Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.11.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-18 състав, в публично заседание на девети ноември две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА
ФИЛИПОВА
при
секретаря И. Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5674 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен e иск с правно
основание чл. 226 КЗ (отм.).
Ищецът Е.М.А. твърди,
че на 29.07.2014 г. около 23,40 ч., в гр. Тервел, на ул. „*********“ пътувал на
предната дясна седалка в л.а. „Фиат Брава“, рег. № ********. Тъй като водачът Р.А.С.загубил
контрол върху управлението на автомобила, той напуснал на прав участък пътното
платно (вдясно по посока на движението) и се блъснал в бетонна колона на дом №
31 от същата улица. В резултат на ПТП ищецът получил закрито счупване на тялото
на лявата раменна кост и повърхностна травма на главата. Това наложило болничен
престой в периода 30.07.2014 г. – 06.08.2014 г., придружен с извършена
оперативна интервенция за наместване и поставяне на вътрешна фиксация. В първите 4 месеца поради обездвижване в областта
на травмата, ищецът имал затруднение при движение на лявото рамо и лявата ръка,
което наложило ползване на чужда помощ при хранене, къпане, обличане. Болките в
рамото се отразили на съня на ищеца. Понастоящем при промяна на времето и при
физическо натоварване също се изпитвА. негативни
усещания. Твърди, че виновният водач имал вА.дно сключена застраховка с ответника, поради което
претендира последния да му изплати
обезщетение за търпени болки и страдания в размер на 30 000 лв., ведно със
законната лихва от датата на ПТП, както и разноски по делото.
Ответникът
„Застрахователна компания О.– клон Б.“ АД счита иска за допустим, но
неоснователен поради липса на вина у водача Страхилов. Оспорва механизма на
ПТП, вида и степента на уврежданията, продължителността на оздравителния
период, както и на твърдението за неговото неприключване. Счита размера на претенцията
за неимуществени вреди за прекомерен. Въвежда възражение за съпричиняване от
страна на ищеца поради непоставяне на предпазен колан, а в о.з. и поради знание
от ищеца, че водачът е бил в нетрезво състояние и неправоспособен. Претендира
разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С присъда от
15.01.2016 г. по НОХД № 382/15 г., ОС Добрич, е признал за виновен Р.А.С., за
това че на 29.07.2014 г. в гр. Тервел, по ул. Стара планина пред дом № 31, при
управление на МПС, л.а. Фиат Брава, рег. № ********, в пияно състояние, без да
има необходимата правоспособност за управление на МПС, нарушил правилата за
движение – чл. 20, ал. и ал. 2, чл. 21, ал. 1 ЗДвП, и по непредпазливост
причинил телесна повреда на Е.М.А., изразяваща се в счупване на лявата раменна
кост – престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, пр. и пр.
7, б. „б“ пр. 1 вр. ал. 1, б. „б“ и б. „в“ НК. Присъдата
е влязла в сила на 29.06.2016 г.
Приетата в настоящото
производство САТЕ е дала становище, че в момента, в който водача на л.а. „Фиат“
е предприел аварийно спиране, той се е движел със скорост от 120 км/ч, като
съгласно разяснения в о.з. при удара скоростта е била вече от порядъка на 60
км/ч. Превишената скорост е била 240 % над разрешената за населено място и
заедно със загубата на контрол върху органите за управление от страна на водача
е станала причини за инцидента. С оглед деформациите в купето вещото лице е
приело, че пътникът на предна дясна седалка – ищецът Е.А. е пътувал без колан. Ако
той е бил с колан той е щял да получи увреждания в областта на гърдите и
корема, а най-вероятно и на шията, но удар в челното стъкло, респ. травма в
главата не биха настъпили.
От СМЕ се установява,
че ищецът Е.А., 18 г., е претърпял ПТП, при което е получил закрито диафазарно счупване на лявата раменна кост, контузия на
главата и тялото. В болнично заведение пострадА.ят е бил опериран за открито наместване на
счупената раменна кост и обездвижване на костните фрагменти с метална плака с
10 отвора и винтове. На 6.08.2014 г. пациентът е изписан, като в рамките на 4
месеца костта е зараснала, а общия лечебен и възстановителен период е приключил
в рамките на 5 месеца. Интензивни
болки и страдания лицето е търпяло през първия месец и 30 дни след началото на
проведената рехабилитация. Извън посочените периоди болките са с характер на
периодични в зоната на увредата при обща преумора и
при студено и влажно време. Понастоящем изключително рядко се проявяват болки
при промяна на времето и те отзвучават при употреба на медикаменти. Наред с
това през първите 3 месеца ищецът не е можел да извършва трудова дейност с
лявата си ръка и това е пречело на самообслужването му. Той е можел да полза
дясната си ръка, като помощ е била необходима при посещение на контролните
прегледи и за тоалет. Към момента на СМЕ състоянието на Е.А. е стабилизирано,
костта е зараснала, но синтезният материал не е
изваден. Движенията на лявата раменна става са в леко ограничен обем с 15 градуса
, след изваждане на металния пирон тези ограничения на движенията ще изчезнат.
Липсват данни за негативни последици или усложнения. Вещото лице по СМЕ е потвърдил
извода, на експерта по САТЕ, че пострадА.ят е пътувал
без колан, като при ПТП е ударил главата си в предното стъкло, а лявото рамо в
арматурното табло. Изтъкнато е, че ако пътникът е бил с колан той е щял да
предотврати удара на лявото рамо в таблото и удара на главата, но ищецът е
можел да получи увреждани в областта на гърдите и корема от тясната коланна лента, евентуално и на шийните
прешлени.
Св. А.А. Ф., баба на пострадА.я, е
посочила, че когато го посетила в болницата състоянието му било много тежко,
лявата му ръка била счупена, от ляво на челото имал рана, имал болки в корема.
След десетдневен престой в болницата, където го оперирали, ищецът се прибрал в
къщи. Той изпитвал болки, взимал лекарства, баба му го гледала, той не можел да
си връзва обувките. Ищецът пишел с дясната ръка, а лявата и сега още го боляла
и не можел да я вдига, поради което баба му му помагала да се облича.
Раздвижването станало постепенно, като на третия месец започнало, а към петия
било по-добро.
По делото е
представен протокол за проведено пред РС Тервел публично заседание на
31.03.2017 г. по ч.гр.д. № 59/2017 г., в производство за разпит по делегация.
Ищецът Али, разпитан като свидетел в посоченото производство за целите на гр.д.
№ 1024/16 г., СГС, е заявил пред съда, че преди инцидента група приятели били
на рожден ден на Р., където консумирА.алкохол, вкл. и
Р., който изпил две-три чаши бира, по-малко в сравнение с останалите.
Свидетелят Е.А.е посочил, че не е знаел към датата на събитията, че Р. няма
документ за управление на МПС.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл.
300 ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дА.същото
е извършено, неговата противоправност и виновността
на дееца. С оглед казаното следва да се приеме за установено, че водачът Страхилов
е нарушил правилата на движение на ЗДвП (така както посочено във влязлата в
сила осъдителна присъда) и с това противоправно поведение е причинил средна
телесна повреда на ищеца в областта на лявото рамо. Отделно от това, приетата в
хода на настоящият процес СМЕ, потвърждава твърдените от ищеца в исковата молба
травматични увреди, които са в пряка причинна връзка с инцидента, а техният характер
и значимост са описани подробно в експертизата. Търпените като последици болки
и неудобства се потвърждават и от събраните гласни доказателства.
По отношение
на възражението, направено с писмения отговор,
във връзка с неизползването на предпазен колан, съдът намира, че същото се
явява основателно. И двете приети експертизи са били категорични в своите
изводи, че пострадалият е пътувал без поставен колан. С оглед заключението на
СМЕ следва да се приеме, че ако ищецът е бил с предпазен колан ударите на
лявото му рамо в арматурното табло и на главата – в предното стъкло, са щели да
бъдат предотвратени, респ. фрактурата и раната са щели да бъдат избегнати.
Вярно е, че според вещите лица най-вероятно пътникът е щял да има други травми
– в областта на гърдите, корема и шийните прешлени,
но категоричност относно характера, интензитета и степента на такива увреждания
няма. Ето защо, като приема, че увредите са съпричинени
от ищеца в равна степен, съдът намира, че възражението на ответника следва да
бъде уважено и отчетено при определяна на конкретния размер на обезщетение.
На следващо
място - настоящият състав приема, че възраженията, въведени в процеса в първото
по делото о.з. от ответника, могат да бъдат разгледани като допустими. Същите
се основават на писмени доказателства, които самият ответник е издирал –
присъда на наказателния съд, която е влязла в сила след подаване на исковата
молба. Т.е. в случая може да се приеме, че възражението на ответника е
направено в процеса със закъснение, но не поради негово неактивно поведение или
пропуск, а обратно – поради активна негова дейност за попълване на делото с
доказателства. Ето защо преклузията, предвидена в чл.
370 ГПК в случая не следва да бъде прилагана.
По същество
обаче, направените възражения на ответника се явяват неоснователни.
Единственото събрано в тази насока доказателство е представения от името на
застрахователя съдебен протокол за извършен по друго дело разпит на самия ищец
пред делегиран съд. Вярно е, че в официалния удостоверителен документ, съставляващ
протокол от съдебно заседание, ищецът е признал неизгодния за него факт, че
преди да се качи в автомобила, управляван от Страхилов, той е знаел, че водача
е употребил алкохол. За да бъде налице
обаче основателност на възражението, следва да се установи, че пострадалото
лице е било наясно, че водачът е употребил алкохол над законоустановения минимум – по аргумент от т. 7 на Тълкувателно
решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г.,
ОСТК на ВКС. В случая не се установява, че ищецът е бил наясно, че
консумираното от Страхилов количество алкохол е над допустимото. Ищецът е
посочил само, че приятелят му Р. пил две-три чаши бира, при това по-малко от
другите в компанията. ДА.обаче ищецът е извършил адекватна преценка, че това
количество алкохол надхвърля допустимото от закона, респ. дА.той
е поел предвидим и реално очакван риск, или неоправдано го е игнорирал – не се
установява по пътя на пълното и главно доказване.
Досежно
другото възражение – че ищецът е знаел, че Страхилов не е имал правоспособност
да управлява МПС, не се събраха никакви доказателства. В представения и посочен
по-горе протокол, е отразено изявление на Е.Али, че той не е знаел, че
приятелят му Р. няма книжка към момента на произшествието.
За да
определи съответния размер на дължимото обезщетение съдът съобрази установените
и цитирани по-горе телесни увреждания на пострадалия, проведеното оперативно
лечение, периода на възстановяване и търпене на болки и страдания,
необходимостта от чужда помощ само за определени ежедневни дейности. Съдът
отчита обстоятелството, че липсват данни за последващи
усложнения и негативни очаквания за в бъдеще, като съобрази и това, че
металната синтеза още не е отстранена и че след нейното премахване се очаква
подобрение. С оглед казаното, претърпените от ищеца неимуществени вреди следва
да бъдат обезщетени с обща сума от 30 000 лева (близо 90 минимални работни
заплати за страната към датата на инцидента или стойността на минималните
работни заплати за срок от над 7 години). Съдът взе предвид и сравнително
младата възраст на ищеца, момента на настъпване на инцидента - 2014 г.,
обществено икономическите условия към този момент, застрахователните лимити,
обичайната практика по подобен вид дела и принципа на справедливост в чл. 52 ЗЗД.
Посочената сума
от 30 000 следва да бъде редуцирана наполовина, поради приетото
съпричиняване от страна на пострадалия, като искът бъде уважен за размер от
15 000 лв., като за горницата до пълния предявен размер от 30 000 лв.
искът следва да бъде отхвърлен.
Няма спор,
че отговорността на виновния водач е застрахована при ответното дружество.
Посочените по-горе стойности за обезщетяване на вреди следва да се заплати от
ответното застрахователно дружество. Съгласно чл. 223, ал. 1 КЗ (отм.) с
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. По смисъла на чл. 226 КЗ (отм.) ищцовата страна, в
качеството й на увредено от ПТП лице, има право да претендира обезщетение на
претърпените от нея щети пряко от ответника – застраховател.
Върху
посочената по-горе сума за обезщетение на неимуществени вреди следва да се
присъди лихва за забава от датата на деликта. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при
задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
Искът е предявен с правно основание чл. 226 КЗ (отм.), като се цели ангажиране
на отговорността на застрахователя на извършителя на ПТП, но отговорността се
търси по силата на закона, а не по силата на застрахователно правоотношение,
тъй като такова между ищеца и ответника няма. Независимо от това, ответникът
носи отговорност за действията на причинителя на непозволеното увреждане в
същия обем, в който отговорността се носи и от самия извършител, от което
следва, че забавата съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД ще бъде от деня на ПТП -
12.07.2015 г. По отношение на лихвата върху обезщетението за имуществените
вреди - същата е дължима от момента, в който в патримониума
на ищеца такава щета е настъпила, т.е. от датата на съответния разход.
Съобразно с диспозитивното начало на ищеца следва да се присъди лихва от датата
на последното плащане – а именно от 29.07.2014 г.
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват разноски в
размер на 200 лв. експертизи. Разноски
за адвокатска защита се следват в размер на 980 лв. На следващо място –
разноски на ответника се дължат за юрисконсулт в размер на 300 лв. и за вещи
лица в размер на 200 лв., като депозит от 150 лв. за свидетел не следва да се
възлага на ищеца, тъй като такъв разпит не е провеждан. Ответникът обаче следва
да заплати държавна такса в размер на 600 лв.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК
„О.” АД, ЕИК *******, да
заплати на Е.М.Али, ЕГН: **********, на основание чл.
226 КЗ (отм.) сумата от 15 000 лв., като
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 29.07.2014 г. г., ведно със законната лихва от тази дата до
окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 200 лв.
като разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 30 000 лв.
като недоказан.
ОСЪЖДА ЗК
„О.” АД да заплати на адв. А.Г., на основание чл. 38 ЗА сумата от 980 лв.
ОСЪЖДА Е.М.А.да
заплати на ЗК „О.” АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 500
лв. като разноски.
ОСЪЖДА ЗК
„О.” АД да заплати по сметка
на СГС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 600 лв. като държавна такса.
Решението
може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от получаване на
съобщението.
ГРАДСКИ СЪДИЯ: