Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№1166

 

град Пловдив, 21.06.2022 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на петнадесети юни  през две хиляди и двадесет и втора година,  в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

                ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ПАСКОВ

                                           ПЕТЪР КАСАБОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 1080 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство  пред касационна инстанция.

Делото е образувано по касационна жалба на "Рекин инвест" ЕООД, с ЕИК *********, предявена чрез пълномощника адв. Олег Д., против Решение № 444/01.03.2022 г. на Районен съд Пловдив, постановено по АНД № 148/2022 г., с което е потвърдено издаденото против дружеството от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор Наказателно постановление №ГБО-0061/21.12.2021 г. за налагане на имуществена санкция в размер на 10 000 лв. на основание чл. 34, ал. 3 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/ за нарушение на чл. 8а ал. 6 от същия закон. В жалбата се навежда като касационно основание за отмяна на обжалваното решение като неправилно неговата незаконосъобразност. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго, с което да бъде отменено изцяло атакуваното наказателно постановление.  В съдебното заседание адв.Д. поддържа  касационната жалба, претендира разноски.  Ответникът по касационната жалба чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р.С., е депозирал на 12.04.2022 г. чрез Районен съд Пловдив възражение против касационната жалба. Във възражението се излагат съображения по съществото на спора и се прави искане за отхвърляне на касационната жалба и потвърждаване на обжалваното решение, претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Участващият в касационното производство прокурор дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява и основателна по следните съображения:

За да постанови решението си, Районен съд Пловдив е проявил процесуална активност и е събрал относимите към спора писмени и гласни доказателства. Преценявайки ги поотделно и в тяхната съвкупност, правилно е установил фактическата обстановка, в смисъл, че касаторът е търговско дружество, което продава в стопанисван от него обект „Склад-офис“, находящ се в град Раковски, на ул.“Шишманско шосе“, твърдо гориво за битови нужди, без дружеството или обекта да са вписани в регистъра по чл. 8б ал. 1 от ЗЧАВ. Адресат на забрана по чл. 8а ал. 6 от ЗЧАВ са лица, които извършват разпространение на твърди горива. За да бъде осъществено нарушението по чл. 8а, ал. 6 от ЗЧАВ, е необходимо от обективна страна наказаното дружество да разпространява твърди горива, без да е вписано в регистъра по чл. 8б от ЗЧАВ и/или дори да е вписано, то да разпространява твърдо гориво в обект, който не е вписан в публичния регистър.

Елемент на нарушението е факта на разпространение на твърди горива.  В случая, в оспорваното НП изрично се приема, че лицето е разпространявало чрез продажба твърдо гориво за битово отопление-въглища в обект в град Раковски, без обекта и дружеството да са вписани в публичния регистър по чл. 8б, ал. 1 от ЗЧАВ. След като разпространителят се включва във веригата на разпространение на твърди горива, то същият попада и в кръга на субектите, които са задължени да се впишат в регистъра по чл. 8б от ЗЧАВ. С оглед на горното, при конкретно установените факти, се налага извод за това, че нарушението, така както е описано е извършено. Несъмнено е, че санкционираното дружество е получател по доставка на въглища, според представените по преписката доказателства, без да е потребител. Следователно, по смисъла на § 1 от ДР на ЗЧАВ, дружеството е участвало в процес на разпространение на твърди горива.  Предмет на продажбата са били въглища, което съставлява "твърдо гориво за битово отопление" съгласно дадената законова дефиниция на това понятие в § 1, т. 43 от ДР на ЗЧАВ. Дружеството е получило доставка съгласно фактура, приложена по делото, поддържало е наличности от твърдо гориво - въглища, като има движения по наличностите на въглища, видно от счетоводната справка за салда и обороти за сметка 303. След като е участвало в процес на разпространение, а не е било вписано в регистъра по чл. 8б, ал. 1 от ЗЧАВ, то е осъществило и състава на нарушението по чл. 8а, ал. 6 от ЗЧАВ. Деянието, така, както е описано от обективна страна покрива всички признаците от състава на нарушение по чл. 8а ал. 6 от ЗЧАВ.

Основателно е възражението, че се касае до маловажен случай. Процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на издадено НП, да обсъди всички основания за въззивно обжалване, дори и да не са наведени такива, вкл. и да подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган относно приложението на чл. 28 ЗАНН. Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.

Съдът не може да бъде обвързан от решението на административния орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото. В този смисъл е ТР № 1/12.12.07 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС. В решението, предмет на касационната проверка, ПРС е приел, че не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието не е маловажно. Този извод на РС Пловдив не се споделя от касационната инстанция. Правната норма на чл. 28 от ЗАНН /преди измененията в сила от 23.12.2021 г./ предвижда, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В ЗАНН законодателят не е дал легална дефиниция на понятието "маловажен случай", поради което следва приложимите критерии при определяне на дадено административно нарушение като "маловажен случай" да се изведат от чл. 93, т. 9 от НК. Легалното определение на "маловажен случай" по чл. 93, т. 9 от НК предвижда, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От анализа на цитираната правна норма следва изводът, че за да се направи извод по въпроса дали конкретно административно нарушение съставлява маловажен случай следва да се преценяват фактите на липса или незначителност на вредните последици, характера на вредните последици, ако такива са настъпили от нарушението, всички смекчаващи отговорността обстоятелства. Като от съдържанието на чл. 93, т. 9 от НК следва изводът, че маловажността на случая е поставена в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства, които следва да се преценяват от въззивния съд конкретно и въз основа на събраните по делото доказателства, при всеки случай на административно нарушение. Касационният съд приема, че "маловажен случай" ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. Касационният съд, в конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят, следва да се квалифицира като "маловажен случай". В конкретната хипотеза са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Касае се за първо нарушение, тъй като по делото не са представени никакви доказателства за предходни нарушения по ЗЧАВ. По делото е установено по безспорен начин, че дружеството – касатор на втория  ден след проверката е  притежавало Удостоверение за регистрация № Р-0415 от 08.10.2021 г. Към момента на проверката е била констатирана  продажба на твърдо гориво за отопление /в тази насока няма спор/, като част от видовете продажби на различни стоки, съобразно приложените аналитични извлечения по сметки. Контролно-административната дейност не следва да бъде самоцелна, с оглед налагане на имуществени санкции и в тази насока са измененията на ЗАНН, в сила от 23.12.2021 г. Законодателят изрично регламентира възможността за отправяне на предупреждение съгласно чл.28 от ЗАНН. Касационният съд намира, че санкцията в конкретния случай е прекомерна и в противоречие с общия принцип за съразмерност. Нарушението е отстранено незабавно, като същото е станало не при изпълнение на дадени му предписания за това или след констатиране на нарушението с АУАН. Относно новите задължения за съответните субекти и въведената задължителна регистрация е следвало да се проведе и разяснителна кампания. Съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с обикновените случаи за нарушения по същите законови текстове, поради което е налице хипотезата на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Предвид изложените съображения решението на РС Пловдив е постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено, като следва да се отмени и потвърденото с него наказателно постановление.  С оглед изхода на спора, в тежест на АНО, са и направените и доказани разноски от адвокат Олег Д. за адвокатско възнаграждение пред ПРС, в размер от 850 лева, съгласно Договор за правна защита и съдействие по АНД № 148 по описа на ПРС за 2022 година. Неоснователно е възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения "Ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението". Според чл. 7, ал. 2 от същата Наредба "За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: 2. при интерес от 5000 до 10000 лв. – 580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв. От изложеното следва, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валидно и допустимо, но неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което се отмени наказателното постановление.

По изложените съображения, съдът

                                           Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ  Решение № 444/01.03.2022 г. на Районен съд Пловдив, постановено по АНД № 148/2022 г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №ГБО-0061/21.12.2021 г. издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на "Рекин инвест" ЕООД, с ЕИК *********  е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. на основание чл. 34, ал. 3 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/ за нарушение на чл. 8а, ал. 6 от същия закон.

ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор да заплати на "Рекин инвест" ЕООД, с ЕИК *********, разноските по делото в размер на 850лв./осемстотин и петдесет/ за адвокатско възнаграждение. 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване и на протест.                  

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ: