№ 5821
гр. ** 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря К. Д. *
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110109866 по описа за 2024 година
П. Д. З. е предявила срещу ** осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал.
1 ЗЗД за заплащане на сумата от 15 000 лева, частично от 30 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и
страдания в резултат на счупване на дясната ръка в областта на лакетната става вследствие
на подхлъзване по непочистен заледен тротоар на 24.01.2024 г. в близост до бл. 252 в гр. **
ж.к. „**“, ведно със законната лихва от 24.01.2024 г. до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че около 07:30 ч. на 24.01.2024 г. се подхлъзнала на заледен участък
по пешеходен тротоар в гр. София в близост до бл. 252 в ж.к. „**“ и паднала. Излага, че
посоченият участък не бил почистен, но бил единственото място, през което можела да
премине и въпреки че внимавала, се подхлъзнала и паднала. Посочва, че в момента на
инцидента тротоарът и мястото не били обозначени с предупредителни знаци, че не са
безопасни за преминаване. След падането отишла на работа, но още в началото на работния
процес започнала да изпитва силни болки в областта на дясната ръка и около 11:00 ч.
установила, че ръката е напълно нефункционална. Посетила ВМА, където бил направен
обстоен преглед, който установил, че е налице тристранно счупване в областта на дясната
ръка – лакетната става, с фрактури на главичката на шийни, торакални и лумбални
прешлени в профил. Била поставена гипсова шина за обездвижване на ръката. Вследствие
наложилото се обездвижване ежедневието коренно се променило – започнала да изпитва
болки и силен дискомфорт, изразяващи се в затруднения при извършване на елементарни
действия, в т.ч. поддържане на домакинството и санитарно обслужване, като се налагало
децата да полагат извънредни грижи за нея - да я преобличат и да носят храна, поради
което ищцата започнала да се чувства в тежест на близките си. Счупването на дясната
ръка предизвикало у ищцата силно притеснение и уплах, последната започнала да се
1
страхува да не изпадне отново в същата ситуация, имала нарушения в съня, преживявала
изключителен стрес. Счита, че ответникът не е изпълнил възложените му по ЗП задължения
във връзка с поддръжката на общинските пътища, от които са част и тротоарите съгласно
дефиницията за „земно платно“, дадена в § 1, т. 2 от ДР на ЗП. Посочва, че улиците в
близост до бл. 252 в ж.к. „**“ представляват общински пътища – публична общинска
собственост, които съгласно ЗОС следва да се управляват в интерес на населението на
общината и с грижата на добър стопанин. Твърди, че вследствие на бездействието на
ответника да поддържа тротоарите, като обезопаси и премахне възникналите препятствия по
тях, за ** е възникнала обезпечително-гаранционна отговорност за претърпените от ищцата
неимуществени вреди, които се намират в причинна връзка със соченото противоправно
бездействие от страна на служителите на ответника. Излага, че е без значение кое е
конкретното длъжностно лице, което е бездействало, тъй като ответникът е отговорен за
вредите, причинени от негови служители/работници, дори в случаите, в които не е
установено кое конкретно лице ги е причинило. С тези съображения ищцата обосновава
интереса си от търсената защита и отправя искане за осъждане на ответника да заплати
сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска като неоснователен. Счита, че мястото на настъпване на събитието не е
конкретно уточнено, поради което намира, че твърденият инцидент следва да се счита за
реализиран на пространство, което се поддържа от етажната собственост на бл. 252. Оспорва
наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, в т.ч.
наличието на противоправно и виновно поведение от страна на ** в лицето на нейните
служители. Възразява срещу търсеното обезщетение като силно завишено. Счита, че не са
налице увреждания, които трайно да са затруднили и увредили ищцата, нито се е наложило
провеждане на последващо лечение, поради което същите не следва да бъдат обезщетявани
със така заявената претенция поради несъответствието с действително претърпените
вреди. Оспорва отговорността за поддръжката на процесния участък да е на **, тъй като
съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 1, т. 2 от Наредбата за управление на отпадъците и
поддържане и опазване на територията на ** собствениците, ползвателите, лицата, които
фактически владеят или държат недвижими имоти или част от тях, са длъжни да почистват
тротоарите пред и около сградите на имотите от сняг и лед. Релевира възражение за
съпричиняване от страна на ищцата, която с поведението си е допринесла за настъпване на
твърдените вреди.
С протоколно определение от 18.03.2025 г. съдът е допуснал изменение на размера на
предявения иск чрез неговото намаляване, като същият да се счита предявен за сумата от
6000 лева, частично от 30 000 лева.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
2
За установяване спорните по делото обстоятелства – ищцата получила ли е описаните
в исковата молба наранявания в резултат на падане по непочистен заледен тротоар в близост
до бл. 252 в гр. ** ж.к. „**“, по делото са събрани гласни и писмени доказателства и е
изслушано заключение на СМЕ.
От показанията на свид. Теодора Кирчева Маркова, колежка на ищцата, се
установява, че след инцидента ищцата се обадила в 09:55 ч. и била изключително
разстроена, плачела и обяснила, че е паднала на тротоара на метри нейния блок. Изпитвала
силни болки и след около час отишла на лекар. Установило се, че дясната ръка е счупена,
била в гипс от китката до над лакътя и отсъствала от работа около месец. Било много трудно
на ищцата в ежедневието , тъй като не можела да се обслужва сама, да си върши най-
елементарни дейности в домакинството, изпитвала страх дори да излезе да пазарува, за да не
падне отново. Дъщеря и помагала и я обслужвала.
Вещото лице по съдебно-медицинската експертиза дава заключение, че ищцата е
получила травма в областта на дясната лакътна става, довела до фрактура на главичката на
радиуса (лъчевата кост). Характеристики на фрактурата - закрита, вътреставна и
неразместена (обоснованост от факта, че счупването не е оперирано). Лакътната става е
сложна става даваща движения в 2 равнини - сгъване/разгъване и ротационни движения по
оста на предмишницата. Главичката на лъчевата кост отговаря именно за ротационните
движения и се травмира по индиректен механизъм - падане върху изпъната в лакътната
става ръка, което неволеви рефлекс от загубата на равновесие и опасност от падане на
терена от собствен ръст. Посоката на силата на удара е по хода на изпънатата ръка и
притиска главичката на лъчевата кост в по-масивната раменна кост от горе, при което
главичката претърпява различни по вид травматични увреждания - от непълни счупвания
(фисури), до раздробени фрактури с няколко фрагмента. От проведеното лечение само с
имобилизация с голяма вероятност може да се твърди, че въпросната фрактура е била или
непълна (фисура) или неразместена, в противен случай се прилага задължително оперативно
лечение. Една от най-честите причини за възникване на счупване на главичката на радиуса е
именно спъване и падане от собствен ръст върху изпъната в лакътната става ръка по неравен
или заледен терен. При фрактура на главичката на радиуса болката в началото не е с висока
интензивност, както и въобще симптоматологията, силната болка и оток в областта на
лакътната става настъпват до няколко часа след злополуката, особено ако се приложат
болкоуспокояващи и студени компреси. След поставяне на имобилизацията, в случая е
поставена гипсова шина от средата на мишницата до основата на пръстите на дясната ръка,
болката постепенно намалява от интензивна до слаба към края на имобилизационния
период, който не е отразен в документа на ищцата, но по медицински критерии е 20 дни.
Изостряне на болката е възможно след сваляне на шината, в периода на рехабилитация, като
по делото няма обективизиращ документ за провеждането на такава. Медицинските
критерии за пълното възстановяване от конкретната за ищцата фрактура на главичката на
дясната лъчева кост при навременно адекватно лечение и липса на усложнения е около 2
месеца.
3
Във основа на така събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна, че на 24.01.2024 г. около 07:30 часа ищцата се е подхлъзнала по
непочистен заледен тротоар на 24.01.2024 г. в близост до бл. 252 в гр. ** ж.к. „**“, паднала и
си счупила дясната ръка в областта на лакетната става. Била поставена гипсова шина за
обездвижване на ръката. За около 2 месеца ищцата се нуждаела от чужда помощ при
ежедневното си обслужване. Изпитвала болки за около 20 дни.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Фактическият състав на чл. 49 ЗЗД е налице, когато са причинени вреди на
пострадалия от противоправното и виновно поведение на лице, при или по повод
изпълнение на възложена работа. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по
чл. 49 ЗЗД, е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по
възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице –
пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда – имуществена и/или
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3)
вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД),
като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен
начин липсата на вина на делинквента.
Съдът намира, че по делото установява, че инцидентът е настъпил в гр. ** на
тротоара в близост до бл. 252 в ж.к. „**“. Според чл. 30, ал. 5 ЗП изграждането, ремонтът и
поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите,
пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища
в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община.
Обезопасяването на тротоара в близост до бл. 252 в ж.к. „**“ в гр. София е задължение на
**, а настъпилите вреди в резултат на бездействието на общината да отстрани повредата на
съоръжението ангажира отговорността по чл. 49 ЗЗД. Задълженията включени в
понятието поддържане са определени в т. 14 ДР на ЗП като дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.
Така описаните действия са в задължение на общината, която стопанисва тротоарите и
неизпълнението им влече отговорност на същата. В чл. 35 от Наредбата за управление на
общинските пътища на територията на ** са конкретизирани работите, които следва да се
извършват при зимно поддържане, които включват и снегопочистване, разпръскване на
минерални материали (опесъчаване) за стопяване на снега и леда, организиране на работа
при влошени метеорологични условия. Съдът намира, за неоснователно възражението на
ответника, че инцидентът следва да се счита за реализиран на пространство, което се
4
поддържа от етажната собственост на бл. 252, доколкото независимо че за уточнение на
мястото на инцидента е посочено, че същият е станал в близост до бл. 252, от свидетелските
показания се установява, че се касае за тротоарно пространство, което не се намира пред
самия бл. 252, за да бъде задължение на ЕС почистването и обезопасяването му, а за такова,
находящо се на няколко метра от блока, чиято поддръжка е задължение на ответника.
Следователно по силата на цитираните законови разпоредби на ** е вменено
задължение да стопанисва и поддържа тротоарите в рамките на гр. ** което включва и
задължението по зимното им поддържане, в частност третирането на заледени участъци със
специални смеси, предотвратяващи замръзването или опесъчаването им. Администрацията
изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила
изпълнението на посочените задължения, като на основание чл. 49 ЗЗД и по аргумент от
ППВС № 4/1975 г. носи обективна гаранционно - обезпечителна отговорност при
действията/бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по
поддръжката на тротоарите в рамките на гр. София.
С оглед на това, че в конкретния случай наличието на заледен участък на тротоара в
близост до бл. 252 в ж.к. „**“, явяващ се причина за падането на ищцата и получените
травматични увреждания, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които ** е
възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения, а именно при зимни условия да
поддържат тротоаритев състояние, отговарящо на изискванията за безопасно движение по
тях на пешеходци, в това число и обезопасяването им срещу хлъзгане, същата като
възложител на работата отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД.
Въз основа на събраните по делото доказателства – медицински документи, СМЕ и
свидетелски показания съдът приема за доказано и настъпването на твърдените в исковата
молба неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от ищцата болки и страдания,
обективно обусловени от настъпилите увреждания, които е търпяла по време на настъпване
на уврежданията и след това, по време на възстановителния процес. Съдът като съобразява
на основание чл. 52 ЗЗД горепосочените обстоятелства свързани с характера на
уврежданията, степента на нараняванията, продължителността на лечебния период,
интензитета на претърпените болки, страдания и негативни изживявания, обстоятелството
че ищцата е била затруднена в ежедневието си намира, че претендираното от ищцата
обезщетение в размер на 5000 лева, е справедливо и съответно на претърпените от нея
неимуществени вреди, поради което предявеният иск следва да бъде уважен до тази сума.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредите остана недоказано. Съдът
намира, че не са налице доказателства за проявено от ищцата невнимание, вследствие на
което да се е стигнало до падането, а напротив ищцата се е подхлъзнала, вървейки по
заледен участък от тротоар.
Ответникът дължи мораторна лихва върху присъдените обезщетения, считано от
датата на увреждането – 24.01.2024 г. по аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищцата е направила
разноски в размер на 350 лева – депозит за експертиза, от които съразмерно с уважената
5
част от предявения иск следва да се присъдят 291,66 лева. Претендира се адвокатско
възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА в размер на 1350 лева, от които
съразмерно с уважената част от предявения иск на процесуалния представител на ищцата
следва да се присъдят 1125 лева. Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение,
което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева, от което следва да
се присъдят 8,33 лева съобразно с отхвърлената част от предявения иск. Определени по
компенсация разноски се дължат на ищцата в размер на 283,33 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА **, ЕИК ** да заплати на П. Д. З., ЕГН **********, на основание чл. 49,
вр. чл. 45 ЗЗД сумата 5000 лева, частично от 30 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания в резултат
на счупване на дясната ръка в областта на лакетната става вследствие на подхлъзване по
непочистен заледен тротоар на 24.01.2024 г. в близост до бл. 252 в гр. ** ж.к. „**“, ведно със
законната лихва от 24.01.2024 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата от 5000 лева до пълния претендиран размер от 6000 лева, частично от
30 000 лева.
ОСЪЖДА **, ЕИК ** да заплати на П. Д. З., ЕГН **********, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 283,33 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА **, ЕИК ** да заплати на адв. К. И. К., САК, личен № **********, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА сумата от 1125 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6