Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 16.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание на деветнадесети февруари
през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при
секретаря Павлина Петрова и в присъствието на прокурор Василева от ОП-Кърджали, като разгледа
докладваното от съдия Шефки канд № 241 по описа на КАС
за 2019 г., и за да се
произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
чл. 63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл.
от АПК. Образувано е по жалба от З.Н.Д. от ***, чрез пълномощник, срещу Решение №360/04.11.2019 г. по анд №918/2019 г. по описа на Районен съд-Кърджали. Жалбоподателят
намира оспореното решение за неправилно, като постановено в нарушение на
материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Счита,
че задължението на водача по чл.72 от Наредба №33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на РБ е предпоставено от действия на
превозвача-негов работодател, свързани с осигуряване на съответните табели и
предоставянето им на водачите. Твърди, че по делото липсват доказателства за
предоставяне на такива табели от страна на превозвача, като същевременно
последният издал заповед за извършването на случаен превоз, поради което счита,
че водачът не следва да носи отговорност за горното нарушение. По отношение на
нарушението по чл.71, т.4 от Наредба №33/1999 г., сочи неправилно приложение на
санкционната разпоредба на чл.93, ал.1, т.1 Закона за автомобилните превози,
вместо тази на чл.93, ал.2 ЗАП, тъй като в АУАН и в НП, деянието било описано
като непредоставяне на пътническа ведомост при поискване. Иска се отмяна на обжалваното решение, както и на потвърденото с него наказателно
постановление.
Ответникът по жалбата –
Началник ОО „АА”, гр. Кърджали, не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Кърджали намира жалбата за неоснователна. Счита, че оспореното решение е правилно
постановено и следва да се остави в сила.
Административният съд, след
като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата
касационни основания, констатира следното:
Касационната жалба е допустима
- постъпила е в срок и е подадена от надлежно легитимирано лице, за което оспореното
решение е неблагоприятно.
Разгледана по същество е
частично основателна.
С оспореното решение е
потвърдено НП № 29-0000140/ 31.07.2019 г., издадено от началник ОО„АА”
гр.Кърджали, с което на касатора са наложени следните
наказания: по т.1 - глоба в размер на 200 лв., на основание чл.105, ал.1 от ЗАвтП,
за извършено нарушение на чл.72 от Наредба №33/03.11.1999 г. на МТ; по т.2 -
глоба в размер на 2 000 лв., наложена на основание чл.93, ал.1, т.1 от
ЗАвтП, за нарушение на чл.71, т.4 от Наредба №33/03.11.1999 г. и по т.3 - глоба в размер на 10 лв., на
основание чл.183, ал.1 от ЗДвП, за
нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, за това, че на 03.07.2019 г., около *** часа,
на път ***, в района на КПП *** ***км., водачът управлява автобус СЕТРА С 208 Х
с ДК № *** от категория М3 - собственост на превозвача и извършва: 1. случаен
превоз на пътници от *** за ***, без автобусът да е обозначен с табела „случаен
превоз“; 2. при поискване не представя пътническа ведомост за случаен превоз и
3. водачът не представя контролен талон към СУМПС.
Районният съд приел за
установено, от приетите по делото доказателства, че на процесната дата, с автобус,
собственост на „***“ ЕООД, водачът Д. извършвал случаен превоз на пътници, по
смисъла на §1, т.24 от ДР на Закона за
автомобилните превози и на §1, т.5, б.“а“ от ДР на Наредба № 33/ 03.11.1999 г. без автобусът да
е бил обозначен с табела „случаен превоз“, и не представил, при поискване от
контролните органи, пътническа ведомост за случаен превоз, както и
свидетелството за управление на МПС и контролния талон към него, поради което е
осъществил състава на нарушенията, посочени в НП, като правилно бил определен и
съответния размер на санкцията за визираните три нарушения. При извършената
служебна проверка, съдът не констатирал нарушения на материалния закон или
съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното
производство, което да е ограничило правото на защита на нарушителя и опорочили
атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Нарушенията били описани с
всички относими към конкретния състав признаци с
посочени: време, място и обстоятелства, при които са били извършени, както и
доказателствата, които ги подкрепят. Намерил за неоснователни възраженията на
жалбоподателя, като е приел, че задължението за поставянето на табелата за
случаен превоз не е на превозвача, а е вменено на водача, поради което той е
трябвало да откаже превоза при непредоставяне на такава от работодателя. По
отношение на неправилното приложение на разпоредбата на чл.93, ал.1, т.1 ЗАвтП е посочено, че водачът Д. не е представил изискуемата
пътническа ведомост по образец, нито по време на проверката, нито след това.
Настоящият състав намира,
че решението е правилно в частта, с която е потвърдена т.1 и т.3 от НП, за
налагане на глоба в размер на 200 лв., за извършено нарушение на чл.72 от
Наредба №33/03.11.1999 г. на МТ, както и за налагане на глоба в размер на 10
лв., на основание чл.183, ал.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Неоснователни са доводите на касатора, че не следва
да носи отговорност за нарушението по т.1 от НП, поради това, че липсват
доказателства за осигуряването
на табела „случаен превоз“, от страна на превозвача. Касационната инстанция споделя напълно
изложените в решението съображения, че задължението по чл.72 от относимата наредба, е вменено на водача, а не на
превозвача. Безспорно е също по делото, а и касаторът
не излага други съображения, че при поискване от контролните органи, не е
представил свидетелството за управление на МПС и контролния талон към него, и с
това е нарушил разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Решението на районния съд е неправилно в
частта, с която е потвърдена т.2 от НП и с която, на основание чл.93, ал.1, т.1
ЗАП, на водача е наложена глоба в размер на 2 000 лв., за нарушение на
чл.71, т.4 от Наредба №33/03.11.1999 г. на
МТ.
С разпоредбата на чл. 93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2012
г.), въз основа на която е наложена
санкцията по т.2 от НП, е предвидена глоба в размер на 2 000 лв., за водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение,
документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му.
Установено е по делото, че на 03.07.2019 г., около ***
часа, на главен път ***, КПП- *** *** км., касаторът
е управлявал автобус „Сетра“ с рег
№ *** собственост на „***“ЕООД, като при извършената проверка, водачът не
представил пътническа ведомост по
образец. Горното деяние е описано в съставения АУАН по следния начин „При поискване водачът
не представя пътническа ведомост за случаен превоз“. Въз основа на съставения акт е издадено и процесното наказателно постановление, като за нарушението
на чл.71, т.4 от Наредба №33/03.11.1999 г.
- непредставяне на пътническа ведомост за случаен превоз, на основание
чл.93, ал.1, т.1 ЗАП, на водача е наложена глоба в размер на 2 000 лв.
Касационната инстанция
намира, че неправилно административнонаказващият
орган е наложил санкцията, предвидена в чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП, тъй като това
не кореспондира с отразеното в АУАН и в обстоятелствената част на наказателното
постановление. Непредставянето, към момента на проверката, на изискуеми
документи, така както е посочено в АУАН и в НП, е основание за налагане на
санкцията, предвидена в чл.93, ал.2 от ЗАП, а не тази в чл.93, ал.1, т.1 ЗАП. Допуснатото несъответствие между описаното
нарушение и посочената разпоредба на чл.93, ал.1, т.1 ЗАвтП е съществено
нарушение на административнопроизводствените правила,
ограничаващо правото на защита на наказаното лице, тъй като препятства нарушителя да разбере за
какво точно нарушение е обвинен.
Ето защо, настоящия съд
счита, че наказанието по т.2 от НП е незаконосъобразно, а решението на
районният съд се явява неправилно, в тази му част. В останалата част, касаеща т.1 и т.3 от
НП, решението е правилно постановено, по
съображенията, изложени по-горе.
Предвид изложеното,
оспореното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено НП, и
с която, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, на Д.
е наложена глоба в размер на 2000 лв.,
за извършено нарушение на чл.71, т.4 от Наредба №33/03.11.1999 г. на МТ и вместо него бъде постановено друго,
като бъде отменено наказателното постановление, в тази му част. В останалата му
част, оспореното решение е съответно на закона и следва да бъде оставено в
сила.
Мотивиран
така, и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение №360/04.11.2019 г. по анд №918/2019 г. по описа на Районен съд-Кърджали,
в частта му, с която е потвърдена т.2
от Наказателно постановление № 29-0000140/ 31.07.2019 г., издадено от началник
ОО „АА”, гр.Кърджали, с което, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП, на З.Н.Д.
е наложена глоба в размер на 2 000 лв., за нарушение на чл.71, т.4 от Наредба
№33/03.11.1999 г., вместо което п о с т а н о в я в а:
ОТМЕНЯ т.2 от Наказателно постановление
№ 29-0000140/ 31.07.2019 г., издадено от началник ОО „АА”, гр.Кърджали, с
което, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП, на
З.Н.Д. е
наложена глоба в размер на 2 000 лв., за нарушение на чл.71, т.4 от Наредба
№33/03.11.1999 г.
ОСТАВЯ
В СИЛА
решението в останалата му част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.