№ 176
гр. П., 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20221230101549 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 ГПК.
Ищецът – „Й. Б.” ЕАД (с предишно търговско наименование „Т. Б.“ ЕАД), със
седалище и адрес на управление в гр. С., ж.к. „М. 4“, Б. п. С., сграда 6, ЕИК ***,
твърди, че в качеството му на доставчик, в периода 15.05.2020 г. – 14.08.2020 г., е
предоставил на ответника (като абонат) мобилни услуги, въз основа на сключените
между тях Договор за такъв вид услуги от 11.09.2017 г., с предпочетен номер
++359*********, ведно с Допълнително споразумение към него от 23.05.2018 г.
Поддържа, че общата стойност на визираните услуги е 270,98 лв. Изтъква, че въпреки
настъпването на падежа на това задължение, то не е било погасено. Пояснява, че
описаното вземане попада в обхвата на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена
на ответника (като длъжник в заповедното производство), при условията на чл. 47, ал.
5 ГПК. Затова иска постановяване на съдебно решение, с което неговата дължимост да
бъде призната за установена. Претендира и съдебни разноски.
Ответникът – Н. А. А., с постоянен и настоящ адрес в гр. П., ж.к. „Ц. С.“ № 15,
вх. А, ет. 3, ап. 9, ЕГН **********, се представлява от особен представител по чл. 47,
ал. 6 ГПК – адв. А. К. З. от Адвокатска колегия – гр. Б.. Последната намира ищцовите
претенции за неоснователни, излагайки доводи, че не е доказано реалното доставяне на
сочените услуги, както и че търсеното вземане е погасено по давност.
1
Съдът приема следното:
Предмет на разглеждане е установителен иск по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415,
ал. 4 ГПК във вр. с чл. 228 ЗЕС във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1
ЗЗД – относно вземането за стойността на упоменатите мобилни услуги, ведно със
законната лихва, считано от 18.07.2022 г. до погасяването.
От ч. гр. д. № 986/22 г. на Районен съд – гр. П., приложеното към настоящото
дело, се установява, че:
- вземането по тази искова претенция е включено в предметната рамка на
издадената по цитираното частно дело Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 576
от 22.07.2022 г.;
- заповедта е била връчена на ответника (имащ качеството на длъжник в
заповедната процедура), по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл.
415, ал. 1, т. 2 от същия кодекс, ищецът е предявил срещу него иск за съществуването
на вземането.
В принципен порядък уважаването на ищцовата претенция е предпоставено от
кумулативното наличие на следните изисквания: 1/ облигационно правоотношение,
създадено между ищеца (като доставчик) и ответника (като абонат) по силата на
твърдения договор за далекосъобщителни (мобилни) услуги; 2/ реалното предоставяне
на такъв вид услуги от доставчика на абоната, отговарящи на претендираната
стойност; 3/ настъпване на падежа на задължението за заплащането на тяхната цена и
4/ неизпълнение на това задължение от страна на абоната.
Правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия
граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), възлагат на ищеца да установи наличието на
първите три предпоставки за уважаване на иска, а на ответника – погасяването на
задължението, до което той се отнася.
С цел да докаже съществуването на сочените договорни отношения с ответната
страна дружеството ищец е представило процесния договор за мобилни услуги, ведно
с допълнителното споразумение към него. Подписите на ответника върху тези
документи не са оспорени, поради което трябва да се счита, че те обективират негови
изявления (по аргумент от чл. 180 ГПК).
За доказване на обстоятелството, че ищцовото дружество е предоставило на
абоната мобилни услуги, през исковия период, отговарящи на търсената стойност, са
ангажирани единствено три броя фактури – с № **********/15.06.2020 г., с №
**********/15.07.2020 г. и с № **********/15.08.2020 г. От съдържанието им става
ясно, че за техен издател фигурира ищецът, а за получател на мобилните услуги, до
които се отнасят – ответникът, като фактурите не са подписани за получател. От
гледна точка на доказването в гражданския процес тези фактури представляват частни
свидетелстващи документи, които отразяват изгодни за техния издател факти. В тях
липсва подпис на потребителя, поради което и доказателствената им стойност не е
2
достатъчна за провеждане на пълно и главно доказване, че услугите, до които се
отнасят, действително са били предоставени, за да се дължи заплащане на цената им.
Следователно те не създават пълна увереност, че за ответника е възникнало
задължение за заплащане на сумата, претендирана като дължима главница по договора
за мобилни услуги. Както стана ясно, ищецът е този, който трябва да установи, в
условията на пълно и главно доказване, доставянето на процесните услуги.
Непровеждането на доказване от такъв порядък, създава за съда правото и
задължението да не зачете правната последица на недоказания юридически факт.
Ето защо и предявеният иск се явява неоснователен, поради което подлежи на
отхвърляне.
При този изход от спора право на съдебни разноски има само ответникът (чл. 78,
ал. 3 ГПК), но същият не е ангажирал доказателства за извършването на деловодни
разходи.
Нужно е да бъде разпоредено да се изплати на особения му представител
дължимото възнаграждение, което е 400 лв. и е внесено от ищцовото дружество по
набирателната сметка на съда.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Й. Б.” ЕАД (с предишно търговско наименование „Т. Б.“
ЕАД), със седалище и адрес на управление в гр. С., ж.к. „М. 4“, Б. п. С., сграда 6, ЕИК
***, предявен против Н. А. А., с постоянен и настоящ адрес в гр. П., ж.к. „Ц. С.“ №
15, вх. А, ет. 3, ап. 9, ЕГН **********, с който се претендира да бъде признато за
установено, по реда на чл. 422 ГПК, че последният дължи на първото следната
сума, която е включена в предметния обсег на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК
с № 576 от 22.07.2022 г., издадена по ч. гр. д. № 986/22 г. на Районен съд – гр. П., а
именно: 270,98 лв. – стойност на мобилни услуги, предоставени от „Й. Б.“ ЕАД (като
доставчик) на Н. А. А. (като абонат), за периода 15.05.2020 г. – 14.08.2020 г., въз
основа на сключените между тях Договор за такъв вид услуги от 11.09.2017 г., с
предпочетен номер ++359*********, както и Допълнително споразумение към него от
23.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 18.07.2022 г. до погасяването.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. А. К. З. от Адвокатска колегия – гр. Б., назначена за
особен представител на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК, възнаграждение от 400 лв.,
дължимо за настоящото дело, която сума е внесена от ищеца по набирателната сметка
на съда.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр. Б., в
2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава
чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4