Р Е Ш Е Н И Е №55
гр.Силистра, 19.05.2021 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в
публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова, с
участието на прокурор...................,като разгледа докладваното от съдия М.Славова адм.дело №43
по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по жалба на Д.Н. ***, подадена чрез
представител по пълномощие адв.П.Н. ***, против
Заповед №ЗСП/Д-СС/4294 от 26.01.2021г.,издадена от директора на Дирекция
„Социално подпомагане” гр.Силистра,с която ѝ е отказана еднократна
месечна целева помощ при обявена извънредна епидемична обстановка,съгласно
чл.16б от Правилника прилагане на Закона за социално подпомага- не (ППЗСП), заради
това, че „право на такава помощ имат семейства с деца до 14-годишна възраст,
които се подпомагат при условията на ал.1, 3 и 4, които живеят на един настоящ адрес заедно с техните ненавършили
пълнолетие деца“, като изрично органът се е позовал на чл.16б ал.6 ППЗСП. При
условията на чл.13 ал.5 ЗСП, актът е обжалван пред директора на Регионалната
дирекция за социално под- помагане (РДСП) гр.Силистра, който с Решение №19-РД 06-0009/22.02.2021г. е
от- хвърлил жалбата.
С настоящото
оспорване се твърди, че атакуваният акт бил издаден при допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила,
защото в него не било обсъдено възражение на заявителката за липса на
нормативно изискване съпрузите да живеят на един и същ настоящ адрес, обратно
на главния отказен аргумент на ответния орган.В
производство по чл.26 ал.8 ППЗСП, жалбоподателката е депозирала пред органа
становище в горния смисъл,след което е получила обжалвана заповед без никакъв
коментар на релевирания довод за липса на материалноправно изискване/предпоставка за един и същ
настоящ адрес на съпрузите за отпускане на целевата месечна помощ по чл.16б
ППЗСП.Такъв отсъства и в контролния административен акт, като упорито органите
по социалното подпомагане се позовават на чл.8 ППЗСП, който е общ, според
оспорващата, спрямо приложимата специална регламентация на претендираната
еднократна помощ с новия чл. 16б (обн.ДВ,бр.77/20г.)
ППЗСП.Липсата на мотиви по част от въведения пред административния орган
предмет, се твърди с жалбата, че е нарушение на процесуалните правила от
категорията на съществените.Главният аргумент обаче,е свързан с твърдение за
неправилно приложение на материалния закон.Поддържа се,че оспорващата и бащата
на детето (неин съпруг),което се
е обучавало през заявения период дистанционно,поради въведени ограничения в
училището във връзка с извънредната епидемична обстановка, отговарят на
условията от чл.16б ал.1 т.2 и т.3 ППЗСП. Налице били и останалите предпоставки
от чл.16б ал.2, 3 и 4 ППЗСП,поради което оспореният отказ бил материално
незаконосъобразен, включително противоречащ на нормативната цел.С оглед на тези
оплаквания се настоява атакуваната заповед да бъде отменена,а преписката
върната на ответния орган за ново произнасяне по същество, съобразно указанията
на съда.Претендира се и присъждане на съдебни разноски в хипотезата на чл.38
ал.2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът -
Директорът на Дирекция „Социално
подпомагане” гр.Силистра, чрез упълномощен представител юрисконсулт
Ивайло З., в писмено становище по делото (л.33-л.34) и в съдебно заседание, поддържа аргументи за
не-основателност на оспорването и моли за неговото отхвърляне. Настоява жалбата
да бъде оставена без последици, а процесният административен акт, като
съответен на фактите и закона, да бъде потвърден.
Заинтересованата
страна - В.И.К., не
изразява становище по делото.
Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК,във
връзка с чл.13 ал.6 от Закона за социално подпомагане. Съдът, съобразявайки становищата на страните,след преценка
на събраните в производството доказателства, прие за установено
следното:Жалбата е процесуално допустима,
като подадена срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол; от лице с
установен правен интерес от оспорването; в преклузивния
срок от чл.149 ал.3,вр.с ал.1 АПК.Изчерпена е
процедурата по чл.13 ал.5 ЗСП,като Решение №19-РД 06-0009/22.02.21г. на
директора на РДСП-Силистра е само условие за пораждане на правните последици на
отказната заповед на директора на ДСП-Силистра.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Предмет на съдебния контрол е
Заповед №ЗСП/Д-СС/4294 от 26.01.2021г. на директора на Дирекция „Социално
подпомагане” гр.Силистра, с която е отказано отпускане на еднократна месечна
целева помощ при обявена извънредна епидемична обстановка, съгласно чл.16б
ППЗСП на Д.Н.К., поради това, че „право
на такава помощ имат семейства с деца до 14-годишна възраст които се подпомагат
при условията на ал.1, 3 и 4,които живеят на един настоящ адрес заедно с
техните ненавършили пълнолетие деца“, като изрично органът се е позовал на
чл.16б ал.6 ППЗСП. Последната е специална, като нормираща същото право на
социално подпомагане, но за съвместно живеещи родители без сключен граждански
брак,които съжителстват на един настоящ адрес заедно с техните ненавършили
пълнолетие деца […],както
основателно възразява жалбоподателката. С тази разпоредба се провежда базовия
принцип в социалното законодателство,че с приоритет се прилагат правилата за
защита на децата, както и, че за тази цел съжителстващите на семейни начала
лица се подпомагат като семейство (§1 ал.2 ДР
ППЗСП), стига да са налице предпоставките за това.
От представената административна
преписка се установява, че жалбоподателката е подала заявление-декларация за
отпускане на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена
извънредна епидемична обстановка по реда на чл.16б ППЗСП, съвместно със своя
съпруг В.И.К., подписал заявлението (л.4-л.7).Декларирала е общ за семейството постоянен адрес ***, на
който същото не живее, като е посочила, че тя живее на ул.*****Представила е релевантните за претендираната
помощ обстоятелства, както следва: че е самоосигуряващо се лице,а съпругът
ѝ - безработен; детето И.В.К. е на 7 навършени годи- ни и е ученик в I-ви клас за учебната 2020/21г. в ОУ“О.П.“,както и, че за
периода от 27.11.2020г. до 29.12.2020г. не е посещавал училище поради въведено
ограничение във връзка с извънредната епидемична обстановка; детето не е
настанено за отглеждане извън семейството, а брутните доходи на същото за релевирания месец възлизат общо на 740 лева, от които 40
лева са добавка за дете, а останалите - от трудова дейност на
жалбоподателката.Представени са изискуемите документи,удостоверяващи
декларираните обстоятелства,вкл. Служебна бележка за до-хода на Д.Н. за
м.ноември.2020г. като упражняваща свободна професия - адвокат.Социалният работник
преценил,че подаденото заявление е с нередовност,тъй като не е посочен настоящ
адрес на съпруга,а съгласно чл.16б ал.6 ППЗСП
съпрузите трябвало да имат един настоящ адрес. По реда на чл.26 ал.8
ППЗСП е указано на заявителката, че следва в 14-дневен срок да отстрани горната
нередовност, а именно двамата съпрузи на имат общ настоящ адрес.Със становище
вх.№19 03-94Д-00-0102#1/21.01.21г.
на ДСП-Силистра,оспорващата е възразила по прилагането към релевираните от нея
факти на разпоредбата на чл.16б ал.6 ППЗСП, според която при условията на ал.1,
3 и 4 на с.чл. се подпомагат и съвместно живеещи родители без сключен
граждански брак, които съжителстват на един настоящ адрес заедно с техните
непълнолетни деца.Посочила е, че със съпругът ѝ са сключили граждански
брак на 10.11.2001г., за което е съставен акт №185 от същата дата на Община
гр.Силистра; на декларирания от него настоящ адрес се намира жилище собственост
на майка му и същият е различен от посочения от заявителката настоящ адрес
свързан със собствено нейно жилище.Уточнила е,че съпругът ѝ е безработен
- лице по чл.16б ал.1 т.2 ППЗСП, а тя
самата, самоосигуряващо се лице - адвокат,т.е. лице по чл.16б ал.1 т.3 ППЗСП.По
този начин е удостоверила,че са изпълнени общите условия, на които трябват да
отговарят родителите, измежду които не се среща изискване - да имат (деклариран, дори не да живеят)
един настоящ адрес.
С преписката е представен Социален
доклад (л.13-л.15), който е
изготвен на базата на служебно събрана информация,независимо,че нормативното изискване
от чл.13 ал.2 ЗСП е за преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани
със социална анкета.Установено е, че семейството е тричленно - двамата съпрузи
и малолетното дете И., на 7 години, което е записано в 1-ви клас на учебната
2020/ 2021г. в ОУ“О.П.“ гр.Силистра. Неговият баща е без регистрация в ТД “Бюро
по труда“, но с прекратено трудово правоотношение с „Е.Б.“ЕООД от
23.10.2020г.,след което няма регистрирани други трудови/граждански договори.
Майката на детето е адвокат на свободна практика,реализирала брутен доход в
размер на 700 лева през м.ноември.2020г., като са получени и 40 лева месечна
помощ за детето по чл.7 ЗСПД. Или, средномесечният
доход на член от семейството за месеца,в който в училището са въведени
ограничения във връзка с извънредната епидемична обстановка -
м.ноември.2020г.,съгласно Заповед №РД-01-677/25.11.2020г. на Министъра на
здравеопазването, е под нормативно установените граници за отпускане на
помощта, в случая- 246.66 лева,т.е. отговаря на условието от чл.16б ал.4 ППЗСП.
Със заповедта на МЗ са преустановени всички присъствени учебни занятия, като с
т.IV изрично е отменена Заповед №РД-01-655/13.11.20г.,въвеждаща
временни противоепидемични мерки по т.1 за учениците от V до XII клас в
области с достигната 14-дневна заболяемост над 119.9
на 100 хиляди души и т.н.
Следователно, посоченият период в
заявлението по III.1, че детето И.В.К. за времето от
27.11.2020г. до 29.12.2020г. не е посещавало училище и се е обучавало в
електронна среда, не е спорен, видно от установяването и в Социалния доклад по
т.6 (л.14), вкл. с
позоваване на Заповед №РД 09-3457/26. 11.2020г. на Министъра на образованието и
науката.
След извършена проверка на
декларирания от съпруга настоящ адрес социалните работници установили, че
същият е в гр.Силистра, ул******* и е такъв (не е
променян) от 01.01.1980г. Съгласно §1 т.3
ДР на Закона за българските лични документи (ЗБЛД) „постоянен адрес“ е адресът в населеното място на
територията на РБ,където гражданинът е вписан в регистъра на населението, а
„настоящ адрес“ - може да бъде постоянният адрес или друг адрес, на който
лицето живее (§1т.4 ДР ЗБЛД). Тези
адреси, за целите на социалното подпомагане, имат значение при определяне на
териториално компетентния орган, но не са сред материалноправните
основания, детерминиращи наличието на правото на социалното подпомагане (Вж.Решение №6050/26.05.15г.,адм.д.№1473/15г. на ВАС, VIО). Ответният орган не само не е
установил на кой от констатираните адреси живее съпругът на жалбоподателката,но
и игнорирайки напълно факта,че неговият настоящ адрес не е променян от повече
от 40 години, е постановил оспореният отказ. За целите на социалното
подпомагане, с оглед определяне териториалната компетентност на съответната ДСП,
не възниква никакъв проблем,доколкото всички установени адреси по процесното
заявление са в гр.Силистра. С правно значение е фактическият настоящ адрес на
семейството, на който същото реално живее, а не този който е заявен в
НБД„Население“,защото изцяло ирелевантен за
настоящото производство е фактът,че лицето не е изпълнило задължението си да заяви промяната в настоящия си адрес
съгласно чл.99 ал.1 от Закона за гражданската регистрация. В това отношение
сочената от ответния орган разпоредба на чл.8 ППЗСП, която е обща,систематично
намираща се в Глава втора „Социални помощи“ и предвиждаща, че същите се
отпускат на лица и семейства по настоящ адрес, на който се извършва и
социалната анкета, не следва да бъде прилагана. Това е така, защото нормирането
на новите, затова и специални по отношение на нея, отношения, свързани с
подпомагането на семействата в условията на пандемия от COVID-19, имат приоритет. Още повече,че специалният чл.16б ППЗСП,
във всичките му алинеи, относими към семействата (с изключение
на ал.6 на чл.16б ППЗСП),които по
определение включват съпрузите,ненавършилите пълнолетие деца,както и
навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до придобиване на средно
образование, но не по-късно от 20-годишна възраст (родени,
припознати, осиновени, доведени, заварени, с изключение на сключилите брак), съгласно §1 т.2 ДР ППЗСП, не е поставил изискване за
наличие на един и същ настоящ адрес на съпрузите.Такова, по обясними причини,
има единствено за подпомаганите като семейство,съвместно живеещи родители без
сключен граждански брак, които съжителстват на един настоящ адрес заедно с
техните ненавършили пълнолетие деца.Последното, по хипотеза, е неприложимо към
настоящия казус, защото по въпроса, че подписалите заявлението са съпрузи от
2001г., няма никакъв спор, а дали са изпълнявали задълженията си от Закона за
гражданската регистрация е без значение, щом са установили всички нормативни
материални предпоставки за отпускане на процесната целева помощ.
При така установените факти,в хода
на проверката по чл.168 ал.1 АПК,следва да се приеме без колебания, че
оспорената Заповед №ЗСП/Д-СС/4294/26.01.2021г. на директора на ДСП гр.Силистра,
е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.13 ал.2 ЗСП. Спазена е
предвидената в закона писмена форма, като в конкретния случай, отказът за
отпускане на специалната социална помощ е мотивиран съгласно изискването на
чл.13 ал.3 ЗСП, с посочване на фактическо и правно основание за постановения
резултат - съпрузите нямат един и същ настоящ адрес, в противоречие с чл.16б ал.6
ППЗСП.Спазени са административнопроизводствените
правила, съгласно регламентацията с чл.26 ППЗСП,което налага да бъде отклонено
като неоснователно възражението на жалбоподателката за липса на мотиви по
отношение на изразеното от нея становище в хода на производството пред ДСП,
защото същото, макар и допуснато, не е съществено. Сведено е до тълкуването и
прилагането на материалния закон, което видно от позицията на ответния
орган,вкл. на по-горестоящия в Решение №19-РД
06-0009/22.02.2021г. е, че ал.6 на чл.16б ППЗСП е общоприложима,без
значение дали родителите, заявили помощта по този специален ред,са съпрузи (със сключен граждански брак)
или съвместно живеещи родители,съжителстващи на един и същ адрес с
непълнолетните си деца,което противоречи на точния разум на правните норми,
както и на целта на закона.
Спорът е
съсредоточен на терена на правото, неговото тълкуване и прилагане към
безспорните по делото факти. Релевираните отменителни
основания са тези от чл.146 т.4 и т.5 АПК - несъответствие на заповедта с
материалния закон и неговата цел.С разпоредбата на чл.16б (Нов,ДВ,бр.77/20г.) ППЗСП е регламентирано правото на месечна целева помощ при
обявена извънредна епидемична обстановка за семействата с деца до 14-годишна
възраст.Това е правилото,след което са посочени материалните условия, които
трябва да са налице за да възникне процесното право и съответно, да бъде
упражнено. По изключение, доколкото съгласно §1 ал.2 ДР ППЗСП съжителстващите
на семейни начала се подпомагат като семейство, е прие-та и ал.6 на чл.16б
ППЗСП,която не въвежда нови или различни материални пред-поставки за
упражняване на специалното право,а позовавайки се на битуващите вече нормативни
дефиниции за „съжителстващи лица“,вкл. от §1 т.2 ДР ЗСП, въз-произвежда
легалното изискване да живеят в едно жилище, регистрирани на един адрес. Това
няма как да засегне регламентацията на същото право за семействата,за които
няма правна норма която да налага подобно изискване.
Съгласно §2 ПЗР към Постановление
№322 на МС от 23.11.2020г. за изменение и допълнение на ППЗСП (обн.ДВ,бр.101/20г.,в сила от 27.11.20г.),
до 31.12. 2021г. разпоредбата на чл.16б се прилага единствено при обявено
извънредно положение или извънредна епидемична обстановка, на територията на
България,свързана с разпространение на COVID-19.Оттук следва извод,че за наличието на обуславящите правото
на месечна целева социална помощ материалноправни
предпоставки по чл.16б ал.1 т.1-т.3 ППЗСП,преценката следва да бъде извършена в
ракурса на това дали възникването и съществуването на тези предпоставки е
резултат от въведени ограничения във връзка с извънредната епидемична
обстановка или не, като по наличието на това базово условие, между страните
няма спор. Не се спори също така, че заявителите на помощта са съпрузи, със
сключен граждански брак, а жалбоподателката е член на семейство по смисъла на
§1 т.2 ДР ППЗСП. Следователно, за да бъде уважено искането ѝ и да се
отпусне помощта, следва да са налице някои от условията предвидени в чл.16б
ал.1 т.1-т.4 ППЗСП; да не са налице пред-поставките от ал.3 и да са налице
условията от ал.2 и ал.4 от същия правилник, за които обстоятелства са налице
убедителни доказателства,вкл. установявания на ответния орган.
Конфликтният
момент между страните се свежда до тълкуването на регламентираното право на
процесната еднократна помощ с чл.16б ал.1 ППЗСП, като такова предоставено от закона на семейства с деца
до 14-годишна възраст, а дефиницията на „семейство“,дадена с §1 ал.1 т.2 ДР
ППЗСП, не изисква общо живеене на съпрузите на един и същ настоящ адрес,както
правилно твърди жалбоподателката.
Обратно на това разбиране е изявеното в мотивите на оспорените актове на
администрацията по социално подпомагане, която се позовава на общия чл. 8
ППЗСП, съгласно който социалните помощи се отпускат на семейства по настоящ
адрес, какъвто общ жалбоподателката и съпругът ѝ нямат деклариран в ГРАО,
без значение по какви причини. Следователно, спорът е за правото, защото
неясноти по главните факти няма и, същият следва да бъде разрешен с уважаване
на жалбата.
В този контекст основателно е
оплакването, че оспореният акт противоречи и на целта на закона, изведена
от чл.1 ал.2 т.2 ЗСП - укрепване и
развитие на обществената солидарност в трудни житейски ситуации, каквато
несъмнено е обявената от Световната здравна организация пандемия от COVID-19. Последната доведе до извънредното положение в България (решение на НC от
13.03.20г.),което беше продължено (с
решения на МС) като извънредна епидемична обстановка, действаща и към
настоящия момент. Изпитателната житейска ситуация,засегнала хора от много
държави, извика на живот релевантният за делото чл.16б ППЗСП, който е не само
специален по отношение на общите разпоредби в социалното законодателство,но и като
по-нов се ползва с приоритет пред по-старите правни норми.Още повече,че
неговата цел е да се подпомогнат родителите,които като самоосигуряващи
се лица не могат да упражняват професията (занятието) си поради въведените ограничения, в който кръг несъмнено
попадат и адвокатите, каквато е оспорващата.Нейният съпруг е останал без работа
по време на обявената извънредна епидемична обстановка и няма право на
обезщетение за безработица.Не е спорно и централното обстоятелство, че тяхното
дете И.В.К., е записано в първи клас в Основно училище „О.П.“ за учебната
2020/2021г. и през периода:27.11.20г.- 29.12.20г. не е посещавало учебни
занятия,поради преустановен присъствен образователен процес,т.е. въведени
ограничения, със Заповед № РД01-677/25.11.20г. на Министъра на здравеопазването
и Заповед №РД09-3457/26.11.20г. на Министъра на образованието и науката.Средномесечният доход на член от семейството за релевирания период е 246.66 лева,което е съставомерно обстоятелство по чл.16б ал.4 ППЗСП.А щом
всичко това е така,то несъмнено в правната сфера на жалбоподателката,респ. на
нейното семейство, е възникнало процесното право от чл.16б ал.1 ПП ЗСП и
същото, в противоречие със закона и неговата цел, е отказано от компетентния
орган, който правен резултат следва да бъде отстранен от правния мир.
Своевременно е
заявено искане за присъждане на разноски на основание чл.143 ал.1 АПК от
оспорващата, чиито размер се претендира по реда на чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата, съгласно представен Договор за правна помощ и съдействие, серия
Б, №075620 от 08.03.2021г.,в който изрично е записано,че адвокатската услуга се
предоставя „безплатно,по реда на чл.38 ал.2,вр. с
чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв“.Искането за разноски е
основателно,а представеният договор за правна защита има обвързваща сила за
съда и представлява валидно основание за прилагане на чл.38 ЗАдв.
В съответствие с принципа за независимост на упражняваната адвокатска
професия,установен с чл.2 ал.1 ЗАдв,в хипотезата на чл.38 ал.1 т.3 ЗАдв,
адвокатът сам определя кои лица са от кръга на неговите близки,както и на кои
от тях да окаже безплатна правна помощ (в
случая на съда е служебно известно,че страните са в родство по права линия),поради което основанието за сключване на приложения
договор, не подлежи на установяване пред съда.Съгласно ал.2 на чл.38 ЗАдв, в случаите по ал.1,ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски,адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение.Съдът го определя в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл.36 ал.2 и осъжда другата страна да го заплати.
За да бъде определен размерът на
дължимото възнаграждение на упълномощения от оспорващата адвокат,следва да се
съобрази Наредба №1/09.07.04г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (обн.ДВ,бр.64/04г.,посл.изм. ДВ,бр.68/20г.),
в частта й по чл.8 ал.1 т.1, защото предметът на делото, макар и да е от кръга
на социалното подпомагане,е с определен материален интерес (до 1000 лева), което
означава, че минималното възнаграждение за един адвокат следва да е 300
лева.Така определените разноски, се възлагат в тежест на бюджета на органа,в
чиято структура е издателят на оспорения по делото акт. Последното, поставено в
ракурса на чл.143 ал.1 АПК означава,че определената сума за съдебни разноски
следва да бъде възложена върху бюджета на администрацията, която е способна да
се разпорежда и да отговаря по имуществени претенции,т.е. разпоредител с
бюджет.Съгласно чл.2 ал.3 от Устройствения правилник
на Агенцията за социално подпомагане (Обн.ДВ,бр.15/2003г.,посл.изм.ДВ,бр.20/21г.), АСП е юридическо лице на бюджетна издръжка,със седалище в
гр.София и адрес:ул.“Триадица“ №2, а дирекциите „Социално подпомагане“,съгл.
чл.16 УПАСП, са териториални поделения на АСП с изрично регламентиран кръг от
правомощия, измежду които не се среща такова за разпореждане с бюджетни
средства,поради което и не могат самостоятелно да отговарят по имуществени
претенции.Ето защо, определените по делото разноски,следва да бъдат възложени в
тежест на бюджета на органа, в чиято структура е издателят на процесния акт, по
аргумент от чл.143 ал.1 пр.”посл.” АПК.
В обобщение
настоящият състав приема,че жалбата е основателна. Оспорената Заповед
№ЗСП/Д-СС/4294 от 26.01.2021г. на директора на ДСП-Силистра, като издадена в
противоречие с материалния закон и в несъответствие с неговата цел, следва да
бъде отменена,а преписката, върната на административния орган /арг.чл. 173 ал.2 АПК/ за ново произнасяне при съобразяване
с мотивите на настоящия съдебен акт, в ускорен порядък, предвид значимостта на
накърненото право, воден от което и на основание чл.172 ал.2 пр.2 АПК,
Административният съд Силистра
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на Д.Н. ***,Заповед
№ЗСП/Д-СС/4294/26.01.2021г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане”
гр.Силистра, с която е отказана еднократна месечна целева помощ при обявена
извънредна епидемична обстановка по реда на чл.16б от Правилника за прилагане
на Закона за социално подпомагане и
ИЗПРАЩА преписката за ново произнасяне
по Заявление вх.№ЗСП-Д-СС/
4294/30.12.20г. от административния орган, съгласно с дадените указания по
тълкуването и прилагането на закона, в 7-дневен срок от получаване на
съобщението за настоящото решение.
ОСЪЖДА
Агенция за социално подпомагане,с административен адрес: гр.София,ул.“Триадица“
№2; БУЛСТАТ:*********, да заплати на адвокат П.М.Н.; ЕГН:********** и
служебен адрес: ***, сумата от 300.00 (Триста) лева - адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата.
Решението е окончателно, на
основание чл.13 ал.6 изр.2 от Закона за социално подпомагане.
СЪДИЯ: