Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Б.С., 24.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори граждански състав в публичното заседание на 11 октомври, Две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ
ГЕРДОВА
при секретаря Славия Тодорова, като разгледа докладваното от съдия ГЕРДОВА гр.д. № 630 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Б.К.Г. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв.М.М. от ВрАК с адрес за призоваване и съобщения гр.Б.С., обл.Враца, ул.”Д.Б.” № 82 против Б.Б.И. ЕГН ********** ***, с която е поискал съдът постанови решение по силата на което да измени постановените от съда мерки постановени с решение от 24.01.2017г. по гр.д.№ 2427/2016г. по описа на РС-В.Търново относно упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете В.Б. К. с ЕГН ********** роден на ***г. като бъдат предоставени на него, като се определи подходящ режим на лични контакти на майката с детето В.Б. К., да се осъди ответницата Б.И. да заплаща на детето Венелин К. месечна издръжка в размер на 120.00 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба-25.05.2017г., да се осъди ответницата да заплати на детето Венелин К. месечна издръжка в размер на 120.00 лв. за 6 месеца назад, считано от датата на образуване на делото-25.05.2017г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до промяна на обстоятелствата за нейното изменение или прекратяване и да му се присъдят направените по делото разноски.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.59,ал.9
от СК, вр.чл.127,ал.2 от СК, чл.143,ал.2 от СК и чл.149 от СК.
В едномесечния срок указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответницата Б.И. не е депозирала писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взела становище по молбата, не е направила своите възражения и не е ангажирала доказателства, поради което правата й да направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК.
Ответницата редовно призована за с.з. не се явила, не е взела становище по молбата и не е представила доказателства. Въпреки указанията на съда дадени в т.12 от определението по чл.140 от ГПК в което изрично е задължил родителите на детето да се явят в с.з. ответницата не се явила в с.з., без да посочи уважителни причини.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приет е социален доклад изготвен от Дирекция”Социално подпомагане” гр.Б.С. и Дирекция”Социално подпомагане” гр.В.Търново.
Съдът, като взе предвид изложеното в исковата молба и становищата на
страните по делото, като ги обсъди, съгласно
чл.235 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, впечатлението от становището на Дирекция ”Социално
подпомагане” гр.Б.Слатина, Дирекция ”Социално подпомагане” гр.В.Търново дадено
съгласно чл.21,т.15 от ЗЗДетето, приема за установено от фактическа страна
следното:
В исковата молба ищеца навежда доводи, че страните по делото имат две деца Цветелина Бисерова Кирилова с ЕГН ********** и В.Б. К. с ЕГН **********.
Със съдебно решение от 24.01.2017г. по гр.д.№ 2427/2016г. по описа на РС-В.Търново родителските права по отношение на децата са присъдени на майката Б.Б.И..
Въпреки постановеното съдебно решение, детето В.Б. К. живее при бащата-ищеца по делото и учи в ОУ“Св.Св.Кирил и Методий“ с.П.. Детето Цветелина Бисерова Кирилова живее при майката в гр.В.Търново, която е на квартира и съжителства с друг мъж от когото има родено дете.
Ищеца навежда твърдения, че ответницата не е в състояние да се грижи за трите деца, а и детето В.е много привързано към бащата и той желае да го обгрижва.
Поради това за ищеца се породил правен интерес от търсената правна защита посочена в петитума на исковата молба.
Ищеца изслушан по реда на чл.59,ал.6 от СК в с.з. посочва, че причината да сезира съда с и.м. за промяна на родителските права е, че синът му В.е пожелал да живее при него. Детето е при бащата от края на 2016г. Детето посещава училище в с.П., като е в трети клас. Майката Б. го е посетила веднъж през пролетта на 2017г., но детето не пожелало да се срещне с майка си.
Б. не се противопоставила на желанието на детето В.да живее при баща си. Дъщеря им Цветелина съжителства с майката Б.И..
Ищеца заяви, че работи на трудов договор и месечния му доход е в размер на 700.00 лв-800.00 лв. Същият е представил у-ние изх.№ 3360/12.06.2017г. изд.от „СЕ БОРДНЕТЦЕ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД от което е видно, че за периода от м.12.2016г. до м.05.2017г. има брутен доход в размер на 4002.14 лв. или средно по 667.00 лв. месечно.
Няма други деца и жена за които да се грижи, освен за детето Венислав. Неговата леля го подпомага в отглеждането на детето, тъй като родители му са разведени, а майка му е починала.
От представеното по делото удостоверение за раждане изд.от Община Б.Слатина, въз основа на акт за раждане № 0252/29.12.2008г. е видно, че детето В.Б. К. с ЕГН ********** е родено на ***г. и като негови родители са вписани лицата: майка Б.Б.И. с ЕГН ********** и баща Б.К.Г. с ЕГН **********.
Представено е у-ние изх.№ 110/02.02.2017г. изд.от Кметство с.П. удостоверяващо, че бащата Б.К. е с настоящ адрес ***, а от у-ние изх.№ 278/15.06.2017г. изд.от Кметство с.П. се удостоверява, че детето В.Б. К. с ЕГН ********** е с постоянен адрес *** от 29.12.2008г.
От изискана служебна справка от ЕСГРАОН се установи, че детето В.Б. К. с ЕГН ********** е с настоящ адрес *** от 13.06.2017г.
Представено е у-ние изх.№ 185/01.02.2017г. изд.от ОУ“Св.Св.Кирил и Методий“ с.П. в уверение на това, че детето В.Б. К. с ЕГН ********** е записано за учебната 2016/2017г. като редовен ученик.
От прието по делото решение № 49/24.01.2017г. по гр.д.№ 2427/2016г. по описа на РС-В.Търново/влязло в законна сила на 14.02.2017г./ е видно, че на основание чл. 59 ал. 9 вр. чл. 127 СК, съдът е изменил утвърдената по гр.д. № 574/2014г. на РС –Б.Слатина съдебна спогодба между Б.К.Г. с ЕГН ********** и Б.Б.И. с ЕГН ********** в частта относно упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на малолетните деца Цветелина Бисерова Кирилова с ЕГН ********** и В.Б. К. с ЕГН **********, като предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца на майката Б.Б.И. с ЕГН ********** на адрес ***, при която те да живеят.
Определил е режима на лични отношения между децата и бащата, тяхната издръжка, и държавните такси.
Ответницата Б.И. редовно призована за с.з. не явява, не се представлява, не е взела становище по молбата и не е представила своите доказателства. Въпреки изричното задължение от страна на съда вписано в определението по чл.140 от ГПК в т.12 постановено в з.з. на 27.07.2017г. в призовката й, тя не се явява, като не е посочила уважителни причини.
Участващият в производството социален работник при Д”СП”-Б.Слатина В.Игнатова заяви в с.з., че поддържа изготвеният социален доклад, приет по делото. Посетила е домът на бащата находящ се в с.П. ул.Г.Бенковски № 9, като констатирала, че в него има всички условия за отглеждане на детето. То посещава училище в с.П. и е в трети клас. След разговора с детето същото е категорично, че желае да остане при баща си, тъй като не може да се адаптира в средата, в която е живее майката във В.Търново. Тя създала ново съжителство, от което има новородено дете. Бащата получава помощ от близки и роднини-неговата леля в отглеждане на детето. Бащата няма съжителство с друга жена и деца, за които да се грижи, като изцяло е поел грижите за детето Венислав.
Становището на социалният работник Игнатова е, че бащата има необходимия родителски капацитет за отглеждане и възпитание на детето Венислав.
По делото е разпитана свидетелката П.Б./роднина на ищеца/, която заяви, че желае да свидетелства, въпреки разясненото право на отказ от съда. Борисова заяви, че страните по делото имат две деца В.и Цветелина. Цветелина е в шести клас, а В.е в трети клас. Цветелина живее при майка си в гр.Велико Търново, а В.е при баща си в с.П. от 2016г.
Борисова заяви, че ищеца Б. работи в гр. Мездра и получава месечно трудово възнаграждение в размер на 700-800.00 лв.
Когато работи на смени, Борисова се грижи за детето, но не живеят заедно в едно домакинство. Б. не съжителства с друга жена и няма други деца.
През лятото майката е посетила детето Венислав, като същият категорично отказва да живее с нея и новото й семейство. При проведен разговор между Борисова и Венислав, същият изразил недоволство от грижите полагани от майка му.
Б. има друго семейство и деца, за които да се грижи от друг брак.
Според свидетелката Борисова, бащата Б. е идеален баща и смята, че той ще се справи добре в отглеждането на детето. То е повече привързано към баща си, отколкото към майка си.
Борисова не знае дали майката Б. е изпращала пари за издръжка на детето Венислав, както и не знае дали Б. изпраща пари за детето Цветелина.
В приетият по делото социален доклад от Д”СП”-В.Търново се установи, че майката Б.И. от м.февруари 2016г. живее в гр.В.Търново с лицето Константин Костов и детето им Петър Костов на 2 годишна възраст. Семейството живее на свободен наем на квартира.През м.юни 2016г. децата В.и Цветелина се установяват при майката в гр.В.Търново и са записани през учебната 2016/2017г. в ОУ“Бачо Киро“-В.Търново.
По данни на майката детето В.е изпитвало затруднения в училище, поради изоставането и неглижирането му, когато е живял при бащата.
Майката през м.септември 2016г. завела дело за упражняване на родителски права, при което бащата започнал да се интересува от децата. През м.октомври 2016г. бащата пристигнал в гр.В.Търново за да се срещне с децата, при която взел детето В.със себе си и не го върнал на майката. При проведени телефонни разговори между майката и детето Венислав, същото споделило, че желае да остане при баща си, където се чувства по-добре.
Въпреки постановеното съдебно решение на РС-В.Търново за предоставяне родителските права по отношение на двете деца на майката, детето В.живее при бащата от м.октомври 2016г. до настоящият момент.
От м.май 2017г. майката не е контактувала със синът си, въпреки нейните опити за контакт.
Предвид създалата се ситуация майката изразява съгласие родителските права по отношение детето В.да бъдат предоставени на бащата, тъй като тя не желае да травмира детето.
В социалният доклад е отразено, че майката е съгласна да заплаща на детето В.месечна издръжка в размер на 115.00 лв., като съобщава за месечен доход от 460.00 лв. по трудова заетост в шивашка фирма.
Същата е в добро здравословно състояние, не съобщава за хронични заболявания.
Детето Цветелина е ученичка в 7 клас и изразява желание да остане при майка си.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
I. УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕВСКИ ПРАВА.
При произнасяне по въпроса на кого от родителите се предоставя упражняването на родителските права, съдът изхожда преди всичко от интересите на детето. Съгласно чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 4 СК съдът решава въпросите по чл. 59, ал. 2 СК, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социално обкръжение и материални възможности. Така изброените критерии са възприети и в ППВС № 1/12.11.1974 г., чието задължително тълкуване е приложимо и при действащия Семеен кодекс, в сила от 2009 г. (Решение № 58 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2010 г., III г. о., ГК).
Съгласно ППВС № 1/1974 г., чийто разрешения са актуални и при действието на СК от 2009 г., промяна в обстоятелствата, обосноваваща необходимост от промяна на мерките относно упражняването на родителските права спрямо дете е налице в някой от следните три случая: 1. когато са изменени обстоятелствата, които са взети пред вид при определяне на първоначалните мерки, 2. когато измененията, произтичат от изгубили смисъл мерки по упражняване на родителските права, или 3. когато на практика мерките са променени. Съдът във всеки случай е длъжен да обсъди начина, по който обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефективността на мерките.
В случая установените фактически положения налагат извода, че исковата претенция за изменение на определените с Решение № 49/24.01.2017г. по гр.д.№ 2427/2016г. по описа на РС-В.Търново, мерки относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето В.Б. К., режима на лични отношения и издръжката, която претенция не се и оспорва от ответната страна, е основателна, тъй като в разглеждания казус е категорично изяснено, че от м.октомври 2016г. майката Б.И. е преустановила полагането на грижи за отглеждането и възпитанието на Венислав. Безспорно е, че от тогава детето се е преместило да живее при своя баща Б. К.Г. *** и упражняването на родителските права фактически е било поето изцяло от бащата, въпреки, че по настоящ адрес детето е регистринано на адреса на майката в гр.В.Търново.
Съвкупната преценка на изложените от страните твърдения и събраните по делото доказателства навеждат настоящият състав на извод, че е настъпило съществено изменение в обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК, което е засегнало ефективността на избраните мерки относно упражняване на родителските права спрямо децата на страните.
Установи се по делото, че от м.октомври 2016г. детето В.живее при баща си в с.П., обл.Враца, където посещава училище и за учебната 2016/2017г. е бил записан във втори клас на ОУ“Св.Св.Кирил и Методий“, видно от представеното у-ние изх.№ 185/01.02.2017г.
От приложеният по делото социален доклад изготвен от Д“СП“-Б.Слатина е видно, че при разговор на социалните работници с детето, същото споделило, че не може да се адаптира в новата среда на майка си в гр.В.Търново. В.споделил, че се чувства по-сигурен при своя баща и желае да живее с него. В с.Попиица има много приятели, съученици и познати и няма да му е нужна адаптация, тъй като средата е много близка до него. Детето е силно привързано към своя баща, който му е подсигурил подслон, храна и грижи. В отглеждането на детето бащата е подпомаган от близки роднини.
В тази връзка са и констатациите посочени в социаленият доклад изготвен от Д“СП“-В.Търново и приет по настоящето дело, в който е посочено, че майката Б.И. не възразярава детето В.да се отглежда от своя баща Б. ***. От престоят му в гр.В.Търново тя забелязала, че то не може да се адаптира в новата обстановка и с цел същото да не се травмира, тя изразява съгласие за промяна на родителските права, които да се упражняват от бащата спрямо Венислав.
Предвид гореизложеното съдът намира, че родителските права относно детето В.Б. К. следва да бъдат упражнявани от бащата Б.К.Г. и детето да живее на неговият адрес: с.П. , обл.Враца, ул.Г.Бенковски № 9.
II. РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ:
По отношение на режима на лични отношения се приема, че чрез него трябва да се постигне възможност детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност, е да общува и с двамата си родители.По тази причина, по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права.Също така във връзка с чл.127, ал.2 СК се приема, че мерките за лични контакти следва да бъдат в интерес на детето, като се отчита и възрастта на детето, разстоянието, на което следва да бъде придвижвано и възможностите за адаптация при промяна не само на дома, но и на населеното място.Също така трябва да се отчете и необходимостта от запазване и развитие на личните отношения с майката чрез определяне на подходящ за това режим, за да може да бъде съхранена и развита емоционалната връзка между тях. Независимо от това, на кого е предоставено упражняването на родителските права, двамата родители са равнопоставени, като всеки един от тях има собствена роля и значение за формиране и подпомагане развитието на детето. С определянето на режим на лични отношения между майка и син следва да се намери нужния баланс, съобразяващ релевантните обстоятелства, че детето преимуществено ще живее с бащата, желанието на майката и потребността за детето да прекарва с нея подходящ период от време.
Въз основа на цялостния анализ на събраните по делото доказателства, както и на обстоятелството, че родителите живеят в различни населени места-бащата в с.П., обл.Враца, а майката в гр.В.Търново, съдът приема, че следва да определи следния режим на лични отношения на майката с детето Венислав: да взема детето при себе си от адреса на бащата в с.П., обл.Враца ул.”Г.Бенковски” № 9 всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.30 часа в съботният ден до 18.00 часа в неделният ден с преспиване, един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, като майката ще уведомява предварително бащата за периода, за който ще ползва отпуск, Коледните празници и рожденият му ден на четна година детето ще бъде при бащата, а през нечетна година при майката, Новогодишните и Великденските празници на четна година детето ще бъде при майката, а през нечетна година при бащата.
III. ИЗДРЪЖКА занапред-чл. 143,ал.2 от СК.
С исковата молба бащата Б.Г. и в с.з. претендира заплащане на месечна издръжка за детето В.Б. К. от майката Б.И. в размер на 120.00 лв., начиная от датата на подаване на исковата молба-25.05.2017г. до настъпване на обстоятелствата за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Съгласно нормата на чл.143,ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на дължимата издръжка следва да бъде определен с оглед критериите, визирани в чл.142 от СК: в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителите,като ал. 2 на чл.142 от СК посочва,че минималният размер на издръжка за едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която към настоящият момент е 460.00 лв., считано от 01.01.2017 г. или нормативно определеният минимален размер на издръжката е 115.00 лв.
При настоящата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя. Нуждите на малолетното дете се преценяват, като се вземат предвид възрастта му, разходите за облекло и храна, както и особените му потребности за конкретната възраст.
От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че детето В.К. /на 9 години/ е малолетно. Същото посещава училище „Св.Св.Кирил и Методий“ с.П. и е в трети клас за учебната 2017/2018г., видно от социалният доклад изготвен от Д“СП“-Б.Слатина и от показанията на св.П.Б.. Детето има ежедневни разходи за храна, облекло и отопление, като други нужди и специфични потребности не се съобщават по делото В.да има, които да налагат допълнителни разходи.
Ищеца заяви в с.з. че работи по трудов договор и месечният му доход е 700.00-800.00 лв., като е представил и у-ние изх.№ 3360/12.06.2017г. изд.от „СЕ БОРДНЕТЦЕ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Сам се грижи за детето, като в отглеждането е подпомогнат от св.П.Б.-негова родственица.
Възможностите на лицето, което дължи издръжка, следва да се определят от неговите доходи, имотно състояние, възраст, образование, професионална квалификация, трудоспособност /в този смисъл е и задължителната съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в Решение № 199/17.05.2011 г. по гр. д. № 944/2010 г., ВКС, III г. о. и Решение № 154 от 16.07.2013 г. по гр. д. № 1435/2012 г., ВКС, III г. о./.
Майката Б.И. е млад човек, в трудоспособна възраст, има други две малолетни деца, които е длъжна да издържа. Трудоспособната възраст на майката обуславя възможността на родителя да реализира доходи, чрез които да поеме както собствената си издръжка, така и частта, необходима за издръжка на детето. По делото не са представени писмени доказателства, същата да страда от заболяване, което не й позволява да работи, че са наложени ограничения, препятстващи я да престира работна сила. В социалният доклад изготвен от Д“СП“-В.Търново е отразено, че по нейни данни е здрава и в трудоспособна възраст. Работи в шивашка фирма на осем часов работен ден с месечно трудово възнаграждение от 460.00 лв. Поради това съдът намира, че И. е в състояние да реализира доходи, достатъчни за издръжката на малолетното дете В.К..
За задоволяване потребностите на детето В.е необходима обща сума от 240.00лв. От тази сума ответницата Б.И. ще следва да заплаща сумата от 120.00лв. месечно, считано от 25.05.2017г./датата на завеждане на исковата молба/, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване.
Останалата част от издръжката следва да се поеме от бащата, върху който ще остане и тежестта от непосредственото му отглеждане и възпитание.
Съдът намира, че така определената издръжка в посочения размер е съобразена с нуждите на детето, което е ученик в трети клас и възможностите на неговите родители.
Следва да бъде постановено и предварително изпълнение на решението в частта му за присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал.1 ГПК.
IV. ИЗДРЪЖКА ЗА
МИНАЛО ВРЕМЕ-чл. 149 от СК
Съобразно нормата на чл. 149 от СК, издръжка за минало време може да се претендира най – много за период от една година от преди предявяването на иска пред съда.
В случая ищеца търси от ответницата издръжка за минало време за детето В.К. в размер на 120.00 лв. за периода от 26.11.2016г. до 25.05.2017г. в размер на 6 месечни вноски или в общ размер от 720.00 лв.
За основателността на този иск следва да се установи,че в горепосоченият период детето В.е отглеждано от бащата, като майката не е предоставяла издръжка или съответно - не е предоставяла цялата дължима от нея издръжка за осигуряването на условия на живот, необходими за нормалното развитие на детето. При установяване на горното в тежест на ответницата е да докаже, че в процесния период е предоставяла дължимата от нея издръжка /в натура или пари/ за отглеждането на Венислав. По този въпрос ответницата И. в настоящето производство не е ангажирала никакви доказателства, от които да се установява да е давала някакви финансови средства за издръжка на детето. Не е установено и трайно пребиваване на детето в периода от м.октомври 2016г. до завеждане на и.м./25.05.2017г./ респ. до настоящият момент, в който период е полагала непосредствени грижи и осигурявала средства за детето в необходимият обем.
В случая безспорно е установено по делото от събраните гласни и писмени доказателства,че единствено грижи за детето В.в посоченият по-горе период е полагал неговият баща Б.Г.. В показанията си пред съда св.П.Б. посочва, че през лятото на 2017г. майката Б. посетила детето Венислав, което изразило категоричен отказ да живее с нея и новото й семейство. Ответницата създала друго съжителство с друг мъж в гр.В.Търново от когото има новородено дете. Свидетелката не знае дали майката е давала издръжка на детето В.и кога.
Ето защо така предявения иск по чл. 149 СК следва да бъде уважен за целия исков период-от 26.11.2016г. до 25.05.2017г., като основателен и доказан до общият размер от 720.00 лв. или по 120.00 лв. месечно.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 т. 6 и т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в тежест на ответницата Б.И. ще се възложи заплащането на държавните такси по исковете за издръжка в общ размер от 201.60 лв. (Двеста и един лева и 60 стотинки), от които: 172.80 лв. държавна такса за текущата издръжката(чл.143,ал.2 от СК) и 28.80 лв. държавна такса за издръжката за минало време(чл.149 от СК) и 5.00 лв./Пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
V. РАЗНОСКИ.
С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на разноски съразмерно с уважената част от иска, а ответника – съразмерно с отхвърлената част. Предвид изхода на спора и съобразно чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищеца, който претендира присъждане на разноски в настоящото производство, има право да получи заплащане на сторените от него такива, съразмерно на уважената част от исковете.
Ищеца е поискал присъждане на съдебно-деловодни разноски в размер на 430.00 лв., от които 30.00 лв. внесена държавна такса и 400.00 лв. адвокатски хонорар, съгласно представеният списък по чл.80 от ГПК.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените пред настоящата съдебна инстанция деловодни разноски в размер на 430.00 лв., съобразно уважената част от исковете.
Ответницата не е поискала присъждане на разноски, такива не е направила
пред настоящата съдебна инстанция и не й се дължат.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ на основание чл.59,ал.9 от СК, мерките за упражняване на родителски права, местоживеенето, личните отношения и издръжката, постановени със съдебно решение № 49/24.01.2017г. по гр.д.№ 2427/2016г. по описа на РС-В.Търново влязло в сила на 14.02.2017 г., спрямо детето В.Б. К. с ЕГН **********, като ПОСТАНОВЯВА:
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху малолетното дете В.Б. К. с ЕГН ********** роден на ***г. се предоставят и ще се упражняват от бащата Б.К.Г. с ЕГН **********о***.
МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето В.Б. К. с ЕГН ********** се определя при бащата Б.К.Г. с ЕГН ********** на адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката Б.Б.И. ЕГН ********** ***, с детето В.Б. К. с ЕГН ********** роден на ***г., като майката ще има право да вижда и взема В.всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.30 часа в съботният ден до 18.00 часа в неделният ден с преспиване, един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, като майката ще уведомява предварително бащата за периода, за който ще ползва отпуск, Коледните празници и рожденият му ден на четна година детето ще бъде при бащата, а през нечетна година при майката, Новогодишните и Великденските празници на четна година детето ще бъде при майката, а през нечетна година при бащата.
ОСЪЖДА майката Б.Б.И. ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка на малолетното дете В.Б. К. с ЕГН ********** роден на ***г. ЧРЕЗ бащата Б.К.Г. с ЕГН ********** ***, като негов законен представител в размер на 120.00 лв.(Сто и двадесет лева), начиная от 25.05.2017г./датата на завеждане на исковата молба/, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА майката Б.Б.И. ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ месечна издръжка на малолетното дете В.Б. К. с ЕГН ********** роден на ***г. ЧРЕЗ бащата Б.К.Г. с ЕГН ********** ***, като негов законен представител, издръжка за минало време-за периода от 26.11.2016г. до 25.05.2017 г. включително, в общ размер от 720.00 лв. (Седемстотин и двадесет лева), ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска за времето от 25.05.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
ПРЕКРАТЯВА присъдената с решение № 49/24.01.2017г. по гр.д.№ 2427/2016г. по описа на РС-В.Търново влязло в сила на 14.02.2017 г., месечна издръжка, която бащата Б.К.Г. с ЕГН ********** ***, е осъден да заплаща на детето В.Б. К. с ЕГН ********** роден на ***г. в размер на 115.00 лв. /сто и петнадесет лева/, считано от датата на влизане на решението в сила, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА Б.Б.И. ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Б.Слатина държавна такса в размер на 201.60 лв. (Двеста и един лева и 60 стотинки), от които: 172.80 лв. държавна такса за текущата издръжката(чл.143,ал.2 от СК) и 28.80 лв. държавна такса за издръжката за минало време(чл.149 от СК) и 5.00 лв./Пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението, в частта досежно издръжката.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВрОС в двуседмичен срок от уведомяване на страните по делото, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: