№ 272
гр. С., 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., III СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана К. Димова
като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно
наказателно дело № 20212230200734 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод жалба против НП № 632 от
10.02.21г. издадено от Началник на РУ С., с което на С. С. П. с ЕГН
**********, живущ в с. Ч.,общ. С., ул. „Хаджи Димитър” № 10 е наложено
наказание „Глоба“ в размер на 500,00 лв. ,за извършено от него нарушение на
чл. 264,ал.1 от ЗМВР.
В с.з. жалбоподателят редовно призован се явява лично и с
процесуален представител,който моли за отмяна на НП .
В с.з. административно-наказващият орган, редовно призован изпраща
свой представител, който моли съда да потвърди НП като правилно и
законосъобразно.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 30.01.2021г.,около 21.30ч.,полицейските служители А. и С. са бил
изпратени за посещение в дома на жалбоподателя, находящ се в с.Ч., ул.
„Хаджи Димитър” № 10, във връзка с подаден сигнал за силна музика. При
пристигането си те установили наличието на силна музика и на голямо
количество хора струпани в двора на жалбоподателя и около него. Двамата
полицейски служители познавали добре нарушителя, тъй като посещавали
адреса многократно по сигнали за силна музика и при пристигането си
решили да слязат от служебния автомобил за да извършат проверка. Въпреки
пристигането на полицейските служители, които били със служебен
автомобил,жалбоподателят не спрял силната музика, дори когато ги видял и
те му разпоредили да я спре. Всеки един от тях му поискал личната карта за
проверка и му разпоредил да спре музиката. Жалбоподателят бил в нетрезво
състояние,превъзбуден и заявил категорично, че няма да я спре . Тъй като
той се намирал в двора на дома си не пожелал да излезе на улицата, а на
1
полицейските служители заявил, че нямат право да влизат в двора му без
„прокурорско разрешение“. Те отново му разпоредили да спре музиката и да
представи личната си карта, но той не се подчинил. Тогава двамата
полицейски служители му разпоредили да отиде с тях до служебния им
автомобил, разпоредили му да предостави за проверка личната си карта, но
жалбоподателят не изпълнил и това разпореждане и не отишъл при
автомобила.
След няколкократни разпореждания за представяне на лична карта и
спиране на музика както и за отиване до полицейския автомобил и отказите
на жалбоподателя,полицейските служители се принудили и влезли в
служебния си автомобил . След това те докладвали за поведението на
жалбоподателя на дежурния на полицията като заявили ,че с поведението си
същият препятства изпълнението на служебните им задължения. Докладвали,
че отказва да спре музиката както и да предостави за проверка на
самоличността му личната си карта.
След известно време при служителите дошло едно от
присъствуващите там деца, което донесли личната карта на жалбоподателя,
но той не отишъл при полицейските служители.Те от своя страна
преустановили проверката .
По повод извършената проверка св.А. съставил Докладна записка, в
която била описана цялата фактология във връзка с извършеното нарушение
от страна на жалбоподателя.
На 02.02.21г. ,въз основа на така посочената Докладна записка
,актосъставителя К. и св. Д. , двамата служители на ОД на МВР- С.,посетили
адреса на жалбоподателя и разговаряли с него . Последният признал за
извършеното на 30.01.21г. и изразил съжаление .
Въз основа на установеното на жалбоподателя бил съставен АУАН, в
който актосъставителят е приел,че след надлежно предупреждение и
отдадено законно полицейско разпореждане, изразяващо се в това да
представи документ за самоличност и да отиде до патрулния автомобил за
установяван на същата, лицето категорично отказва да го изпълни , с което
съзнателно пречи на полицейските органи да изпълняват задълженията си по
служба, а именно такива по установяване на неговата самоличност, като
случаят не е маловажен .Акта е бил връчен на жалбоподателят и последният
го е подписал без възражения.
Въз основа на посочения АУАН на жалбоподателят е издадено
обжалваното НП, с което на жалбоподателят П. е наложена глоба в размер на
500 лева., на основание чл.264 ал.1 от ЗМВР като АНО е приел,че е налице
нарушение на чл.264 ал.1 от ЗМВР.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на всички събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя и свидетеля
по съставянето на АУАН като последователни и напълно покриващи се с
останалите писмени доказателства. Кредитира и показанията на свидетелите
преки очевидци на извършеното нарушение, а именно св.М. и св. С..
2
Съдът изключи от доказателствения материал показанията на св. Р.
,тъй като противоречат на останалите гласни доказателства, а като негов
съсед съдът го счита за заинтересуван от изхода на делото .Дава вяра на
писмените доказателства приобщени по съответния процесуален ред към
делото и в частност на Докладна записка от 30.0121г. изготвена от св.М.
непосредствено след установяване на нарушението.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото съдът изведе следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от лице имащо правен интерес,но по
същество е неоснователна .
НП е процесуално и материално законосъобразно. Както в акта, така и в
наказателното постановление, както е необходимо по закон, е описано
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при,
които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Посочени са и
законовите разпоредби, които са били нарушени. АНО правилно, след като е
установил състава на конкретното нарушение го е подвел под конкретна
правна норма. По този начин спазвайки разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6
от ЗАНН е установил единство между констатираното нарушение,
обстоятелствата, при които е извършено и законовите разпоредби, които са
били нарушени.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
жалбоподателя е извършил описаното в НП административно нарушение.
Безспорно е че съгласно чл.64, ал.1 от ЗМВР, полицейските органи
имат право да издават разпореждания до граждани, когато това е необходимо
за изпълнение на възложените им функции. Дадените полицейски
разпореждания /независимо от тяхната форма, устни, писмени или чрез други
разбираеми знаци/ са задължителни за адресатите си по силата на чл.64, ал.4
от ЗМВР, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето
престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му. За да
е съставомерно нарушение попадащо под хипотезата на санкционната
разпоредба на чл.264 от ЗМВР, чиято диспозиция гласи „Който
противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си…“., е
необходимо с поведението си или с бездействието си деецът да е пречил
противозаконно на полицейските служители да изпълнят служебните си
задължения. В конкретния казус е безспорно,че са дадени многократни устни
полицейски разпореждания, а именно да се представи лична карта с цел
установяване на самоличност на нарушителя, да бъде спряна музиката, която
нарушава спокойствието на живущите в близост и заради която е бил подаден
сигнал и полицейските служители са направили опит да преустановят
извършеното в тази насока нарушение от страна на жалбоподателя както и
разпореждането жалбопадателя да отиде до служебния автомобил на
полицейските служители за извършване на проверка.Тоест в процесния казус
е налице дължимо поведение от страна на гражданин по силата на законовата
3
разпоредба посочена по –горе . Налице е дадено по надлежния ред и от страна
на надлежен орган полицейско разпореждане и поведение от страна на
жалбоподателя,което е довело до невъзможност полицаите да изпълнят
служебните си задължения.
По делото е безспорно установено и това,че в резултат на
неизпълнението на разпорежданията на служителите, те не са успели да
преустановят нарушението за което са били изпратени да извършат контрол ,
а именно спиране на музиката, още повече, че жалбоподателят е заявил
изрично ,че няма да спре музиката, отказал е да даде лична карта за проверка
на самоличност и не е отишъл до служебния автомобил.
Това безспорно налага извода за наличие на неизпълнение на устно
полицейското разпореждане, дадено от надлежен орган довело пречене на
полицейския орган да изпълни служебните си задължения.
Съдът не споделя изразуното от защитата в жалбата до РС – С.
становище за наличие на нарушение на материалния закон изразяващо се в
неправилна квалификация на деянието с твърдението ,че същото изпълва
състава на чл.257, ал.1 от ЗМВР, а не както е приел АНО на чл.264, ал.1 от
ЗМВР.
За да е налице противозаконно пречене е необходимо деецът да
извърши действия, с които противозаконно да пречи на орган от МВР да
изпълни служебните си задължения. Необходимо е да е налице активно
противодействие срещу полицейския орган. Това разбиране се подкрепя и от
разпоредбата на ал.2 на чл.264, според която наказуемо е и противозаконното
нарушаване физическата неприкосновеност на служител на МВР при
изпълнение на служебните му задължения. Деянието на жалбоподателя
напълно изпълва състава на това нарушение, тъй като в процесния случай
освен неизпълнение да многократно дадени полицейски разпореждения с
различно съдържание е налице поведение довело до осуетяване на
проверката, невъзможност да бъде преустановено извършването на
нарушение от страна на жалбоподателя и не на последно място
преустановяване на проверката и оттегляне на полицейските служители
довело до необходимост от съставяне на АУАН на следваща дата .
Съдът, счита наложеното наказание е определено в законоустановения
размер и е напълно съответно на характера на нарушението и на вината на
нарушителя.
В настоящия случай своевременно се явява искането на въззиваемата
страна за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско
възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен
от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП. Разпоредбата на чл.
37, ал. 1 от ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
4
Министерския съвет по предложение на НБПП, а съгласно разпоредбата на
чл. 27е от НЗПП възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от
80,00 до 120,00 лева.
С оглед гореизложеното съдът намира, че следва да определи
юрисконсултското възнаграждение в размер на 120 лв.
Ръководен от гореизложеното и на осн. чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 632 от 10.02.21г. издадено от Началник на РУ
С., с което на С. С. П. с ЕГН **********, живущ в с. Ч.,общ. С., ул. „Хаджи
Димитър” № 10 е наложено наказание „Глоба“ в размер на 500,00 лв. като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА С. С. П. с ЕГН **********, живущ в с. Ч.,общ. С., ул.
„Хаджи Димитър” № 10 да заплати на ОД на МВР- С. сумата от 120
лв.,представлява эща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-гр. С. в 14-дневен срок от получаването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5