РЕШЕНИЕ
№ 458
гр. Враца, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Цв. И.
при участието на секретаря Анита Людм. Петрова
като разгледа докладваното от Иван Цв. И. Гражданско дело №
20211420103215 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Дженерали Застраховане“ АД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68 срещу
М. Й. И. с ЕГН ********** и адрес гр. ****, ж.к. „***“, бл.**, вх***, ет. **, ап. **.
В същата се твърди, че по силата на пакетна застраховка „Дом“, застрахователна
полица № *********, ищецът се задължил да покрие евентуални имуществени вреди до
размера на застрахователната сума на жилище с адрес гр. ****, ж.к. „***“, бл. **, вх. ***, ет.
**, ап. **, собственост на П. Т. В. и Т. Н. Р., за срок от 12 месеца, считано от 31.08.2019 г.
На 27.05.2020 г. в застрахования апартамент настъпило застрахователно събитие-
наводнение, като причина за събитието била авария в канализационната тръба в апартамент
с адрес гр. ***, ж.к. „***“, бл. **, вх. **, ет. **, ап. **, собственост на ответницата М.И.. По
заведената във връзка с настъпилите имуществени вреди щета № ***** ищцовото дружество
изплатило на П. Т. В. сумата застрахователно обезщетение в размер на 522,31 лева с
платежно нареждане № ***** от 15.06.2020 г. Поддържа се, че ищецът има регресно вземане
срещу ответницата за причинените от последната на П. Т. В. и Т. Н. Р. имуществени вреди,
за които е изплатено горепосоченото обезщетение.
Искането към съда е да признае за установено (съгласно уточнителна молба с вх. №
6321/23.09.2021 г. на Врачански районен съд) спрямо ответницата, че дължи на ищеца
1
сумата 522,31 лева-главница, представляваща изплатено на трето лице обезщетение по щета
№ ****, заведена пред „Дженерали Застраховане“ АД по пакетна застраховка „Дом“, за
която е сключена застрахователна полица № ******, във връзка с настъпилите имуществени
вреди на жилище с адрес гр. ***, ж.к. „***“, бл. **, вх. **, ет.* *, ап. ***, собственост на П.
Т. В. и Т. Н.Р., сумата 15,00 лева-ликвидационни разноски по щетата и сумата 44,48 лева-
мораторна лихва за периода от 24.07.2020 г. до 17.05.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 31.05.2021 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
заповед № 162 от 01.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. дело № 2069/2021 г. на Врачанския районен съд. Претендират се разноските по делото.
Предявеният иск е с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането
(КЗ), във връзка с чл. 50 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата М. Й. И. е подала писмен отговор, с който е
оспорила исковете като неоснователни по следните съображения: липсват доказателства за
твърденията на ищеца, че ответницата е собственик на жилище с адрес гр. ****, ж.к. „***“,
бл. **, вх. **, ет. **, ап. ***; посочената в исковата молба като аварирала тръба е част от
главна линия на водопроводна инсталация в сграда-етажна собственост и следователно
същата представлява обща част на сградата, поради което ответницата не е пасивно
легитимирана да отговаря по предявените искове; недоказани са и твърденията на ищеца, че
на посочените в исковата молба дата, място и начин е настъпило твърдяното
застрахователно събитие-авария на канализационна тръба; претендираните имуществени
вреди са в завишен и несъответстващ на действителната пазарна стойност размер.
Ответницата също претендира сторените деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните,
приема за установено следното:
По делото е представена застрахователна полица № ********, от която е видно, че е
сключен договор за имуществена застраховка „Дом“ с покритие „супер“ за периода от
31.08.2019 г. до 30.08.2020 г. между П. Т. В. и „Дженерали застраховане“ АД за недвижим
имот с адрес гр. ****, ж.к. „***“, бл. **, вх. **, ет. **, ап. ***. Застрахователното покритие
на този договор, съобразно общите условия, обхваща рискове от изтичане на вода и пара,
включително от инсталации-водопроводни, канализационни, отоплителни и др. – т. 2.1 от
клауза Б5.
Видно от нотариален акт № 161, т. 1, рег. № 1788, дело 83/2014 г. на нотариус Светла
Бошнакова с рег. № 482 в Нотариалната камара, по силата но договор за покупко-продажба
П. Т. В. и Т. Н. Р. са придобили собствеността върху недвижим имот с адрес гр. ****, ж.к.
„*****“, бл. **, вх. **, ет. **, ап. **.
Установява се от договор за продажба, сключен по реда на Наредбата за продажба на
държавни недвижими имоти и надлежно вписан в Служба по вписванията гр. Враца (л. 83),
че ответницата М.И. е собственик на недвижим имот с адрес гр. Враца, ж.к. „Младост“, бл.
3, вх. Б, ет. 7, ап. 51.
2
Представени по делото са констативен протокол, подписан от В. М. Б., Т. Д. И. и В. С.
П. (л. 27) и констативен протокол за оглед, подписан от П. Т. В. и Д. Ц. П (л. 28) за
настъпило застрахователно събитие по процесната застрахователна полица на 29.05.2020 г.,
които са своевременно оспорени от ответницата в частта относно причината за настъпване
на щетите.
С платежно нареждане № ***** от 15.06.2020 г. ищцовото дружество е заплатило на
П. Т. В. застрахователно обезщетение по посочената в исковата молба щета в размер на
522,31 лева.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П. Т. В.-
съсобственик на увредения апартамент, Т. Д. И., В. М. Б. и Х. С. П..
Свидетелката П.В. дава показания, че живее в имота на адрес гр. ****, ж.к. „***“, бл.
**, вх. **, ет. **, ап. **, за който е сключена посочената в исковата молба застрахователна
полица. Посочва, че е в добри отношения с ответницата М.И., но има впечатлението, че тя и
нейното семейство не спазват правилата на етажната собственост. Свидетелката и мъжът й
се прибрали вкъщи късно вечерта и открили, че има падане на мазилката в кухнята, а след
два дни се напълнил с вода и шкафа в кухнята, всичко това вследствие на теч на вода от
тавана на апаратамента на свидетелката. Същият ден мъжът на последната се качил в
апартамента на ответницата и сложил една тапа, така че водата да не се стича надолу към
съседните апартаменти. В банята на апартамента на свидетелката също имало теч от тавана,
който не е изчезнал и към настоящия момент. Причините за теча могат да са много,
например от повредения покрив на блока, но според свидетелката най-вероятно са от
съседката над тях.
Свидетелката Т.И., живуща в ап. 45 на шестия етаж, дава показания, че познава
свидетелката П.В., с която живеят на един и същи етаж, една срещу друга. Свидетелката И.
влязла в апартамента на В. и видяла, че от влагата се било получило петно, което се
разпространявало и разрушавало мазилката. И. не е влизала в апартамента на ответницата
М.И. в деня на инцидента, но се подписала в констативния протокол, наред с други хора.
Наводнението не е причинено от еднократно явление (например проливен дължд), тъй като
периодично се получават течове и именно поради това И. предполага, че съседите не са си
оправили сифоните и от там се е получил течът. Пораженията от наводненията в
апартамента на В. са видни и към момента. В миналото собствениците от етажната
собственост събирали средства, за да бъде извършен ремонт на покрива в частта, която е
повредена и със събраните средства се извършил някакъв ремонт на покрива, но дори след
ремонта в апартамента на И. имало течове.
Свидетелката В.Б. дава показания, че не живее постоянно в бл. ** на ж.к. „**“ в гр.
***, като на етаж 4 в същия блок, който често посещава, не е имало течове. Подписала се е
под констативния протокол в своя апартамент, без да ходи в апартамента на П.В., след като
последната й се оплакала, че в апартамента й тече вода. Свидетелката не знае дали са
правени ремонти в блока.
3
Свидетелят Х.П. дава показания, че живее в бл. *** на ж.к. „***“ в гр. **** почти от
построяването на същия. За последно покривът на блока бил ремонтиран през 1983-1984 г.,
като тогава била сменена цялата хидроизолация. При случая, за който се води делото
свидетелят, в качеството си на домоуправител, се свързал по телефона с ответницата М.И.,
която си била на село и я помолил да се прибере, защото е възможно в нейния апартамент да
тече вода и да уврежда долните апартаменти. След като ответницата се прибрала, двамата
със свидетеля отишли в нейния апартамент на последния етаж и забелязали, че и таванът на
ответницата е наводнен, при което свидетелят казал на ответницата, че става дума за вода от
друго място и че проблемът е от покрива. В апартамента на ответницата течовете били при
мивката и от тавана, като продължавали надолу към други апартаменти. Други живущи в
блока също са се оплаквали от течове в апартаментите си, дори в апартаменти на третия
етаж.
Отчитайки възможната заентересованост на свидетелката П.В. по реда на чл. 172 от
ГПК и обстоятелството, че показанията на свидетелката В.Б. не почиват на непосредствени
и задълбочени впечатления, съдът дава вяра на показанията и на четиримата разпитани
свидетели, като приема същите за обективни, последователни и съответстващи на
останалите събрани по делото доказателства.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, от заключението на която и от
обясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че на 27.05.2020 г. в имот
гр. ***, ж.к. „***“, бл. **, вх. **, ет. ***, ап. *** е настъпило застрахователно събитие-
наводнение. Поради изтеклия около двегодишен период от време вещото лице не може да
посочи какво е било състоянието на засегнатия апартамент, както и на апартамента над него
(ап. 51) към датата на събитието. Част от посочените в констативния протокол щети са били
налице и към момента на огледа от вещото лице, а именно в банята-намокрен и мухлясъл
таван и намокрени стени, в коридора мужду банята и кухнята-частично намокрени таван и
стени. Вещото лице подробно е посочило какви дейности и какви строителни материали са
необходими за отстраняване на щетите, както и пазарната им цена – 522,13 лева. В ап. 51,
собственост на ответницата, който се намира над засегнатия апартамент, на последния
седми етаж на блока, също има следи от наводняване – в банята има окачен таван от
гипсокартон, който се е изметнал и е пожълтял от намокряне, а в кухнята, на същото място
като в ап. 47 (стената към банята и граничещата с нея повърхност), има следи от влага. В ап.
51 няма следи от извършени ремонтни работи. Инсталационният канал, в който минават
общите тръби на блока е сух и в него няма следи от намокряне както в частта му в ап. 47,
така и в частта му в ап. 51. Щетите в ап. 47 могат да се дължат на много и различни
причини, включително спукана тръба в апартамента на ответницата, като точното им
установяване не е възможно поради значителната давност във времето, но най-вероятната
причина е теч от покрива на блока вследствие на дефектна изолация. Ако изобщо щетите са
вследствие на спукана тръба, става дума за тръба за чиста вода, а не за канализационна
тръба.
Съдът възприема заключението като компетентно и обективно изготвено и всестранно
4
отговарящо на поставените въпроси. Съдебно-техническата експертиза е оспорена от ищеца
с искане за назначаване на повторна такава, като съдът прие, че с оглед изминалия
значителен период от време и събраните гласни доказателства не са налице условията за
това и с определение от 30.06.2022 г. отхвърли това искане като неоснователно.
Правото на застрахователя да встъпи в правата на застрахования срещу третото лице
произтича от самия закон. Разпоредбата на чл. 410 от КЗ е общ състав, уреждащ встъпването
на застрахователя в правата на удовлетвореното застраховано лице. Елементите на
фактическия състав на суброгационното право на застрахователя са: имуществена
застраховка; плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахованото
увредено лице за увредената или погинала вещ; причиняване на застрахователното събитие
от трето лице, което отговаря пред застрахователя по правилата на деликтната или
договорна отговорност. С действията си третото лице трябва да е осъществило фактическия
състав, който поражда гражданската му отговорност – деликт или неизпълнение на
договорно задължение, от което следва задължението да обезщети вредите, причинени на
застрахованото лице. Затова застрахователят, суброгирал се в правата на застрахования
може да упражни регресния си иск както срещу прекия причинител на вредата – чл. 45 от
ЗЗД, така и срещу възложителя на работата – чл. 49 от ЗЗД, или собственика на вещта – за
неизпълнението на задължението си да приведе вещта в такова състояние, че да не
причинява вреди на другиго или поради особеностите на самата вещ-чл. 50 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства се установяват част от елементите на
фактическия състав на суброгационното право на застрахователя на чл. 410 КЗ, които
подлежат на доказване в производството, а именно: наличие на имуществена застраховка – в
случая на пакетна застраховка „Дом“, настъпване на покрит застрахователен риск,
заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахованото увредено
лице за отстраняване на щетата, причинена от застрахователното събитие, обстоятелството,
че ответницата М.И. е собственик на недвижим имот с адрес гр. ****, ж.к. „***“, бл. **,
вх.**, ет. **, ап. ***.
Тези обстоятелства не са спорни между страните и се установяват от представените с
исковата молба и с отговора по чл. 131 от ГПК писмени доказателства.
Ищецът обаче не успя при условията на пълно и главно доказване да установи
обстоятелството, че е налице причиняване на непозволено увреждане или неизпълнение на
договорно задължение от страна на ответницата М.И.. Поддържаното в заявлението по чл.
410 от ГПК и в исковата молба твърдение, че щетите са причинени от авария на
канализационна тръба в собствения на ответницата ап. 51, не се подкрепят от събраните по
делото доказателства.
Представените с исковата молба констативен протокол, подписан от Веселина
Младенова Б., Т. Д. И. и В. С. П. (л. 27) и констативен протокол за оглед, подписан от П. Т.
В. и Д. Ц. П. (л. 28) са своевременно оспорени от ответницата (с отговора по чл. 131 от ГПК
е изрично оспорено вредите да са настъпили по описаните в исковата молба начин и време)
5
и поради обстоятелството, че са частни писмени документи, които не носят нейния подпис,
се налага изводът, че ответницата не е обвързана от доказателствената им сила и съдът не
следва да гради изводите си въз основа на тях.
От заключението на съдебно-техническата експертиза е видно, че не може с
категоричност да се твърди, че причина за настъпване на застрахователното събитие е
авария на тръба (напр. канализационна такава) в собствения на ответницата ап. 51, към
датата на огледа инстационният канал в частта му в ап. 47 и ап. 51 е сух и без данни за
подобна авария, а най-вероятната причина за настъпване на застрахователното събитие е теч
от покрива на блока-етажна собственост, който представлява обща част по смисъла на чл. 37
от ЗУЕС и за неизправността на който не може да бъде ангажирана отговорността на
ответницата. На тази причина сочат и събраните свидетелски показания: свидетелката П.В.:
„Причините за теча могат да са много, може и да е от повредения покрив на блока…“,
свителката Т.И.: „Не съм влизала в апартамента на П.В. в деня на инцидента…знам, че
събирахме средства за ремонт на покрива в частта, която е повредена…“, свидетелката В.Б.:
„Не съм ходила в апартамента на П.В., а се подписах там, където живея-на четвъртия етаж“,
Х.П.: „От 1983-1984 г. не е правен ремонт на покрива на блока…таванът в апартамента на
М.И. също е наводнен…течове има и на третия етаж…“. Заявеното от свидетелката П.В., че
в деня на откриване на теча в апаратамента й мъжът й се качил в апартамента на
ответницата и сложил една тапа, за да не се стича водата към съседните апартаменти,
въпреки че се възприема от съда, не обуславя извод, че причината за процесния инцидент е
спукана тръба в апартамента на ответницата М.И., тъй като от всички доказателства е видно,
че течът в апартамента на П.В. съществува и към момента, както и че подобни течове
съществуват не само в апартамента на ответницата (разположен на последния етаж), но и в
други апартаменти в същия вход на жилищния блок, в ключително такива на третия етаж.
На практика от нито е едно от събраните допустими и относими доказателства (с
изключение на своевременно оспорените констативни протоколи на л. 27 и 28, които също
така се опровергават в частта относно причината за щетите от гласните доказателства по
делото), не следва извод, че процесната щета в ап. 47 е в пряка причинно-следствена връзка
с авария на тръби, намиращи се ап. 51, собственост на ответницата, а установяването на това
обстоятелство при условията на пълно и главно доказване беше възложено в тежест на
ищеца, в съответствие с разборедбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК.
От гореизложеното следва, че предявеният иск следва изцяло да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски възниква само за ответницата, която
своевременно е претендирала такива само по исковото производство, като е направила
следните разноски: внесен и изплатен депозит за съдебно-техническа експертиза-100,00
лева, внесен и изплатен депозит за допуснат й свидетел (Х.П.)-30,00 лева и платено (видно
от отбелязването в представения договор за правна помощ) адвокатско възнаграждение-
6
300,00 лева, или общо разноски в размер на 430,00 лева. Плетеният от ответницата
адвокатски хонорар е в минимален размер, поради което не подлиже на намаляване по реда
на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Воден от гореизложеното, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения „Дженерали Застраховане“
АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър
Дондуков“ № 68 срещу М. Й. И. с ЕГН ********** и адрес гр. ***, ж.к. „**“, бл. **, вх. **,
ет. **, ап. ** иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ, във връзка с чл. 50 от ЗЗД за
признаване за установено спрямо ответницата, че дължи на ищеца сумата 522,31 лева-
главница, представляваща изплатено на трето лице обезщетение по щета № *********,
заведена пред „Дженерали Застраховане“ АД по пакетна застраховка „Дом“, за която е
сключена застрахователна полица № ******, във връзка с настъпилите имуществени вреди
на жилище с адрес гр. **, ж.к. „***“, бл. **, вх. **, ет. **, ап. **, собственост на П. Т. В. и Т.
Н. Р., сумата 15,00 лева-ликвидационни разноски по щетата и сумата 44,48 лева-мораторна
лихва за периода от 24.07.2020 г. до 17.05.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 31.05.2021 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед
№ 162 от 01.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.
дело № 2069/2021 г. на Врачанския районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Дженерали Застраховане“ АД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ №
68 да заплати на М. Й. И. с ЕГН ********** и адрес гр. ****, ж.к. „***“, бл. **, вх. *, ет.
***, ап. *** сумата 430,00 лева-деловодни разноски за вещо лице, депозит за свидетел и
адвокатски хонорар по гр. дело № 3215/2021 г. на Врачански районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
7