установено е положително салдо в
размер на 6009.40 лв. към 31.12., но същото не е пренесено като начално
разпологаемо салдо на паричните средства в брой за 2019 г.; за 2019г установено
е положително салдо в размер на 1961.79 лв., същото не е пренесено като начално
разполагаемо салдо на паричните средства в брой за 2020 г. Това води до
неправилно установяване на разполагаемите парични средства към края на
ревизирания период - 31.12.2020 г. и изкривява паричния поток по години, поради
липса на обвързаност между крайно - 31.12. и начално салдо 01.01. за
съответните периоди.
Предвид
горните не се установяват основания за приложението на чл. 17 от ЗДДФЛ във вр.
с чл. 36 и чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ по повод внесените суми от Н.Б. и И. З. никоя
от годините 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г., тъй като
сметките са захранвани с текущи суми на семейството на жалбоподателя и не се
установява генериране на необложен приход от конкретен източник.
В допълнение следва да се посочи, че съгласно ТР № 2 от 2022 г. постановено по ТД № 8 от 2020 г. на Върховния административен съд, върху органите по приходите е тежестта да докажат посоченият факт в съдебното производство по оспорване от физическо лице на ревизионен акт, с който при фактическите установявания при ревизия по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, са определени осигурителни задължения по чл. 124а ДОПК за периоди след 15.02.2011 г. В настоящия случай както се посочи и по – горе ревизията е инициирана във вр. с чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК съгласно Уведомление № Р-16001321006933-113-001 / 03.05.2022 по чл. 124, ал. 1 от ДОПК. Такова установяване от страна на данъчните органи обаче не е направено.
В
нормата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК е регламентирано, че в производството по
обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато
наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните
доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите констатации е оборима,
като доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в
производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на органите по приходите е
да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на
жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване
твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите
констатации в акта. В случая от страна на органа не бяха ангажирани
доказателства, които да установят по безспорен начин, че внесените суми от Б. и
З. касаят приход за жалбоподателя. От друга страна по почин на жалбоподателя
бяха ангажирани гласни доказателства и съдебно икономическа експертиза,
посредством които се установи, че внесените средства по сметка на жалбоподателя
не съставляват облагаем доход, още по – малко такъв от възмездна престация и от
които е последвала някаква размяна на блага. В тази връзка както по делото,
така и още при административното оспорване пред Директора на Дирекция ОДОП –
Пловдив е представена нотариално заверена декларация от двете лица, която обаче
не е кредитирана в административното производство. Същата не е оспорена в
настоящето съдебно производство и притежава материална доказателства сила, с
оглед декларираните в същата факти и обстоятелства, които не са опровергани
посредством каквито и да е доказателствени искания и способи.
Освен
това в самия РД на стр. 12 в противовес на уведомлението от 03.05.2022 г.,
изрично е посочено, че въпреки че на задълженото лице са изпратени Уведомление
по чл. 124, ал.1, от ДОПК № Р- 16001321006933-113-001/03.05.2022 г.,
Уведомление по чл.17, ал. 1, т.2 от ДОПК № Р- 16001321006933-139-001/03.05.2022
г. и ИПДПОЗЛ № Р-16001321006933-040-003/03.05.2022 г., с което е изискано от
лицето представяне на надлежно попълнени декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК по години
за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2020 г. за деклариране на имущественото си
състояние, източниците на доходи, участията на физическото лице в управителни и
надзорни органи на юридически лица, вида и размера на направените разходи, с
ревизията не се установява наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК
за ревизирания период 2015 г. – 2020 г. и същата не се извършва по реда на
чл.122 от ДОПК. В този случай тежестта на доказване на всички елементи от
фактическия състав на разпоредбата се носи от органа по приходите (арг. чл.170,
ал.1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК), който следва да проведе пълно
доказване, като създаде сигурно убеждение у съда в настъпването на всички факти
от хипотезата на чл. 17 от ЗДДФЛ във вр. с чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, с оглед
възприетото, че са налице доходи от други източните съобразно чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Това обаче в случая не е сторено, въпреки изрично указаната
доказателствена тежест на страните в процеса.
Предвид
горните, следва ревизионен акт да бъде отменен в оспорената част касаеща
внесените суми от третите лица по повод на които е начислен данък по чл. 17 от ЗДДФЛ за всяка от процесните години 2015 – 2020 г., заедно с начислените за
тези периоди лихви. Доколкото РА не е оспорен в частта за начисления данък в
размер на 423 лева по повод на осъществена продажба на недвижим имот, същият не
подлежи на проверка или отмяна от съда в тази част. Съответно за 2015 г. РА ще
следва да бъде отменен по отношение на дължимите лихви само по отношение на
сумата за начислен данък от 1519 лева по чл. 17 от ЗДДФЛ, съответно лихви от 945.26
лв., изчислени с калкулатор за изчисляване на лихви на НАП (https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp) за процесните
периоди посочени в лихвен лист на л. 32 от делото.
По
горните съображения съдът приема, че оспореният ревизионен акт е издаден от
компетентни органи по приходите, при спазване на изискванията за форма и
съдържание, в изпълнение на предвидените в ДОПК процесуални правила, но в
нарушение на материалния закон и подлежи на отмяна в оспорената част.
На
основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 ДР на ДОПК
съдът следва да се произнесе по претенциите на страните за присъждане на
разноски. Предвид изхода на делото и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в
полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски, които са в размер на 1510 лв. (хиляда и петстотин и десет лева) от
които: 10,00 лв.– държавна такса за образуване на делото, и 1000 лв. - платено
адвокатско възнаграждение и 500 лв. заплатен депозит за изготвяне на съдебно –
икономическа експертиза.
Предвид
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Пазарджик
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, по жалбата на Т.Д.П., ЕГН **********,
чрез адв. Б., Ревизионен акт № Р-16001321006933-091-001/20.06.2022 г., издаден
от З. Д. В. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Ф. Г. К. на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията В ЧАСТТА за
2015 г. – за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер
на 1519 лв. главница и 945.26 лв. лихви, за 2016 г. – за данък върху годишната
данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 1717 лв. главница и 894,82 лв.
лихви, за 2017 г. – за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ
в размер на 1940 лв. главница и 814,87 лв. лихви, за 2018 г. – за данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 1968 лв. главница и 627,08
лв. лихви, за 2019 г. – за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 1949 лв. главница и 422,86 лв. лихви и за 2020 г.– за данък
върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 1975 лв. главница
и 228.24 лв. лихви.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите да заплати на Т.Д.П., ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 1510 (хиляда петстотин и десет)
лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването на страните.
СЪДИЯ:
/п/