Решение по дело №3221/2022 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 516
Дата: 15 май 2023 г.
Съдия: Николинка Николова Попова
Дело: 20225220103221
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 516
гр. Пазарджик, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело №
20225220103221 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с предявен иск с правно
основание чл. 108 ал.1 ГПК от А. Д. Н. ЕГН ********** с адрес : **** против
И. Д. К. ЕГН ********** с адрес : *** за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът е собственик на 48,00 кв.м./ след
допуснато изменение на размера на претенцията по реда на чл. 214 ГПК/ от
дворно място, която реална част представлява част от УПИ ІІ -426,427 в кв. 7
по плана на с** – поземлена ивица между къщата в този и дворищно-
регулационната линия в съседния парцел І -335, както и за осъждане на
ответника да предаде на ищцата владението върху тази неоснователно
държана от него част от имота.
Ищцата твърди , че е собственик по силата на наследство от баща й д
С. В и договорна делба с останалите негови наследници на дворно място с
построената в него двуетажна масивна жилищна сграда застроена върху площ
от 76 кв.м. и на друга масивна сграда /кухня е баня / на ул. рег. линия,
съставляващо УПИ 11-426,427 в кв. 7 по действащия регулационен план на
село Щ от 1951 год. Твърди , че ответникът е собственик на съседния УПИ -
I -335 в кв. 7 с праводател неговия дядо А С Х. Твърди се, че по силата на
действащия и към момента дворищно регулационен план на селото от 1951
год. към посочения парцел - собственост на баща ата на ищцата са се
предали от съседния имот пл. № 335, съответно 60 кв. м., която площ е бил
завладяна от баща й д С В, след като е изплатил на собственика на
предаващата се част цената на тази площ, включително и на насажденията в
нея /няколко овощни дървета и лози и части от две оградни стени/ - общо 421
лв. Размерът на обезщетението е бил определен, с протокол на комисията по
чл. 265 от ППЗТСУ, което като необжалвано от заинтересовани лица е влязло
в сила и плащането на дължимата от баща на ищцата сума е извършено в
брой на правоимащия, след което между двата урегулирани поземлени имоти
1
/парцели/ - д С В поставил ограда от метална мрежа и железобетонни колове,
а две три години по късно - около 1983-84 год. били изградени и посочените
по-горе две сгради - жилищна - и второстепенна - обслужваща жилището,
части от които са разположени и в придадените по регулация 60 кв.м. Твърди
се , че след смъртта на бащата на ищцата на 22.11.2008 год., имотът останал
без постоянен надзор за известно време, през който период ответникът
самоволно е премахнал и частично преместил въпросната ограда и завладял
чрез поставяне на всевъзможни предмети в пространството между къщата ми
и дворищно регулационната линия между двата УПИ с площ около 30,00
кв.м. с невярното твърдение, че дължимото парично обезщетение за
предадената част от имота на праводателя му не е било изплатено от баща й и
по тази причина - отчуждителното действие на дворищно регулационен план
било отпаднало. Твърди се, че действията му са неоснователни, тъй като
дворищната регулация е приложена освен чрез заплащане на определеното
парично обезщетение, още и чрез владение на тази част повече от 25-години
от баща й. Моли се съдът да постанови решение, с което да признае ищцата
за собственик на описаната част от УПИ II - 426,427 в кв. 7 по плана на с.Щ -
община - гр. Л и да бъде осъден ответника да предаде владението върху нея.
Сочат се доказателства. Претендират се съдебно- деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,
с който се оспорва иска по основание и по размер. Оспорва се изложеното
обстоятелство, че придаваемото по регулационен план г на с. Щ, обл.
Пазарджишка място площ от 60,00 кв. м, ведно с подобрения и насаждения е
заплатено на собственика на имот пл. № 335, поради което границата между
двата съседни поземлени имота са останали по имотната, а не по парцелната
граница. Твърди се , че сумата определена като обезщетение от 421 лева не е
заплащана. Оспорва се и другото твърдяно в исковата молба обстоятелство -
че след като е изплатена сумата от 421 лева, бащата на ищцата е поставил
ограда между двата имота - железобетонни колове и метална ограда. Такава
изобщо не е имало, поради което такава и не е премахвана от ответника след
смъртта на бащата на ищцата през ноември 2008 г. Твърди се, че още през
2000 година той е поставил гараж на това място - залепен до лятната им кухня
и къщата и няма как да е имало след това поставена ограда, тъй като гаража и
сега съществува върху част от спорното място. Твърди се, че с наследниците
на д С В ответникът има спор за собственост от години, тъй като за двата
съседни застроени имота, този на ищеца и този на ответника, границите са с
неуредени сметки по регулация. Миналата година на 13.10.2021 г. около 13.30
ч. ответникът разбрал, че съседите му без негово знание и съгласие са
започнали процедура по промяна на съществуващите граници между двата
парцела, неговия - парцел 1-335 в кв.7 по плана на с. Щ и техния парцел II -
426, 427, в кв.7 , по плана на с. Щ. При пристигането му на място установил,
че геодезиста е приключил работа и се приготвял да си тръгва, но видял, че
има извършено трасиране, с навлизане в неговия имот, като от страна на
улицата се навлиза около 4 метра, а в дъното на имота с около метър. И тогава
е оспорил писмено, че няма извършено плащане от страна на съседите му, че
не се е подписвал, за да даде съгласие за промяна на границите по
действащия регулационен план за придаваемото по регулация части от имоти,
поради което границата между двете дворни места е по имотната граница, а
не по парцелна, съгласно § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Твърди се, че отново през
2021 г. е извършил и геодезическо заснемане с цел попълване на
кадастралния план, но вече година от тогава главния архитект не е изпълнил
2
задълженията си и бави процедурата по попълването на плана. Твърди се, че
през лятото на 2022 г. / месец август/ ищцата А. Н. го помолила да даде
разрешение да влезнат в имота му/спорното място/, за да бъде монтирано
скеле от фирма, с която имали договор да санира къщата им. Тогава именно
ответника дал разрешение на ищцата и част от оградата, която е по имотната
граница между двата имота била премахната. След санирането, оградата не
била възстановена в съществуващия и вид /каменна ограда - суха зидария/, но
ответникът поставил ламарини на същото място. Твърди се от ответника още,
че над двадесет и пет години като собственик /купува/ на основание годно да
го направи собственик владее дворното място по имотни граници, а преди
това и неговия праводател - дядо му А С Х го е владял. Позовава се изрично и
на изтекла в негова полза придобивна давност. Моли се исковата претенция
да бъде отхвърлена като неоснователна. Сочат се доказателства. Претендират
се разноски.
Настоящият състав на Пазарджишки районен съд, като взе предвид
доводите и възраженията на страните , след преценка на събраните по делото
доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно по настоящото дело , а и от приетия нотариален акт № 70
, том ІІ, дело №3187/2022 г. се установява, че на 23.05.2022 г. наследниците
на д С В са извършили доброволна делба, като в дял на ищцата А. Д. Н. е бил
поставен и тя е станала едноличен собственик на дворно място от 714 кв.м. ,
означено като ПИ № № 426 И 427 , за който е отреден УПИ ІІ-426,427 в кв. 7
по плана на с. Щ, с площ от 813 кв.м. , като имотът участва с площ от 714
кв.м. в УПИ ІІ -426,427, при неприложена регулация, ведно с построената в
имота двуетажна масивна жилищна сграда застроена с площ от 76 кв.м. и
всички подобрения и приращения в това дворно място.
Представен е като доказателство и НА посочен в доказателствената
част на горния , а именно : Нотариален акт № 29, том ІІ, нот.дело №
353/19.03.1980 г. , видно от който на 19.03.1980 г. наследодателят на ищцата
д С В е бил признат за собственик чрез констативен нотариален акт / по
документи / на дворно място от 832 кв.м. / незастроено / ведно с трайните
насаждения – лози и овощни дървета , съставляващо парцел ІІ-426,427 в кв.7
по плана на с. Щ.
На 24.04.1980 г. е съставен протокол на комисията по чл. 265 от
ППЗТСУ , според който е извършена оценка на придаваемо място –
незастроено от 60 кв.м. – част от имот пл. № 385 на А С Х / Г/ , което се
придава към парцел ІІ-427,426 в кв. 7 на д С В. Посочено е в протокола, че в
това място попада междусъседска недооформена кирпичена ограда от 10 м.,
череши малки 2 бр., 1 бр. ябълка , 10 бр. лози винен сорт , като за тях и за
частта от дворното място е определено обезщетение от 421 лв. Липсват
данни за обжалване на тази оценка, както и данни за заплащане на сумата
определена като обезщетение.
Представено е по делото копие от строителен протокол № 33 от
14.05.1982 г. , видно от който е определена строителна линия и ниво въз
основа на строително разрешение № 38/ 13.05.1982 г. – за строителство от д В
в парцел ІІ-426,427 в кв. 7 на постройка с площ от 64 кв.м. , съгласно
окомерна скица.
3
По делото като писмено доказателства е представено писмо изх. №
70 / 10.05.2001 г. , от кмета на с. Щ , адресирано до д В , с което на последния
е наредено в срок до 16.05.2001 г. да освободи заетото незаконно
придаваемо място към неговия парцел ІІ-427,426 от имот пл. № 335 –
собственост на наследници на А С Г, тъй като не е представил в Кметството
документ за собственост на това място.
От страна на ответника са представени писмени доказателства – ,
нот.акт № 107/ , том ІІ нот.дело № 1684/ 1979 г., нот.акт № 94 , том І V ,
нот.д. № 1665/ 1997 г. и нот. Акт № 80 / том ІІ , рег. № 5488, нот.дело № 453/
2021 г. – от които безспорно се установява, че през 1997 г. ответникът И. Д. К.
е станал собственик по силата на възмездна сделка – покупко- продажба от
неговия дядо А С Х на следния недвижим имот – дворно място в с. Щ,
съставляващо парцел І- 335 в кв.7 , целия с площ от 700 кв.м. , в който имот
пл. № 335 участва с 91 кв.м. и придаваеми по регулация на парцела 609 кв.м.
с неуредени регулационни сметки, ведно с паянтова жилищна постройка от
30 кв.м. и стопански сгради. С констативен нотариален акт за собственост –
издаден по обстоятелствена проверка – ответникът е признат за собственик на
ПИ пл. № 335 с площ от 870 кв.м. / по геодезическо заснемане / , за който е
отреден парцел УПИ І -335 в кв.7 с площ от 700 кв.м. , като е отбелязано , че
имотът е с уредена улична и неприложена дворищна регулация, ведно с
построена паянтова едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 69
кв.м. , паянтова лятна кухня от 20 кв.м. и паянтова стопанска сграда с площ
от 17 кв.м.
По делото са представени три копия от жалба подадена от ответника
съответно до Председателя на ОбС Л, до Кмета на община с. Л и до
Директора на РДНСК – Пазарджик , с оплаквания за наличен спор за
собственост с наследниците на д С В като собственици на съседния на
притежаван от ответника имот , както и за незаконосъобразно трасиране на
имота , като изрично са изложени възражения за липсата на уреждане на
регулационните сметки между двата имота – поради липсата на плащане.
Не е спорно също така , а и от представените към изготвената скица-
проект за допълване нае КП на с. Щ за имот пл. № 335 в кв. 7 – документи се
установява, че ответникът И. Д. К. е предприел процедура за изменение на
кадастралния план на с. Щ , като не се твърди и не се установява
административната процедура да е приключила с влязъл в сила
административен акт.
От заключението на СТЕ, изслушано и прието в о.с.з. кредитирано от
съда като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните се
установява, че по действащият план одобрен със Заповед № 3525/03.07.1951
г. за процесния имот УПИ ІІ-426,427 в кв.7 са създадени регулационни
отношения между имотите на страните в настоящото производство, като за
урегулирането на УПИ ІІ-426,427 се придават 60 кв.м. от имот пл. № 335 в
същия квартал. За уреждане на тези отношения е съставен протокол на
комисията по чл. 265 ППЗТСУ от 24.04.1980 г. След оглед вещото лице е
констатирало , че в придаваемото място към настоящия момент попадат :
площ от 16,50 кв.м. представляваща част от масивна жилищна сграда на два
етажа със застроена площ от 76 кв.м. , разположена свободно стояща в имота
на ищцата, площ от 11,50 кв.м. представляваща част от масивна сграда на
един етаж/ лятна кухня/ със застроена площ от 25 кв.м. , която е разложена на
лицето на имота на ищцата и долепена пред жилищната сграда и навес до три
4
ограждащи стени с метална конструкция / гараж/ със застроена площ от 19,80
кв.м. , разположен на лицето на имота на ищцата, долепен от запад до
жилищната сграда и ползван от ответника. Освен това вещото лице посочва ,
че съгласно данните от плана и от измерването на място, ответникът владее
площ от 48 кв.м. , която представлява част от УПИ ІІ-426,427 в кв. 7 , в която
площ попадат – 19,80 кв.м. навеса / гараж на ответника, незастроено място от
12,20 кв.м. от придаваемото място, както и 16,00 кв.м. извън придаваемото
място. Вещото лице е изготвило скица , която е приложена към заключението
и на която , площта от 48 кв.м. , представляваща част от УПИ ІІ-426,427 в
кв.7 , която се владее на място от ответника е повдигната в жълто и синьо и е
очертана с черна линия.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото са събрани и
гласни доказателства. Свидетелите В. А. Н. / съпруг на ищцата / и А. Г. А. в
показанията си установяват , че някъде около 1980 г. , парцелът на ищцата /
тогава собственост на нейния баща / бил ограден с телена ограда / оградна
мрежа. След това в периода 1981-82 г. се извършило строителството и на
къщата.В нея първо се нанесъл да живее бащата на ищцата , а след това и
нейната майка. Възрастния човек живял там и починал през 2008 г. , а преди
това починала и неговата съпруга. Оградата била махната между имотите
след неговата смърт около 2009 г. , а навеса / гараж на ответника пак бил
построен в този период. Св. Пене Н. Ч / първи братовчед на ответника /също
установява, че къщата в двора на ищцата била построена в периода около
1980 г. Между двата двора имало ограда , която не била пипана- каменен зид
от суха зидария. Твърди , че неговият братовчед / ответникът / се оженил
2004 г. и няколко години по-късно си построил и навеса. Свидетелят М. Р.
Й. в показанията си твърди, че навесът бил построен още през 1998 г.
Метална ограда с колове не бил виждал, но помни , че имало камъни от
ограда. Между двете къщи имало градина , която се ползвала от ответника и
неговата майка.
По делото са представени и други писмени доказателства, които съдът
не подлага на анализ , тъй като същите нямат доказателствено значение за
настоящия правен спор.
Във връзка с предмета на иска, настоящият състав съобрази следното:
Предявен е осъдителен иск за собственост с право основание чл.108
ЗС.
По настоящото дело е безспорно установено, че ищцата и ответникът
са собственици на урегулирани поземлени имоти – които по своето
разположение са съседни. Безспорно е установено също така , че процесната
реална част от 48 кв.м. , представлява част от собствения на ищцата УПИ ІІ-
426,427 в кв.7 по плана на с. Щ, одобрен със Заповед № 3525/03.07.1951 г. ,
като в тази част попадат : 19,80 кв. метра заети от навеса / гараж на
ответника, незастроено място от 12,20 кв.м. от придаваемото по регулация
място, както и 16,00 кв.м. незастроено извън придавамото място.
Спорен в настоящото производство е въпросът , дали
посочената по-горе реална част от имота е собствена на ищцата и дали тази
част е придобита от нея / чрез наследствено правоприемство от нейния баща /
по силата на регулацията.
Съгласно Закона за планово изграждане на населените места -
ЗПИНМ (отм. през 1973г.) дворищнорегулационният план има
5
непосредствено отчуждително действие, като по отношение на недвижимите
имоти, които се придават по дворищнорегулационния план към парцели на
други лица, не е предвидено плащането на обезщетение за имота да е елемент
от фактическия състав на придобИ.ето на правото на собственост по
регулация. Дворищнорегулационният план притежава вещно-транслативно
действие и при действието на ЗТСУ /отм. на 31.03.2001г./ - видно от
разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от ЗТСУ /отм./ недвижимите имоти, придадени
към парцели на други физически или юридически лица се смятат за
отчуждени от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план.
Отношение към решаването на настоящия казус имат
разясненията дадени в ТР № 3/15.07.1993г. по гр.д. № 2/1993г. на ВС, ОСГК,
според които придобИ.ето по регулация е под прекратително условие, тъй
като съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗТСУ /отм./ и чл. 86, ал. 2 от ППЗТСУ /отм./,
ако до влизане в сила на следващия дворищнорегулационен план, планът
предвиждащ придаване по регулация на част от един имот към съседен
парцел отреден за друг имот или образуване на общ парцел от два маломерни
имота, не бъде приложен, новият план се създава въз основа на
първоначалното, преди неприложения план, положение на недвижимите
имоти. В цитираното тълкувателно решение е посочено, че
дворищнорегулационният план следва да се счита за приложен от момента,
когато настъпва трансформацията на регулационните линии в имотни
граници при хипотезите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗТСУ /отм./ т.е. ако към
датата на открИ.е на производство за изменение на дворищната регулация
придадените имоти са заети по законоустановения ред /чрез доброволно
отстъпване по чл. 111 от ЗТСУ (отм./ или чрез въвод във владение след
снабдяване с титул за изпълнение - нотариален акт за собственост по
регулация на новия собственик след погасяване на вземането за обезщетение
на правоимащия бивш собственик по давност, съгласно чл. 134, ал. 3 от
ЗТСУ (отм.)/ или чрез заплащане на парично обезщетение за придаваемите се
части. Приема се, че при изпълнение на тези алтернативно предвидени
изисквания парцелните граници на предходната регулация се приемат за
имотни граници, съобразно които ще се изработи новия план, т.е. ограничено
е при тези предпоставки отпадането с обратна сила на последиците от
отчуждителното действие на отменения план. В тълкувателното решение се
приема, че независимо от различието, касаещо предпоставките за
стабилизиране на последиците от отчуждителното действие на отменената
регулация - по ал. 2 на чл. 33 от ЗТСУ /отм./ е необходимо само изпълнение
на условията за заемане на придаваемия имот, а по ал. 1 на чл. 33 от
ЗТСУ /отм./– кумулативно наличието на заемане на придаваемата част по
законоустановения ред и нейното владение, продължило минимум 10 години,
превръщането на парцелните граници по отменения план в имотни граници
по новия план дефинира дворищнорегулационния план като приложен.
Така формулираното правно становище относно понятието
„приложена регулация“ според решението на ВКС следва да бъде възприето и
в хипотезата, при която към датата на влизане в сила на ЗУТ дължимото
обезщетение за придадените към парцела части от съседен имот не е било
изплатено, но придадените части са били заети и от заемането им са изтекли
повече от 10г., като в този случай разпоредбата на §8 ал.1 ПР на ЗУТ не
намира приложение и се счита, че придаването на тези части по силата на
ДРП получава значение за безусловно придобивно основание и последиците
от отчуждителното действие на регулационния план се стабилизират.
6
В конкретния случай е налице именно последната хипотеза - липса
на проведено отчуждително производство приключило със заплащане на
обезщетение за придаваемото се по регулация място и безспорно установено
фактическо заемане на придадените части от правоимащия праводател на
ищцата, като от заемането са изтекли повече от 10/десет/ години към датата
на влизане в сила на ЗУТ /31.03.2001г./.
Представените по делото писмени доказателства – констативни
нотариални актове на праводателите на страните, скици и протокол на
комисията по чл. 265 ППЗТСУ , както и неоспореното заключение на ВЛ Г. ,
установяват , че по действащия план на селото в сила от 1951 г. , 60 кв.м. от
имот пл. № 335 / собственост на праводателя на ответника / са придадени по
регулация към собствения на ищцата УПИ ІІ -426,427 в кв.7.В исковата си
молба ищцата поддържа , че определеното обезщетение за придаденото
място, е било и заплатено.Не са събрани доказателства за този спорен между
страните факт и с оглед доказателствената тежест за установяването на който
се носи от ищцата – съдът е длъжен да приеме този факт за ненастъпил.
Издаденият констативен нотариален акт от 1980 г. в полза на д В , също не
може да се приеме, за безспорно доказателства за приключване на
съответната процедура по отчуждаването по регулация, тъй като самият
нотариален акт е издаден преди съставянето на протокола на комисията по
чл. 265 ППЗТСУ и не е издаден за придаваемото място по регулация, а за
целия УПИ.
Както беше посочено по-горе урегулирането на поземлените имоти е
основано на принципа на заплащане на придадените по регулация части към
съседни имоти, като отчуждителното действие на регулацията отпада, ако
към момента на изработването на следващия регулационен план сумите,
дължими за придадените по регулация части от съседни имоти не са
заплатени и не е доказано да е упражнявана фактическа власт върху
придадените части повече от 10 години.
Анализът на събраните в настоящото производство писмени и гласни
доказателства подкрепени и от установеното в заключението на СТЕ , дава
основание на съда да приеме за безспорно установено, че придадената по
регулация част от имота на ответника към УПИ на ищцата, не е заплатена, но
праводателят на ищцата я е заел и е упражнявал фактическата власт в период
по-дълъг от 10 години. От представеното копие на строителен протокол,
както и от показанията на св. Н. А. и Ч се установява, че в периода 1980-81 г.
въз основа на горното строително разрешение е извършено строителството на
жилищната сграда в УПИ на ищцата , като според ВЛ , площ от 16,50 кв.м. от
тази сграда е разположена изцяло в придаваемото място. В показанията си св.
Н. установява, че придаваемото място е било ползвано спокойно от неговия
тъст, чак до неговата смърт през 2008 г. Съдът преценява тези показания с
оглед евентуалната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото , но ги
кредитира , тъй като същите не се опровергават или смущават от други
събрани в настоящото производство доказателства. Напротив – самият
ответник е представил като доказателство по настоящото дело писмо изх. №
70/ 10.05.2001 г./ л.23/ , с което от кмета на селото е било наредено на д В до
освободи заетото придаваемо място от имот пл.№ 335 собствено на
праводателя на ответника. Тези доказателства безпротиворечиво сочат, че
макар д В да не се е снабдил с НА за придобитата по регулация площ/ липсват
доказателства и за извършено плащане, като условие за издаване евентуално
7
на такъв НА/, но същият е установил фактическата власт върху тази част,
поставил е ограда и е построил къщата си върху част от нея. Така в
правнорелевантния период от повече от 10 години / след 1980-81 г. / е заел
това придаваемо място и е упражнявал фактическата си власт върху него. От
свидетелските показания на св. Н. , но и от показанията на св. Й. и Ч се
установява, че най- ранния период , в който тази фактическа власт е била
смутена е към 1998 г. , към който момент св. Й. установява, че е построен в
придаваемото място навеса / гараж на ответника – т.е след като той през 1997
г. е придобил имота чрез покупко- продажба. Към този момент обаче
фактическият състав на приложената регулация вече е бил осъществен – чрез
заемане на придаваемото място и упражняване на фактическа власт повече от
10 години – т.е. отчуждителното действие на регулацията не е отпаднало и
правото на собственост върху тази реалната част от парцела е придобива по
силата на регулацията, а не по причина придобИ.ето му по давност.
Присъединяване на реални части от съседен парцел чрез
завладяване и упражняване на фактическа власт повече от 10 години при
други условия е недопустимо. /в този см. решение №102/30.05.2016г. по гр. д.
№5728/2015г. / Следователно, праводателят на ищцата е придобил
правото на собственост върху процесните реални части по силата на самата
регулация, а чрез наследствено правоприемство- тези права са възникнали в
патримониума на ищцата.
Неоснователни са изложените от защита на ответника възражения и по
отношение на придобИ.е на процесната част чрез продължило повече от 25
години владение от негова страна . Не е установено регулацията да е била
отменена, поради което с оглед установената в чл.59 ЗТСУ/отм./ забрана,
както и с оглед разпоредбата на чл.200 ЗУТ следва да се приеме, че правото
на собственост върху реално обособена част от образувания по силата на
плана от 1951 г. парцел I- 426,427 собственост на ищцата може да бъде
придобита по давност, включително и от собственика на съседния парцел
УПИ І-335 в кв.7 / собственост на ответника / само ако отговаря на
изискванията на чл.19 ЗУТ за съответната територия. И доколкото подобно
съответствие не е налице и разпоредбата на чл.200, ал.2 ЗУТ не може да
намери приложение, то липсват основания да се приеме, че ответникът има
противопоставими права на тези на ищцата върху реално обособената част,
която владее от нейния УПИ.
В своето заключение ВЛ Г. посочва , че съгласно данните от
плана и от измерването на място, ответникът владее площ от 48 кв.м. , в
която попадат и 16,00 кв.м. , които изобщо са и извън придаваемото място.
Вещото лице е изготвило скица / л. 62 / , която е приложена към
заключението и на която , площта от 48 кв.м. , представляваща част от УПИ
ІІ-426,427 в кв.7 , се владее на място от ответника, като е повдигната в
жълто и синьо и е очертана с черна линия.
По изложените съображения, предявеният иск с правна основание чл.
108 ЗС е основателен и следва да бъде уважен по отношение на процесната
реалната част от 48 кв.м., представляваща част от УПИ ІІ-426,427 в кв.7 ,
която се владее на място от ответника, повдигната в жълто и синьо и
очертана с черна линия на скицата на ВЛ Г. .След подписването на скицата от
съда , същата следва да се счита за неразделна част от настоящото решение.
Ответникът следва да бъде осъден да предаде владението върху тази част от
собствения на ищцата имот , тъй като упражнява фактическата власт върху
8
нея без правно основание.
По разноските. С оглед на изхода от спора , в полза на ищцата
следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски - в доказания в
настоящото производство размер на внесени държавни такси, възнаграждение
на ВЛ и адвокатски хонорар – съобразно представения по делото списък по
чл. 80 ГПК – или в размер на 1060,00 лв.
Водим от изложеното , ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД :
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Д. К. ЕГН
********** с адрес : *** , че А. Д. Н. ЕГН ********** с адрес : **** е
собственик на реална част от УПИ IІ-426,427 в кв. 7 по регулационния план
на с. Щ , общ. Л , обл. Пазарджик с площ от 48,00 кв. м. , която се владее на
място от ответника, повдигната в жълто и синьо и очертана с черна линия на
скицата на ВЛ Г. и ОСЪЖДА И. Д. К. ЕГН ********** с адрес : *** , по реда
на чл.108 ЗС да предаде на А. Д. Н. ЕГН ********** с адрес : **** владението
върху тази реална част, като скицата на вещото лице приподписана от съда да
счита за неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА И. Д. К. ЕГН ********** с адрес : *** да заплати на А.
Д. Н. ЕГН ********** с адрес : **** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от
1060,00 лв. представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалва пред ПзОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.



Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9