№ 3274
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110206117 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 611094-F619135 / 18.11.2021г,
издадено от Т.С.К. - Началник на отдел "Оперативни дейности"-София, Дирекция
"Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", оправомощен/а/ със Заповед на
изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г, с
което на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на
жалбоподателя Бизнес Кънект ООД, с ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в
размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата се прави искане за отмяна на НП като неправилно и постановено при
съществени процесуални нарушения. Твърди се, че за едно нарушение са наложени три
отделни административни наказания, доколкото е била издадена Заповед за ПАМ, било
издадено атакуваното НП № 611094-F619135 / 18.11.2021г и НП № 611094-F619136 /
18.11.2021г. Посочва, че към 30.06.2021г. е имало проблем с компютъра в обекта и са
касовия апарат, за което била уведомена фирмата, която ги поддържа и до приключване на
ремонта не е могло да се издават фискални бонове, а след приключване на ремонта от
поддържащата фирма била издадена бележка от кочан за общата сума на извършените
продажби. Моли за присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. С., която пледира за
отмяна на НП по изложените в жалбата аргументи.
1
Въззиваемата страна НАП, редовно призована, се представлява в съдебното заседание
от юрк. П.. Последната иска от съда да потвърди наказателното постановление, като моли и
да бъдат присъдени разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и гласни доказателствени средства, намира за установено от фактическа
страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Видно от датата на издаване на обжалваното наказателно постановление и датата на
връчване на същото, и датата на депозиране на жалбата срещу него в НАП съдът приема, че
жалбата е постъпила в законовия 7-дневен срок от връчването му (по приложимата към тази
дата редакция на ЗАНН), поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество, тъй като е депозирана от субект, имащ право на жалба срещу процесното
постановление.
На 30.06.2021г. в търговския обект – аптека, стопанисвана от жалбоподателя „Бизнес
Кънект“ ООД, с ЕИК ********* възникнал проблем с функционалността на фискалното
устройство, което се използвало за издаване на касови бонове. Била уведомена фирмата,
която поддържа устройството – ДИЕС БЪЛГАРИЯ ООД. Повредата, съгласно установеното
от същата след извършване на диагностика, се изразявала в нарушена свързаността между
двата компютъра (клиент-сървър), както и връзката с Интернет не функционира и е било
временно невъзможно да се издават касови бонове и да се правят продажби през наличния в
обекта софтуер. Доколкото връзката с НАП между фискалното устройство и приходната
агенция се извършвало посредством интернет, същата също била нарушена.
На 01.07.2021г. около 10:30 часа служителите на НАП - свидетелите С. и Х.
извършили проверка съвместно с органите на МВР и Изпълнителна агенция по лекарствата
в обекта, находящ се в гр. София, бул. **********. Проверката на служителите на НАП
имала за цел да установи дали се издават фискални документи при извършване на продажби,
както и спазване на данъчното законодателство.
При извършена контролна покупка на витамини и таблетки Мукосолван на стойност
10.20 лв., заплатена в брой в лева от свидетеля М. Х. - инспектор по приходите при ЦУ на
НАП София, било прието плащане от М.Х.- магистър фармацевт в „БИЗНЕС КЪНЕКТ"
ООД , за което същият не издал фискален бон наличното в обекта фискално устройство
модел „DATECS DP-150" с ИН на ФУ: DT 764756 и ФП 02764757. Не била издадена и
бележка от кочан. След легитимацията на органите по приходите от фискалното устройство
бил отпечатан КЛЕН за дата 01.07.2021 г., от който било видно, че гореспоменатата
продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Управителят на
дружеството, който се намирал по време на проверката в обекта, обяснил за възникналия
проблем с фискалното устройство, но същият не бил отчетен от проверяващите. Свидетелят
2
Х. приел, че „БИЗНЕС КЪНЕКТ" ООД с ЕИК ********* не е изпълнило задължението си за
направеното плащане да издаде фискален бон. При проверката бил съставен ПИП cep. АА
№ 0460280/01.07.2021 г. на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК, били снети
обяснения от управителя на дружеството – И..
На дружеството бил съставен АУАН за извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 от
ЗДДС от свидетеля Х..
Към 01.07.2021г. служител на фирмата, която поддържала касовия апарат, извършил
ремонт на фискалното устройство и подменил дефектиралите мрежови компоненти (рутер и
мрежова карта), били извършени настройки и тестове, като нормалната функционалност на
системата била възстановена към 17:00 часа на 01.07.2021г. и от този момент могло да се
издават касови бонове от фискалното устройство.
Управителят на въззивника проверил на каква стойност са извършвани продажби по
времето, когато издаването на касов бон било невъзможно, и издал бележка от кочан №197
от 01.07.2021г. на обща стойност 196,08 лева.
Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното Наказателно постановление (НП) №
611094-F619135 / 18.11.2021г, от Т.С.К. - Началник на отдел "Оперативни дейности"-София,
Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", оправомощен/а/ със Заповед на
изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г, с
което на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на
жалбоподателя Бизнес Кънект ООД, с ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в
размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
В рамките на проверката било констатирано и друго нарушение, че БИЗНЕС
КЪНЕКТ" ООД , с ЕИК по БУЛСТАТ: ********* не е изпълнило задължението си, извън
случаите на продажби, да отразява всяка промяна в касовата наличност / начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата / на фискалното устройство чрез
операциите „служебно въведени" суми, за което било издадено отделно НП № 611094-
F619136 / 18.11.2021г., което не е предмет на разглеждане в настоящето производство.
Била издадена и Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-
С1145-0460280/13.07.2021 г. – запечатване на търговски обект за срок от 14 дни.
Съдът намира гореописаната фактическа обстановка за установена, на базата на
събраните по делото писмени доказателствени материали и гласни доказателствени средства
– показанията на свидетелите С. и Х.. Съдът кредитира изцяло показанията на двамата
свидетели, като ги намира за пълни и точни, логични и последователни и подкрепящи се от
наличните по делото писмени доказателства, включително от протокола за извършена
проверка. Съдът кредитира и писмените доказателствени материали изцяло.
От показанията на свидетеля Х., съдът установи начина на извършване на проверката,
като не се кредитират показанията на свидетеля във връзка с липсата на повреди по
отношение на фискалното устройство, доколкото такива се установяват с оглед
3
представения по делото протокол от поддържащата го фирма, където ясно е описано какви
са констатираните неизправности. Видно от показанията на свидетеля, дистанционната
връзка между НАП и фискалното устройство се осъществява посредством интернет, какъвто
не е бил наличен с оглед повреда в част от компонентите на ползвания в обекта компютър и
фискално устройство. Респективно на база тези свидетелски показания и протокола за
отстраняване на повредите се констатира какво е било състоянието на фискалното
устройство и какво е било нарушението в неговото функциониране. Видно е, че за да се
издаде КЛЕН не е необходимо фискалното устройство да е свързано с Интернет и липсата
на такава връзка не е препятствала издаването на КЛЕН, както посочва и свидетелят Х. в
показанията си. Според показанията на този свидетел, проверяващите са били уведомени за
проблема с фискалното устройство, обстоятелство, което и управителят И. е посочил в
обясненията си, събрани в хода на проверката.
Показанията на свидетеля С. са сходни и от тях се установява, че след легитимацията
на органите по приходите са били предупредени от персонала, че има проблем с фискалното
устройство, какъвто действително се установява на база приложения по делото протокол,
издаден от поддържащата фирма. Свидетелят също посочва, че за да се извади КЛЕН не е
необходимо да има връзка с Интернет и респективно с НАП, доколкото и той посочва, че
същата се осъществява чрез Интернет, а такъв поддържащата фирма е установила, че
липсва.
Съдът кредитира и представения по делото протокол за извършена проверка, от който
се констатира кога, къде и кои лица са извършили същата, какви са констатациите им.
От приемо-предавателен протокол, изготвен от дружеството ДИЕС БЪЛГАРИЯ ООД,
което поддържа фискалното устройство в обекта, се установява кога е възникнала повредата,
кога е отстранена и че не е могло да се издават касови бонове преди отстраняването в деня
на проверката, но около 4 часа след нейното приключване.
Видно от представената бележка от кочан, със същата е отчетена сума на продажби в
посочения в нея размер от 196.08 лева.
Доказателствата са непротиворечиви в своята цялост и изясняват в пълнота
фактическата обстановка по делото и по-подробен техен анализ не се налага.
Съдът, на базата на безспорно установените фактически констатации, намира от
правна страна следното:
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от
ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В
изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП отговарят по форма и
съдържание на изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежен
орган и в рамките на неговите пълномощия, констатираното нарушение е изчерпателно
описано в акта за установяване на административно нарушение, по идентичен начин –
описано и в наказателното постановление, подведено е правилно под съответната норма на
4
материалния закон, надлежно връчени на нарушителя чрез упълномощено от него лице с
оглед гарантиране на неговите права. Поради тези причини съдът намира, че
административнонаказващият орган не е извършил нарушения при провеждане на
процедурата по съставяне на обжалваното наказателно постановление.
Съдът обаче констатира, че нарушението не е извършено поради следните
съображения:
Нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС гласи: „ Всяко регистрирано и нерегистрирано по
този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да
получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.”.
Настоящата редакция на нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС (в сила от 08.03.2013 г.)
разширява възможностите на търговците, като дава възможност те да издават фискална
касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или касова бележка, издадена от
одобрена за съответния търговски обект интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност (системен бон). Независимо, дали клиентът е поискал или не
издаването на касова бележка, за търговеца съществува задължението да издаде такава. По
безспорен начин се установява, че при извършване на плащане към търговеца по
контролната покупка не е издадена фискална бележка от въведения в експлоатация
фискален апарат за извършена продажба.
Наказващият орган обаче не е отчел обстоятелството, че фискалното устройство не е
функционирало правилно към момента на проверката, видно от протокола за извършен
ремонт. Установява се безспорно, че е възникнал проблем с функционалността на касовия
апарат, който се използвал за издаване на касови бонове. Била е уведомена фирмата, която
поддържа устройството – ДИЕС БЪЛГАРИЯ ООД преди самата проверка. Повредата,
съгласно установеното от лицата по поддръжка след извършване на диагностика, се
изразявала в нарушена свързаност между двата компютъра (клиент-сървър), както и
връзката с Интернет не функционира и е било временно невъзможно да се издават касови
бонове и да се правят продажби през наличния в обекта софтуер. Доколкото връзката с НАП
между фискалното устройство и приходната агенция се извършвала посредством интернет,
същата също била нарушена. За тези обстоятелства и двамата разпитани свидетели
потвърждават, че са били уведомени.
Нито проверяващите, нито наказващият орган са отчели предвиденото в чл.36, ал.1, т.3
и т.4 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин (загл. изм. - дв, бр. 80 от 2018 г.). Съгласно цитираната разпоредба,
продажбите/сторно операциите се документират с касови бележки от кочан в случаите по
5
време на ремонт на ФУ за вписаното в паспорта време или при блокирало ФУ/ИАСУТД
поради нарушена дистанционна връзка с НАП, за не повече от 48 часа от блокирането. В
случая е липсвал както нарушена връзка с НАП поради липса на интернет, така и поради
неизправност във фискалното устройство, която е била в процес на отстраняване след
уведомяването на поддържащата го фирма. В този смисъл неправилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството за неиздаване на касова
бележка от монтираното в обекта фискално устройство, доколкото същото е било в
невъзможност поради повреда да издава такива. Съгласно цитираната разпоредба е
следвало да се издаде касова бележка от кочан, което касае обаче други непосочени в АУАН
и НП факти и посочените в тези два документа факти не отговарят на действителното
задължение на санкционираното лице. В случая при неизправност на фискалното устройство
е следвало за всяка продажба да се издава касова бележка от кочан веднага, в момента на
извършване на продажбата, което всъщност се явява допуснатото административно
нарушение. Доколкото не е инкриминирано неиздаването на бележка от кочан, а е посочено,
че е следвало да се издаде такава от фискално устройство, което неправилно е посочено в
АУАН и НП като функциониращо, жалбоподателят е наказан за нарушение, което не е
извършил при положение, че посоченият подзаконов нормативен акт допуска отклонение в
тази хипотеза от правилото да се издават касови бележки от фискално устройство, а е
следвало да се изготвят такива от кочан. Издаването в края на деня на една „обща“ бележка
от кочан за цялата сума на извършените продажби е в нарушение на цитираните текстове от
Наредбата, но видно от описанието в АУАН и НП жалбоподателят не е санкциониран за
неправилното издаване на бележка от кочан. Съдът не би могъл да приеме, че описаното
нарушение е извършено (касателно неиздаването на касова бележка от фискално
устройство), доколкото неиздаването се дължи на обективна невъзможност от технически
характер, уредена като специално отклонение от правилото на чл.118, ал.1 от ЗДДС. В
случая е следвало да се посочи както в АУАН, така и в НП, че не е издадена касова бележка
от кочан при неизправно фискално устройство и в хипотезата на чл.36 от Наредбата. В този
смисъл и нарушението, описано в АУАН и НП не е извършено с оглед установените по
делото факти.
Отделно от това, дори да се приеме, че чл.36 от Наредбата е неприложим, обективната
невъзможност да се издаде касов бон от фискалното устройство при контролната покупка
покрива критериите за маловажност на нарушението поради строго специфичните
обстоятелства по възникване на повредата и незабавно предприетите действия по нейното
отстраняване, което АНО не е отчел при издаване на НП в нарушение на закона.
По отношение преценката дали извършеното нарушение представлява маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира следното - при определяне на
маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват
разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т. 9 от НК. Съгласно разпоредбата на чл. 11 от
ЗАНН, по отношение на обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат
разпоредбите на общата част на НК. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК, „маловажен случай” е този,
6
при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. С
оглед цитираните разпоредби, „маловажен случай” ще е налице само ако съвкупната
преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното нарушение, в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от съответния вид.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав
приема, че административното нарушение, за което е санкционирано дружеството, следва да
се квалифицира и като „маловажен случай”. По делото са събрани доказателства, които да
установяват обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното административно нарушение от обичайната такава за този вид
нарушения – наличие на неизправност в касовия апарат, препятстваща изпълнението на
самото задължение по чл.118, ал.1 от ЗДДС, като освен това макар и неправилното издаване
на бележка от кочан на по-късен етап, е предпазило фиска от евентуални загуби при
събиране на косвени данъци. Не се установява системност в нарушаване на данъчното
законодателство, а става въпрос инцидентен пропуск, дължащ се на обективно
обстоятелства, вън от волята на персонала на жалбоподателя. Ето защо, съдът намира, че
случаят е и маловажен. Следвало е АНО да предупреди нарушителя, че при следващо
нарушение ще му бъде наложена санкция. Макар и съдът в настоящето производство да има
такова правомощие, с оглед обстоятелството, че решаващите мотиви на съда касаят липсата
на нарушение, жалбоподателят не следва да бъде предупреждаван.
Само за пълнота следва да се посочи, че жалбоподателят не е наказан три пъти за едно
нарушение, доколкото има две издадени наказателни постановления, всяко от които за
отделно административно нарушение, а наложената ПАМ не представлява административно
наказание по своя характер, противно на изложеното от защитата.
По искането за разноски, съдът намира, че следва да уважи претенцията на
жалбоподателя и да му присъди поисканото и заплатено възнаграждение за един адвокат в
размер на 400 лева, което се явява минимално според правилата за неговото определяне.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 611094-F619135 / 18.11.2021г, издадено
от Т.С.К. - Началник на отдел "Оперативни дейности"-София, Дирекция "Оперативни
дейности" в ГД "Фискален контрол", оправомощен/а/ със Заповед на изпълнителния
директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г, с което на
основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на
жалбоподателя Бизнес Кънект ООД, с ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в
размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
7
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите, да заплати на Бизнес Кънект ООД, с
ЕИК *********, сумата от 400 лева – разноски в настоящето производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8