Решение по дело №211/2020 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 149
Дата: 7 август 2020 г. (в сила от 7 август 2020 г.)
Съдия: Азадухи Ованес Карагьозян
Дело: 20203600500211
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №  149

 

гр. Шумен, 07.08.2020 г.

 

Шуменският окръжен съд, в закрито заседание на седми август, през две хиляди и двадесета година, в състав:

   Председател:  Азадухи Карагьозьн

Членове:1. Теодора Димитрова

                 2. Соня Стефанова

 

като разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д. № 211 по  описа за  2020 г.  за да се произнесе взе предвид следното:          

 

Производство по чл.435, ал.2, т.7 ГПК. 

Образувано е по жалба на Х.П.И., действащ чрез пълномощника си адв. С.Б. от ШАК, против Постановление за разноски от 03.02.2020 г., за което длъжникът е уведомен с поканата за доброволно изпълнение от 04.02.2020 г. /изменено с Постановление за разноски от 11.03.2020 г./, по изп.д. № 20209310400069 по описа на ЧСИ Р.Р., с рег. № 931, с район на действие ШОС, с които са приети разноски в размер на 150 лв. разноски по изпълнителното дело –юрисконсултско възнаграждение и 224,20 лв. такси по ТТР към ЗЧСИ, или общо 374,20 лв. към 18.02.2020 г. Жалбоподателят счита посочените разноски за недължими, тъй като задължението е платено в срока за доброволно изпълнение. Счита за недобросъвестно поведението на длъжностното лице, подало молбата за образуване на изпълнителното дело пред ЧСИ, а не пред публичен изпълнител, в рамките на водено преди това изпълнително дело по изпълнителен лист, издадено по същото дело, по което е издаден и процесният. Счита, че обосновани се явяват единствено разноските за образуване на изпълнително дело и връчване на ПДИ в размер на 48 лв. Приетото от ЧСИ юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. счита за недължимо, тъй като лицето поискало образуване на изпълнително дело не е юрисконсулт в НАП, а началник на отдел „Частни държавни вземания“ и не е видно дали има юридическо образование. Освен това възнаграждението не е съобразено и с извършените изпълнителни действия. Според жалбоподателя таксите по ТТР към ЗЧСИ следва да бъдат присъдени само за действително извършени действия. Моли съдът да отмени постановлението за разноски и върне делото с указания на ЧСИ какви са допустимите от закона такива. Претендира да му бъдат заплатени разноските за настоящото производство в размер на 73 лв. - такси на ШОС и ЧСИ, както и адвокатско възнаграждение в полза на адвоката по правилата на чл.38, ал.2 ЗА.

Взискателят е депозирал възражение по жалбата, в което излага доводи за нейната неоснователност. Сочи, че вземането за което е образувано изпълнителното дело е частно държавна вземане, събира се по реда на ГПК, на основание чл.163, ал.2 ДОПК от НАП и за него са дължат разноски на основание чл.79, ал.1 ГПК. Относно юрисконсулското възнаграждение сочи, че на основание чл.12, ал.1 ЗНАП процесуалното представителство пред съда по актовете и действия на агенцията и нейните органи и служители се осъществява от изпълнителния директор или по негово пълномощие от юрисконсулти или други служители в агенцията с юридическо образование и придобита юридическа правоспособност. В длъжностната характеристика на началника на отдел „Частни държавни вземания“ е заложено изискване за висше юридическо образование и изрично е включена функцията осъществяване на процесуално представителство по дела, свързани с установяването, обезпечаването и събирането на частни държавни вземания, от което следва, че съответният служител отговаря на изискванията на чл.32, т.3 ГПК. Моли съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и да присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.37 ЗПП и чл. 25а Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 120 лв.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, по реда на чл.436, ал.3 от ГПК, в които взема становище за недопустимост на жалбата, а по същество и за нейната неоснователност.  

Съдът намира, че подадената жалба е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е частично основателна, поради следното:

Приложеното изп.д. № 20209310400069 по описа на ЧСИ Р.Р., с рег. № 931, с район на действие ШОС е образувано по молба на НАП – София, представлявана от изпълнителния директор, действаща чрез Л.К.– началник отдел „Частни държавни вземания“ от 30.01.2020 г., с приложен към нея изпълнителен лист от 02.02.2015 г., издаден по НОХД № 363/2013 г. на ВПРС, съгласно която длъжникът Х.П.И. е осъден да заплати на Националното бюро за правна помощ разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. С молбата взискателят е поискал ЧСИ да пристъпи към принудително изпълнение, като приложи посочените изпълнителни способи - да извърши опис, оценка и продан на движимото имущество на длъжника, да наложи запор на банковите сметки на същия, както и да преведе по сметка на взискателя юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.13, ал.2 и чл.27 Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 150 лв. от които 50 лв. за подготовка на документи за завеждане на делото и 100 лв. за представителство в изпълнителното производство. По делото е приложено пълномощно за упълномощаване на Л.К.– правоспособен юрист на длъжност началник на отдел „Частни държавни вземания“ в ЦУ на НАП, която да представлява НАП и изпълнителния директор с посочените в пълномощното права.

По молбата на взискателя ЧСИ е пристъпил към принудително изпълнение като е наложил запор на банковата сметка на длъжника в банка ОББ.

На 07.02.2020 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че дължи разноски в размер на 150 лв. по изпълнителното дело /юрисконсултско възнаграждение/ и 224,20 лв. такси по ТТР към ЗЧСИ, или общо към 18.02.2020 г. в размер на 374,20 лв.

Видно от Постановление за разноски от 03.02.2020 г., същите са посочени по основание и размер, както следва:

1/ 24 лв. по т.1 от ТТР ЗЧСИ с ДДС за образуване на изп. дело;

2/ 24 лв. по т.5 ТТР ЗЧСИ с ДДС за връчване на ПДИ;

3/ 18 лв. по т.3 ТТР ЗЧСИ с ДДС за справки в НАП, БНБ, НБД;

4/ 18 лв. по т.9 ТТР ЗЧСИ с ДДС за запор на вземане по банкова сметка;

***/ 1,20 лв. по т.31 ТТР ЗЧСИ такса към БНБ;

6/ 2,10 лв. по т.31 ТТР ЗЧСИ за пощенски услуги;

7/ 150 лв. юрисконсултско възнаграждение;

8/ такса по т.26 ТТР ЗЧСИ с ДДС определима върху материален интерес от 650 лв. /500 лв. главница и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение/, платима при събиране на съответната част от паричното вземане;

9/ 12 лв. по т.4 ТТР ЗЧСИ с ДДС за изготвяне и връчване на уведомление за приключване на делото на взискателя;

10/ 24 лв. по т.5 ТТР ЗЧСИ с ДДС за изготвяне и връчване на съобщение за приключване на делото до длъжника;

11/ 18 лв. по т.9 от ТТР ЗЧСИ с ДДС за изготвяне и връчване на съобщение за вдигане на запор на вземане по банкова сметка;

***/ 4,20 лв. по т. 31 ТТР ЗЧСИ за пощенски услуги за изпращане по пощата на уведомления по т.9 и т.11,

13/ 0,70 лв. по т.31 ТТР ЗЧСИ за банкови такси за преводи към взискателя.

С молба от 21.02.2020 г. длъжникът е поискал ЧСИ да премахне разноските за юрисконсултско възнаграждение и намали таксите по ТТР към ЗЧСИ. С платежно нареждане от 24.02.2020 г. по сметката на ЧСИ е постъпила сумата от 500 лв., с вносител адв. С.Б., като основание за плащане е посочено настоящото изп. д. № 20209310400069.

С последващо Постановление за разноски от 11.03.2020 г. ЧСИ,  е отказал намаляване на разноските от 150 лв. юрисконсултско възнаграждение /т.7 от постановлението от 03.02.2020 г./,, както и тези от т.1 – до т.6 от същото постановление /а именно: 1/ 24 лв. по т.1 от ТТР ЗЧСИ с ДДС за образуване на изп. дело; 2/ 24 лв. по т.5 ТТР ЗЧСИ с ДДС за връчване на ПДИ; 3/ 18 лв. по т.3 ТТР ЗЧСИ с ДДС за справки в НАП, БНБ, НБД;  4/ 18 лв. по т.9 ТТР ЗЧСИ с ДДС за запор на вземане по банкова сме***ка; ***/ 1,20 лв. по т.31 ТТР ЗЧСИ такса към БНБ; 6/ 2,10 по т.31 ТТР ЗЧСИ за пощенски услуги. Приел е, че посочените разноски са дължими, тъй като са за действително извършени действия. Със същото постановление е определил таксата по т. 26 от ТТР ЗЧСИ върху материален интерес от 500 лв. /върху събраната сума/  в размер на 60 лв. Изменил постановлението от 03.02.2020 г. досежно разноските от т.9 до т.13 /а именно: т.9-  12 лв. по т.4 ТТР ЗЧСИ с ДДС за изготвяне и връчване на уведомление за приключване на делото на взискателя; т.10- 24 лв. по т.5 ТТР ЗЧСИ с ДДС за изготвяне и връчване на съобщение за приключване на делото до длъжника; т.11- 18 лв. по т.9 от ТТР ЗЧСИ с ДДС за изготвяне и връчване на съобщение за вдигане на запор на вземане по банкова сметка; т.12 - 4,20 лв. по т. 31 ТТР ЗЧСИ за пощенски услуги за изпращане по пощата на уведомления по т.9 и т.11, и т. 13 0,70 лв. по т.31 ТТР ЗЧСИ за банкови такси за преводи към взискателя, като е приел, че същите се дължат при извършване на съответните действия. Или общият размер на приетите разноски по изпълнението /с оглед последващото изменение/ е 356,20лв.

С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

На основание чл.435, ал.2 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението на съдебния изпълнител за разноските. Съгласно приетото в т.2 от ТР № 3/2015 г. от 10.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размерът на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Това важи и за разноските посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази част поканата съдържа произнасяне по отношение размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. В изпълнителното производство няма конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за разноските. Затова размерът на разноските се променя с извършването на всяко подлежащо на таксуване изпълнително действие. Тъй като разноските се събират от длъжника в хода на производството това налага размерът им да бъде установен, както по основание, така и по размер в течение на самото производство. Ето защо жалбата се явява процесуално допустима.   

Задължението на длъжника за разноски е уредено изрично в чл.79 от ГПК. Съгласно чл.79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, 1. когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл.433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или 2. когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, или разноските направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени.

От анализа на посочените разпоредби се налага извода, че за да отпадне от длъжника задължението за плащане на разноските, трябва изпълнителното дело да е прекратено, поради липса или отпаднали условия за допустимост на изпълнителното производство, т.е. длъжникът да не е дал повод за образуване на изпълнителното производство. Аналогични са съображенията за възлагане разноските на ищеца в исковото производство, когато ответникът не е дал повод за завеждане на делото. На следващо място, разпоредбата на чл.79 ГПК предвижда, че разноските понася взискателя и когато изпълнителните действия са били отменени от съда и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя, или са за способи, които не са приложени.

Според съдебната практика /Решение № 82 от 08.5.2012 г. по гр.д.№ 1891/2010 г. на IV Г.О. на ВКС, постановено в производство по чл.290 ГПК/, съгласно чл.79, ал.1 ГПК длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение той отговаря за разноски в изпълнителното производство. Отговорността е различна по обем в зависимост от това дали изпълнителният лист е предявен пред държавен или частен съдебен изпълнител и независимо от това внесени ли са от взискателя дължимите авансови такси по изпълнението. /В същия смисъл и Решение № 266/19.12.2013 г. по гр.д.№ 1427/2012 г. на ІV ГО на ВКС/. Съгласно т.11 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса, ЧСИ я събира от длъжника съгласно чл.79, ал.2 ГПК, но само когато длъжникът отговаря за тази такса. Когато длъжникът не отговаря за тази такса, ЧСИ може да претендира плащането й от взискателя по реда на чл.410, ал.1 ГПК, независимо от размера на таксата.

За започване на принудително изпълнение при съдебен изпълнител е необходимо да са изпълнени две предпоставки – да е налице годен изпълнителен титул и изрично искане от лицето, притежаващо правото на принудително изпълнение. В случая посочените предпоставки са налице. Съгласно чл.163 ДОПК частните държавни вземания, каквото е настоящото, се събират по общия ред. Публичните вземания се събират от публичен изпълнител при НАП, а съгласно ал.4 на чл.163 ДОПК /Нова – ДВ, бр. 86 от 2017 г./ публични вземания могат да бъдат възлагани за събиране и от съдебен изпълнител по реда на ГПК. Ето защо неоснователно се явява възражението на длъжника, че неоснователно вземането е предявено за събиране от ЧСИ, а не от публичен изпълнител. От изложеното следва, че длъжникът следва да отговаря за разноските по изпълнението, тъй като липсват доказателства същият да е платил задължението си преди образуване на изпълнителното производство.

По отношение на таксите по ТТР към ЗЧСИ, посочени в от т.1 до т.6 от постановлението за разноски - за образуване на изп. дело, връчване на ПДИ, справки в НАП, БНБ, НБД, запор на банкова сметка ***.31 ТТР ЗЧСИ, съдът счита, че са основателни, както по основание, така и по размер. Посочените такси следва да се възложат за плащане от длъжника, предвид разпоредбата на чл.79 ГПК, тъй като по делото са налице доказателства за действителното извършване на тези действия. Ето защо в тази част постановлението за разноски е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Досежно таксите от постановлението за разноски от 03.02.2020 г. – от т.9 до т.13, а именно: за изготвяне и връчване на уведомление за приключване на делото на взискателя; изготвяне и връчване на съобщение за приключване на делото до длъжника; за изготвяне и връчване на съобщение за вдигане на запор на вземане по банкова сметка; ***. 31 ТТР ЗЧСИ, предвид последващото изменение на постановлението, с постановление от 11.03.2020 г. и приетото в него от ЧСИ, че тези такси ще се дължат при извършване на съответните действия, в тази част същото се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По отношение таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ:

Съгласно съдебната практика /Реш. № 640 от 04.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 920/2009 г., ІV г.о., ГК, Реш. № 251 от 19.09.2011 г. на ВКС по гр.д. № 575/2011 г. на ІІІ г.о., ГК/ такава такса се дължи щом плащането е направено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител. Съгласно чл.426, ал.1 ГПК, изпълнението започва, когато взискателят поиска писмено от съдебния изпълнител да пристъпи към изпълнение на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. В случаите, когато изпълнението се извършва от ЧСИ , длъжникът дължи такса и при плащане в срока за доброволно изпълнение. Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по т.26 ТТР към ЗЧСИ, по общото правило на чл.79, ал.1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. Основание за такъв извод е обстоятелството, че плащането е извършено след образуване на изпълнителното дело и при неговата висящност, т.е. длъжникът не е изпълнил доброволно установеното задължение и така е станал повод за иницииране на производство за принудителното му изпълнение. Сумата на дълга е събрана в хода на това производство, поради което и с оглед разпоредбата на т.26 ТТР към ЗЧСИ, върху нея се дължи пропорционална такса. В случая правилно е изчислен и размерът на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, а именно върху събраната сума – в размер на 60 лв., поради което постановлението в тази част също се явява правилно и законосъобразно.  

Досежно разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. съдът приема следното:

Съгласно чл.12 от ЗНАП процесуалното представителство пред съда по актовете и действията на агенцията и нейните органи и служители се осъществява от изпълнителния директор или по негово пълномощие от юрисконсулти или други служители в агенцията с юридическо образование и придобита юридическа правоспособност.

Съгласно чл.32, т.3 ГПК представители на страните по пълномощие могат да бъдат юрисконултите или други служители с юридическо образование в учрежденията, предприятията, юридическите лица и на едноличния търговец. Разликата в длъжностите се проявява в това, че задължителна предпоставка за заемане на самата длъжност „юрисконсулт“ е наличието на юридическа правоспособност на лицето, каквото изискване може да не е налице по отношение на друга длъжност, изпълнявана от служител, притежаващ юридическо образование. И в двата случая законодателят приема, че за осъществяването на професионална защита на юридическите лице и едноличните търговци по делата е достатъчно наличието на юридическо образование на упълномощения от тях служител. Видно от изложеното е, че за процесуалното представителство по чл.32, т.3 ГПК е ирелевантно каква е заеманата от упълномощения служител длъжност, стига същият да има юридическо образование, независимо дали са самото заемане на конкретната длъжност се изисква наличие на юридическа правоспособност /в този см. и опр. 163/05.03.2014 г. по т.д. № 2638/2013 г. на І т.о. ТК на ВКС/. Ето защо в случая е основателно присъждането в полза на взискателя на юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно нормата на чл.78, ал.8 ГПК, в редакцията й от изменението с ДВ бр.8/24.01.2017 г., в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП. Съгласно чл.27 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към който препраща чл.37 ЗПП, за представителство в изпълнително производство възнаграждението е от 50 до 100 лв. Като съобрази, че настоящото изпълнително производство не се отличава с фактическа и правна сложност, както и обстоятелството, че вземането по изпълнителния лист е събрано изцяло, а остават дължими само юрисконсултското възнаграждение и таксите и разноските по ТТР към ЗЧСИ, съдът счита, че в случая възнаграждението следва да бъде да бъде определено на минимума, а именно 50 лв. Неоснователно е приетото възнаграждение от 50 лв. по чл.13, т.2 от Наредбата във вр. с чл.21, т.2 ЗПП, в  за подготовка на документи за завеждане на делото, тъй като в случая не е налице хипотезата на чл.21, т.2 ЗПП.

Предвид изложеното постановлението за разноски на ЧСИ, в частта, с която е прието юрисконсултско възнаграждение за разликата над 50 лв. до 150 лв. се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а жалбата против същото се явява основателна в тази част и следва да бъде уважена. 

На основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят сторените от него разноски за настоящото производство, съразмерно с уважената част от жалбата. Жалбоподателя претендира разноски в размер на 73лв., поради което с оглед изхода на делото на същия следва да се присъдят разноски в размер на 19,51лв.

На основание чл.38, ал.2 ЗАдв. на адв. С.Б. следва да се присъди адвокатско възнаграждение, за процесуално представителство на длъжника в настоящото производство. Съгласно чл.10, т.5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за обжалване действията на съдебен изпълнител възнаграждението е в размер на 200 лв., а съразмерно с уважената част от жалбата следва да се присъдят 53,45 лв..

На основание чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.37, Закона за правната помощ, в полза на НАП се следват разноски за юрисконсулско възнаграждение, определено съгласно Наредбата за правната помощ в размер на 50 лв., което съразмерно с отхвърлената част от жалбата е в размер на 36,64лв.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ОТМЕНЯ Постановление за разноски от 03.02.2020 г. /изменено с Постановление за разноски 11.03.2020 г./, за което длъжникът е уведомен с Поканата за доброволно изпълнение от 04.02.2020 г. по изп.№ 20209310400069 по описа на ЧСИ Р.Р., с рег. № 931, с район на действие ШОС, в частта, с която са приети разноски за юрисконсултско възнаграждение на взискателя за разликата над 50 лв. до приетите 150 лв.  

Оставя без уважение жалбата в останалата част.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр. София, представлявана от изпълнителния директор Г.Д., да заплати на Х.П. с ЕГН **********,***, сумата от 19,51 лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр. София, представлявана от изпълнителния директор Г.Д., да заплати на адв. С.Б. от ШАК, сумата от 53,45 лв. адвокатско възнаграждение за настоящото производство.

ОСЪЖДА Х.П. с ЕГН **********,***, да заплати на Национална агенция за приходите гр. София, представлявана от изпълнителния директор Г.Д., сумата от 36,64 лв., разноски за настоящото производство.

На основание чл.437, ал.4 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                          2.