Р Е Ш Е Н И Е
№….........../02.01.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети декември през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Д.,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 10620 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от Б.Г.Д.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, срещу „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** Тауърс – Г, отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищцата не дължи на ответното дружество сумата
от 13208,58
лв.,
представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия за
периода от
13.06.2017 г. до 12.06.2018 г. след извършена корекция на сметката на абоната
за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ***, с абонатен № *** и
клиентски № ***, за която сума е издадена фактура № ***
По твърдения в исковата молба, ищцата
е потребител
на електроенергия за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ***,
с абонатен № *** и клиентски № ***. С писмо от „Е.П.“ АД е уведомена, че е извършена
корекция на сметката й за периода от 13.06.2017 г. до 12.06.2018 г. и за
стойността на служебно начисленото количество електроенергия е издадена фактура
№ *** за сумата от 13208,58 лв. Ищцата счита, че не дължи тази сума. Оспорва
съдържанието на констативния протокол за извършена техническа проверка в обекта
с твърдения, че липсва правно основание за неговото съставяне. Оспорва служебно
начисленото количество електроенергия да е реално доставено и потребено от нея
в посочения период. Оспорва също законосъобразността на корекционната
процедура, като счита, че липсва нормативна уредба за приложението, за което
излага подробни аргументи.
По същество моли да бъде установено в отношенията между страните, че не дължи на
ответното дружество сумата от 13208,58 лв., за която е издадена съответната
фактура. Претендира и присъждането на сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ищцата не се явява лично и не се представлява.
В предварително депозирана писмена молба процесуалният й представител адв. В.Г. поддържа исковата претенция и формулираното
искане по същество и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът „Е.П.“ АД депозира отговор на исковата молба, в който излага
становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва
обстоятелството, че страните са обвързани от договор за продажба на
електроенергия. Поддържа, че процесната сума представлява стойност на реално
доставена и потребена от абоната електрическа енергия, дължима от ищеца на
основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 50 ПИКЕЕ.
Излага, че към датата на констативния протокол за извършена проверка не са били
отменени разпоредбите на чл. 48-51 ПИКЕЕ и същите са приложими, за което се
позовава на съдебна практика. Твърди, че на 12.06.2018 г. служители на
„Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка в обекта в
присъствието на двама независими свидетели, при която е установено, че в
невизуализирания регистър 1.8.4. има показания в размер на 70755 кВтч, които са отчетени и в сумарния регистър. Средството
за търговско измерване е демонтирано и подменено с ново, като за проверката е
съставен констативен протокол. Демонтираният електромер е изпратен за
експертиза в БИМ, където е установена намеса в тарифната схема на измервателния
уред и констатирано наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.4 в размер на
70756,6 кВтч, която не е визуализирана на дисплея.
Със становище от 26.06.2019 г. на „Електроразпределение Север“ АД е установено
точното количество ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.4. - 70756 кВтч, което е остойностено в размер на 13208,58 лв. с
издадена от ответника фактура № *** Твърди, че абонатът е уведомен за
извършената техническа проверка и фактурираната сума с писма, изпратени му от
„Електроразпределение Север“ АД и от „Е.П.“ АД. Счита, че е налице хипотезата
на чл. 50 ПИКЕЕ и са осъществени всички предпоставки за приложение на
корекционната процедура.
По изложените
аргументи по същество моли за отхвърляне на предявения иск и претендира
направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Идентично искане ответникът,
чрез процесуалния му представител адв. Л.М., поддържа
и в открито съдебно заседание. Представя и списък на разноски по чл. 80 ГПК. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно по делото е обстоятелството, че
страните са обвързани от валидно
облигационно правоотношение с предмет доставката на електрическа енергия за собствения
на ищцата обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ***, с
абонатен № *** и клиентски № ***.
От
съдържанието на приетия по делото списък за регистрация
на електромерите с техническите им данни (л. 38) се установява, че в процесния
обект е монтиран електромер е с фабричен номер 1114171463398966 с нулеви показания по първа и втора тарифа. В списъка
не е отбелязано какви са били показанията на електромера по останалите тарифи
към датата на монтажа.
Видно от констативен
протокол № 1104499/12.06.2018 г. (л. 25), на 12.06.2018 г. служители на „Електроразпределение
Север“ АД са извършили техническа проверка на електромер със същия фабричен
номер, отчитащ потреблението в процесния обект. При проверката измервателният
уред е демонтиран и подменен с нов с нулеви показания по всички регистри.
Съставеният протокол е подписан от служителите, извършили проверката, и от двама
свидетели.
Приобщен към доказателствения материал по делото
е и констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 1164/19.06.2019
г. (л. 27), според който е извършена експертиза на демонтирания електромер. В
протокола е посочено, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната му
схема и наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.4, която не е визуализирана
на дисплея. Отбелязано е, че електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на
електрическата енергия, но не съответства на техническите характеристики.
Въз основа на установените от метрологичната
експертиза обстоятелства на 26.06.2019 г. е съставено становище (л. 29) от
„Електроразпределение Север“ АД за начисление на електрическа енергия в размер на 70756 кВтч
за периода от 13.06.2017 г. до 12.06.2018 г., в което е посочено, че корекцията
е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е
установено точното количество неотчетена ел. енергия.
За стойността на служебно начислената
електроенергия, възлизаща в размер на 13208,58 лв., от страна на „Е.П.“ АД е
издадена фактура № *** (л. 30).
За извършената проверка и направеното
преизчисляване на количеството потребена електрическа енергия от страна на
„Електроразпределение Север“ АД и „Е.П.“ АД до ищцата са изпратени писма,
съответно от 27.06.2019 г. и от 28.06.2019 г. (л. 35 и 36). Писмото от
ответното дружество е връчено лично на адресата съгласно приобщеното известие
за доставяне (л. 37).
Видно
от приложените и приети по делото справка за потреблението на ел. енергия през
последните 12/24/36 месеца (л. 32) и извлечение за фактури и плащания към дата 19.07.2019
г. (л. 33), за периода 13.06.2017 г. -
12.06.2018 г.по партидата на ищцата са начислени 70756 кВтч ел. енергия на стойност 13208,58 лв., която не е заплатена.
От приетото по делото заключение на назначената
съдебно-електротехническа експертиза (л. 58) се установява, че към датата на
извършване на проверката – 12.06.2018 г., процесният електромер е бил в срок на
метрологична годност. Според експерта показанията, записани в регистър 1.8.4,
не са визуализирани на дисплея при редовен отчет, като наличието на данни в този
регистър води до извод за нарушение на нормалната работа на измервателния уред,
което се дължи на неправомерно вмешателство в програмата му за параметризация и по-точно в тарифната схема, а не е
резултат от хардуерно вмешателство или промяна в схемата на свързване. В
процесния обект отчитането е тритарифно (тъй като
електромерът е трифазен), но остойностяването на консумираната ел. енергия е с
цена за двутарифен отчет. Абонатът е стопански, но
няма инсталирана мощност, по-голяма от 50 кВт. Според
вещото лице направените изчисления за остойностяване на определената за
доплащане ел. енергия са математически точни. При изслушването на вещото лице
по реда на чл. 200 ГПК инж. Л.Б. пояснява, че не може да се установи кога е
започнало натрупването на ел. енергия в невизуализирания регистър, нито в кой
часови диапазон е отчетено потреблението.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Налице са
процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск и липсват процесуални пречки за това, поради което предявеният
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е допустим.
С оглед вида на търсената защита, доказателствената тежест в процеса се
носи от ответника, който следва да установи, при условията на главно и пълно
доказване, че претендираната от него сума по процесната фактура е дължима. Ответното
дружество поддържа, че вземането му е възникнало след извършена по реда на чл. 50
ПИКЕЕ корекция на цената за реално доставена и консумирана от ищеца електроенергия
за минал период.
Правният спор се съсредоточава върху наличието на предпоставките за
възникване правото на ответника да извърши въпросната корекционна процедура.
Поради спецификата на
обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по
производство, внос и износ, пренос, разпределение и търговия с електрическа
енергия, същите са нормативно регламентирани, като една от основните цели на правната
уредба е създаването на предпоставки за качествено и сигурно задоволяване
потребностите на обществото от електрическа енергия и гарантиране защитата на
живота и здравето на гражданите, собствеността, околната среда, сигурността на
доставките, интересите на потребителите и националните интереси (арг. от чл. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за
енергетиката).
В съответствие с тази цел на закона, според разпоредбата на чл. 83, ал. 1,
т. 6 от ЗЕ (в приложимата редакция, ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012
г.), устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществяват съгласно норми, предвидени в правила за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините
и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско измерване.
Чл. 83, ал. 2 ЗЕ предвижда,
че ПИКЕЕ се приемат от независим орган - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
(ДКЕВР, понастоящем КЕВР), като същите представляват по своята правна същност
подзаконов нормативен акт, който е задължителен както за доставчика, така и за
потребителите на електроенергия.
С нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено и допълнително
изискване в Общите условия, при които крайният снабдител продава електрическа
енергия, да се съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция
по сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
От гореизложеното следва, че, за да възникне правото на
ответното дружество да извърши корекция на сметката на абоната за минал период,
следва да е доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия
съгласно нормативно установени в правила за измерване на количеството
електрическа енергия условия и ред, и абонатът да е уведомен за извършената
корекция по предвидения в общите условия начин.
Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ ПИКЕЕ са приети по
т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на ДКЕВР и обнародвани в
„Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г. Разпоредбите
на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 от Правилата са отменени с решение № 1500 от
6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 -
членен състав, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г. На
основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК,
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на
съдебното решение. Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими
към съдебно предявения спор, доколкото техническата проверка, констатирала
неточното измерване на електромера, е извършена на 12.06.2018 г., тоест след
тяхната отмяна.
Действие към
посочената дата имат само нормите на чл. 48, 49, 50 и 51 ПИКЕЕ, които регламентират
предпоставките за извършване на корекция и методологията за начисляване на
допълнителни суми. Начинът, по който следва да бъде установено наличието на тези
предпоставки обаче, обуславящи възможността за извършване на корекцията, както
и конкретната процедура, не са регламентирани в действащите към момента на
проверката ПИКЕЕ, нито в друг нормативен източник.
Доколкото липсва
изискуемият нормативно установен ред за извършване на корекционни процедури (в
това число правила кога, къде, през какъв период, и в присъствието на кои лица
следва да бъдат извършени проверките, констатиращи неточно измерване, кой е
компетентният орган да ги извърши и в какъв акт следва да обективира
извършените действия и констатираните обстоятелства), доказването на
предпоставките за извършване на корекция не би могло да бъде осъществено. За
установяване на релевантните факти е недопустимо приложението на общите правила
за доказване, предвидени в ГПК, предвид обсъдените по-горе законови изисквания
и специфика на отношенията между доставчиците и потребителите на електроенергия.
По изложените
съображения действащите към момента на извършване на проверката разпоредби на ПИКЕЕ,
в това число и чл. 50 от Правилата, на който се позовава ответникът, на
практика са неприложими, а извършените въз основа на тях корекционни процедури
- незаконосъобразни.
Не са налице и
предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на потребителя по реда
на ЗЗД, тъй като не е установено при условията на пълно и главно доказване реалното
потребление на служебно начисленото количество електроенергия в периода на
корекцията. Поради липсата на данни за началния
момент, от който електромерът, параметризиран за тритарифен отчет, е започнал да отчита потребената енергия
в четвърта тарифа, не може да бъде установено и обстоятелството дали
показанията в невизуализирания регистър са натрупани след монтирането на СТИ в
обекта. Подобен извод не може да бъде направен и от представения списък за регистрация
на електромерите, тъй като в същия не са отразени показанията на въпросния
регистър 1.8.4. към момента на монтажа. Изявлението на вещото лице, според което
показанията били нулеви, тъй като електромерът бил нов, с нулеви показания по
останалите тарифи, и производителят не допускал измервателен уред в търговската
мрежа без да е преминал задължителна техническа и метрологична проверка,
представлява аргументирано предположение, а не категоричен извод, основан на
експертните му знания, поради което съдът не кредитира заключението в тази му
част.
По изложените
мотиви настоящият съдебен състав намира, че процесната сума е недължима от
абоната, респективно предявеният отрицателен установителен иск се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен, като бъде прието за установено,
че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 13208,58 лв., начислена по процесната
фактура.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в общ размер на 1528,34
лв., от които 528,34 лв. за държавна такса и 1000 лв. за адвокатско възнаграждение, доказателства за
заплащането на което са представени по делото
– договор за правна защита и съдействие от 03.12.2019 г. (л. 71), ведно
с отбелязване, че уговореното възнаграждение е заплатено изцяло в брой.
Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК, доколкото минималното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. възлиза в размер на
926,26 лв. и претендираното такова от 1000 лв. го надвишава с минимална
разлика, която не може да обоснове извод за прекомерност. Още повече, че
претендираното от самия ответник адвокатско възнаграждение от 2220 лв.
надвишава повече от двукратно това на процесуалния представител на ищеца, срещу
което възразява. Макар в разглеждания случай доказателствената тежест в процеса
да се носи от ответната страна, това обстоятелство не би могло да оправдае
разликата в претендираните разноски за адвокат, предвид „масовостта на тези
производства“ и „липсата на правна и фактическа сложност на делото“, които дори
процесуалният представител на ответника изтъква, аргументирайки направеното
възражение – л. 79. Не е налице и хипотезата на чл. 9, ал. 1 от Наредба №
1/2004 г., на която норма се позовава ответникът. Въпреки че процесуалният
представител на ищцата не се е явил в открито съдебно заседание, преди неговото
провеждане същият е депозирал подробна писмена молба, в която е изложил своето
становище по хода на делото, по доказателствата (включително е формулирал
въпроси към вещото лице), както и по същество на спора, с което е осъществил
адекватна защита на неговия доверител в процеса след изготвяне на исковата
молба и формалното му отсъствие от заседанието не е предпоставка за намаляване
на възнаграждението му по реда на чл. 9, ал. 1 от Наредбата поради липса на процесуално
представителство.
Съобразно
изхода от делото, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищцата Б.Г.Д., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ
на ответника „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** Тауърс – Г, сумата
от 13 208,58
лв. (тринадесет
хиляди двеста и осем лева и петдесет и осем стотинки), представляваща
стойността на допълнително начислена електроенергия за периода от 13.06.2017 г.
до 12.06.2018 г. след извършена
корекция на сметката на абоната за обект на потребление, находящ се в гр.
Варна, ***, с абонатен № *** и клиентски № ***, за която сума е издадена
фактура № ***
от ответното дружество, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК;
ОСЪЖДА „Е.П.”
АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:*** Тауърс – Г, ДА ЗАПЛАТИ на Б.Г.Д., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, сумата от 1528,34 лв. (хиляда петстотин
двадесет и осем лева и тридесет и четири стотинки) за сторени в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: