О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 390
град Велико Търново, 08.08.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, ІІ - ри състав,
в закрито съдебно заседание на осми август две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Георги Чемширов
при секретаря………………и в присъствието на
прокурора…………………… като разгледа докладваното от съдия Чемширов административно
дело №479 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод на
подадена до АС – В. Търново жалба от А.Х.Б. от гр. В. Търново срещу мълчалив
отказ на кмета на Община В. Търново да издаде административен акт – заповеди за
премахване на незаконно строителство в ПИ с идентификатор 10447.511.569, за
което е подадена нарочна молба с рег. №94АА-4337-2/03.06.2022г. по описа на
община В. Търново. В жалбата се твърди, че А.Б., като съсобственик на посочения
недвижим имот, неколкократно е сезирала кмета на Община В. Търново за извършени
неразрешени строителни дейности, което е било потвърдено при извършени проверки
от служители на община В. Търново. Жалбоподателката счита, че бездействието на
кмета на общината противоречи на разпоредбите на ЗУТ, като излага подробно
обстоятелства относно извършването според нея на незаконно строителство в
посочения имот. Моли съда да отмени мълчаливия отказ на кмета на Община В.
Търново и да го задължи да започне процедура по ЗУТ за издаване на заповед за
премахване на незаконен строеж.
С оглед на така заявеното с подадената жалба, съдът
намира същата за процесуално недопустима за разглеждане.
В разпоредбите на чл. 128, ал. 1 и ал. 2 от АПК са
изброени производствата, които са подсъдни на административните съдилища като
първа инстанция, които включват както производства по жалби срещу актове и
действия на административни органи, така и искови производства в изрично
предвидените случаи. За да е валидно сезиран съдът да разреши един правен спор,
подаденото до него искане следва да отговаря на определени изисквания, точно и
изчерпателно посочени в закона.
От твърденията на жалбоподателката и от събраните по
делото доказателства се установява, че по подадени от А. ***. Търново е била
извършена проверка относно ПИ с идентификатор 10447.511.569 и построените в
него сграда и паянтова постройка.
С писмо рег.
№94 АА-4337-1#1/06.07.2022г.
по описа на Община В. Търново, подписано от кмета на Общината, е отговорено на
жалбоподателката, че предвид наличието на образувано съдебно производство по
гр. д. №3650/2021г. по описа на Великотърновския районен съд по подадена искова
молба с правно основание чл. 109 от ЗС от А.Б. срещу Н. Г., Д.Г.и И.Б.,
административна процедура по реда на ЗУТ ще бъде проведена след приключване на
съдебното производство.
Няма данни дали и кога този отговор е получен от
жалбоподателката.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 58, ал. 1 АПК мълчалив отказ е налице само тогава, когато органът не се е
произнесъл в срок по искане за издаване на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал., ал. 1 – 4 от АПК.
В случая искането на жалбоподателката не е за издаване на индивидуален
административен акт, с който да се регламентират нейни права или законни интереси. На отправеното искане кметът е
отговорил, т.е. в случая не е налице „мълчалив отказ“, като отговорът може да
се разбира в смисъл, че не са налице основанията за процедиране по реда на чл.
225а от ЗУТ към момента на произнасяне.
По подадените от жалбоподателката сигнали
кметът на Община В. Търново не е бил длъжен да се произнесе. Това е така, тъй
като при упражняване на правомощията си по чл. 223 от ЗУТ
този орган действа служебно и не може да бъде обвързан от наличието или липсата
на сезирания от граждани или организации за спиране или премахване на незаконни
строежи. Липсват законови основания, регламентирани в ЗУТ, които да вменяват
задължение на органа по чл. 223 от ЗУТ да се произнася по отправените до него
сигнали, а и съгласно чл.
124, ал. 2 от АПК решението на административния орган по подаден
сигнал, не подлежи на обжалване. В специалния закон /ЗУТ/ не е предвидена
възможност да се оспорва отказ да се образува производство за констатиране и
спиране, респ. премахване на евентуално съществуващ незаконен строеж. Съгласно чл. 214, т. 3 от ЗУТ заповедите за спиране на незаконен строеж подлежат на съдебен
контрол, но не и отказите за издаването им. Както вече се изложи, съдът е
сезиран с искане за отмяна на отказ на административния орган да издаде
индивидуален административен акт с правно основание чл. 223 от ЗУТ.
С оглед гореизложените правни съображения не са налице и фактически действия,
които ответникът е длъжен да извърши, за да се приложи реда за защита на
накърнени законни права и интереси на жалбоподателката, регламентиран в нормата
на чл. 256 АПК.
В процесната хипотеза не се касае за правни действия, а дали да се произнесе със
съответен акт е въпрос на самостоятелна преценка на контролния орган и израз на
неговата оперативна самостоятелност. Съдът не разполага с правораздавателна
компетентност в развиващото се производство да разпореди на ответника да
формира воляизявление с желаното от оспорващата съдържание.
Извън предмета на спора по настоящото
производство е преценката на съда дали строителството се извършва с валидно
действащо разрешение за строеж. Такава проверка съдът е длъжен да направи само
в хипотеза, че е издаден индивидуален административен акт с правно основание чл.
223, респ. чл. 225 от ЗУТ,
който да е бил оспорен по реда на чл. 145 от АПК,
във вр. чл. 215 от ЗУТ.
Разглежданият случай очевидно не е такъв.
Ето защо подадената жалба следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.
Водим от горното и на основание чл. 159, ал. 1 от АПК,
Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.Х.Б. от гр. В.
Търново срещу мълчалив отказ на кмета на Община В. Търново да издаде
административен акт – заповеди за премахване на незаконно строителство в ПИ с
идентификатор 10447.511.569.
ПРЕКРАТЯВА производството по АД №479/2022г. по описа
на Административен съд – В. Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :