РЕШЕНИЕ
№ 825 дата 25 април 2019г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ-ти състав,
в публично заседание на 01 април
2019г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Кристина Линова
Прокурор: …….………………
разгледа адм. дело № 114 по описа за 2019
год.
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.124 от ЗДСл.
Предмет на
оспорване е Заповед № 2185/07.01.2019г. на директора на Агенция „Митници”, с
която, на основание чл.107, ал.1, т.5 от Закона за държавния служител, във
връзка с чл.10, ал.1 от Закона за митниците, е прекратено служебното
правоотношение на А.К.Д. – митнически инспектор в Агенция Митници, Митница
Бургас, с ранг V-ти младши, считано от 08.01.2019г.
Жалбоподателят Д.
оспорва законосъобразността на издадената заповед, като постановена в нарушение
на материалния закон и процесуалните правила, като възразява, че визираните от
органа законови изисквания касаят бъдещи служебни правоотношения и не може да
се придава обратна сила на нормативния акт. Възразява, че в оспорената заповед
липсват мотиви относно приложението на материалния закон. Счита, че заповедта
противоречи на принципите на правото, поради което се иска отмяна на заповедта.
В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата
на сочените в нея основания, претендира разноски, както и представя
допълнителни писмени бележки, в които отново застъпва основните възражения в
жалбата.
Ответникът –
директорът на Агенция „Митници” се представлява от юрисконсулт, който пледира
за отхвърляне на жалбата, както и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, също представя подробни писмени бележки.
Жалбата е
процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната
от действието на издадената заповед и депозирана в предвидения от закона срок.
Разгледана по
същество е основателна.
Данните от
административната преписка сочат, че с
постановление от 03.11.2016г. на следовател в СО при Специализирана
прокуратура, жалбоподателят е бил привлечен
като обвиняем по досъдебно производство № 55/2015г. на Следствения отдел
на Специализираната Прокуратура гр.София, за престъпление по чл.321, ал.3, т.2,
вр. ал.2 от НК за това, че е участвал в организирана престъпна група, създадена
с користна цел, с участници още тринадесет митнически служители и други
неустановени лица и затова, че на неустановена дата през месец август 2016г.,
на територията на МП Лесово, е приел дар – парична сума, която не му се следва,
за да не извърши действие по служба, а именно – да начисли такса по тарифа,
съобразно нормативната уредба.
В тази връзка, със
Заповед № 314/10.02.2017г. на директора на Агенция „Митници“, на Д. е наложено
дисциплинарно наказание "уволнение", като на основание чл.107, ал.1,
т.3 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение без предизвестие и без
запазване на придобития ранг на основание чл.108, ал.2 от ЗДСл. Заповедта е
оспорена по съдебен ред, като с Решение № 1402/20.07.2017г., постановено по
адм.д. № 432/2017г. по описа на Административен съд – Бургас, заповедта е била отменена
като незаконосъобразна. По реда на инстанционния контрол решението е било обжалвано
пред Върховния административен съд, който с Решение № 7874/12.06.2018г.,
постановено по адм. дело № 11810/2017г. е оставил в сила постановения съдебен
акт.
Със заявление
рег.№ 32-176861/20.06.2018г., жалбоподателят е поискал на основание чл.122,
ал.1 от ЗДСл да бъде възстановен на заеманата длъжност – митнически инспектор в
Митница Бургас. Д. се явил на работа на 21.06.2018г., за което е съставен
Протокол рег.№ 32-178370/21.06.2018г.
Със заповед №
4233/25.06.2018г. на директора на Агенция Митници, на основание чл.122, ал.1 от
Закона за държавния служител и влезлите в сила съдебни решение, жалбоподателят Д.
е възстановен на длъжност „митнически инспектор“, с ранг V-ти младши.
На 03.01.2019г.
жалбоподателят Д. подал заявление да бъде преназначен на подходяща длъжност в
Териториална дирекция Южна морска, съобразена с образованието и ранга му. Заявлението
е било придружено с декларация по чл.10,
ал.1, изр. второ от Закона за митниците, в която посочил, че е подсъдим за
умишлено престъпление от общ характер.
Въз основа на така
декларираните данни, директорът на Агенция Митници издал процесната Заповед №
2185/07.01.2019г., като приел, че е налице обективна невъзможност за служителя
да изпълнява служебните си задължения, поради
което и на основание чл.107, ал.1, т.5 от Закона за държавния служител във
връзка с чл.10, ал.1, изр.2-ро от Закона за митниците, прекратил служебното
правоотношение на жалбоподателя А.Д. – митнически инспектор в Агенция Митници,
Митница Бургас, с ранг V-ти младши, считано от 08.01.2019г. В мотивите на
заповедта се позовал на обстоятелството, че служителят е подсъдим за умишлено
престъпление от общ характер, поради което е в обективна невъзможност да
изпълнява служебните си задължения.
Заповедта е
незаконосъобразна.
Съгласно нормата
на чл.10, ал.1, изр.2-ро от ЗМ митническите служители, които са митнически
органи по смисъла на закона, могат да бъдат само лица, които не са привлечени
като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер. Преди
всичко следва да се отбележи, че подписаната от жалбоподателя Д. декларация по
чл.10, ал.1 от ЗМ, към момента на подаването й – 03.01.2019г., тя не е била
нормативно изискуема, тъй като изменението на посочената норма е влязла в сила
впоследствие – на 07.01.2019г., т.е. жалбоподателят е декларирал данни, които
към 03.01.2019г. не е имал задължение да декларира, понеже нормата не е била
действаща. Освен това, тази декларация е била подадена за целите на заявлението
за преназначаване на подходяща длъжност, т.е. това не е декларация по смисъла
на чл.10, ал.9 от ЗМ, съгласно който в 7-дневен срок от възникване на
обстоятелствата по ал. 1 и 2 митническите служители са длъжни да подадат
декларация. Казано по друг начин,
подадената в случая декларация по чл.10, ал.1 от ЗМ органът по назначението е
следвало да съобрази при разглеждането на искането за преназначаване, а не да
се позовава на нея при вече съществуващото служебно правоотношение. Нормата на
чл.10, ал.1, изр.2-ро, е приложима към назначения, които следват влизането й в
сила, считано от 07.01.2019г. доколкото има материален характер, като въвеждаща
условия, на които трябва да отговаря митническият служител, още повече, че този
съдебен статус се установява служебно. А след назначението, всяка следваща
промяна в този статус, вече се установява посредством декларация, но такава по
чл.10, ал.9 от ЗМ, цитиран по-горе. В тази връзка следва да се има предвид и
алинея 5 на чл.10 от ЗМ, която е пределно ясна - при назначаване на работа
митническите служители подписват декларация за обстоятелствата по ал. 1 и 2.
Ето защо заявлението на жалбоподателя за преназначаване е било придружено с
декларацията по чл.10, ал.1, изр.2-ро от ЗМ (макар нормата още да не е била
действащ закон) и на това основание органът по назначението е можел да откаже
преназначаването, но не и да използва декларираните данни за вече съществуващото
служебно правоотношение.
Отделно от това,
не е налице и приложената от органа хипотеза на чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл, съгласно
който служебното правоотношение се прекратява без предизвестие, когато е налице
обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си
задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. Нормата има бланкетен
характер, поради което налага във всеки конкретен случай органът да посочи
фактическите обстоятелства, които обективират обективната невъзможност на държавния
служител да изпълнява служебните си задължения. Според следваната от Върховния
административен съд практика обективна невъзможност е налице, когато е създадена
нова фактическа обстановка, тя да води до невъзможност за изпълнение от
служителя на задълженията по съответната длъжност и причините за тази невъзможност
да не зависят от волята на страните по служебното отношение. В случая органът е приел, че е налице такава
невъзможност поради това, че
жалбоподателят Д. е подсъдим за умишлено престъпление от общ характер.
Сам по себе си фактът, че служителят е подсъдим не го поставя в невъзможност да
упражнява служебните си задължения, доколкото взетата спрямо него мярка за
неотклонение не е такава, която да ограничава придвижването му, респ. явяването
на работа и изпълняване на задълженията му.
Предвид изложеното
следва да се приеме, че административния орган е приложил неправилно
материалния закон, при липса на фактически основания за приложението на чл.10,
ал.1 от ЗМ и чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл, послужили за прекратяване на служебното
правоотношение на държавния служител, поради което издадената заповед следва да
се отмени като незаконосъобразна.
С оглед този изход на
процеса в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските по делото
в общ размер от 350лв. Възражението за прекомерност не се споделя от съда, като
размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с нормите на чл.8, ал.4,
във вр. с чл.7, ал.1, т.1, б.“а“ от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед №
2185/07.01.2019г. на директора на Агенция „Митници”.
ОСЪЖДА Агенция
„Митници“ да заплати на А.К.Д. ***, с ЕГН ********** сумата
от 350 разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: