Решение по дело №66/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.215 от Закон за устройство на територията ЗУТ).

Образувано е по жалба на П. А. А. от [населено място], [улица], подадена чрез пълномощник, против Заповед №УТ-587 от 21.11.2024г., издадена от кмета на община Хасково, с която, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж: „Навес“ с размери 3,60/8,00 м., построен в северозападната част на имот с [идентификатор] по КК на [населено място], с административен адрес: [улица], [населено място], собственост на П. А. А. от [населено място], [улица],ет. ***.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди се, че същата е издадена в противоречие с разпоредбите на ЗУТ и при съществени процесуални нарушения. Моли се за отмяна на оспорения акт. Претендира се присъждане на разноските по делото.

Ответникът – Кмет на община Хасково, в представена по делото писмена молба изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. В случай, че жалбата бъде уважена, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд – Хасково, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 16.10.2024г. работна група в състав от служители в отдел „КЗУТ“, Дирекция „АГСИ“ към Община Хасково, е извършила проверка на строеж: „Навес“, построен в северозападната част на имот с [идентификатор] по КК на [населено място], с административен адрес: [улица], [населено място]. За резултатите от извършената проверка е съставен Констативен акт №21 от 16.10.2024г. В него е отразено, че имотът е собственост на община Хасково, а строежът е собственост на П. А. А. от [населено място], [улица], ет.**. Описано е, че не са представени одобрен проект (в т. ч. съгласувани и одобрени части на проекта), разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и ниво, както и заповедна книга. Относно изпълнението на строежа към момента на проверката е описано, че в северозападната част на имот с [идентификатор] по КК на [населено място], с административен адрес: [улица], [населено място], е изпълнен дървен навес на един етаж, с размери: 3,60/8,00 м. и конструктивна височина при най-високата част 3,20 м. Изпълнен е от дървена конструкция – колони 12/12мм., замонолитени с планка и по 2 бр. болта в бетонова настилка. Греди 12/12мм., стените са с дъсчена обшивка с дебелина 2,0 см. Покривът е едноскатен – дървени ребра, върху тях е накована дъсчена обшивка с дебелина 2,0 см., покрит с LT ламарина. По източната фасада в основата е излят бетонов пояс – 20 см., монтирани са една врата и прозорец от алуминиева дограма. Застроена площ на постройката е 28,80 м2. Посочено е, че строителството на постройката е извършено през 2024г. Отбелязано е, че строежът е VI категория, съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ и чл.12 от Наредба №1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Като нарушена разпоредба е посочен чл.148, ал.1 от ЗУТ.

Констативният акт е изпратен на П. А. А. с писмо рег. индекс: 94А-9635-1#4/23.10.2024г. на община Хасково, получено на 25.10.2024г., видно от приложеното известие за доставяне ИД PS 6300 01L7YD U.

Съгласно Констативен протокол от 06.11.2024г., съставен от главни специалисти в отдел „КЗУТ“ при Дирекция „АГСИ“, община Хасково, срещу констативния акт не е подадено възражение в законоустановения срок.

Въз основа на така съставения констативен акт е издадена оспорената в настоящото производство Заповед №УТ-587/21.11.2024г., с която, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж: „Навес“ с размери 3,60/8,00 м., построен в северозападната част на имот с [идентификатор] по КК на [населено място], с административен адрес: [улица], [населено място], собственост на П. А. А. от [населено място], [улица],ет. ***.

С писмо рег. индекс: 94А-9635-1#5 от 25.11.2024г. на община Хасково заповедта е изпратена на П. А. А., като видно от приложеното известие за доставяне ИД PS 6300 01L867 Х, пратката е върната с отбелязване „непотърсена“.

На 06.01.2025г. П. А. А. е уведомен за процесния административен акт по реда на §4 от ДР на ЗУТ, видно от представените по делото съобщение и служебна бележка.

Жалбата е подадена на 09.01.2025г. чрез община Хасково.

По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението, след анализ на материалите по делото, извършения оглед и измервания на място и направената справка в община Хасково, вещото лице е установило, че процесният обект е построен в северозападната част на [ПИ] по КК на [населено място], за който имот е отреден [УПИ], кв.554 по плана на [населено място], одобрен със Заповед №377 от 1986 год., на границата с [УПИ]. Изпълнен е от лека дървена конструкция - носещи колони, греди, ребра, укрепващи връзки, две оградни стени (източна и северна) и подвижна затваряема преграда по южната страна. Покривът е едноскатен - дървена скара с покритие от LT ламарина. Във високата част е монтиран върху дървени колони, анкерирани в ст.бетоновата плоча на стопанската постройка в съседния [УПИ], разположена на границата на имота. Размерите, измерени външно по контура на процесния обект, са 3,60 м/8,00 м. и ЗП=28,80 кв.м. Височината на постройката във високата част (към съседния [ПИ]) е 3,13 см., а в ниската (към двора) е 2,84 см., измерена до ниво бетонова настилка. Носещата конструкция и външното ограждане на процесния обект са изпълнени изцяло от дървени материали - греди, дъски, летви. По късата северна и по дългата източна страни е с дъсчени фасади, изпълнени от сковани хоризонтални дъски 15/2 см. и гипсокартон отвътре. На запад, по дългата страна е съществуващия зид на построената на границата в съседния [ПИ] стопанска постройка, по линията на който навесът е удължен с преграда от сковани дъски и гипсокартон. Вертикалните носещи елементи са дървени колони 12/12 см., 4 бр. по източната дълга страна на навеса и междинна 6/12 см. , с укрепващи връзки - вути. По западната страна са 3 бр. къси колони 12/12 см., монтирани върху плочата на стопанската постройка в [ПИ] и една крайна дървена колона 12/12 см. при удължението. Над колоните, по дългите страни на навеса са монтирани две надлъжни греди 12/12 см., върху които лягат дървените ребра 12/6 см. По дължина, напречно над ребрата са монтирани 7 бр. дъски 15/2 см., с LT ламарина върху тях. По източната фасада са монтирани врата 70/200 см. и прозорец 200/135 см. Южната страна се затваря с плъзгаща летвена преграда с поликарбонат. Вътрешно, стените са с облицовка от гипсокартон. Монтираната дограма е PVC. Снимков албум на процесния обект има в Приложение №1 към заключението.

Във връзка с втория поставен въпрос, вещото лице е описало, че носещата конструкция и външното ограждане на процесния обект са изпълнени изцяло от сглобяеми съставни елементи - дървени греди, дъски, летви, свързани с пирони и видии за дърво и болтови връзки при пета колони. Покривът е едноскатен - дървена скара с покритие от LT ламарина. По късата северна и по дългата източна страна е с дъсчени фасади, изпълнени от сковани хоризонтални дъски и гипсокартон отвътре. Южната страна се затваря с плъзгаща летвена преграда с поликарбонат. Носещите дървени колони са монтирани върху инвентарни метални планки, анкерирани в съществуваща дворна бетонова настилка по цялата дължина на имота, изпълнена в ивица 3,60 м. западно от жилищната сграда. Отбелязано е, че процесният обект е изпълнен от леки материали, свързани по начин, позволяващ разглобяване на съставните елементи. Носещите колони могат да бъдат демонтирани и отделени от основата, без да нарушават трайно бетоновата настилка. Начинът на изграждане и закрепване на дървените колони не променя трайно субстанцията на бетоновата настилка (терена).

На следващо място, по третия поставен въпрос, вещото лице е посочило, че процесният обект е построен в северозападната частна [ПИ] по КК на [населено място], с административен адрес: [улица]. По данни от КК на [населено място], Заповед за одобрение на КККР РД-18-63/05.10.2006 г., издадена от ИД на АК, [ПИ] е Общинска частна собственост, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 m), площ 432 кв. м., стар номер 5003131, [жк], парцел 6 ([УПИ], кв.554 по плана на [населено място]). Действащи за Урегулиран поземлен имот VI-3131, кв.554 по плана на [населено място] са кадастрален, застроителен и регулационен план, одобрени със Заповед №377 от 1986 год. Съгласно ПУП на имота, в [УПИ], кв.554 се предвижда основно застрояване на 4-ет. Жилищна сграда + Г (средно застрояване в имота), свързано на границата с [УПИ]. Допълващо застрояване не е предвидено. Не се предвижда запазване на заварени сгради. Вещото лице е цитирало разпоредбите на чл.12, ал.1 и ал.2 от ЗУТ и чл.41, ал.2 от ЗУТ, като е посочило, че съгласно ПУП на имота, одобрен със Заповед №377 от 1986 год., допълващо застрояване в [УПИ], кв.554 не е предвидено. Отбелязало е също, че данни за издадена виза от главния архитект на общината, която да допуска допълващо застрояване, свързано на границата между [УПИ] и [УПИ], кв.554 по плана на [населено място], не били установени. Посочило е, че по местоположение, начин на изпълнение и вложени материали, процесният обект се определя като постройка на допълващото застрояване, с възможности да бъде ползвана за различни функции, в т.ч. и като лека постройка за отоплителни материали и инвентар по смисъла на чл.151, ал.1, т.3 на ЗУТ (без разрешение за строеж). Вещото лице е обсъдило разпоредбата на чл.46, ал.1 от ЗУТ, като е посочило, че съгласно ПУП на имота, в [УПИ], кв.554 се предвижда основно застрояване на 4-ет. Жилищна сграда + Г (средно застрояване в имота). Посочено е също, че процесният обект е изпълнен в урегулиран поземлен имот за средноетажно застрояване и може да се квалифицира като постройка на допълващо застрояване с изключение на постройките по чл.46 ЗУТ, респ. и чл.151, ал.1 на ЗУТ (без разрешение за строеж). Цитирана е разпоредбата на чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ и е отбелязано, че за процесния обект като постройка на допълващото застрояване извън случаите по чл.46 и чл.151 на ЗУТ, се изисква издаване на Разрешение за строеж по реда на чл.147, ал.1 на ЗУТ, вр. чл.41, ал.2 на ЗУТ .

В съдебно заседание вещото лице направи допълнително пояснения по представеното заключение.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съдът счита, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес, насочена е срещу подлежащ на обжалване акт и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност. В чл.223, ал.1 от ЗУТ е предвидено, че за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице: т. 8 - издава заповеди за премахване на незаконни строежи. Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал.2, или на части от тях. Доколкото от представените по делото доказателства се установява, а и не е спорно, че коментираният строеж е VI категория, с оглед цитираните разпоредби, обжалваната заповед е издадена от компетентен орган.

Заповедта е обективирана в писмена форма и съдържа всички необходими реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Като фактически основания, върху които основава своето разпореждане, кметът на община Хасково е посочил наличието на констативен акт, съставен от служителите по чл.223, ал.2 от ЗУТ, за незаконен строеж, извършен без необходимите строителни книжа, без разрешение за строеж, като в заповедта строежът е индивидуализиран в достатъчна степен. Фактическите основания, с които е мотивирана обжалваната заповед, изцяло възпроизвеждат установеното при извършената на 16.10.2024г. проверка, отразено в Констативен акт №21/16.10.2024г. Правилно и коректно административният орган е квалифицирал установените факти под правната норма на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и в съответствие с нормата на чл.225а, ал.1, във връзка с правомощията по чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е издал атакуваната заповед.

Не се установява при издаване на оспорената заповед да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Административнопроизводствените правила са регламентирани в разпоредбата на чл.225а от ЗУТ. Касае се за процедура за премахване на незаконен строеж. В изпълнение на законовото изискване по чл.225а, ал.2 от ЗУТ, в конкретния случай служителите, определени с разпоредбата на 223, ал.2 от ЗУТ, са съставили Констативен акт № 21/16.10.2024 г., за установяване на незаконен строеж, състоянието на строежа, липсата на издадени строителни книжа и документи. От представените по делото доказателства се установява, че констативният акт е изпратен за връчване на собственика на строежа с писмо, което е получено от посочено в известието за доставяне лице. Съответно посочения за собственик и настоящ жалбоподател не се е възползвал от правото си да подаде възражения в законоустановения срок. Предвид горното, съдът намира, че са спазени изискванията на чл.225а, ал.2 от ЗУТ.

Съдът приема оспорения административен акт за съответстващ на материалния закон.

Разпореденото в случая премахване е направено при наличие на законоустановените предпоставки за това. В заповедта е посочена разпоредбата на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, според която строежът е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Няма спор по делото, че образуваното производство за премахване на процесния строеж е започнало със съставянето на Констативен акт № 21/16.10.2024 г. Установеното с констативния акт относно вида и характера на констатираното строителство не се опровергава. Във връзка с отбелязаното, че строежът е построен през 2024г., по делото е представен протокол от 14.10.2024г. (л.10 гръб), от който се установява посоченото обстоятелство, което впрочем няма данни да е било спорно.

Съгласно разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон.

Безспорно е, че обектът има характер на строеж според дефиницията, съдържаща се в §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Видно от представеното по делото и прието заключение на вещото лице, за процесния обект като постройка на допълващото застрояване извън случаите по чл.46 и чл.151 на ЗУТ, се изисква издаване на Разрешение за строеж по реда на чл.147, ал.1 на ЗУТ, вр. чл.41, ал.2 на ЗУТ.

По делото е установено, че процесният строеж е изпълнен, без да е издадено разрешение за строеж по чл.148, ал.2 от ЗУТ от главния архитект на общината, от което следва, че е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

Следва също да се отбележи, че вещото лице в съдебно заседание поясни, че имотът, върху който е изградена постройката, е частна общинска собственост и каквото и да бъде построено в него, трябва да има учредено право на строеж по смисъла на ЗУТ.

При това положение, след като се установи, че коментираният строеж е от VI категория и е незаконен, следва да се приеме, че същият подлежи на премахване по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, поради което оспорената заповед се явява законосъобразна, като издадена в съответствие с материално правните разпоредби.

Безспорно оспореният акт е издаден и в съответствие с целта на закона, тъй като премахването на незаконните строежи е предвидено пряко в разпоредбата на чл.225а от ЗУТ.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради което следва да се отхвърли.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. А. А. от [населено място], [улица], против Заповед №УТ-587 от 21.11.2024г., издадена от кмета на община Хасково.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд.