№ 1355
гр. Варна , 14.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100500734 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 ГПК, образувано по подадена въззивна жалба №
279625/06.11.2020г. от Г. Ц. В. с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Добри Христов“
№ 25, действащ чрез адвокат С.Р., срещу Решение № 260819 от 22.10.2020 г., постановено
по гр. д. № 148/2019 г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 26 с-в, в частта му, в която
въззивникъ е осъден да заплати на Ц. Ц. Т. с ЕГН **********, сумата от 15675 лева ,
представляваща 3/4 от стойността на извършени в сутерена на делбения имот подобрения,
както следва: в дневна с кухня – изливане на бетон, подова изолация, гипс, цимент и други
материали, поставяне на ламинат, теракот, подмяна на дървена дограма с PVC, стени:
изкъртване до тухла – полагане на нова замаска, шпакловка и латекс; в малка спалня –
поставяне на алуминиева врата, премахване на под /сгурия и балатум/, таван – гипсова
шпакловка –латекс; в коридор – поставяне на теракот, стени-японска мазилка, таван –
гипсова шпакловка –латекс; в перално помещение – под теракот, фаянс до тавана, PVC
врата, PVC прозорец, подмяна на ВиК тръби; в голяма спалня – премахване на под /сгурия и
балатум/, таван – гипсова шпакловка, поставяне на вътрешна изолация, измазване на стените
– латекс, ламинат, PVC врата, PVC прозорец; при изграждане на предверие – поставяне на
PVC дограма, теракот, външна облицовка с декоративен камък, изолация и шпакловка;
външна и вътрешна изолация на нивото на терасата, изкопаване до основите на къщата,
поставяне на изолираща мембрана на стените, полагане на бетон около целия приземен
етаж; подмяна на ел. инсталация на целия приземен етаж и поставяне на ново ел. табло, на
основание чл. 60 във вр. с чл. 61, ал. 2 от ЗЗД.
Въззивникът обжалва решението и в частта, с която е осъден да заплати държавна
такса по исковете за сметки в размер на 677 лв., както и в която е осъден да заплати
деловодни разноски в полза на Ц.Т. в размер на 840,47 лв. Обжалва се решението и в частта
му за деловодните разноки, а именно че е отхвърлена претенцията му за осъждане на
ответницата да му заплати сумата за разликата над 196.50 лв. до пълния размер от 2 600 лв.,
представляващи претендирани от него деловодни разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Ц. Ц. Т. с
вх. №14.01.2021г., действаща чрез адвокат А.А..
1
І. По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл.
259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и
приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално
допустима. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение
на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на
обжалване акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
II. По доклада на въззивната жалба и отговора:
Въззивникът твърди, че не дължи присъдените в полза на въззиваемата суми за
подобрения в имота, тъй като същите са погасени по давност. Сочи, че по делото е направил
възражение в този смисъл в законоустановения срок. Твърди, че освен възражението за
погасителна давност, в указания от съда срок е възразил и срещу твърдението на
насрещната страна, че подобренията са извършени с негово знание и съгласие. Така
изложените възражение се поддържат и в настоящата въззивна жалба, тъй като въззивникът
няма намерение да живее в мазето, поради което намира, че тези подобрения не са били
нужни и полезни разноски, че не представляват „работа предприета уместно и управлявана в
чужд интерес“ по смисъла на чл. 61, ал. 1 от ЗЗД. Заявява, че няма правна възможност
правилата за гестията да бъдат прилагани при луксозни подобрения, извършени в маза.
Сочи, че в случая не може да става дума за гестия, тъй като процесната маза няма нужда от
луксозна дограма, подова настилка теракот, фаянс до тавана, PVC врата и дограма, като
същите са излишни и напълно неуместни разноски.
Относно възражението си за изтекла погасителна давност за претенцията за
подобренията сочи, че съгласно трайната практика на съдилищата е прието, че вземанията за
подобрения в чужд имот, извършени без знанието и съгласието на собственика и без
намерението на извършителя на подобренията да придобие имота, чрез владение за своя
сметка, са изискуеми от момента на извършване на същите. Предвид това намира, че
претенцията на насрещната страна е погасена по давност, доколкото е изтекъл
петгодишният давностен срок.
Въззивникът оспорва и твърденията, че насрещната страна е извършила реално
всички подобрения, както и че ги е претендирала с уточняваща молба с вх. №
94462/17.12.2019г.
Предвид всичко изложено, въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение,
като вместо него иска да бъде постановено ново, с което да бъде отхвърлен изцяло иска за
подобренията в процесния имот. Претендира и присъждането на сторените по делото
разноски за двете съдебни инстанции.
В отговора на жалбата въззиваемата страна заявява, че не споделя изложеното в
жалбата, като счита решението за допустимо, правилно и законосъобразно. Намира, че
същото е обосновано и изцяло съобразено със събраните по делото доказателства. Сочи, че
процесните подобрения не са извършени в маза, а в приземен етаж от къща, който тя била
принудена от брат си да обитава. Твърди, че въззивникът живее в същата къща от години и
няма как да отрече, че е знаел за извършваните от нея подобрения, още повече че една
голяма част от тях са били извън контура на сградата. Сочи, че по делото не са събрани
доказателства брат да е отсъствал от имота в процесния период, напротив, той дори е
2
участвал в извършването на част от подобренията.
Намира, че подобренията са били нужни, поради лошото състояние на приземния
етаж. Сочи, че макар по делото да не са представени писмени доказателства за извършване
на СМР в имота, тя е доказала тяхното извършване с други доказателствени средства –
свидетели и експертизи.
Относно релеиваното възражение за изтекла погасителна давност сочи, че съгласно
нормата на чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Намира, че по общия смисъл на закона и справедливостта, изискуемостта не
съвпада с датата на извършване на самите подобрения, а следва да се отнесе към по-късен
момент, който в настоящия случай е датата на предявяване на исковата молба. Предвид това
намира възражението за изтекла погасителна давност за неоснователно.
Въззиваемата моли решението на РС Варна да бъде потвърдено, като моли по делото
да бъдат изслушани и двама свидетели, относно знанието на въззивника, че са се
извършвали подобрения, както и за участието на същия в тяхното извършване.
По релевираното доказателствено искане на въззиваемата страна:
Настоящият състав на съда намира, че така отправеното искане за допускане на двама
свидетели за установяване на обстоятелството, че въззивникът е знаел за извършваните
подобрения, както и че е участвал в извършването на част от тях, е неоснователно. Видно от
Протокол от проведено пред РС Варна открито съдено заседание на 28.01.2020г., страната е
направила доказателствено искане в този смисъл, като същото е било уважено от съда и на
страната са допуснати двама свидетели, при режим на водене. В следващо съдебно
заседание свидетелите на ответника са били изслушани, след което страната не е направила
ново искане пред съда за допускане на други свидетели, за установяване на твърдените от
нея факти и обстоятелства.
Предвид горното, съдът намира, че доказателственото искане следва да бъде оставено
без уважение, доколкото е преклудирано по смисъла на чл. 366 от ГПК, като не са налице и
допуснати процесуални нарушения, които да дадат основание за ново изслушване на
свидетели.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 279625/06.11.2020г.,
подадена от Г. Ц. В. с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Добри Христов“ № 25,
действащ чрез адвокат С.Р. , срещу Решение № 260819 от 22.10.2020 г., постановено по гр.
д. № 148/2019 г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 26 с-в.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна за изслушване на
двама свидетели, относно знанието на въззивника, че в процесния имот са се извършвали
подобрения, както и за участието на същия в тяхното извършване.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 734/2021 г. на ОС-Варна за 19.05.2021 г.
от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
3
определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4