Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
01.06.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
ИВА НЕШЕВА
при секретаря Весела Венева и в присъствието на прокурора Панчева, като
разгледа докладваното от съдия Стоицев ВНОХД № 5381/2018
г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда на Софийски районен съд, НО, 97 с-в от 19.03.18 г. по НОХД № 2270/18
г. подс. Б.А.В. е признат за виновен в това, че за времето от 18.03.17 г. до
07.04.17 г. в гр. София, с две деяния, извършени при условията на продължавано
престъпление, направил опит да отнеме чужди движими вещи на обща стойност 76.98
лв. от владението на различни граждани, без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като за едно от деянията е разрушил прегради,
здраво направени за защита на имот, както следва:
На 18.03.17 г. около 14.30 ч. в гр. София, чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот, направил опит да отнеме чужди движими вещи на
обща стойност 6.00 лв. от владението на И.Д.Й., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по
независещи от него причини;
На 07.04.17 г. в гр. София, направил опит да отнеме чужди движими вещи на
обща стойност 70.98 лв. от владението на С.П., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по
независещи от него причини,
като на основание чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.26, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК му е наложено наказание осем месеца лишаване
от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК при
изпитателен срок от три години.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от служебния
защитник на подсъдимия, която е бланкетна и в която се твърди, че присъдата на
районния съд е неправилна и незаконосъобразна, без да са развити конкретни
доводи. Постъпило е допълнение към въззивната жалба, в което се твърди, че
съдът неправилно е приел по-тежката квалификация по чл.195 от НК за цялото
продължавано престъпление, тъй като в конкретния случай квалифициращото
обстоятелство не се отразява значително върху тежестта на цялостната престъпна
дейност. Изразява се несъгласие с правните изводи на съда във връзка с
неприлагането на чл.55 от НК при определяне на наказанието и се твърди, че
наложеното наказание е явно несправедливо. Изложени са съображения, че съдът е
наложил минималното предвидено в закона наказание една година лишаване от
свобода, но не е посочил това цифрово и словесно в присъдата и в мотивите, и
така е лишил подсъдимия от възможността да разбере какво точно наказание му е
наложено, тъй като същото е редуцирано по реда на чл.58а от НК. Направено е
искане присъдата да се измени и да се приложи закон за по-леко наказуемо
престъпление, алтернативно – присъдата да се отмени и делото да се върне за
ново разглеждане на първоинстанционния съд в случай, че се констатират
допуснати съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание защитникът поддържа въззивната жалба и моли съда да
измени първоинстанционната присъда, като приложи закон за по-леко наказуемо
престъпление, алтернативно – да отмени присъдата и върне делото за ново
разглеждане от друг състав на районния съд.
Прокурорът счита, че присъдата на районния съд е правилна и
законосъобразна, и следва да бъде потвърдена.
При последната си дума към съда подсъдимият не взема отношение.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, VI въззивен състав, след като обсъди
доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, намира следното:
Фактическата обстановка по делото се
установява въз основа на проведено съкратено съдебно следствие пред първата
инстанция по чл.371, т.2 от НПК, при което подсъдимият е заявил, че признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е
съгласен в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за тези
факти.
Фактите, които въззивната инстанция приема за
доказани, се извеждат от обстоятелствената част на обвинителния акт и са
следните:
През месец март 2017 г. св. И. Й. притежавала
къща на адрес: гр. София, ул. „********. На първия етаж в посочената къща св. Й.
държала свои лични движими вещи – 1 бр. чувал на стойност 0.30 лв. и 3 кг.
метални алуминиеви отпадъци, на стойност 1.90 лв. за килограм, на обща стойност
5.70 лв.
През месец април 2017 г. св. С.П. работела в
магазин от търговска верига „Билла“, собственост на търговско дружество „Б.Б.“
ЕООД, управлявано и представлявано от управителите В.Д.– С.и Б.С., и прокурист С.Т.,
който се намирал в гр. София, ж.к. „Хиподрума“, ул. „********. В посочения
магазин работела св. П. и в него се държали и предлагали за продажба различни
движими вещи, измежду които и 1 бр. бутилка уиски марка „Джак Даниелс“ – 0.7 л
на стойност 36.99 лв.и 1 бр. бутилка уиски марка „Джим Биим“ – 0.7 л. на
стойност 33.99 лв.
На 18.03.17 г. малко преди 14.30 ч. подс. В. ***,
в района на ул. „Алдомировска“ и се разхождал по същата в близост до къщата на
св. И. Й., която се намирала на посочената улица на №6. Подсъдимият
възнамерявал да извърши кражба от произволно избрана къща, като в последствие
реализира неправомерни доходи от продажбата на престъпно отнетото имущество.
В изпълнение на така взетото решение, на
18.03.17 г. около 14.30 ч. подс. В. влязъл в двора на къщата, собственост на
св. И. Й., която се намирала на ул. „********, където на първия етаж в къщата,
заключени, се съхранявали инкриминираните 1 бр. чувал на стойност 0.30 лв. и 3
кг. метални алуминиеви отпадъци, на стойност 1.90 лв. за килограм, на обща
стойност 5.70 лв. Подс. В. разрушил прегради, здраво направени за защита на
посочения имот – взломил бравата на входната врата на сочената къща и счупил
един от прозорците на първия етаж на къщата, и така стигнал до помещението,
където св. Й. държала инкриминираните 1 бр. чувал на стойност 0.30 лв. и 3 кг.
метални алуминиеви отпадъци, на стойност 1.90 лв. за килограм, на обща стойност
5.70 лв. Подсъдимият се пресегнал с ръце и взел описаните вещи. След това
подсъдимият започнал да носи описания чувал и алуминиеви отпадъци със себе си,
и тръгнал да напуска посочения недвижим имот.
Подсъдимият успял да излезе от двора на
къщата и започнал да се отдалечава от същата, носейки в себе си противозаконно
отнетите вещи, собственост на св. Й.. Тези действия на подсъдимия били
забелязани от свидетелите Р.Т.и В.Й., и двамата полицейски служители при 03 РУ
– СДВР. Св. Т. и св. Й., които станали непосредствени очевидци на всички
действия на подсъдимия, веднага предприели действия по фактическо спиране и
задържане на подсъдимия. Последният бил спрян на място, в близост до посочения
недвижим имот на св. Й., като полицейските служители св. Т. и св. Й. установили
самоличността му и открили в него инкриминираните движими вещи – чувала и
носените в него алуминиеви отпадъци. При беседа с тези свидетели подсъдимият
направил извънпроцесуално признание, че именно той е автор на опита за кражба
от имота на св. Й.. Процесните вещи били върнати на пострадалата св. Й..
На 07.04.17 г., малко преди 13.10 ч. подс. В.
***, в района на ж.к. „Хиподрума“, ул. „Софийски герой“ и се разхождал по
булеварда в близост до магазин от търговска верига „Билла“, собственост на
търговско дружество „Б.Б.“ ЕООД, управлявано и представлявано от управителите В.Д.–
С.и Б.С., и прокурист С.Т., който се намирал на ул. „********. Подсъдимият
възнамерявал да извърши кражба от търговския обект, като впоследствие реализира
неправомерни доходи от продажбата на престъпно отнетото имущество.
В изпълнение на взетото решение на 07.04.17
г. около 13.10 ч. подсъдимият влязъл в посочения по-горе магазин от търговска
верига „Билла“, където се предлагали за продажба инкриминираните 1 бр. бутилка
уиски марка „Джак Даниелс“ – 0.7 л на стойност 36.99 лв. и 1 бр. бутилка уиски
марка „Джим Биим“ – 0.7 л. на стойност 33.99 лв., пресегнал се с ръце и ги взел
от щанда. След това подсъдимият поставил описаните две бутилки с уиски в
дрехите си и тръгнал да напуска посочения търговски обект.
Тези действия на подсъдимия били забелязани
от св.Н.Б., който станал непосредствен очевидец на деянието, и веднага предприел
действия по фактическо спиране и задържане на подсъдимия, като едновременно с
това сигнализирал и органите на полицията за извършващото се престъпно деяние.
Подсъдимият бил спрян на място след касовата зона на посочения магазин „Билла“ от св. Б.. Веднага след това на място
пристигнали и полицейски служители, които установили самоличността на
подсъдимия и задържали същия по реда на ЗМВР. Процесните вещи били върнати на
служител на посоченото търговско дружество.
Въззивният съд констатира известна
непрецизност при излагане на фактическата обстановка в мотивите на присъдата на
районният съд, доколкото в тях се наблюдават някои /макар и незначителни/
отклонения от фактологията, изложена в обстоятелствената част на обвинителния
акт. При процесуалния ред, по който е било разгледано делото пред първата
инстанция – съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК, такива
отклонения не следва да има, тъй като съдът е обвързан точно да възприеме
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт,
без да може да внася изменения в нея. В конкретния случай обаче, установените
от въззивната инстанция отклонения в горната насока са несъществени – не
засягат съставомерни факти, поради което допуснатия от съда пропуск няма
характер на съществено процесуално нарушение.
При изложената по-горе фактическа обстановка,
въззивната инстанция се солидаризира с правните изводи на районния съд, че с
двете деяния подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състав
на продължавано престъпление по чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК.
Неоснователни са доводите в допълнението към въззивната жалба, че липсва
основание съвкупната престъпна дейност да се подвежда под квалифицирания състав
на чл.195, ал.1, т.3 от НПК – взломна кражба. Вярно е, че при второто деяние,
включено в продължаваното престъпление, този квалифициращ признак не е налице.
Същевременно обаче деянието, което е осъществило признаците на взломна кражба,
е извършено хронологично първо по ред, разкрива висока степен на обществена
опасност и няма основание да се счита, че то не се е отразило съществено върху
тежестта на цялостната престъпна дейност, а именно това е изискването, което
разпоредбата на чл.26, ал.4 от НК поставя, за да се подведе цялото продължавано
престъпление по по-леко наказуемия състав.
Районният съд е индивидуализирал правилно наказанието, като е определил
на подсъдимия минималното предвидено в закона наказание от една година лишаване
от свобода, след което съобразно разпоредбата на чл.58а от НК е намалил
наказанието с 1/3 и е наложил наказание осем месеца лишаване от свобода.
Въззивният съд намира за основателни доводите във въззивната жалба за
непрецизност в мотивите на съдебния акт, тъй като в тях не е отразено изрично –
съобразно предписаната в закона последователност при определяне на наказание
при условията на чл.58а от НК – какво е първоначално определеното наказание за
извършеното престъпление, преди намаляването му с 1/3 съгласно разпоредбата на
закона. Този пропуск обаче не се явява съществен и не представлява основание за
отмяна на съдебния акт, доколкото от контекста на изложеното в мотивите става
ясна волята на съда при определяне на наказанието - а именно, че съдът
първоначално /макар да не го е отразил изрично в мотивите/ е определил
наказание от една година лишаване от свобода, а след това е намалил наказанието
на основание чл.58а от НК до осем месеца.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба относно наличие на
основание за прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК при определяне на
наказанието. В конкретния случай, по отношение на подсъдимия не се установяват
нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Ето защото
възможността за налагане на наказание под предвидения в закона минимален
размер, е неприложима.
По изложените съображения, обжалваната присъда на СРС следва да бъде
потвърдена като правилна и законосъобразна.
Мотивиран от горното и на основание чл.338
във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Софийски градски съд, НО, VI – ти
въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда на Софийски районен съд, НО, 97 с-в от
19.03.18 г. по НОХД № 2270/18 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.