Решение по дело №549/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/.

Образувано е по жалба на ... П. М., в качеството му на пълномощник на А. В. В. от [населено място], срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП с №24-0445-000082/14.05.2024г. на началник група в РУ – Аксаково при ОД на МВР – Варна, с която на жалбоподателя на посоченото основание е наложена принудителна административна мярка/ПАМ/ „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, по за не повече от 18 месеца“. Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед за налагане на ПАМ е незаконосъобразна, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа и оплакване за липса на основания за налагането на ПАМ. Моли съда да отмени обжалваната заповед. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – началник група в РУ – Аксаково при ОД на МВР – Варна, чрез пълномощник в съдебно заседание пред Административен съд Врана оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

С процесната Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП с №24-0445-000082/14.05.2024г. на началник група в РУ – Аксаково при ОД на МВР – Варна спрямо А. В. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, по за не повече от 18 месеца“. Като мотиви в заповедта административният орган е изложил, че на 13.05.2024г., около 16,45 часа, в [населено място] ,общ. Аксаково, обл. Варна, оспорващият е управлявал лек автомобил „Пежо 307“ с рег. №[рег. номер], собственост на трето лице, като при спиране от контролните органи водачът е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство. На водача е бил издаден талон за медицинско изследване и определен срок за явяване в лечебно заведение за извършване на изследването, но в определеният срок той не се е явил и такова не е извършено.

От така посочените факти ответникът е приел, че е налице хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, при който посочената ПАМ следва да се наложи водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.

Жалбата е била подадена до Административен съд Варна, където по нея е било образувано производство по АД №1153/2024г. С Определение №7400/16.07.2024г. производството е било прекратено пред АС – Варна, като на основание чл. 135, ал. 2 от АПК делото е препратено по подсъдност на АСВТ, където е образувано под настоящия номер.

В хода на съдебното производство са приобщени към доказателствения материал изпратената от ответника административна преписка по издаване на процесната заповед, както и Заповед №365з-8226/30.12.2021г. на директор на ОД на МВР – Варна, преписката по НП №24-0445-000388/05.06.2024г. на ОДМВР – Варна, вкл. и талон за изследване №0172716 и лист за преглед на пациент №016672 на УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД – [населено място].

При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Оспорваната Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП с №24-0445-000082/14.05.2024г. е връчена на жалбоподателя на 15.05.2024г., което е видно от направеното отбелязване на самата заповед. Жалбата е подадена до АС – Варна на 22.05.2024г., видно от поставения на нея вх. №44500-2117/22.05.2024г. по описа на РУ – Аксаково при ОДМВР – Варна. Следователно срокът чл. 149, ал. 1 от АПК следва да се счита за спазен. Жалбата е допустима като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване.

 

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

В конкретния случай следва на първо място да се установи дали заповедта за налагане на ПАМ е издадена от лице, притежаващо нормативно регламентираната правна възможност/компетентност/ за това. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Оспорваната заповед е издадена от служител на длъжност началник група в РУ – Аксаково при ОД на МВР – Варна.

Съгласно Заповед рег. №365з-8226 от 30.12.2021г. на директора на ОД на МВР – Варна, т. 1.7 от същата, оправомощени да прилагат ПАМ от вида на процесната са началниците на сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР – Варна, за нарушения по ЗДвП на територията, обслужвана от съответното РУ на дирекцията. В случая делегирането на правомощия е допустимо, съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и направено редовно.

С оглед на горното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в надлежната писмена форма и в него се съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. В самата заповед, при излагане на фактическите и правни основания за издаването й, административният орган се е позовал на данните от адмнистративнонаказателното производство срещу А. В. В., образувано със съставянето на АУАН №GA 1234265/13.05.2024г.

В заповедта се съдържа фактически и правни основания за издаването й, като установените факти и правните основания за издаването на заповедта, поради което са налице мотиви по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Оспорваният индивидуален административен акт е издаден, след изясняване фактите и обстоятелствата от значение за случая. В съответствие с разпоредбата на чл. 61, ал. 1 АПК заповедта е връчена на жалбоподателя, което е надлежно удостоверено.

Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган и лицата, за които актът е благоприятен, следва да докажат съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването им. В конкретния случай са установени предпоставките за прилагането на наложената ПАМ, които се подкрепят от представените по делото писмени доказателства.

За неоснователни настоящият състав намира основните възражения на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до накърняване на правата му. Не е спорно по делото, че при извършената му проверка като водач на МПС оспорващият е отказал да бъде тестван от контролните органи на място с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техните аналози. В този случай съгласно чл. 3а, т. 1 от Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техните аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, употребата на наркотични вещества се установява посредством медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Съобразно изискванията по чл. 6 от Наредба №1 е бил издаден талон за изследване по чл. 3, ал. 2 от същата наредба, като са били спазени изискванията по ал., ал. 1 – 6 на чл. 6 от наредбата. Определеният в талона за изследване срок за явяване в лечебното заведение се определя от контролният орган, съгласно чл. 6, ал. 8 от Наредба №1, като в конкретния случай определеният срок е в рамките на визирания такъв в чл. 6, ал. 6, т. 2 от наредбата. Няма основания да се приеме, че срокът е определен неправилно/произволно, а обстоятелството, че жалбоподателят се е явил в лечебното заведение след изтичане на визираният в талона срок не може да се тълкува в негова полза. Не се сочат причини за пропускането на срока, които да са попречили на оспорващият да изпълни предписаното му поведение. В съставеният от УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД – [населено място] лист за изследване се посочва, че изследване не е проведено не само поради просрочие на времето и липса на придружаващ лицето полицейски служител, но и поради липса на документ за самоличност на явилият се. В случая служителите на лечебното заведение са спазили разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от Наредба №1, съгласно която в случаите, когато лицето не се придружава от служители на МВР и липсва документ за самоличност, медицинско изследване не се извършва и не се вземат проби за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване.

Всички тези обстоятелства сочат, че в рамките на производството контролните органи не са допуснали процесуални нарушения, а с действията си жалбоподателят на практика е възпрепятствал провеждане на изследването.

В заключение следва да се посочи, че медицинското изследване и вземането на проби за химическо и химико-токсикологично лабораторно изследване се извършва в спешните отделения на многопрофилните лечебни заведения за болнична помощ съгласно чл. 11 от Наредба №1 от лицата, посочени в чл. 12 от същата наредба, поради което правилно жалбоподателят е насочен за вземане на проба и провеждане на изследването към УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД. Самото изследване на пробите вече се извършва от лабораториите по чл. 20 от Наредба №1, което е последващо действие. В случая обаче това е без значение, тъй като поради посочените вече обстоятелства проба за изследване не е била взета.

Оспорваната заповед е издадена и в съответствие с разпоредбите на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване, се прилага принудителна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е установена по надлежен ред. Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. С оглед преследваната цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение, в случаите по чл. 171, т. 1, б. "б от ЗДвП мярката се прилага до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца.

Съгласно установеното от фактическа страна налице е основание за налагане на принудителната административна мярка, която е със срок до решаване на въпроса за отговорността в образуваното административнонаказателно производство.

Разпоредбата на чл. 142 от АПК предвижда, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, като установяване на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. По делото не са установени факти, различни от тези в административното производство, поради което издаването на обжалваната ПАМ е съобразено със закона.

Ето защо, подадената жалба се явява неоснователна и направеното с нея оспорване следва да бъде отхвърлено.

При този изход на делото и с оглед направеното искане, съдът на основание чл. 143, ал. 4 от АПК присъжда разноски в полза на ответната страна в размер от 100 лв., в рамките на определения в чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, ПМС №4/06.01.2006г., приложим съгласно препращащите разпоредби на чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването, извършено с жалбата на А. В. В. от [населено място], срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП с №24-0445-000082/14.05.2024г. на началник група в РУ – Аксаково при ОД на МВР – Варна.

ОСЪЖДА А. В. В. от [населено място], [улица], [ЕГН] да заплати на ОД на МВР – Варна разноски по делото в размер на 100/сто/ лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.