Решение по дело №41/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260016
Дата: 10 февруари 2021 г.
Съдия: Елена Русева Арнаучкова
Дело: 20215000500041
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

260016

 

гр.Пловдив, 10.02.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският апелативен съд, първи граждански състав, в закрито съдебно заседание на 10.02.2021г. в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

 

след като разгледа докладваното от съдия Елена Арнаучкова възз.гр.дело № 41 по описа на АС - Пловдив за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Въззивно производство по реда на чл. 278 ГПК, на осн.чл.463, ал.2 ГПК.

Образувано е по жалба, вх.№ 7283/29.07.2020г., подадена от Я.С.Я., присъединен взискател по изп. дело № 20138750400732 по описа на ЧСИ З. З., рег. № ..., с район на действие ОС - Х., против Решение № 207 от 15.07.2020г., постановено по гр.дело № 598/2020г. по описа на ОС - Х., с което е оставена без уважение подадената от него жалба против Постановление на ЧСИ от 17.02.2020г. за разпределение на сумата 23 800лв.

Не е постъпил в срок писмен отговор от насрещната страна, от длъжника по изпълнителното дело - „Регионален /окръжен/съюз на трудово производителните кооперации.

Постъпилата въззивна жалба е допустима, като подадена против подлежащо на обжалване решение на окръжен съд от съдебния район, съгласно чл.463, ал.2 ГПК, в законния седмичен срок, от активно процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес от въззивно обжалване, редовна е по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на препис от жалбата за отговор на насрещната страна, поради което същата се поставя на разглеждане по същество.

Пловдивският апелативен съд, въз основа на оплакванията в жалбата и след като извърши дължимата служебна проверка на обжалваното решение, намира следното:

Производството, в което е постановено обжалваното решение, е по реда на чл. 463 ГПК.Образувано е по жалба на Я.Я., присъединен взискател по изп. дело № 20138750400732 по описа на ЧСИ З. З., рег. № ..., с район на действие ОС - Х., срещу Постановление на ЧСИ от 17.02.2020г. за разпределение на сумата 23 800лв., представляваща предложената от жалбоподателя, присъединен взискател, обявен за купувач, цена за недвижимия имот от публичната продан.

По делото е установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело20138750400732 по описа на ЧСИ З. З., рег. № ..., с район на действие ОС - Х., е образувано по Възлагателно писмо от О.Х. въз основа на Акт за установяване на задължение по декларации № АУ000070/12.06.2013г., за принудително събиране на парично вземане на взискател О.Х. срещу длъжник Р. С. на ТПК, представляван от Я.С.Я.. В хода на индивидуалното принудително изпълнение са присъединени следните взискатели: Д. чрез Т на Н - П., на основание чл. 458 от ГПК, както и Я.С.Я., на основание чл. 456 от ГПК, въз основа на удостоверение на същия ЧСИ по друго изп.д.№ 20168750402075 с парично вземане срещу същия длъжник (л.72-73).

Съставен е Протокол на ЧСИ от 17.02.2020г. (л.334), предявен на 27.02.2020г. (л.355), за разпределение на предложената цена в размер на 23 800лева от присъединения взискател Я.Я., обявен за купувач при извършената (поредна) публична продан на следния недвижим имот, собственост на длъжника Р. С. на ТПК: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********, находящ се в гр.Х., ул. „********.

На първо място с обжалваното разпределение е прието парично вземане на ЧСИ за разноски и такси по изпълнително дело, индивидуализирани така: пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ  в размер на 1 074.78 лева с ДДС; такси по т. 1, т. 3, т. 4, т. 5, т. 10, т. 11, т. 13, т. 20 и т. 31 от ТТРЗЧСИ в общ размер на 2010.11 лева с ДДС, както и ДТ и допълнителни разноски в общ размер на 205.50 лева, от които 200 лева за вещо лице и 5.50 лева за ЧСИ.

На второ място с обжалваното разпределение е прието парично вземане за данъци върху недвижимия имот/ ДНИ в общ размер на 5408.82 лева.

Остатъкът, сума в размер на 15 100.70 лева, е разпределена в полза на присъединения взискател Я. С. Я. за вземането му, произтичащо от трудово правоотношение.

Като краен резултат, на осн. чл.495 ГПК, взискателят Я.Я. е задължен да внесе в двуседмичен срок от разпределението сума в общ размер на 8699.21 лв., представляваща общата стойност на приетите с разпределението вземания за такси и разноски по изпълнението и за данъци за имота от публичната продан.

Разпределението от 17.02.2020г. е обжалвано от присъединения взискател Я.Я. с изцяло бланкетна жалба, вх.№ 9709/02.03.2020г., по която е образувано гр.д.№ 598/2020г. по описа на ОС - Х..Жалбата е уточнена, в изпълнение на указания на съда, дадени с Разпореждане № 752/26.06.2020г., с молба, вх.№ 6645/13.07.2020г.

Поддържаните с уточнителната молба оплаквания за незаконосъобразност на разпределението са следните:Постановлението за разпределение е необосновано и издадено в противоречие с чл.460 и 461 ГПК, чл.136 ЗЗД и ТТРЗЧСИ.В него не е посочен по всяка от посочените точки от ТТРЗЧСИ конкретният размер на таксата, за да се прецени дали размерът й е определен правилно, като в тази част липсват мотиви.Изобщо не е взето предвид и не е включено в разпределението, както и не му е призната привилегия от първи ред, вземането на жалбоподателя за разноски за адвокатско възнаграждение.Освен това, не съществуват вземания на държавата за данъци, които да се ползват с привилегия по чл.136, ал.1 т.2 ЗЗД, а посочените такива в т.3 от постановлението не са на държавата, а са на общината, които са на следващо място по привилегия спрямо вземанията на жалбоподателя от трудови правоотношения, ползващи се с привилегия по чл.136, ал.1 т.5 ЗЗД.Посочените такси и разноски по т.1 от постановлението по ТТРЗЧСИ представляват авансови такси, съгласно т.29 ТТРЗЧСИ, а всички авансови такси за вземания от ТПО, са субсидирани, съгласно чл.30 ТТРЗЧСИ, поради което са недължими от взискателя и неправилно са включени в разпределението.Поради това, неправилно в постановлението е посочено, че жалбоподателят следва да внесе сума в размер на 3084.89лв. за такси по ТТРЗЧСИ, за ДТ в размер на 5.50лв. и 200лв. за хонорар на вещо лице.Посочените такси и разноски, както и разноски за придобиване на имота по т.23 ТТРЗЧСИ – 464.40лв., такса за постановление за възлагане по т.22 ТТРЗЧСИ – 309.60лв. и такса въвод не се дължат.Допълнително, такса въвод не се дължи, доколкото въвод не е поискан.

За да постанови обжалваното решение, с което жалбата срещу разпределението е оставена без уважение, е прието следното:Разпределението не е извършено в нарушение на реда на привилегиите.Законосъобразно не е обсъждано от ЧСИ в разпределението вземането на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение, което не е конкретизирано в жалбата и не „се съдържа в кориците на делото“.Не е допуснато нарушение на реда на привилегиите и по отношение на вземането за данъци за имота.Неоснователен е доводът за недължимост от жалбоподателя на такси и разноски, поради това, че са субсидирани, съгласно чл.30 ТТРЗЧСИ, тъй като тази разпоредба е неприложима.В приложеното особено мнение са изложени следните мотиви: че разпределението по п.1 е незаконосъобразно, като преждевременно постановено, тъй като няма изготвени от ЧСИ сметки по чл.79, ал.1 и 2 ЗЧСИ, доведени до знанието на длъжника, както и няма постановление за разноски, както и, като постановено в нарушение на чл.136 ЗЗД, тъй като вземането на ЧСИ за невнесените такси и разноски в изпълнението не се ползва с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 и 2 ЗЗД; че разпределението по п.2 също е незаконосъобразно, тъй като не са разграничени вземането за данъци и вземането за такса смет за имота от публичната продан и не са отнесени към съответните редове на привилегии.

В жалбата против решението са поддържани следните оплаквания:Неправилно не е обсъдено оплакването на жалбоподателя, че в постановлението за разпределение не е посочен по всяка една от посочените точки от ТТРЗЧСИ конкретният размер на таксата, за да се прецени дали е определена правилно и в тази част липсват мотиви.В обжалваното решение липсват конкретни мотиви, а изложените мотиви са почти бланкетни и не дават отговор на въведените възражения и доводи от жалбоподателя.Изложените мотиви се оспорват по същество в жалбата.Поддържа се, че са законосъобразни мотивите в особеното мнение.

Основателно е поддържаното в сега разглежданата жалба против решението на съда, че в него не е обсъдено оплакването в уточнителната молба към жалбата против разпределението за неговата необоснованост, както и за липса на мотиви. При извършване на дължимата дейност по разрешаване на спора, настоящият състав на въззивната инстанция приема, че, противно на неоснователно поддържаното от жалбоподателя Я.Я., разпределението по п.1 е законосъобразно, тъй като приетото с него парично вземане за такси и разноски в изпълнението е достатъчно добре индивидуализирано с посочване на правното основание по ТТРЗЧСИ, на което таксите и разноските в изпълнението са начислени, както и с посочване на общия му размер.

Противно на неоснователно поддържаното от жалбоподателя, са законосъобразни крайните изводи в обжалваното решение за неоснователност на второто поддържано оплакване, а именно, че при разпределението не е било взето предвид и не е призната привилегия на вземането на жалбоподателя Я.Я. за адвокатско възнаграждение, но не на изложените мотиви, а по следните съображения: Както е изяснено в т.6 ТРОСГТК на ВКС №2/21.05.2015г. по тълк.д.№ 2/2013г., при разпределението направените от присъединените взискатели разноски не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, освен тези по исковете по чл.134 и 135 ЗЗД.Тъй като жалбоподателят Я.Я. не е първоначален, а е присъединен взискател, за когото липсват данни да е направил разноски по искове по чл. 134 и чл. 135 ЗЗД, вземането му за адвокатско възнаграждение не е привилегировано по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД и законосъобразно с разпределението не е прието и не му е призната привилегия от първи ред.

Като краен резултат, следва да се възприемат и мотивите в обжалваното решение за неоснователност на оплакването за незаконосъобразност на разпределението по п.1 на въведения от жалбоподателя довод, че, тъй като таксите и разноските са субсидирани, съгласно чл.30 ТТРЗЧСИ, същите са недължими от него. Съгласно чл.30 ТТРЗЧСИ, субсидирани са само тези такси и разноски в изпълнението, които са за събиране на вземане за издръжка, за предаване на дете и за вземане по трудово правоотношение, респективно същите следва да се предявят от ЧСИ за заплащане от бюджета на съответния окръжен съд, но ЧСИ дължи да ги възстанови по бюджета на съда, след като бъдат събрани от длъжника.Съгласно общото правило на чл.79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично предвидените изключения, и това е така и в случаите, когато разноските е следвало, но не са внесени авансово от взискателя. В разглеждания случай, само част от таксите и разноските в индивидуалното принудително изпълнение са субсидирани, а именно тези за събиране на вземането на присъединения взискател Я.Я. от трудово правоотношение.Съгласно коментираната нормативна уредба, невнесените предварително такси и разноски по изпълнението не са на това основание недължими, а същите представляват парично вземане на ЧСИ по отношение на длъжника.Това се отнася за всички незаплатени такси и разноски по изпълнението –както за дължимите авансово и незаплатени предварително от взискателите такси и разноски за принудително събиране на вземанията им, така и за недължимите авансово, които е следвало да се предявят от ЧСИ за заплащане от бюджета на съда.Като незаконосъобразни, не се възприемат изложени в особеното мнение към обжалваното решение мотиви, че паричното вземане на ЧСИ за незаплатени авансово такси в изпълнението не се ползва с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД .Преди всичко се констатира, че такова оплакване в жалбата против разпределението не е било заявено, но, доколкото съдът не е бил ограничен от оплакванията в жалбата против разпределението и е бил длъжен служебно да се произнесе по законосъобразността на разпределението, се приема, че парично вземане на ЧСИ спрямо длъжника за дължими такси и разноски в изпълнението е такова по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, поради което се ползва с привилегия от първи ред. Действително, вярно е, че жалбоподателят не дължи такси и разноски по изпълнението в качеството му на взискател с вземане от ТПО, но, в качеството си на купувач на имота от публичната продан, същият дължи внасянето в п.1 от разпределението такси и разноски по реализиране на съответния способ, тъй като същите съставляват вземане на ЧСИ по отношение на длъжника, ползващо се с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД.

Като незаконосъобразни, не се възприемат изложените в особеното мнение към обжалваното решение мотиви, че обжалваното разпределение е незаконосъобразно, като преждевременно постановено.Такова оплакване в жалбата против разпределението също не е било заявено, но, доколкото съдът не е бил ограничен от оплакванията в жалбата против разпределението и е бил длъжен служебно да се произнесе по законосъобразността на разпределението се приема следното:Съгласно чл.435, ал.2,т.7 ГПК, длъжникът е този, който е активно процесуално легитимиран да обжалва пред съда по реда на чл.435 ГПК разноските по изпълнението, а, съгласно т.2 ТРОСГТК на ВКС № 3/10.07.2017г., на обжалване от длъжника пред съда по реда на чл.435, ал.2 ГПК подлежи всеки акт на ЧСИ, с който се определя размерът на задължението на длъжника за разноски по изпълнението.Жалбоподателят Я.Я., който не е длъжник, а е присъединен взискател, няма право да обжалва разпределението с доводи за незаконосъобразност на акта на ЧСИ за разноски, доколкото, не е легитимиран да обжалва и акта на ЧСИ за разноски.

Като краен резултат, са законосъобразни и мотивите за неоснователност на оплакването в жалбата на Я.Я. по п.3 от разпределението, с което е прието за погасяване и е призната привилегия на вземане за данъци за имота, поради следните съображения Действително, с разпоредбата на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД се установява привилегия за вземанията за данъци върху имота в полза на държавата, но съдебната практика е непротиворечива, че същата е приложима и за вземанията на общините за данъци върху имота, предмет на изпълнението, тъй като по правната си същност те също са публични вземания. Тъй като в разглеждания случай, съгласно писмо от 09.01.2020г. (л.332) от О.Х. *** към към 06.01.2020г. О.Х. има публични вземания за недвижимия имот от публичната продан спрямо длъжника Р. С. на ТПК, чийто размер, с включени лихви, е 5408.82лв., а общините са присъединени по право взискатели, на осн. приложимата разпоредба на чл.458 ГПК, законосъобразно това публично общинско вземане в посочения размер е прието/включено в разпределението и правилно му е призната привилегия чл.136, ал. 1, т. 2, която е от по-преден ред спрямо приетото за погасяване привилегировано по чл.136, ал.1 т.5 ЗЗД вземане на жалбоподателя от ТПО.Тъй като липсват данни в посочения в писмото на О.Х. размер да е включено вземане за битови отпадъци за имота от публичната продан, са незаконосъобразни изложените мотиви за незаконосъобразност на разпределението по този пункт в особеното мнение, които не се възприемат.

При съвпадане с крайните изводи в обжалваното решение за законосъобразност на обжалваното разпределение, решението се потвърждава.

Мотивиран от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 207 от 15.07.2020г., постановено по гр.дело № 598/2020г. по описа на ОС – Х., с което е оставена без уважение жалба, вх.№ 9709/02.03.2020г., подадена от Я.Я., присъединен взискател, срещу Постановление по изп.д.20138750400732 по описа на ЧСИ З. З., рег. № ..., с район на действие ОС - Х., за разпределение от 17.02.2020г., предявено на 27.02.2020г., на предложената от Я.Я. цена в размер на 23 800лева, за която е обявен за купувач при извършената (поредна) публична продан на следния недвижим имот, собственост на длъжника Р. С. на ТПК: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********, находящ се в гр.Х., ул. „********.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: