Определение по дело №5357/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11926
Дата: 29 март 2023 г. (в сила от 29 март 2023 г.)
Съдия: Кирил Стайков Петров
Дело: 20221110105357
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11926
гр. София, 29.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110105357 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба за изменение на постановеното по делото решение №
13355/23.11.2022 г. в частта за разноските, подадена от М. Н. И., чрез адв. М. Т..
Молителят счита, че в случая присъдените разноски не са съобразени с правилото на
чл. 78, ал. 1 ГПК. Моли да се съобрази представения списък по чл. 80 ГПК и да се присъдят
всички претендирани разноски по списъка по чл. 80 ГПК.
В отговор на молбата ответниците молят молбата да не се уважава и да бъде оставена
без уважение.
В чл. 248 ГПК е предвидена възможността всяка от страните да поиска съдът да се
произнесе по искането й, чрез допълване или изменение на съответния акт в частта за
разноските, при наличието на определени предпоставки. В случая се касае до искане за
изменение на съдебния акт в частта за разноските. Молбата е допустима, като подадена в
срока по чл. 248, ал. 1, пр. 1 ГПК, а и молителят е представил в срок списък по чл. 80 ГПК
л. 51.
По доводите в молбата, съдът намира следното:
Относно присъденото адвокатско възнаграждение:
Ответниците са оспорили размера на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение в съдебно заседание от 31.10.2022 г. Към датата на приключване на
съдебното дирене 31.10.2022 г. минималният размер на адвокатското възнаграждение е 600
лв. – чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. При промени в
чл. 7, ал. 1 от Наредбата се приема, че относимата редакция на чл.7 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е тази към момента на сключване на
договорите за правна защита и съдействие /момента на направата на разходите –
определение № 416/04.12.2014 г. по гр. д.№ 3178/2014 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 108
1
от 25.03.2015 г. по гр. д. №1298/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о., определение № 127/09.05.2016 г. по
ч. гр. д.№ 564/2016 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 131 от 23.02.2018 г. по ч. т. д. .№
342/2018 г. на ВКС, II т. о., определение № 534 от 08.12.2016 г. по ч. т. д. № 1135/2016 г. на
ВКС, I т. о. При направено възражение за прекомерност на заплатено адвокатско
възнаграждение по смисъла на чл. 78 ал. 5 ГПК с искане за неговото намаляване, съдът
следва да извърши преценката си към момента на договарянето му - изрично определение №
230 от 24.06.2020 г. по ч. т. д. № 660/2020 г. на ВКС, II т. о.
В случая е без значение дали ще се вземе предвид редакцията към датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие – 22.02.2022 г. или към датата на
приключване на съдебното дирене 31.10.2022 г, доколкото и в двата случая промените в
Наредбата от м.11.2022 г. са след тази дати. При всички положения последващите редакции
в Наредбата относно размера на минималните възнаграждения /след приключване на
съдебното дирене пред настоящата инстанция/, а именно промените с ДВ, бр. 88 от
4.11.2022 г. са ирелевантни за крайния изход на спора и няма как да бъдат съобразени от
съда, а и в молбата по чл. 248 ГПК липсват подобни доводи.
В редакцията на чл. 7, ал. 5 от Наредбата преди измененията от м.11.2022 г. е
предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по искове по чл. 75,
76 и 108 ЗС възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна
според правилата на ал. 2, но не по-малко от 400 лв. за движими вещи и не по-малко от 600
лв. за недвижими имоти или вещни права върху тях. Предявеният иск касае само процесната
реална част от поземлен имот с идентификатор 68134.503.5931 по КККР, oдобрени със
заповед № РД-18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от
465 кв. м., която реална част е заключена между точки 2-3-4-5-2 на комбинирана скица № 2
от заключението на приетата СТЕ - лист 48 от делото и е с площ от 94 кв. м. Съразмерно с
данъчната оценка на целия имот, то спрямо реалната част от имота следва да се приеме, че
интересът е 1700 лв. Оттук и минималното адвокатско възнаграждение по делото е 600 лв.
Макар и делото да е вещно, то съдът съобразявайки правната и фактическата
сложност на спора – а именно, че ответниците са признали иска, по делото е проведено само
едно открито съдебно заседание – 31.10.2022 г., делото е приключило в деветмесечен срок
от образуването му, експертизата е допусната служебно от съда, липсват усложнения от
фактическата страна на спора, намира че възнаграждението на ищеца следва да се определи
в минимален размер. Преценката по чл. 78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на
делото, като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай. Ето защо и с оглед
правната и фактическа сложност на спора, то дължимото възнаграждение следва да се
намали до минималното такова.
Относно останалите разноски:
В решението са изложени подробни мотиви, че разноски се присъждат само когато е
доказано извършването им, което следва да бъде документално установено с банкови
документи. До приключването на устните състезания по делото не са представени
2
доказателства за направата на разноски в размер на заплатено адвокатско възнаграждение за
подготовка на документи пред АГКК и такса вписване на ИМ в АВ /внасянето на такса
вписване не е отразено и от Службата по вписвания на поставения върху исковата молба
печат/, поради което и на ищеца не следва да се присъждат тези разноски, поради липсата на
доказателства за направата им.
Оттук и подадената молба следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Н. И., ЕГН **********, чрез адв. М. Т., за
изменение в частта за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК на решение №
13355/23.11.2022 г. по гр. д. № 5357/2022 г. по описа на СРС, 88 състав.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните, съобразно чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3