Решение по дело №2665/2019 на Окръжен съд - Пловдив

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е   №  1542

 

18.12.2019г., град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,VI състав

На  27.11.2019г.

В публично заседание в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА                             

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА  

                                                                                     ТАНЯ ГЕОРГИЕВА                                                                

 

Секретар: Елена Димова

 

като разгледа докладваното от съдия  Георгиева в.гр.дело № 2665 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН във вр. с чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 3369/12.08.2019 г., постановено по гр.д.№ 2850/2019 г., по описа на Районен съд – Пловдив, Е.В.Т., ЕГН **********, с адрес: *** *** е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо А.С.Ч., ЕГН ********** и В.Е.Т., ЕГН **********, двете с адрес: *** зора 15, наложена му е забрана да приближава пострадалите, жилището им, местоработата и местата за социални контакти и отдих за срок от девет месеца считано от постановяване на решението – 12.08.19г. С този акт на първоинстанционния съд  Т. е осъден да заплати глоба в размер на 300 лв. и ДТ от 25 лв. в полза бюджета на съдебната власт по сметка на  Районен съд – Пловдив. Издадена е и заповед за защита от 12.08.2019 г., съобразно решението.

Съдът е сезиран с въззивна жалба от Е.В.Т., подадена лично от него, както и въззивна жалба, подадена от особения му представител адв.М. ***, с която обжалва решението на Районен съд – Пловдив като необосновано и незаконосъобразно. Изложени са съображения, че описаните в молбата за защита действия, квалифицирани от първоинстанционния съд като домашно насилие спрямо молителите, не съставляват такова, тъй като не са извършени в тяхно присъствие. Искането е да се отмени решението на Районен съд – Пловдив, а евентуално- да се измени срока на наложените мерки.

Въззиваемата А.С.Ч., действаща лично и като законен представител на малолетната В.Е.Т., е подала отговор, с който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, като в тази връзка излага съображения. Насотява да се отхвърли въззивната жалба и да се потвърди първоинстанционното решение.

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страната, намира за установено следното:

Въззивната жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество..

Първоинстанционният съд е сезиран с молба за защита от домашно насилие от А.С.Ч., действаща лично за себе си и като законен представител на малолетната си дъщеря В.Е.Т.  против Е.В.Т.. В молбата се излагат твърдения, че молителката Ч. е живяла на семейни начала с ответника от 2005 г. до 2016 г., като последният е баща на малолетната В.. Т. често злоупотребявал с алкохол, вследствие на което ставал агресивен и груб и упражнявал физически и психически тормоз над молителките. След раздялата им молителката и детето живеели от 01.06.18г. в гр. Пловдив. Ответникът продължавал да упражнява тормоз върху детето и майката. Отправял заплахи. Детето не желаело да отговаря на обажданията на баща си. Чувствала се неспокойна. На 22.01.19г. учителката на момичето уведомила майката, че е получила снимка на нож по телефона със заплахи за убийство на В. от баща й. Същото съобщение по телефона получила и В.. Заплаха била отправена и на 16.02.19г. на Национален телефон за деца в риск.

В с.з. ответникът оспорва изложените от молителите твърдения.

За да постанови обжалваното решение, Районният съд е приел, че представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН

 и приетите писмени доказателства- разпечатки от чат по вайбър, преписката на ДСП - Пловдив , доказват изложените в молбата фактически обстоятелства , а именно , че молителката А.Ч. и ответникът Е. Т. са родители на детето В.Т. и след раздялата на страните момичето живее с майката и настоящия й съпруг А. Ч. Ответникът трудно приел раздялата, както и новия партньор в живота на Ч.. Имал желание за контрол над живота на детето. Когато В. не отговори на обаждане на баща й, а също и в резултат на употреба на алкохол, Т. започвал да отправя заплахи. На 22.01.19г. на мобилния телефон на учителката на В., ответникът изпратил снимка на нож, както и заплахи по вайбър. Написал: „ако детето не каже, че аз съм татко, забивам този нож в сърцето му“; „накарай детето да ми се обади в петък“ „аз ще го попитам аз ли съм баща или а. Ако отрече мен, ще нося нож, който ще забия в сърцето му“ „Нека ми се обади, моляяяяя“. Учителката уведомила майката, както и органите на реда. На 16.02.19г. под въздействие на алкохол ответникът се обадил на национален телефон за деца в риск. Отправил заплахи към дъщеря си. Твърдял, че ще убие детето и после себе си. Обяснил, че ще причака детето до училище и ще я наръга с нож в сърцето. Заявил, че В. е изнасилена от настоящия партньор на майка си през 2018г. По подадения сигнал била извършена проверка.

 При така изяснената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба.

При извършена проверка в рамките на своите правомощия настоящият съдебен състав счита, че постановеното решение е валидно, а в обжалваната част – допустимо.

Пловдивски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Събраните в първата инстанция доказателства са обсъдени правилно, преценени са релевантните за спора факти и обстоятелства, поради което на основание чл. 272 от ГПК касаещо фактическата обстановка, въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния акт. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

Съобразно нормата на чл. 2, ал.1 от ЗЗДН, домашното насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка, или във фактическо съпружеско съжителство. Установяването на домашно насилие се обуславя от наличието на следните предпоставки: 1.осъществен от съответното лице противоправен и умишлен насилствен акт в някоя от формите, описани в чл. 2, ал.1 и ал.2 от ЗЗДН, насочен спрямо друго лице и установен по своето естество, време и място на извършване и 2.наличие между лицата на правна, фактическа и/или родствена връзка от изброените в чл. 3 от ЗЗДН.

По делото е безспорно обстоятелството, че А.Ч. и Е.Т. са живеели на семейни начала, а В. е тяхно общо дете. Предвид това страните са от кръга на лицата, попадащи в обхвата на чл. 3 от ЗЗДН, а именно чл. 3, т.2 и т.5 от ЗЗДН и са процесуално легитимирани да подадат молбата за защита. Същата е подадена и в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 10, ал.1 от ЗЗДН.

Представената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, която съдържа подробно описание на фактическите обстоятелства, изложени в молбата, по силата на закона се ползва с материална доказателствена сила и съставлява доказателство за извършените от ответника действия. В случая твърденията за отправени заплахи към молителките се потвърждават и от представените разпечатки от чат Вайбър. От тях се установява, че бащата е изпратил на своето дете съобщение, съдържащо заплаха, че ще й забие нож в сърцето, което съобщение е придружено и със снимка на нож / л.61 и 62 от първоинстанционното дело/. Заплахи за живота на майката също са били отправяни от ответника, което освен от декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, се установява и от приобщените към делото материали от преписки , водени в ДСП- ОЗД, които съобразно чл. 13, ал.2 от ЗЗДН представляват доказателствено средство в производството по ЗЗДН. Неоснователно е възражението в жалбата, че извършеното от Т. не представлява домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, тъй като не било осъществено в присъствието на молителките. Достатъчно е да се установи, че са отправени закани за убийство към молителките от страна на ответника и че тези закани са възприети от тях.

С оглед гореизложеното при анализа на доказателствената съвкупност се установява, че е извършен акт на домашно насилие от страна на Е.Т. спрямо А.Ч. и малолетната В.. Предвид това първоинстанционният съд правилно е наложил мерки за държавна принуда спрямо ответника, задължавайки същият да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителките , да приближава пострадалите, жилището им, местоработата и местата за социални контакти и отдих на осн.чл.чл.1, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН. Не се споделя възражението на ответника, че мярката по т.3 е наложена за прекомерно дълъг период- 9 месеца. Продължителонстта на мярката е обусловена от тежестта на извършеното деяние, негативното му отражение спрямо пострадалите, както и установеното по делото, че   процесният акт не е изолиран, а е характерен  за поведението на извършителя, за което свидетелстват представените преписи от съдебни решения , с които на същия са налагани мерки по реда на ЗЗДН и за предходни периоди. Следователно липсва основание за намаляване на срока на тази мярка.

 Определената от районния съд глоба в размер на 300 лева не е прекомерен предвид тежестта на деянието.

В аспекта на изложеното обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Въззиваемите не са претендирали деловодни разноски, поради което такива не се присъждат.

По гореизложените съображения, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3369/12.08.2019 г., постановено по гр.д.№ 2850/2019 г., по описа на Районен съд – Пловдив.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: